Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Г.
РАЙОНЕН СЪД - Г.
Наказателен състав
На 05.03.2019 г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар А. Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 1 по описа на Районен съд Г. за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
18-0447-000458 от 18.10.2018 г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З.,
РУ Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016 г. на Директора на ОД на
МВР/Заповед № 8121з-952/20.07.2018 г. на Министъра на МВР, с което на В.П.С. с ЕГН **********, на
основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ й е
наложено административно наказание „глоба” в размер 300 /триста/ лева – за
извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП й е
наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева – за
извършено нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП й е
наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева – за
извършено нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си излага подробни
съображения за незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление и
моли същото да бъде отменено. В с.з. не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. и не
изразява становище.
По делото бяха
събрани писмени доказателства: АУАН № 18-0447-000372/04.09.2018г. – в оригинал;
Наказателно постановление № 18-0447-000458/18.10.2018г. - оригинал; копие на
Фискален бон за сумата от 15 лева от 09.10.2018г.; копие на винетен стикер, Справка
за нарушител/водач, копие на служебна бележка, копие на Заповед №
8121з-952/20.07.2018г. на Министъра на МВР.
Бяха разпитани в качеството на С.Г.С. – съставил АУАН и Т.Д.С. – свидетел по АУАН.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
С
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д № 397881 от
08.10.2018г. по описа на РУП-гр.Г., е констатирано, че В.П.С. с ЕГН **********, на 08.10.2018г., в около 16,30 часа, в община Г.,
по републикански път III-
Жалбоподателят В.С. подписала съставения й Акт за установяване на административно нарушение и получила срещу разписка препис от него. В законоустановения срок не били направени възражения по АУАН.
Въз основа на този АУАН е издадено и
обжалваното Наказателно постановление № Наказателно постановление №
18-0447-000458 от 18.10.2018г. на С.П.Б.- Началник РУП към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на Директора на ОД на
МВР/Заповед № 8121з-952/20.07.2018г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган напълно
е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка.
Административно наказващият орган е приел,
че водачът В.С. управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за
превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП, по-ниска от нормативно установената за съответната категория, с
което виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП. На основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, АНО е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 300
/триста/ лева.
Административно наказващият орган е приел,
че водачът В.С. управлява лекия автомобил като е ограничена е видимостта
/намалена прозрачност/, през челното стъкло на автомобила, осигуряваща видимостта
на водача към пътя, с което виновно е нарушил чл.105, ал.1 от ЗДвП. На
основание чл.185 от ЗДвП, АНО е определил и наложил административно наказание
„глоба” в размер 20 /двадесет/ лева.
Административно наказващият орган е приел,
че водачът В.С. управлява МПС с наложено наказания „глоба” с наказателно
постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно
заплащане, с което виновно е нарушил чл.190, ал.3 от ЗДвП. На основание чл.185
от ЗДвП, АНО е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер
20 /двадесет/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – С.Г.С. и Т.Д.С. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От
правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. Същият е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/, така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал. 3 вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка, при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.
След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. Представено е копие на Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., с която Министърът на МВР е оправомощил конкретния Началник на РУ при ОДМВР на обслужващата територия да издава НП във връзка със съставени актове за извършени нарушения от ЗДвП, представена е и Служебна бележка, удостоверяваща, че издалият НП – С.Б. работи на посочената длъжност – Началник на РУ - Г.. От друга страна, мястото на извършване на нарушенията попада в териториалния обхват на РУ-Г..
Относно нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, тъй като според чл.139, ал.5 от ЗДвП /към момента на извършване на нарушението/ "движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата", а безспорно е установено, че жалбоподателят В.С. е управлявала автомобила по републикански път, без да е заплатила посочената винетна такса. В чл.179, ал.3 от ЗДвП изрично е посочено, че за неплатена винетна такса се санкционира водачът, управляващ ППС по републикански път, какъвто е бил жалбоподателят. Описанието на нарушението е достатъчно ясно, точно, пълно и недвусмислено, отразено по начин, с който жалбоподателят е бил напълно наясно за какво негово поведение и за кой процесен автомобил е бил санкциониран.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни лица и в законоустановените за това срокове. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализираното на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Във връзка с направените от страна на жалбподателя възражения, съдът следва да отбележи, че правото на защита на жалбоподателя е критерий за същественост на нарушението, но той не се разглежда изолирано, а се преценяват всички факти и обстоятелства в конкретиката на случая. В тази връзка правото на защита се осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП. В конкретния случай е установено извършване на нарушение, самоличността на нарушителя и при осигурена процесуална възможност, санкционираното лице не е било лишено от правото да обори констатациите в АУАН и съответно-опровергае волеизявлението на наказващия орган. Жалбоподателят не само е разбрал за какво точно е бил санкциониран, но е упражнил правото си на защита в пълен обем и подготвил защитна теза за опровергаване на вината си, макар и неоснователно. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя В.С., следва да се приемат за доказани посочените в последния, обстоятелства.
Правилно и законосъобразно е било квалифицирано деянието и също правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП /към момента на извършване на нарушението/, според който, и с оглед конкретиката на казуса, се наказва с глоба във фиксиран размер от 300 /триста/ лева, водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, когато се касае за управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача. Така наложеното административно наказание ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН - да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице основанията за прилагане на нормата по чл.28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушеният по чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Освен това, с оглед приложената по делото справка за водач/извършител, се установява, че жалбоподателят В.С. е извършила и други нарушения по ЗДвП, което е индиция, че установеното нарушение не е изолиран случай. Последното е допълнително основание настоящият случай да не се определи от съда като маловажен.
Относно нарушението по
чл.105, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 ЗДвП, забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В ал.2 на същата разпоредба се предвижда изключение на посочената по-горе забрана, а именно, ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. В случая от доказателствата /показанията на св.С.С. и св.Т.С./, се установява, че се касае за ограничаване на видимостта на челното стъкло на автомобила, поради което настоящият случай не попада в изключението по ал. 2. В АУАН същото обстоятелство е отразено достатъчно ясно. По тази причина, след като се установява, че челното стъкло на управлявания от жалбоподателя, автомобил е било с ограничена видимост се налага извод, че правилно В.Салвова е била санкционирана за това нарушение. АНО е приложил правилната санкционна норма на чл.185 ЗДвП и на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер на 20 лева.
Относно нарушението по
чл.190, ал.3 от ЗДвП.
По т. 3 от НП жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП ("За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. ") за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДВП ("Наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване"), изразяващо се в това, че жалбоподателят управлял МПС с наложено му наказание "глоба" с НП и/или ЕФ (електронен фиш), която не била заплатена в срока за доброволното й плащане, без обаче НП и/или ЕФ да е индивидуализиран, т. е. налице е фактическа необоснованост на конкретното административно-наказателно обвинение, опорочаващо НП в тази му част, като не отговарящо на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От съдържанието и на АУАН, и на НП не става ясно колко на брой са НП, които са влезли в сила, колко на брой са наложените наказания, в какъв размер са и кога са влезли в сила. С оглед на всичко гореизложено настоящият състав намира, че за да се реализира административно наказателната отговорност на едно физическо лице посредством съставяне на НП против него, то същото следва да съдържа регламентирания в закона минимален обем информация, визиран в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН. По този начин са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които лишават жалбоподателя от правото му на защита, а именно, да разбере естеството на вменените му нарушения, в какво качество му са вменени и кои са виновните действия, които административно наказващият орган е приел, че водят до констатираните нарушения.
От друга страна систематичното място на чл.190 от ЗДвП – в края на Глава седма от закона, озаглавена "Административнонаказателна отговорност", и неговото съдържание недвусмислено сочат, че неспазването на предписанията му не попада в обхвата на състава на административно нарушение, визиран в предхождащия го чл.185 от ЗДвП. Изложеното означава, че в тази му част НП, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради което следва да се уважи частично, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно по отношение на първите две нарушения и да се отмени като незаконосъобразно по отношение на третото нарушение.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0447-000458 от 18.10.2018г. на С.П.Б.- Началник
РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на
Директора на ОД на МВР/Заповед № 8121з-952/20.07.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в която на В.П.С.
с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ й е наложено административно наказание „глоба” в размер 300
/триста/ лева – за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0447-000458 от 18.10.2018г. на С.П.Б.- Началник
РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на
Директора на ОД на МВР/Заповед № 8121з-952/20.07.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в която на В.П.С.
с ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева – за извършено нарушение по
чл.105, ал.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0447-000458 от 18.10.2018г. на С.П.Б.- Началник
РУП към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед № 349з-196/20.01.2016г. на
Директора на ОД на МВР/Заповед № 8121з-952/20.07.2018г. на Министъра на МВР, В ЧАСТА МУ, в която на В.П.С. с ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДвП й е
наложено административно наказание „глоба” в размер 20 /двадесет/ лева – за
извършено нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................. /Хр. Ангелов/