РЕШЕНИЕ
№ 5622
гр. ***, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110137428 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от БВИГ срещу СО, като се твърди, че на
21.02.2024г., било настъпило ПТП, като бил увредено МПС *** с peг. № ***.
Поддържа, че ПТП-то било настъпило в следствие на попадане на автомобила
в несигнализирана и необезопасена дупка на път в гр. ***, при движение по
бул. *** с посока на движение от ж.к. *** към центъра на града. В резултат на
произшествието била увредена предна дясна гума и джантата на автомобила.
Навежда доводи, че за увредения лек автомобил към момента на ПТП-то
имало валидно сключена застраховка *** № ***, със срок на валидност
01.09.2023г. - 31.08.2024г., сключена със собственика на автомобила КС.
Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна
преписка (именувана „щета“) № ***, като било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 381,50 лв., което било преведено по банковата сметка
на пострадалия, с платежно нареждане от 23.02.2024г. Твърди, че ответника
отговарял за поддръжка на пътя, където било настъпило ПТП-то. Поддържа,
че ответника е бил поканен да възстанови заплатената сума на 08.04.2024г., но
последният бил отказал да изплати същата. Прави доказателствени искания за
приемане на писмени доказателствени средства, както и за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел
при режим на призоваване за установяване на обстоятелства свързани с
механизма на настъпването на ПТП-то, както и за допускане на изслушването
на заключението на САТЕ по формулирани в исковата молба задачи. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който
1
претенцията се оспорва. Твърди се, че не било ясно точно къде било
настъпило ПТП-то, като от представените доказателства не можело да се
установи, че ПТП-то било действително настъпило, поради което по МПС-то
да са били нанесени вреди. Поддържа, че претенцията е недоказана, за което
излага подробни съображения. Навежда доводи, че препятствието не било
описано точно, за да може да се направи извод за получените увреждания,
както и че липсва надлежно съставен протокол от компетентните държавни
органи. Излага съображения, че не били изяснени фактите, за да може да се
направи извод, как точно е настъпило ПТП-то. Поддържа, че вина за
настъпилото ПТП има изцяло водачът на лекия автомобил, тъй като същият
следвало да спазва предвидените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължения. Прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението си с пътната
обстановка, като моли съдът да намали размера на обезщетението, като вземе
под внимание съпричиняването на вредите от страна на водача. Иска
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена подписана застрахователна полица от 01.09.2023
г. за сключена застраховка ***, която доказва наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил.
За вредите на лек автомобил ***, с рег. № *** до ищеца, като
застраховател по застраховка ***, е подадено Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение и Декларация за настъпване на застрахователно
събитие, в което е посочено, че МПС е попаднало в дупка, находяща се на
пътното платно, вследствие на което е увреден лекият автомобил.
По делото не е спорно, че застрахователно обезщетение в размер на
381,50 лева е било изплатено от ищеца на застрахования, а и същото се
установява от приложеното по делото платежно нареждане с № ***
/23.02.2024 г. /л.21/.
От показанията на свидетеля Л. В. В., се установява, че последния е
управлявала процесния лек автомобил преди повече от около година. Изтъква,
че е пътувал по посока бул. *** в района на *** точно на кръстовището в
посока центъра на *** – тунелът. Твърди, че в средата на кръстовището е
имало дупка от дясната страна на МПС – то, в която лекият автомобил
попаднал, въпреки че Б. е карал със съобразена скорост. Изтъква, че са минали
на зелен светофар със съобразена скорост, което според свидетеля ги
предпазило да спукат и двете гуми. Поддържа, че отбили вдясно, извън
кръстовището, за да не пречат на движението и се обадили на Б, които им
казали да се обадят на телефон 112. Посочва, че от телефон 112 им
отговорили, че всички екипи са ангажирани и ще дойдат след часове, тъй като
няма пострадали освен МПС. Свидетелят споделя, че предна дясна гума била
спукана, като джантата не била счупена, но имала увреждания. Изтъква, че
2
системите на колата започнали да индикират наличие на проблем и влезнала в
авариен режим. Заявява, че повикали собствена пътна помощ, тъй като от 112
им казали, че ще дойдат след часове. Твърди, че веднага са отишли до
сервизен център, който сменил гумата, след което завели щета при ищеца.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, според което на 21.02.2024 г. в гр. *** водачът на
МПС „*** ***“, рег. № *** се е движил по бул. *** с посока на движение от
ж.к. *** към центъра на гр. ***, като в района на кръстовището с ул. *****
(района на ***) по време на движение попада в необезопасена и
несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, което става и причина
за увреждане на автомобила.
Вещото лице констатира още, че по процесния автомобил, като увреди
съобразно подаденото пред застрахователя заявление и от декларацията (на
лист 9-10 по делото) се констатират предна дясна гума, предна дясна джанта.
Установява се, че при извършен оглед от експерти на застрахователя са
установени гума предна дясна – за подмяна; джанта лята предна дясна – за
матиране.
Установява се, че нанесените вреди на МПС „*** ***“, рег. № ***, се
намират в причинно – следствена връзка с механизма на получаването им при
ПТП, настъпило на дата 21.02.2024 г. Вещото лице посочва още, че към
21.02.2024 г. (датата на произшествието) размерът на вредите по МПС „***
***“, рег. № ***, възлиза в размер на 394,74 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил *** е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу
заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно
разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в
случаите, когато последният има сключена застраховка „***” и срещу
застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие,
настъпило застрахователно събитие и плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
застрахователя БВИГ и собственика на увредения автомобил има сключен
действащ договор за застраховка ***. При действието на този договор е била
образувана ликвидационна преписка по щета № *** във връзка с настъпило на
21.02.2024 г. в гр. *** ПТП, като е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 381,50 лева.
3
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане,
като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск
против делинквента или неговия застраховател по застраховка /***.
Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл.
411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на
застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане.
По делото се установи, че ПТП е станало в гр. ***. Съгласно чл. 167, ал.
1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността на състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Община *** е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. ***. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност при действията/бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място. Когато правото на
собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните
последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е
възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване
на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл
са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС. В настоящия случай, ответната община е и
собственик на улицата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на
това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община *** е
възложила изпълнението на очертаните по- горе задължения, която освен това
е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по
автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице
е посочило, че се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП
и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на
ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано
като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
4
резултат от процесното ПТП. Свидетелските показания допълнително сочат,
че уврежданията са причинени от попадане на автомобила в несигнализирана
дупка на пътното платно.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от
фактическия състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника
за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка ***,
изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.
Следва да се обсъди възражението за съпричиняване от водача на лек
автомобил „*** ***, рег. № ***“, направено от ответника, което съдът намира
за недоказано. Ответникът не е поискал събирането на доказателства, които да
обосноват твърденето му за съпричиняване от страна на водача на МПС на
вредоносния резултат, нито има данни последният да е нарушил правилата за
движение по пътищата при управление на процесния автомобил.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в
населено място – гр. ***, от което ПТП са настъпили процесните вреди, които
са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание чл. 410 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу СО за
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото отстраняване. В настоящата хипотеза доколкото
стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП
надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение (394,74 лева),
предявеният иск се явява доказан в пълния му предявен размер от 381,50 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил
разноски в исковото производство в размер на 1150,00 лева, които следва да
му бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, ЕИК ***, да заплати на БВИГ, ЕИК ***, на основание
чл. 410 КЗ, сумата от 381,50 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка *** по щета № ***, образувана по ПТП,
реализирано на 21.02.2024 г. в гр. ***, с МПС „*** ***“, с рег. № ***“, поради
попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва от 20.06.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СО с ЕИК ***, да заплати на БВИГ, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1150 лева, сторени разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6