РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Велико Търново, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101870 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от П. СТ. М. срещу
„Престиж-96“ АД – град Велико Търново обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр., чл. 357, ал. 1, т. 1 КТ, както и чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В исковата молба процесуалният представител на ищцата
по делото развива съображения, че страните са били в трудово правоотношение, като
ищцата е заемала длъжността "Отговорник, спомагателна дейност", а последното й
БТВ е било в размер на 1550.00 лева. Посочва, че на 11.01.2021 година била проведена
среща от работодателя, на която присъствали директор производство – Пл. Т., ищцата
и още четирима служители, като на всички било предложено или да бъдат
преназначени на длъжност „Работник сладкарско производство“ или да напуснат по
взаимно съгласие. Твърди, че на същата дата – 11.01.2021 година е премахната друга
длъжност – „Отговорник спомагателни дейности“, а работниците били преназначени
на други длъжности. Посочва, че на 12.01.2021 година ищцата уведомила
работодателя, чрез Р. Б. – служител Човешки ресурси, че отказва и двете предложения
и желае да изпълнява длъжността, която заемала към момента. Навежда доводи, че
след тези събития отношението на работодателя към ищцата се променило радикално.
Започнали постоянни проверки на работата й, налагани са й глоби, проявявано е грубо
отношение и са започнали редица дисциплинарни производства. Твърди, че със
1
Заповед № 31-ЧР от 08.03.2021 година на ищцата е наложено наказание „Забележка“ за
извършени от нея нарушения на 14, 16, 17 и 19 януари 2021 година, като са й поискани
обяснения във връзка с нарушенията, но тя не е предоставила такива. Посочва, че със
Заповед № 32-ЧР от 08.03.2021 година на ищцата е наложено наказание „Забележка“ за
извършени от нея нарушения на 19 януари 2021 година, като са й поискани обяснения
във връзка с нарушенията, но тя не е предоставила такива. Твърди, че със Заповед №
33-ЧР от 08.03.2021 година на ищцата е наложено наказание „Забележка“ за
извършени от нея нарушения на 21 януари 2021 година, като са й поискани обяснения
във връзка с нарушенията, но тя не е предоставила такива. Посочва, че със Заповед №
34-ЧР от 08.03.2021 година на ищцата е наложено наказание „Забележка“ за
извършени от нея нарушения на 22 януари 2021 година, като са й поискани обяснения
във връзка с нарушенията, но тя не е предоставила такива. Със Заповед № 54-ЧР от
22.04.2021 година на ищцата е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ за
извършени от нея нарушения на 10, 12, 16, 17, 18, 19, 21, 22 и 23.03.2021 година, като
са й поискани обяснения във връзка с нарушенията, но тя не е предоставила такива.
Твърди, че със Заповед № 62 от 07.06.2021 година на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като преди това отново са й поискани обяснения във
връзка с нарушенията, но тя не е предоставила такива. Навежда доводи, че заповедите
за налагане на дисциплинарните наказания „Предупреждение за уволнение“ от
22.04.2021 година и „Уволнение“ от 07.06.2021 година са незаконни и със същите
работодателят е злоупотребил с правата си и е осъществил дискриминация по
отношение на ищцата под формата на „тормоз“, на основание „лично положение“.
Посочва, че след като ищцата е отказала да бъде преназначена на друга позиция с
друго възнаграждение, отношението на работодателя рязко се променило. Твърди, че
вменените на ищцата нарушения представляват нормални явления в процеса на работа
при работеща линия и могат да бъдат наблюдавани във всяка смяна. Посочва, че
тежестта на наложените наказания не отговоря на тежестта на твърдяните нарушения,
както и че заповедите за налагането на дисциплинарните наказания не са мотивирани.
Направено е искане да бъде постановено решение, с което: да бъде прието за
установено, че със Заповед № 54-ЧР от 22.04.2021 година, с която на ищцата е
наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ и със Заповед № 62 от 07.06.2021
година, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ по
отношение на П.М., е осъществена дискриминация под формата на „тормоз“, на
признак „лично отношение“, като ответникът бъде осъден да преустанови нарушението
и възстанови положението преди нарушението, като се въздържа в бъдеще от
нарушения; да бъде отменена Заповед № 54-ЧР от 22.04.2021 година, с която на
ищцата е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“; да бъде признато
уволнението, извършено със Заповед № 62 от 07.06.2021 година, за незаконно и същото
2
да бъде отменено, като ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „Отговорник, спомагателни дейности“, както и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата в размер на 6 600.00 лева, частично от 9 300.00 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението й, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата
разноски по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на същата. Процесуалният представител на
дружеството развива съображения, че предявените по делото искове са процесуално
недопустими, а по същество – неоснователни и недоказани. Не оспорва
обстоятелствата, свързани с възникването и съществуването на трудовото
правоотношение с ищцата, провеждането на среща на 11.01.2021 година и случилото се
на нея, както и че на ищцата са наложени посочените в исковата молба дисциплинарни
наказания. Оспорва твърденията за промяна в отношението на работодателя и проява
на грубо отношение спрямо нея. Посочва, че работодателят е извършвал множество
регулярни проверки на своите служители, като само за периода от януари до май 2021
година нарушения са установени по отношение на още 9 работника. Твърди, че ищцата
е давала незадоволителни резултати в един дълъг период от време, като качеството на
изпълняваната от нея работа се е влошавало непрекъснато. Посочва, че работата на
ищцата не е била свързано пряко с работата на посочените в исковата молба машини, а
е следвало да контролира и организира служителите, които работят на тях. Твърди, че
по отношение на ищцата не е осъществена дискриминация, работодателят не е
злоупотребил с правата си, а наложените дисциплинарни наказания са изцяло
законосъобразни. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени
направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от представения по делото Трудов договор № 40 от 08.05.2018
година, ведно с длъжностна характеристика /л. 20-24/ се установява, че между страните
по делото е съществувало валидно трудово правоотношение. С Протокол от 09.05.2018
година /л. 77/ П.М. е декларирала, че се е запознала с изброените правила и процедури
на „Престиж 96“ АД и се е задължила да ги спазва. С Допълнително споразумение от
18.05.2018 година към ТД № 40 от 08.05.2018 година /л. 25/ ищцата е преназначена от
длъжността "Отговорник спомагателни дейности" на длъжност „Организатор
производство“ в ответното дружество, с основно месечно възнаграждение в размер на
510.00 лева, а в т. 4 от същото е предвидено и допълнително трудово възнаграждение -
бонус. Приложена е и длъжностната характеристика за длъжността „Организатор
3
производство“ /л. 26-28/. С Протокол от 21.05.2018 година /л. 81/ П.М. е декларирала,
че се е запознала с изброените правила и процедури на „Престиж 96“ АД и се е
задължила да ги спазва. С Допълнително споразумение от 16.11.2018 година /л. 29/ е
уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 860.00 лева.
Видно от Заповед № 31-ЧР от 08.03.2021 година на „Престиж-96“ АД /л. 30-31/,
на ищцата по делото е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" за извършени
от нея нарушения на 14, 16, 17 и 19 януари 2021 година, изразяващи се в неизпълнение
на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила /чл. 187,
ал. 1, т. 3 КТ/, а именно задължения, описани в длъжностната характеристика в т. 7 и т.
13, като за всяка от датите са описани констатираните нарушения.
От Заповед № 32-ЧР от 08.03.2021 година на „Престиж-96“ АД /л. 32-33/ се
установява, че на посочената дата на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
"Забележка" за извършено от нея нарушение на 19 януари 2021 година, изразяващо се в
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични
правила /чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ/, произвеждане на некачествена продукция /чл. 187, ал.
1, т. 4 КТ/, а именно задължения, описани в длъжностната характеристика в т. 4, като
са описани констатираните нарушения.
Видно от Заповед № 33-ЧР от 08.03.2021 година на „Престиж-96“ АД /л. 34-35/,
на ищцата по делото е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" за извършено
от нея нарушение на 21 януари 2021 година, изразяващо се в неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила /чл. 187, ал.
1, т. 3 КТ/, произвеждане на некачествена продукция /чл. 187, ал. 1, т. 4 КТ/, а именно
задължения, описани в длъжностната характеристика в т. 4, като са описани
констатираните нарушения.
От Заповед № 34-ЧР от 08.03.2021 година на „Престиж-96“ АД /л. 36-37/ се
установява, че на посочената дата на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
"Забележка" за извършено от нея нарушение на 22 януари 2021 година, изразяващо се в
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични
правила /чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ/, а именно задължения, описани в длъжностната
характеристика в т. 4 и т. 5, като са описани констатираните нарушения.
По делото са приложени Чек лист за производствена среда от 10.03.2021 година,
от 12.03.2021 година, от 13.03.2021 година, от 16.03.2021 година, от 17.03.2021 година,
от 19.03.2021 година; от 21.03.2021 година, от 22.03.2021 година и, от 23.03.2021
година, ведно с фотоснимки /л. 93 – 211/, както и Уведомително писмо – покана, изх.
№ 128-ЧР от 08.04.2021 година на „Престиж-96“ АД /л. 212-214/, с което ищцата е
поканена в срок от три работни дни да даде писмени обяснения за извършеното
дисциплинарно нарушение, като нарушенията са описани по дати и констатации. В
поканата е отразено, че на 08.04.2021 година П.М. отказва да получи същото, за което
4
са се подписали трима свидетели.
Видно от Заповед № 54-ЧР от 22.04.2021 година /л. 38-39/, на ищцата по делото
е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" за извършени
от нея нарушения на 10, 12, 13, 16, 17, 18, 19, 21, 22 и 23 март 2021 година, изразяващи
се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични
правила /чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ/, а именно задължения, описани в длъжностната
характеристика в т. 7 и т. 13, като са описани констатираните нарушения.
По делото са приложени и Чек лист за производствена среда от 09.05.2021
година, ведно с фотоснимки /л. 220-238/, както и Уведомително писмо – покана, изх. №
156-ЧР от 18.05.2021 година на „Престиж-96“ АД /л. 239-240/, с което ищцата е
поканена в срок от три работни дни да даде писмени обяснения за извършеното
дисциплинарно нарушение. Същото е получено от П.М. лично на 21.05.2021 година
срещу подпис.
Със Заповед № 62 от 07.06.2021 година на „Престиж-96“ АД /л. 43-45/ на
основание чл. 187, ал. 1, т. 3; чл. 188, т. 3; чл. 190, ал. 1, т. 3; чл. 195 в съответствие с
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и е
прекратено трудовото й правоотношение. В заповедта е посочено, че причините за
налагане на дисциплинарното наказание са системни нарушения на трудовата
дисциплина – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологични правила /чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ/, а именно задължения, описани в
длъжностната характеристика в т. 7 и т. 13, като са описани констатираните нарушения
на 09.05.2021 година, като са посочени и наложените на ищцата преди това
дисциплинарни наказания. Заповедта е връчена на П.М. на 07.06.2021 година.
Приложени са и Формуляр за оценка за 2019 година от 23.01.2020 година;
Формуляр за оценка за 2020 година от 28.02.2021 година /л. 252-263/; Протоколи за
констатирано нарушение - 22 броя; Вътрешни правила за работната заплата в Престиж-
96“ АД; Фишове за работна заплата на П. СТ. М. за месец април и май 2021 година;
Месечна атестация на организатор производство за периода от месец юли 2020 година
до месец май 2021 година /л. 373-419/, както и други писмени доказателства.
Видно от приложените по делото Удостоверение, изх. № 040192103269132 от
14.10.2021 г. на ТД на НАП В. Търново, ведно с приложените към него Справка
актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 01.10.2020 година до
30.09.2021 година и Справка – данни за осигуряването за периода от 01.10.2020 година
до 30.09.2021 година и двете за П. СТ. М./л. 474 – 476/, същата има сключени
действащи трудови договори при двама работодатели, като е отразен помесечно
осигурителния й доход на лицето.
В съдебно заседание на 03.11.2021 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелката М.Я. заявява, че е била служител в „Престиж - 96“ на същата позиция, на
5
която била и П.М.. Посочва, че ги извикали на събрание през месец януари 2021
година, на което присъствали тя, г-н Т., М.П., С.С. и ищцата, като четиримата били на
еднакви позиции. Заявява, че били уведомени, че поради несправяне със задълженията,
които са им поставени, могат да бъдат или освободени от работа, или да преминат на
друга длъжност в производството - работник в производство, с по-ниска заплата.
Посочва, че според тях от всички бригадири, които са около 15 човека, те се справяли
най-зле на съответната позиция. Заявява, че преки впечатления за работата на ищцата
няма. Посочва, че всяка година им се правят атестации във връзка с работата, като тя се
е запознавала атестацията си, като са водени разговори за това какво следва да се
подобри в работата й. Заявява, че по време на смяната има човек, който е над тях и
който върви заедно със смяната и той контролира цялото производство за съответната
смяна.
Свидетелката Ц. С. посочва, че работи в „Престиж - 96“ от 2012 година, като
сега заемам длъжност „Ръководител в лабораторията“, а под нейно ръководство има
седем служители - специалисти с контролни функции, като основната им задача е
осигуряване на качествен и безопасен продукт. Заявява, че тези служители извършват
регулярни проверки по график всеки месец на всеки организатор производство
относно хигиената и нивото на хигиената в момента на работа на линиите, като
постигнатият резултат от тези проверки, за да няма нужда от допълнителни проверки е
да има 95% постигнат резултат, който се оформя от максимален брой точки и
постигнати по време на проверката резултати и на дадената снимка. Посочва, че когато
трайно има нисък резултат при всяка месечна проверка под 95%, се налага да правят
срещи, при които се налагат коригиращи действия, като едно от тези действия е по-
чести проверки. Заявява, че резултатите на ищцата били под 95 % и всеки месец
показвала лоши резултати, докато при други бригадири се наблюдавала промяна в
положителна посока. Посочва, че хигиената е ключова за производството на безопасни
продукти, а ако има някакъв проблем в машината или по принцип - организатор
производство е човекът, който трябва да вземе решение да се спре производството, за
да не се застрашава произведеният готов продукт. Заявява, че спрямо П.М.
конкретните действия, които са взети, са по-честите проверки по време на
производството, като тя не й е казвала, че не е съгласна с поставените й резултати.
Посочва, че не е имало различно отношение към нея и не е чувала да се коментира
подобно нещо.
Свидетелят Пл. Т. заявява, че в началото на 2021 година е работел в „Престиж -
96“ АД на длъжност Директор-дирекция. Спомня си, че в началото на месец януари е
проведена среща във връзка с оценка на представянето на служителите и конкретно с
по-слабо представящите се от тях, като посочените лица са работили на длъжност
„Организатор производство“, а на тази длъжност са били около 20 и няколко
служители. Посочва, че поводът бил оценка, направена от преките им ръководители, на
6
база на която тези въпросни служители показали по-ниски резултати и им било
предложено да заемат позиция оператор, най-вероятно с промяна и на
възнаграждението. Заявява, че има преки наблюдения за работата на П.М. - тя не се
представяла добре почти през цялото време, най-вече по отношение на показателите,
свързани с хигиена и организация на работата на служителите. По тази причина са
водени допълнителни разговори или са търсили заедно причините, довели до по-слабо
представяне, като други мерки били констативни протоколи, ако служителят
постоянно прави нарушения или повторяемост на едно нарушение или на база на
оценки, които се правят ежедневно, ежеседмично, ежемесечно. Посочва, че на П. са
правени проверки колкото на останалите служители на нейната длъжност, а ако се е
налагало и по-често. Заявява, че от негова страна не е имало различно отношение към
нея и не знае да е имало такова и от някой друг от ръководството. Посочва, че
функциите на П.М. са организационни - тя е отговаряла за щатната бройка на линията
„Мираж“, като представянето й се дължи на личните й качества, а не на линията –
хората от линията споделяли, че не са ходили до тоалетна, защото бригадирката не ги е
разпределила правилно, или около машините има разпилени полуфабрикати и
непочистено работно място, или преконсумация на полуфабрикати, отклонение от
материално-разходния норматив. Заявява, че се случва такова разпиляване на продукти
и към хората, които са го допуснали, се предприемат съответните мерки, а поведението
на ищцата е санкционирано с констативни протоколи за тези нарушения, а и част от
възнаграждението на служителя е свързано с тяхното представяне.
Свидетелят И. Б. посочва, че работи в „Престиж - 96“ АД като „Старши
организатор-производство“, като задълженията му включват организиране на работния
процес в производството, разпределение на човешкия ресурс, който е наличен и т.н.
Заявява, че познава ищцата само на работното й място, като той й е бил ръководител, а
тя заемала позицията „Организатор производство“ на линия „Мираж“. Впечатленията
му са за периода, в който са работили, предвид работата на смени, като според него
има влошаване на работната дисциплина - това включва хигиената на самата линия,
начин на управление на персонала, който й е поверен и самото производство на
линията - неспазване на технологиите. Докато първите му впечатления от П.М. били за
добра отчетност, след това започнало самото влошаване на линията. Заявява, че всеки
ден са говорили за всички задължения и норми, които трябва да спазва на работното
място и същите грешки се повтаряли на всяка смяна с нея. Това са грешно подреждане
на персонала, отчетността за опаковките и фолиата, които се изработват и откъм
готовата продукция, завишените количества полуфабрикат, което води до преразходи и
загуба на финанси. Посочва, че реално той прави проверка два-три пъти на смяна и
тогава вече се забелязва дали има отклонения откъм технология. Качествен контрол
също правят проверки на смяната всеки ден, като всички проверки се описват в
екселски файл в колко часа са направени и какъв грамаж е описан там, а служителите
7
се запознават с тези таблици. Заявява, че възражения за това, което са говорили с П., не
е имало и корекции от нейна страна не са направени. Посочва, че различно отношение
спрямо нея не е имало. Обяснява, че когато има разминаване в технологичния процес,
организатор производството трябва да направи корекция на съответната машина,
където е разминаването, като тя правела корекция само, след като той й направи
забележка, т.е. тя корекции сама не е правила. Заявява, че е нормално е машината
„Кликклок“ да дава отклонения, но първо организатор производство трябва да уведоми
него и техника, след което се предприемат съответните мерки и действия за оправяне
на проблема. Работата на организатор производство е да направи преценка дали да
спре линията в зависимост от проблема или да не спре производството. Посочва, че се
е случвало да има проблеми с машината и при работата на П.М., но тя не го е
уведомявала – производството продължава да работи, бълва готов продукт и това води
до други проблеми - забавяне на производството, защото не са взети навреме
конкретните мерки. При другите бригадири също са констатирали такива нарушения,
но те го уведомяват, и престоите са по-малки и се вземат съответните мерки за
отстраняване на проблема. Личното му наблюдение за хигиената на работното място
на П.М. е занижена хигиена от единия до другия край на линията. Тя няма задължение
да прави нещо различно от това да организира работния процес на линията, също да
наглежда за полуфабрикати и да наглежда за хигиената, също така отчетност на
суровините и опаковките, като пропуските на П.М. са свързани само с личните й
качества и тя не е в състояние да организира работния процес.
Свидетелят М.П. заявява, че е бил работник в „Престиж - 96“, а след това станал
бригадир. Посочва, че на 11.01.2021 година ги извикали четирима бригадири и им
казали, че ще изпълняват тази функция до края на месеца и после ако искат да останат
като работници във фирмата или да напуснат, като П.М. също била на тази среща.
Обяснили им, че не са доволни от резултатите им от предходната година, казали им че
имат най-много брак и че са с най-много констатирани нарушения. Заявява, че не е
виждал и не е чувал някой да има различно отношение към П. след тази среща.
Посочва, че са им правени атестации за работата им, а те - като бригадири, също
трябвало да пишат такива атестации. Заявява, че са им съставяни констативни
протоколи за установяване на нарушенията.
От заключението по изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.
485 – 490/, което не е оспорено от страните и което настоящият съдебен състав
кредитира изцяло, се установява, че начислените брутни възнаграждения за процесния
период са както следва: Брутно възнаграждение за м. май 2021 г. в размер на 1 568.65
лева, нетно възнаграждение след приспадане на личните удръжки по фондове - в
размерна 1 205.71 лева; Брутно възнаграждение за м. април 2021 г. в размер на 1 527.31
лева, нетно възнаграждение след приспадане на личните удръжки по фондове - в
размер на 1 185.16 лева; Брутно възнаграждение за м. март 2021 г. в размер на 1 184.18
8
лева, нетно възнаграждение след приспадане на личните удръжки по фондове - в
размер на 918.90 лева; Брутно възнаграждение за м. февруари 2021 г. в размер на 1
536.22 лева, нетно възнаграждение след приспадане на личните удръжки по фондове -
в размер на 1 209.67 лева; Брутно възнаграждение за м. януари 2021 г. в размер на 1
666.86 лева, нетно възнаграждение след приспадане на личните удръжки по фондове -
в размер на 1 293.44 лева; Брутно възнаграждение за м. декември 2020 г. в размер на 1
599.28 лева, нетно възнаграждение след приспадане на личните удръжки по фондове -
в размер на 1 241.01 лева. Съгласно материалите по делото - трудов договор и
допълнителни споразумения и съгласно представените фишове за начислени суми на
ищцата П. СТ. М. за процесния период, експертизата констатира, че елементите
„Допълнително възнаграждение“ и „Бонус“, намиращи отражение при формиране на
брутната й заплата, са променливи величини и се определят едностранно от
работодателя въз основа на критерии и показатели, подробно описани във вътрешни
правила за оценяване на трудовото представяне и формиране на работната заплата на
служителите на ответното дружество. В проведеното на 02.12.2021 година съдебното
заседание вещото лице допълва, че при нетно трудово възнаграждение в размер на
860.00 лева, тъй като това е посочено като минимална сума за получава, брутното
трудово възнаграждение би било 1 108.27 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Обстоятелствата свързани с възникването и съществуването на трудовото
правоотношение между страните по делото не е спорно между тях, а се установяват и
от събраните по делото доказателства, при което към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата е изпълнявала длъжността "Организатор
производство" в ответното дружество.
По иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр.
Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране на
всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-
неблагоприятно третиране на лице, въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.,
следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Проявата на дискриминация е деликтно деяние, но при действащи специални
разпоредби в ЗЗДискр., поради което общите норми на ЗЗД се прилагат субсидиарно.
Отговорността на работодателя за дискриминация при упражняване правото на труд не
е идентична с тази по чл. 49 ЗЗД. В разпоредбите на чл. 18 и чл. 19 ЗЗДискр.
законодателят е въвел задължение за работодателя да предприеме ефективни мерки за
9
предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място и при
неизпълнение на това задължение, носи отговорност по реда на специалния закон за
актовете на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или
служител. Предвидената отговорност е за вреди от чужди действия, но отговорността
на работодателя по чл. 19 ЗЗДискр. е лична. По аргумент от разпоредбата на чл. 74, ал.
1 ЗЗДискр. увреденият има право на избор дали да предяви иска за обезщетение срещу
работодателя и/или срещу лицата, които са проявили дискриминация.
Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е предвидена
специална уредба относно разпределението на доказателствената тежест в
производството за защита от дискриминация, като основаната доказателствена тежест е
възложена ищеца, който следва в условията на пълно и главно доказване да установи
фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминация. Само в този случай, законът обръща и възлага доказателствената
тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране
на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на
възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за
постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск. В този смисъл е
константната практика на ВКС, включително Решение № 85 от 13.09.2016 година по
гр.д. № 4328/2015 година; Решение № 1002 от 07.01.2010 година по гр.д. № 3800/2008
година; Решение № 115 от 02.08.2012 година по гр.д. № 626/2012 година; Решение №
62 от 19.06.2014 година по гр.д. № 3920/2013 година; Решение № 183 от 08.06.2013 по
гр.д. № 7381/2014 година - всичките на IV г.о. на ВКС; Решение № 153 от 14.06.2010
година по гр.д. № 6/2009 година на III г.о. на ВКС и много други.
В случая по делото ищцата основава исковите си претенции на твърдения, че е
дискриминирана под формата на „тормоз“ на признака „лично положение“, чрез
извършване на многобройни проверки при изпълнение на трудовите й задължения.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не може
да бъде направен извод, че спрямо ищцата са осъществени каквито и да е актове на
дискриминация на работното й място, както от нейни колеги, така и от самия й
работодател. От показанията на всички разпитани по делото свидетели – както такива,
които са били нейни ръководители, така и такива, които са работили на същата
длъжност, безспорно се установява, че не е имало различно отношение към ищцата
спрямо останалите служители в ответното дружество. Следва да се има предвид, че
основното задължение на работника/служителя е стриктно да изпълнява трудовите си
задължения, като право на работодателя е да следи, контролира и изисква това от
своите работници, независимо на каква длъжност работят и дали изрично е предвидено
извършването на някакви проверки. Действително законодателят не е дал легално
определение на "лично положение", поради което се налага във всеки конкретен
случай да бъде установен и доказан конкретен значим, обективен, същностен за
10
личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита
универсалния обхват на закона, защитаващ лицата, подложени на дискриминация. В
този смисъл осъществяването на проверки, дори и по-чести, за спазване на трудовите
задължения на работника, при наличие на констатирани пропуски и нарушения, не
биха могли да бъдат включени в понятието "лично положение". Те са характерни и
нормални за производствения процес и са израз на правото на работодателя да получи
качествена продукция. Именно поведението на ищцата и по-конкретно липсата на
качества да организира и контролира работния процес на линията, която й е поверена
/в какъвто смисъл са свидетелските показания/, е довело до необходимостта от по-
чести проверки на работното й място. „Личните качества“, респективно – липсата на
такива, е нещо различно от „личното положение“. Действително на ищцата са правени
множество проверки във връзка с работата й, но това не се оспорва от ответника по
делото. Следва обаче да се има предвид, че обстоятелството, че едно лице е поставено в
по-неблагоприятно положение от друго, само по себе си, не е основание да се
предположи, че е налице дискриминация, като наред с това следва да се установи, че
това по-неблагоприятното третиране, се дължи на някой от защитените признаци по
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, за да може са се направи обосновано предположение за
наличието на дискриминация. Както бе посочено по-горе, в случая по делото
съществуването на такива признаци не е установено. Обстоятелството, че П.М. е
присъствала на въпросната среща в началото на 2021 година, както и че същата не е
приела отправеното на нея предложение, не е основание да бъде прието, че с
извършваните в последствие проверки за качествено изпълнение на работата й, спрямо
нея е осъществена дискриминация на основание "лично положение". От показанията
на разпитаните по делото свидетели, включително служителите, които са били на
същата длъжност, се установява, че от извършените в предходната година проверки,
въпросните служители са показали по-ниски резултати, в сравнение с останалите
служители в дружеството на същата длъжност. В тази насока са и приложените по
делото месечни атестации на служителите от линия „Мираж“ и атестации за 2019
година и 2020 година на ищцата /л. 409-419 и 252-264/, от които е видно, че
резултатите, предимно на П.М., но не само, са по-ниски от тези на останалите
служители, заемащи същата длъжност на линия „Мираж“, както и че на годишните й
атестации не са отчетени добри показатели както за 2020 година, така и за предходната
2019 година. В случая следва да бъде отчетена и спецификата на длъжността, която е
заемала ищцата. Същата е следвало да организира и контролира работния процес на
линията, за която е отговаряла, което от своя страна изисква определени допълнителни
лични качества. Свидетелите С., Б. и Т. заявяват, че същата не се е справяла с
организацията и контрола на поверената й линия – хигиенното състояние, неправилно
разпределени на работната сила, отклонения от материално-разходния норматив,
неправилна отчетност и други. Дори свидетелят Б., който е бил пряк ръководител на
11
ищцата посочва, че в началото ищцата се е справяла по-добре, но постепенно
качеството на работата й се е влошило и въпреки коригиращите действия, които са
предприемани, качеството не се е подобрило, докато е имало служители на същата
длъжност, при които след констатиране на нарушения, същите са подобрявали
работата си. Освен това видно от приложените по делото Протоколи за констатирани
нарушения /л. 373-396/, проверки са извършвани не само на ищцата, но и на други
служители на същата длъжност, при които също са констатирани определени
нарушения на работния процес. В този смисъл извършваните от работодателя
регулярни и допълнителни проверки, в съответствие с Основна процедура 4 - т. 7.3, с
която ищцата е била запозната /л. 338/ са свързани с качеството на работата на ищцата,
а не с осъществяване на дискриминация на признак „лично положение“. Нещо повече,
липсват каквито и да е твърдения, съответно – доказателства, ищцата да е изразявала
несъгласие или да е оспорвала констатираните нарушения на работата й при
извършваните проверки, въпреки отказите й да се запознае с протоколите.
Мотивиран от всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че
предявените по делото обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 74, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация
се явяват неоснователни и недоказани, поради което и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от Кодекса на труда.
Дисциплинарните наказания са мерки на принуда спрямо работника или
служителя от страна на работодателя в случай на нарушение на трудовата дисциплина.
В разпоредбата на чл. 188 КТ изчерпателно са изброени дисциплинарните наказания -
забележка, предупреждение за уволнение и уволнение, като последното едновременно
е дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение. По
своя смисъл понятието „трудова дисциплина“ е съвкупност от права и задължения на
работника или служителя, свързани с трудовото му правоотношение, но същото не
може да бъде свързвано и ограничавано само с основните нарушения посочени в чл.
187 КТ. Това изброяване не е изчерпателно, а само примерно, тъй като с нормата на
чл. 187, т. 10 КТ изрично е предвидено, че законодателят обявява за нарушения на
трудовата дисциплина и – „неизпълнението на други трудови задължения, предвидени
в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред или
определени при възникване на трудовото правоотношение“. Тъй като това изброяване
не е изчерпателно, то цитираната препращаща норма на КТ, прави необозрим списъка
на нарушенията на трудовата дисциплина и налага анализа им за всеки конкретен
случай. Следва да се има предвид и че обект на дисциплинарното нарушение като
основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или
служителя, чиито обем произтича от съдържаните на конкретното индивидуално
12
трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва, при
спазване на трудовата дисциплина. Когато в трудовите задължения са включени
функции по ръководство и контрол, неупражняването на контрол по изпълнението на
възложените задачи съставлява дисциплинарно нарушение /Решение № 576 от
30.09.2010 година по гр. д. № 700/2010г. на ІV г.о. на ВКС/.
Дисциплинарното производство, по което е наложено наказание
„Предупреждение за уволнение“ е започнало във връзка с проверки от 10, 12, 13, 16,
17, 18, 19, 21, 22 и 23 март 2021 година. За тези проверки по делото са приложени Чек-
листи за производствена среда от 10.03.2021 година, от 12.03.2021 година, от
13.03.2021 година, от 16.03.2021 година, от 17.03.2021 година, от 18.03.2021 година, от
19.03.2021 година; от 21.03.2021 година, от 22.03.2021 година и от 23.03.2021 година,
ведно с фотоснимки /л. 93 – 211/. В тази връзка не се спори между страните, а и се
установява от приложените доказателства, че с Уведомително писмо – покана, изх. №
128-ЧР от 08.04.2021 година на „Престиж-96“ АД /л. 212-214/, ищцата е поканена в
срок от три работни дни да даде писмени обяснения за извършеното дисциплинарно
нарушение, като нарушенията са описани по дати и констатации. В поканата е отразено
и че на 08.04.2021 година П.М. отказва да получи същата, за което са се подписали
трима свидетели. Не е спорно и че същата не е дала обяснения. Със Заповед № 54-ЧР
от 22.04.2021 година /л. 215-218/, на ищцата е наложено наказание „Предупреждение
за уволнение“ за извършени от нея нарушения на 10, 12, 13, 16, 17, 18, 19, 21, 22 и 23
март 2021 година, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, а именно
задължения, описани в длъжностната характеристика в т. 7 и т. 13, като са описани
констатираните нарушения. Нарушенията на трудовите задължения е квалифицирано
от работодателя по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, а именно – неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологични правила.
Следва да се има предвид, че с исковата молба ищцата е навела само формални
възражения във връзка с издадените заповеди за налагане на дисциплинарните
наказания, като посочва, че тежестта на наложените наказания не отговоря на тежестта
на твърдяните нарушения, както и че заповедите за налагането на дисциплинарните
наказания не са мотивирани.
Настоящият съдебен състав, приема за неоснователни доводите, че заповедта, с
която е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ е незаконосъобразна, тъй
като не е мотивирана в достатъчна степен, напротив - същата е
мотивирана в съответствие с разпоредбата на чл. 195 КТ. В процесната заповед е
посочен нарушителят, нарушенията, кога са извършени, наказанието, както и законния
текст, на основание на който се налага наказанието. Отделно от това преди издаването
на процесната заповед, от ищцата са изисквани обяснения, като самото
уведомителното писмо-покана, което служителят е отказал да получи, също е
13
мотивирано максимално, като в практиката си ВКС приема, че е достатъчно по
разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата
дисциплина се изискват обясненията /Решение № 220 от 26.04.2011 година по гр. д.№
1917/2010г. на ІV г. о. на ВКС/. В случая работодателят е посочил подробно за какви
дисциплинарни нарушения изисква обяснения, респективно – служителят е бил
напълно наясно, за кое негово поведение работодателят иска обяснения и съответно за
кое негово действие е наложил дисциплинарното наказание /Решение № 78 от
11.04.2018 година по гр. д. № 1835/2017 година на IV г. о. на ВКС/. Отделно от това
самата ищца не оспорва обстоятелството, че са й поискани обяснения, като в исковата
молба изрично е посочено, че във връзка с всички наложени дисциплинарни наказания
са й изисквани обяснения, както и че същата не е давала такива, поради което и с оглед
нормата на чл. 193, ал. 3 КТ изискването за искане на обяснения от работодателя се
счита за изпълнени. Освен това наказанието е наложено до изтичането на една година
от извършването му и преди изтичане на двумесечния срок от узнаването му, като за
начална дата на това узнаване, съдът приема Чек-лист за производствена среда от
10.03.2021 година /л. 93/. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че при
издаване на процесната заповед са спазени изискванията на чл. 193 - 195 КТ и не са
налице формални нарушения по нейното издаване.
На следващо място съдът, в настоящият му състав приема за неоснователни
възраженията на процесуалния представител на ищцата, че тежестта на твърдяните
нарушения не съответства на наложеното наказание. Константна е практиката на ВКС,
че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение. В случая по делото естеството на работата, а именно
производство на хранителни продукти изисква стриктно спазване на правилата хигиена
и безопасност, доколкото в противен случай би се произвел некачествен продукт,
който би могъл да застраши живота и здравето на неопределен кръг лица.
Освен това, извършването на дисциплинарните нарушения е установено по
безсъмнен начин с приложените по делото Чек-листи и фотоснимки към тях.
Действително същите са издадени едностранно от ответника по делото, но същият и не
разполага с друг ред, с който да ги установи, като това е редът, предвиден в Основна
процедура 4 /т. 7.3 – л. 342/, приложена по делото и с която ищцата се е запознала /л.
338/. Същевременно в тази насока са и събраните по делото гласни доказателства, като
липсват доказателства, които оборват доказателствената им сила. Нещо повече самата
ищца не оспорва самите нарушения, които са констатирани при всички проверки за
14
изпълнение на задълженията й, като посочва, че тези нарушения са нормални в
производствения процес. Следва да се има предвид, че от свидетелските показание се
установява, че работодателят е предвидил отклонения, като изискването е същите да са
в рамките на 5% от максималния броя точки при оценяване на съответния служител.
Видно от Чек-листите за производствена среда допуснатите от ищцата отклонения от
технологичните изисквания значително надвишават 5%. В тази връзка и разпитаните
по делото свидетели посочват, че отклонения в работа са констатирани и при други
служители на същата длъжност, за което са били санкционирани, като в последствие
същите са подобрявали качеството на работата си, за разлика от ищцата. В тази насока
са и приложените по делото писмени доказателства – протоколи за извършвани
проверки, атестации и т.н.
Следва да се има предвид и че самите нарушения, подробно описани както в
уведомителното писмо-покана, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, представляват неизпълнение на трудовите задължения, които са вменени на
работника/служителя и са посочени в длъжностната характеристика за заеманата от
ищцата длъжност – т. 7 и т. 13 /л. 84-86/, като същевременно с Протокол от 21.05.2018
година ищцата е декларирала, че е запозната с изброените правила и процедури и се
задължава да ги спазва /л. 81-83/.
Не на последно място следва да се има предвид и обстоятелството, че липсват
каквито и да е твърдения, съответно – доказателства, за проявено от ищцата критично
отношение за собственото си поведение. В случая става въпрос за производството на
хранителни продукти, при което хигиената и спазването на технологичните изисквания
са от изключително значение с оглед опазване живота и здравето на хората. В този
смисъл характерът на поверената на ищцата работа предпоставя изпълнение на
трудовите задължения с по-висока степен на отговорност. Не на последно място при
определяне на тежестта на нарушенията, следва да бъде съобразено и обстоятелството,
че допуснатите пропуски в работата на ищцата са от характер, рефлектиращ върху
цялостната работа на предприятието, което би могло да доведе до неблагоприятни за
работодателя последици. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че Заповед
№ 54-ЧР от 22.04.2021 година, с която на ищцата е наложено наказание
„Предупреждение за уволнение“ е законосъобразна.
Дисциплинарното производство, по което е наложено наказание „Уволнение“ е
започнало във връзка с проверка от 09 май 2021 година. За тази проверки е приложен
Чек-лист за производствена среда от 09.05.2021 година, ведно с фотоснимки /л. 220 –
238/. Не се спори между страните, а и се установява от приложените доказателства, че с
Уведомително писмо – покана, изх. № 156-ЧР от 18.05.2021 година на „Престиж-96“
АД /л. 239-240/, ищцата е поканена в срок от три работни дни да даде писмени
обяснения за извършеното дисциплинарно нарушение, като е отразено и че писмото е
получено от ищцата лично на 21.05.2021 година срещу подпис. Със Заповед № 62 от
15
22.04.2021 година /л. 241-243/ на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, на ищцата е
наложено наказание „Уволнение“ за извършени от нея системни нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, а именно
задължения, описани в длъжностната характеристика в т. 7 и т. 13, като са описани
констатираните нарушения от 09.05.2021 година, както и нарушенията, за които на
ищцата са наложени четири наказания „Забележка“ и наказание „Предупреждение за
уволнение“. Нарушенията на трудовите задължения е квалифицирано от работодателя
по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, а именно – неизпълнение на възложената работа, неспазване
на техническите и технологични правила.
Настоящият съдебен състав, приема че при издаване на процесната заповед са
спазени изискванията на чл. 193 - 195 КТ и не са налице формални нарушения по
нейното издаване. Същата е мотивирана достатъчно, в съответствие с разпоредбата на
чл. 195 КТ – посочен е нарушителят, нарушенията, кога са извършени, наказанието,
както и законния текст, на основание на който се налага наказанието. Отделно от това
преди издаването на процесната заповед, от ищцата са изисквани обяснения, като
самото уведомителното писмо-покана, което е получено лично от служителя също е
мотивирано максимално, като няма спор по делото, че ищцата не е давала такива,
поради което приложение намира нормата на чл. 193, ал. 3 КТ, доколкото – работникът
не е дал обяснения след като такива са били поискани. Освен това наказанието е
наложено до изтичането на една година от извършването на нарушенията и преди
изтичане на двумесечния срок от узнаването на последното такова, като за начална
дата на това узнаване, съдът приема Чек-лист за производствена среда от 09.05.2021
година /л. 220-224/.
На следващо място следва да се има предвид, че изложените по-горе мотиви
относно тежестта на твърдяните нарушения са относими и за нарушенията от
09.05.2021 година, поради което не е необходимо да се посочват повторно. В случая по
съдът съобрази естеството на работата - производство на хранителни продукт, което
изисква стриктно спазване на правилата хигиена и безопасност, че нарушенията са
установени по несъмнен начин, а и ищца реално не ги оспорва, че установеното при
проверката ниво на хигиена е 83%, при допустимо такова не по-малко от 95%, че
нарушенията представляват неизпълнение на трудовите задължения, които са вменени
на работника/служителя и са посочени в длъжностната характеристика за заеманата от
ищцата длъжност – т. 7 и т. 13 /л. 84-86/, както и липсата на каквото и да е критично
отношение от страна на ищцата за собственото си поведение. Както бе посочено и по-
горе при производството на хранителни продукти, хигиената и спазването на
технологичните изисквания са от изключително значение с оглед опазване живота и
здравето на хората.
Не на последно място при съобразяване на тежестта на нарушенията с оглед
16
определяне на наказанието следва да се вземе предвид и наличието на системност на
неизпълнението на трудовите задължение от страна на ищцата, обосноваващо налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание. Обективният - утежняващ признак, в този
случай е повторяемост на нарушенията. В действащото законодателство легално
определение на понятието „системни нарушения” липсва, но в теорията и практиката
се приема, че това са три и повече нарушения, за които не е налагано преди това
дисциплинарно наказание и за наказването, на които не са изтекли сроковете за
осъществяване на дисциплинарната отговорност, или ако е наложено дисциплинарно
наказание, то да не е заличено по чл. 197 или чл. 198 КТ, какъвто е и настоящият
случай. Изрично в Решение № 162 от 18.05.2010 година по гр.д. № 299/2009г. на ІV г.о.
на ВКС, постановено по приложението на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е
прието наличие на системност при три санкционирани дисциплинарни нарушения,
наказанията за които не са заличени по предвидения в закона ред, и четвърто
нарушение, за което не е наложено наказание. Приема се и че нарушенията могат да са
от един и същ или от различни видове, като това становище на ВКС не е в
противоречие с принципа, прогласен в чл. 189, ал. 2 КТ, че за едно и също нарушение
на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание, тъй
като нарушенията, за които работникът вече е бил наказан, придават квалификацията
„тежко нарушение” на трудовата дисциплина на последното извършено /ненаказано/
нарушение. В случая по делото на ищцата са наложени четири наказания „Забележка“,
които макар и наложени на една дата, касаят дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал.
1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7 и т. 13 КТ, извършени на различни дати и наказанията, за които не
са заличени по предвидения в закона ред. Още повече от заповедите, с които са
наложени тези наказания е видно, че изходящите номера, с които от ищцата са
поискани обяснения са с различни дати, но очевидно са връчени на една дата, поради
което и самите заповеди за налагане на тези наказания са с една дата. Същите не са
оспорени от ищцата нито в настоящото производство, нито в предходен момент. След
това на същата е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ и в последствие
същата е допуснала поредно нарушение на трудовата дисциплина на 09.05.2021
година, изразяващо се в неизпълнение на възложената и работа, а именно задължения,
описани в длъжностната характеристика в т. 7 и т. 13. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
ищцата е допуснала системни нарушения на трудовата дисциплина, респективно -
Заповед № 62 от 07.06.2021 година, с която на ищцата е наложено наказание
„Уволнение“ е законосъобразна.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
искове с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
дисциплинарните наказания „Предупреждение за уволнение” и „Уволнение” се явяват
неоснователни и недоказани, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени.
17
Предвид обусловения им характер като неоснователни следва да се отхвърлят и
обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК претенцията на
ответното дружество за присъждане на разноски се явява основателна, поради което
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на дружеството направените от него
разноски по делото в размер на 3 000.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С. М. от *, с ЕГН ********** срещу
"ПРЕСТИЖ - 96" АД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ж.к.
Чолаковци, ул. "Дълга лъка" № 6, с ЕИК ********* искове с правно основание чл. 71,
ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр., чл. 357, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. С. М. от *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ПРЕСТИЖ -
96" АД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ж.к. Чолаковци, ул.
"Дълга лъка" № 6, с ЕИК ********* сумата в размер на 3 000.00 лева /три хиляди
лева /, представляваща направени от дружеството разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
18