№ 111
гр. Сливен, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500117 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 15/01.02.2023г. по гр. дело № 679/2022г. на Районен съд К., с което
е прекратен с развод, на основание чл.49, ал.1 СК сключеният с акт № 5 на 30.04.2006г. в
гр.К. граждански брак между Я. Г. Я., ЕГН: ********** от гр.К., ул.“З.С.“ № ** и Е. К. Я.,
ЕГН: ********** от гр.К., ул.“М. Л.“ № *** , поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения. Признато е за установено, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на двамата съпрузи.
С решението е предоставено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите
пълнолетие деца Г. Я. Я., ЕГН: ********** и К. Я. Я., ЕГН: ********** на майката Е. К. Я.,
ЕГН: **********, като определя местоживеене на двете деца при майката Е. К. Я., ЕГН:
********** на адрес: гр.К., ул.“М. Л.“ № ***.
Определен е режим на лични контакти на бащата Я. Г. Я., ЕГН: ********** от гр.К.,
ул.“З.С.“ № ** с децата Г. Я. Я., ЕГН: ********** и К. Я. Я., ЕГН: **********, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от всеки месец от 09:00ч. на съботния ден до 18:00 ч. на
неделния ден с преспиване на децата при бащата, както и един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Всяка четна година на Коледните
празници от 10 часа на 24 декември – Бъдни вечер до 19 часа на 26 декември, както и за
рождените дни на децата, а всяка нечетна година на Великденските празници от 10 часа на
Велики петък до 19 часа в понеделник след Велик ден.
1
Осъден е на основание чл. 143 СК Я. Г. Я., ЕГН: ********** от гр.К., ул.“З.С.“ № ** да
заплаща на Е. К. Я., ЕГН: ********** на адрес: гр.К., ул.“М. Л.“ № ***. в качеството й на
майка и законен представител на детето Г. Я. Я., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 220 лв. /двеста и двадесет лева/, считано от влизане на решението в законна сила
до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
Осъден е на основание чл. 143 СК Я. Г. Я., ЕГН: ********** от гр.К., ул.“З.С.“ № ** да
заплаща на Е. К. Я., ЕГН: ********** на адрес: гр.К., ул.“М. Л.“ № ***. в качеството й на
майка и законен представител на детето К. Я. Я., ЕГН: ********** месечна издръжка в
размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.10.2022г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
Постановено е на основание чл.53 СК след прекратяване на гражданския брак Е. К. Я., ЕГН:
********** да възстанови и носи занапред предбрачното си фамилно име – Г..
Осъдена е Е. К. Я., ЕГН: ********** на адрес: гр.К., ул.“М. Л.“ № ***.да заплати по сметка
на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет
и пет лева/.
Осъден е Я. Г. Я., ЕГН: ********** от гр.К., ул.“З.С.“ № ** да заплати по сметка на РС К. в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 629,80 лв. /шестстотин
двадесет и девет лева и 0,80 ст./.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, с която
решението се обжалва единствено в частта, с която родителските права, спрямо
непълнолетното дете Г. Я. Я. са предоставени на майката Е. К. Я., определено е
местоживеенето на детето при нея ,определен е режим на лични контакти на бащата с
детето, и е осъден въззивниикът да заплаща месечна издръжка за детето Г. в размер на 220
лева, както и да заплати съответната държавна такса върху присъдената издръжка. Твърди
се, че решението в тази част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което
се иска да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъдат предоставени
родителските права над детето Г. Я. на неговия баща със съответните последици. Твърди се,
че съдът се е позовал на практиката на ВКС най-общо и без никаква конкретизация, като
позоваването на израни обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането
на законосъобразен извод за най-добрия интерес на детето, а именно кой от двамата
родители да упражнява родителските права. Първоинстанционният съд в нарушение на
закона не е извършил комплексна преценка и не е изследвал висшия интерес на
непълнолетното дете, включително и чрез служебно събиране на доказателства. Излагат се
аргументи в подкрепа на тази теза, като се сочи, че връзката между децата и техния баща
изобщо не е обсъждана от съда. Съдът не е обсъдил и емоционалната привързаност на
непълнолетния Г. към неговия баща, въпреки установения факт по делото. Съдебната
практика приема, че желанието на децата да останат при единия или другия родител трябва
да се вземе предвид от съда, особено когато става дума за по-големи деца, какъвто е
2
конкретния случай. Не е взет предвид категоричния отказ на непълнолетното дете да отиде
при родителя на когото съдът е предоставил упражняването на родителските права. От
събрания доказателствен материал се установява, че разделното живеене на децата по
никакъв случай не се отразява на личните им контакти и отношения. На практика те не са
разделени, но този факт не е бил отчетен от съда. Налице е естествена връзка между
братята, а освен това децата живеят и учат в един и същи град. В случая очевидно е, че
детето Г. има по-силна връзка с баща си, но този факт не е коментиран от съда, като се
излагат съображения относно поведението на майката към непълнолетното дете. В
обобщение се сочи, че рязката промяна в живота на детето ще му се отрази неблагоприятно.
Излагат се аргументи, за да оборят възприетото от съда, че детето Г. има проблемно
поведение, като се анализират събраните по делото свидетелски показания. Така в
обобщение се сочи, че едно принудително и насилствено изваждане на детето Г. от дома на
баща му и налагането му да живее с родителя, при когото то не желае не може да се
възприеме като най-добър начин, по който да се защитят интересите му, а по-скоро биха му
причинили вреда. Поради това не е пречка постановяването на разделното живеене на
децата съобразно изложените и установени факти. В обобщение се иска да бъде отменено
решението и да се постанови ново, като родителските права бъдат предоставени на бащата.
Направени са доказателствени искания, а именно да бъде прието свидетелство за основно
образование на Г. Я. Я., да бъде изискан от класния ръководители или да бъде задължена
въззиваемата да представи извлечение от електронния дневник и за детето К. Я. Я. от която
да е виден успехът му за първи учебен срок, отсъствията от училището ,похвали, забележки.
Поискано е да бъде извършена съдебно-психологическа експертизата, която да отговори на
въпросите: какво е отношение на детето Г. Я. към всеки от родителите, какво е желанието на
детето, а именно при кого желае да живее това желание провокирано ли е от външна намеса,
има ли детето Г. специално отношение към своя досегашен дом, как би се отразило
евентуално принудителното извеждане от дома на бащата, бащата препятства ли контактите
на детето с неговата майка и с неговия брат и Г. осъществява ли пълноценни контакти със
своя брат К..
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, чрез представител
по пълномощие, в който се поддържа, че решението на съда е правилно, обосновано и при
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Оборва се
изложеното, че съдът не е мотивирал решението си при преценка на интереса на детето Г..
От социалния доклад е установено, че битовите условия и при двамата родители са добри, а
Г., който останал да живее при баща си сред раздялата е посещавал майка си много рядко, за
по няколко часа без да остава да преспива. Търсил я е за да получава пари от нея. На
възрастта на която е има нужда от засилен родителски контрол и помощ в учебните му
занимания. Установено е по категоричен начин, че бащата не е в състояние да го
контролира, поради което детето има много отсъствия от училище, слаби оценки и не спазва
вечерен час. С оглед възрастта на детето и установените по делото обстоятелства в
настоящия случая определящ критерии са възпитателските качества на майката, която е
3
родителят, който може да помага на сина си да посещава редовно учебни занимания и да се
подготвя за тях. Освен това решението на съда е правилно за това, че децата не следва да се
разделят. Излагат се аргументи в подкрепа на това твърдение. В случая има определящ
означение и факта, че бащата претендира упражняването на родителските права само върху
голямото дете, което следва да се тълкува като невъзможност да се справи с двете деца.
Противопоставя се на искането за допускане на нови доказателства, като тези за успеха на
малкото дете са неотносими към спора, а въпросите, поставени на исканата съдебно-
психологическа експертиза за изяснени от гласните доказателства по делото и от
обяснението на двете деца.
В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
В с.з. въззивницата се явява лично и оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея. Събраните от тази инстанция доказателства не променят установените фактически
обстоятелства.
Основният спор между страните, предмет на въззивното производство, е този на кого да
бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете Г. Я.
Я..
Критериите за това са ясно определени чрез константната практика на ВКС.
Правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни няколко критерия, които следва да
се приложат при решаване на спора на кого от двамата родители да се предостави
упражняването на родителските права. Като такива са посочени: възпитателските качества
на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в
4
това, да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай,
като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни
правила.
Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето, следва да се държи сметка и
за легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1
т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето,
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат
за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други
факти, имащи отношение към детето.
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС обобщава практиката на съдилищата
по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения
между децата и родителите при развод, като дава подробни указания. Изрично е посочено,
че тъй като законът изисква мерките да бъдат определени съобразно обстоятелствата на
конкретния случай, "от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелства на разглеждания случай". Следователно съдът е длъжен да извърши
преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на
родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими
в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от
родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността
на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето/не
само като заявление, но и като реално предприети действия за това/, изследвайки към кого
от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят
разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
съобразява социалната среда, в която предстои да живее детето след развода /включително
бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битовите
му условия на живот, финансовите възможности, начина на живот, както и да съобрази пола
и възрастта на детето. При положение, че е необходима комплексна преценка на всички по-
горе изброени обстоятелства, не може да се приеме, че полът и възрастта на детето може да
са определящи за решението на съда на кого да предостави упражняването на родителските
права. Те са част от всички съотносими при преценката обстоятелства и извършената само
въз основа на тях преценка не може да бъде опредЕ. като точна и задълбочена. Следва да се
извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от
обстоятелства при решаване на спора за родителски права, като приоритет има интересът на
децата. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който
с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни
грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности.
Най- голямо значение имат родителските качества (личността на родителите, тяхното
образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е
5
тяхното конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства,
доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй
като няма данни за съществени различия в културата и възпитателските им качества, макар
и по отношение на майката да е налице накърнен авторитет пред детето, обусловен от
редките контакти между тях, поради проявеното от детето поведение.
Моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне упражняването на
родителските права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм,
противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се
преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение върху
моралното възпитание на децата. В случая такива негативни прояви не са установени до
степен, че да се считат доказани.
Допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното
социално обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По този
показател също не се открояват различия между страните по делото, тъй като не са
ангажирани доказателства за отклонения (както в положителна, така и в отрицателна
посока) от общоприетото нормално поведение в тяхната социална среда.
От значение за преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението
на родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им,
упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В случая от събраните
доказателства се установи, че бащата не упражнява необходимия надзор като неглижира
констатираните негативни прояви на детето по отношение на образованието му и
поведението в средата му за общуване.
Така обосновано е приетото от районния съд, че водещият момент в случая при вземане на
това решение е желанието на ответника Я., по-малкото дете К. да остане при майка си, а той
да се грижи за по-големия си син Г.. Действително не е полезно и в интерес на децата те да
бъдат разделяни. Установила се е силната изградена връзка между двамата братя от една
страна, както и с тяхната майка от друга. Отчетена е по-силната емоционална привързаност
на детето К. към майката и проблемното поведение на детето Г., последвало след раздялата
на родителите му. Не може да се приеме за полагане на грижи угаждането и разглезването
на децата, създаването у тях отрицателни възгледи за труда в семейството и
обществото, за живот в излишество и лентяйство.
Именно поради тези причини не е взето под внимание желанието на детето Г. да остане да
живее заедно със своя баща. Това желание не е водещо, обвързващо и задължително за
съобразяване от съда, а и съдът е преценил, че аргументите на детето в тази насока не са
сериозни. Установено е, че битови условия за отглеждане и на двете деца са създадени в
дома на майката. Очевидно ще се създаде временен дискомфорт от смяна на обстановката за
Г., но както се установява, детето неведнъж е сменяло битова обстановка и е живяло при
различни условия от тези в момента. Промяната е оправдана, с оглед възникналите
проблеми с поведението на Г. в училище, понижен успех, множество отсъствия от учебни
занимания и забележки в час. Очевидно е, че бащата не може да се справи с тези прояви на
6
детето, а майката демонстрира готовност и решителност да преустанови това поведение.
Проблемното поведение на Г. се дължи не само на раздялата на родителите му, но и на
занижен контрол и абдикиране от родителска отговорност от страна на бащата.
Следва да се отбележи, че при извършването на тази преценка, съдът се е абстрахирал
напълно от въпроса за вината, като фактор за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между страните. Приел е, че поведението на всеки от бившите съпрузи спрямо другия
не влияе върху качествата му на родител. Ръководил се е изцяло и единствено от най-добрия
интерес на непълнолетните деца, който е поставил в основата на разсъжденията си, и след
обективната съпоставка между двете възможности, е констатирал къде безспорно той ще
бъде максимално защитен.
Съдът не подлага на критика способностите, възможностите и готовността на бащата да
прояви всеотдайността и любовта си към децата, да поддържа емоционална и духовна
връзка с тях. Всичко това може и следва да стане, независимо от правното положение, което
ще създаде съдебният акт – той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз
основа на него бащата ще формира поведението си. Поради това, ако настъпят
обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка
правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената
обстановка. Но, тъй като решаващият мотив винаги е интересът на децата, към момента
съдът счита, че за щастието и душевния им интегритет е изключително важно те да не бъдат
повече подлагани на психологичен натиск, нито да се деформира съзнанието им чрез
отричане на някой от родителите и изключването му от живота на децата. Това следва да е
движещият мотив и за всеки от родителите, поради което най-силната проява на родителска
обич понякога се състои в това да се оттеглиш, вместо да преследваш формална победа на
всяка цена. Да пожертваш собствените си желания и честолюбие в името на спокойствието
на детето, е висш израз на родителска обич, достойнство и мъдрост, който е въпрос на
личен избор, тъй като съдът не може да го наложи насила.
В съответствие с така изложените съображения, въззивният съд счита, че родителските
права спрямо детето Г. следва да се предоставят за упражняване на майката, като при нея
бъде определено и местоживеенето на децата, а бащата следва да заплаща опредЕ.та от съда
издръжка.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
7
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/01.02.2023г. по гр. дело № 679/2022г. на Районен съд К. в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Я. Г. Я., ЕГН: ********** от гр.К., ул.“З.С.“ № ** да заплати на Е. К. Я., ЕГН:
********** от гр.К., ул.“М. Л.“ № *** сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8