РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, Трети състав, в публичното заседание на първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа
докладваното гр.д. №173/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от Т.Й.С. срещу „Б.”
ООД, представлявано от управителя С…. М..... К....., кумулативно обективно
съединени искове, както следва: 1) заплащане на сумата от общо 1480,30лв. (след
допуснатото по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 01.10.2019 г. изменение
на иска чрез намаляване на неговия размер от 1600 лв. на 1480,30 лв.),
представляваща сборът от неизплатеното трудово възнаграждение за периода от м.
06.2018г. до 18.10.2018г.- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; 2) за заплащане на сумата от 520лв., представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение-
иск с правно основание чл. 220 КТ, ведно със законната мораторна лихва върху
главните парични притезания от датата на подаване на исковата молба –
14.02.2019 г., до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че е работил при
ответника на длъжността „работник-сезонен” въз основа на трудов договор от ……..2011г..
Поддържа, че със Заповед № ………….2018 г. трудовото правоотношение е било прекратено
от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, но същият не е заплатил
на ищеца дължимите трудови възнаграждения и обезщетение за неспазено предизвестие.
Ответникът, получил препис от исковата молба с
приложенията, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От Трудов договор № …………..2011 г. се установява, че
между страните в настоящото съдебно производство е съществувало срочно трудово
правоотношение, с уговорен модалитет – изпитателен срок в полза на работодателя,
по силата на което ищецът е полагал труд при ответника на длъжността “работник-сезонен”.
От Допълнително споразумение към Трудов договор № …………….2012
г. се установява, че между страните в настоящото съдебно производство е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
полагал труд при ответника на длъжността “работник-сезонен”.
От представената по делото длъжността характеристика
за длъжността „работник сезонен“ се установява, че работникът е запознат със
същата и му е връчен екземпляр от нея на …………...2011г.
От Заповед № ………….2018 г., издадена от управителя на „Б.“
ООД, се установява, че органът на работодателска власт при ответника с
едностранно волеизявление е прекратил процесното трудово правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – при намаляване на обема на работата,
считано от …………….2018г., когато изтича срокът на предизвестието. Заповедта е връчена на ищеца на ……………..2018г.,
видно от положения подпис върху същата.
От представеното извлечение от трудовата книжка на
ищцата се установява, че касателно релевантния за делото период- от м.
06.2018г. до ………….2018г., е направено отбелязване, че същата е работила при
ответното дружество.
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно между страните
обстоятелството, че през целия релевантен период (от м. 06.2018г. до
18.10.2018г.) ищецът реално е полагал труд при ответника.
От заключението на приетата и неоспорена от страните
съдебно- счетоводна експертиза, както и от изслушването на вещото лице в
съдебното заседание на ……………..2019г., се установява, че на работника се дължи брутно
трудово възнаграждение в размер на сумата от общо 1480,30лв. за периода от м.
август 2018г. до ……………2018г., като за м. юни и м. юли 2018г. са изплатени
сумите от 412,37лв., респ. 540лв.. От заключението на вещото лице се установява
също така, че обезщетение по чл. 220 КТ не се дължи, тъй като предизвестието е
връчено на …………..2018г., след което работникът е бил в платен отпуск до ……………….2018г..
При така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 220 КТ.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Ищецът следва да установи по иска
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, че е престирал реално трудовата си сила
през процесния период при работодателя, а фактът, че уговореното брутно трудово
възнаграждение е заплатено следва да се установи от работодателя.
Тъй като по своето
правно естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото възнаграждение се
дължи при изпълнение от страна на работника на своето задължение да предостави
на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила.
Основно задължение на
работодателя като страна по трудовото правоотношение е да заплаща на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение за престирането на трудова
сила.
Не е спорно
правнорелевантното обстоятелство, че между страните в настоящото съдебно
производство е съществувало действително трудово правоотношение, по което ищецът
е предоставял на ответника своята трудова сила от м. 06.2018г. до ……………..2018г.,
поради което в неговия патримониум е възникнало парично притезание с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на уговореното брутно трудово възнаграждение.
Както вече беше
посочено, от заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че на работника се дължи брутно трудово възнаграждение в размер на
сумата от общо 1480,30лв. за периода от м. август 2018г. до ………….2018г., като
за м. юни и м. юли 2018г. са изплатени сумите от 412,37лв., респ. 540лв..
Вещото лице посочва, че сумите за м. юни и м. юли 2018г. са получени, тъй като
е налице подпис от работника във ведомостите. В исковата молба се прави възражение
за неистинност на подписа в тези ведомости, което в съдебно заседание на …………..2019г.
е оттеглено от процесуалния представител на ищеца, поради което съдът приема,
че подписът във ведомостите е положен от ищцата.
Следователно искът
следва да бъде уважен за сумата от 1480,30лв., представляваща сборът от
неизплатеното трудово възнаграждение за периода от м. 08.2018г. до …………...2018г.
и отхвърлен за периода от м.06.2018г. до м.07.2018г., включително.
По иска с правно
основание чл. 220 КТ:
За да бъде уважен
искът с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ ищецът следва да установи факта на
прекратяване на трудовото правоотношение на основание, изискващо отправяне на
писмено предизвестие от работодателя, а ответникът – че е спазил срока на
предизвестието, респ. че е заплатил претендираното обезщетение, ако правото за
това е възникнало.
Тъй като процесното
трудово правоотношение е прекратено на едно от безвиновните основания, уредени
в чл. 220, ал. 1 КТ – при намаляване обема на работата (чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ), е било необходимо да изтече 1-месечен срок на предизвестие – арг. чл. 326,
ал. 2 КТ, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Процесното трудово правоотношение
е било прекратено след изтичане на срока на предизвестието от 1 месец, а
именно: на 18.10.2018г. със Заповед № ………………..2018 г., издадена от управителя
на „Б.“ ООД, в която се посочва, че това е датата на изтичане на
предизвестието, което обстоятелство не е оспорено от ищеца.
В подкрепа на горното
от трудовата книжка се установява, че ищецът е работил при ответното дружество,
включително и през периода на предизвестието- до …………….2018г..
Също така от
заключението на вещото лице се установява, че през периода на предизвестието
ищцата е била в платен отпуск.
С оглед на всичко
гореизложено се установи, че трудовото правоотношение не е прекратявано преди
изтичане на срока на предизвестието и до изтичане на този срок ищецът е ползвал
платен годишен отпуск, поради което следва да се приеме, че ответникът е спазил
срока на предизвестието и не дължи обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ.
Следователно искът
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Работникът е освободен от такси и разноски в
производството поради трудовия характер на спора.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца по съразмерност сумата от 207,21 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на РС- Ихтиман по съразмерност сумата от общо 148,01лв., от които 59,21лв.
държавна такса и 88,80лв. възнаграждение за вещо лице.
Производството по трудови спорове е безплатно за
работника или служителя, поради което независимо от този изход на спора, същият
не дължи заплащане на държавна такса и възнаграждение на вещо лице /арг. чл.
83, ал. 1, т.1 ГПК/.
С оглед всичко гореизложено съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ „Б.” ООД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. М....., ул. „Р.....“ №………….,
представлявано от управителя С……… М..... К....., да заплати на Т.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 1480,30лв. (след допуснатото по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на …………..2019 г. изменение на иска чрез
намаляване на неговия размер от 1600 лв. на 1480,30 лв.), представляваща сборът
от неизплатеното трудово възнаграждение за периода от м. 08.2018г. до
18.10.2018г., ведно със законната мораторна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.02.2019 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от м.06.2018г. до м.07.2018г., включително.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ предявения от Т.Й.С., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „Б.” ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.
М....., ул. „Р.....“ №……, представлявано от управителя С. М..... К....., иск с
правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 520лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.” ООД да заплати на Т.Й.С. по съразмерност сумата от 207,21 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Б.” ООД да заплати по сметка на РС- Ихтиман по
съразмерност сумата от общо 148,01лв., от които 59,21лв. държавна такса и
88,80лв. възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от 15.10.2019 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: