ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Велико Търново, 17.11.2023г.
Административен съд – гр. Велико Търново, VII-ми адм. състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ
- ДОКЛАДЧИК: ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 674/2023г. по описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по Искова молба,
подадена от Я.Х.Б., понастоящем лишен от свобода, пребиваващ в ЗООТ гр. Велико
Търново
Предявен е иск срещу ГДИН за присъждане на парично
обезщетение в размер на 100 000,00лв.,
поради причинени на ищеца при престоя му в същото общежитие имуществени и неимуществени
вреди, за периода от 14.01.2021г. до 01.11.2023г.
В ИМ се съдържа и оплакване за иззети
при обиск вещи, а именно адаптер за радиоприемник и за телевизор, за които
л.св. иска да се приложи чл.276 от ЗИНЗС. С мотиви, че това искане се разглежда
по друг съдопроизводствен ред, на основание чл.210, ал.2 от ГПК искането е
отделено от настоящото производство с Определение от 13.11.2023г.
Отделеното искане е докладвано на
председателя на АСВТ. Образувано е в дело под № 697/2023г. Разпределено е чрез системата за
случайно разпределение на 14.11.2023г. Докладчикът по АД №697/2023г. на АСВТ
постановил Определение № 875/16.11.2023г., с което присъединил същото за съвместно разглеждане
към АД № 674/203г. на АСВТ и прекратил
производството по посоченото дело. За да се произнесе по този начин,
докладчикът по второто дело се позовава от фактическа страна на връзка между
делата, а от правна на чл.213 от ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че
не са налице предпоставките за приложение на чл.213 от ГПК. Действително л. св.
Я. Хр. Б. е ищец по АД № 674/2023г. и жалбоподател по АД № 697/2023г., но
предметът на двете дела и ответниците са различни. Първото е иск за присъждане
на парично обезщетение по чл.284 от ЗИНЗС, предявен срещу ГДИН, а производството
по чл.276 от ЗИНЗС е бързо производство за защита срещу фактически действия на
представители на администрацията в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Това
производство се провежда с участие на
началника на затвора.
Освен това, не може да бъде споделено
виждането, че всъщност се касае за искане за реално изпълнение. Такъв иск е
уреден в чл.79 от ЗЗД и касае облигационни отношения. Кредиторът има право да получи реално изпълнение. Той
е свободен да избере дали да претендира реално изпълнение, или обезщетение за
неизпълнението. Но в случая липсват договорни отношения. Отговорността по
чл.284 от ЗИНЗС е форма на деликтна
отговорност – за непозволено увреждане. Поради това не може да се прилага
фигура от договорната отговорност и да се претендира реално изпълнение. Увреденият не може сам да избира основанието на
отговорността /договорно или деликтно/, то се определя от материалния закон,
който се съотнася към конкретните юридически факти.
Предвид горното и на основание чл.210, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТДЕЛЯ,
на основание чл.210, ал.2 от ГПК, от
настоящото производство оплакването за иззети при обиск вещи, а именно адаптер
за радиоприемник и за телевизор, за които л.св. иска да се приложи чл.276 от ЗИНЗС.
ДА
СЕ ДОКЛАДВА препис от настоящото и з.к. от материалите по делото на
председателя на съда за ново разпределение на отделената претенция.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: