№ 181
гр. София, 22.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600191 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК вр. глава 22- ра НПК.
Образувано е по жалба на защитник на осъдения А. Й. А. срещу определение
№ 33 от 18.01.2023г. на Окръжен съд Враца, по нчд № 21/2023, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения за предсрочно условно освобождаване от
остатъка от 1 месец и 7 дни от наказанието една година лишаване от свобода
наложено по нохд № 17480/2017г. на РС - София.
С жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението. Отделно защитникът релевира, че до екстрадиране на лишения от
свобода в България, той е работел, но това не било зачетено при изтърпяване на
наказанието в България. Прави искане за отмяна на определението на окръжния
съд и освобождаване на осъдения.
Към жалбата е приложено копие от документ наименован „доказателство за
арест“, издадена на 23.12.2022г. от С. Л., администратор на клиенти в ареста в
Ystad, че А. А. е бил арестуван на 23 октомври 2022г., задържан на 26.10.2022г.,
прехвърлен в България на 08.12.2022г. По време на престоя в ареста е имал
възможност да работи по 2,5 часа на ден от понеделник до петък.
Допълнително, от приложеното към жалбата писмо от МП ГД „ИН“ Затвора
Враца от 31.01.2022г. до Окръжен съд Враца, е видно, че осъденият А. е в
прекъсване на наказанието считано от 25.01.2023г. до 25.03.2023г. – 2 месеца, на
основание постановление № 78/25.01.2023г. на Окръжна прокуратура Враца.
Софийски апелативен съд, като съобрази жалбата и материалите по
делото, прие следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но по същество е
неоснователна.
1
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил
надлежно и в пълнота релевантните факти, подложил ги е на вярна оценка и е
приложил закона правилно. Не са допуснати нарушения на процесуалния закон.
От 09.12.2022г. осъденият изтърпява в Затвора Враца наказание една година
лишаване от свобода, наложено със споразумение от 28.04.2022г. по нохд №
17 480/17 на СРС за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК. Към датата на определението той е изтърпял фактически от наказанието си 10
месеца и 22 дни, от които ефективно - 2 месеца и 25 дни, зачетен предварителен
арест от 7 месеца и 27 дни, и с остатък – 1 месец и 8 дни.
Окръжният съд е приел, че остатъкът на наказанието е 1 месец и 7 дни, с
предварителен арест – 7 месеца и 28 дни, в разрез със сведението представено от
Затвора Враца, посочил остатък от 1 месец и 8 дни и предварителен арест – 7
месеца и 27 дни. Съдът лаконично е обосновал разликата с един ден с това, че
следва да се зачете такъв ден от друго дело срещу осъдения, подлежащо на
групиране. Кое е това друго дело съдът не е посочил, нито е посочил акт, по
силата на който да е проведено такова групиране и съответно зачитане. А сам
съдът в това производство няма правомощия за разрешаване на такъв въпрос.
Само в тази част следователно, но тя е с чисто технически характер, който не се
отразява на правилността му, определението не отговаря стриктно на данните
представени от Затвора Враца.
Приетият от съда размер на остатъка от наказанието не следва да се отразява
и на начина, по който администрацията на Затвора Враца определя сроковете на
изпълнението му, доколкото не е налице съответен и надлежен по този въпрос
съдебен или прокурорски акт. Определението в тази част е без правно значение за
абсолютния размер на остатъка, доколкото той се определя не от съда, а от
администрацията на затвора. Поради това този елемент не се явява и необходимо
съдържание на властническия диспозитив на съдебния акт, особено в случай на
отказ за освобождаване, съответно и не налага изменението му от въззивния съд.
Още повече, че размерът на остатъка, поради хода на времето, е динамична
величина, непрекъснато променяща се в течение на производството и различна
към различните моменти от неговото протичане. Размерът става абсолютен
единствено към момента на фактическо освобождаване на лицето. Преди това
единствената непроменима величина е тази на необходимото по закон фактическо
изтърпяване на една втора от наказанието.
С изложеното, правилно първостепенният съд е обосновал условието на чл.
70, ал. 1, т. 1 НК за фактическо изтърпяване на не по-малко от половината от
наказанието. Независимо от малкия срок на остатъка на наказанието, съдът вярно
е приел, че не са налице условията за предсрочното освобождаване на молителя,
тъй като не са налице достатъчно доказателства за неговото поправяне. Това
донякъде е обусловено и от значителното, в относително отношение,
предварително задържане /почти 8 месеца/, зачетено при изпълнението на
2
наказанието, и по време на което не са провеждани поправителни и
превъзпитателни дейности.
За извода за отсъствие на поправяне на лишения от свобода обосновано
окръжният съд е стъпил на доказателствата по делото – становища на
администрация на затвора, план на присъдата, доклад по чл. 155 ЗИНЗС. От тях се
извежда, че осъденият няма критично отношение към престъплението и не
съзнава вината си. У него е налице трайно незачитане на установения правов ред.
Не изявява желание да участва в масови мероприятия и да работи. Планът на
присъдата е неизпълнен в необходимия обем. Шансовете за реинтеграция са
ниски. Рискът от вреди за обществото и от рецидив продължава да е среден. Не се
наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на
законосъобразен начин на живот след освобождаване. Данните за личността не
сочат на постигнат значим поправителен ефект на наказанието. Верен е изводът на
съда и че примерното поведение на осъдения в затвора не компенсира дефицитите
на кореционния процес, както са отразени.
Във връзка с възражението на жалбата за зачитане на срок на полаган труд по
време на задържане на осъдения в Кралство Швеция, от приложеното досие от
Затвора Враца, е видно, че срещу А. А. е била издадена европейска заповед за
арест поради отклоняването му от изпълнение на наказанието лишаване от
свобода. Осъденият е бил намерен и задържан в Кралство Швеция, откъдето е бил
предаден на българските власти.
Релевираното от защитата полагане на труд по време на задържане на
осъдения в Швеция след осъждането му обаче не е обстоятелство, което може да
бъде съобразено от съда в настоящото производство, тъй като съдът не е орган по
изпълнение на наказанието и не разглежда въпроси свързани с размера на това
изпълнение. Предметът на разглеждане е строго очертаният от нормата на чл. 70,
ал. 1 НК.
Мотивиран от това и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33 от 18.01.2023г. на Окръжен съд Враца,
постановено по нчд № 21/2023, с което е оставена без уважение молба на осъдения
А. Й. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието една година „лишаване от свобода“, наложено по нохд № 17480/2017
на РС – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4