№ 725
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000053 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба, подадена от ищеца в производството – „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н./, чрез синдиците и, срещу първоинстанционно
решение № 260180 от 16. 10. 2020 г., постановено от Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-3 състав по т.д. № № 553 по описа на съда за 2019 г.,
с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от жалбоподателя
срещу „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./, „ТОРИНЕКС“ ЕООД и
„БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД искове с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, при условията на евентуалност – по чл. 647,
ал. 1, т. 2 от ТЗ, и съединен с тях, при условията на кумулативност –
осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 от с.з., със законните последици.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените
от жалбоподателя искове да бъде уважени в цялост, със законните последици,
в открито съдебно заседание във въззивната инстанция процесуалните
1
представители на жалбоподателя заявяват, че не претендират разноски.
Ответниците по жалбата оспорват същата, претендират разноски за
въззивната инстанция.
Синдикът на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./ и третото лице
помагач на страната на жалбоподателя „ХОТЕЛ ПРЕЗИДИУМ ПАЛАС“
ЕООД, не вземат становище по жалбата.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда
и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и в частта му, с която се иска
прогласяването на недействителността спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./, на
процесните сделки с движими вещи от масата на несъстоятелността,
извършени между несъстоятелния длъжник и „ТОРИНЕКС“ ЕООД –
допустимо.
Според въззивния състав решението е недопустимо в частта му, по
исковете за прогласяване на процесната недействителност на сделките,
извършени от приобретателя по сделката с несъстоятелния длъжник
„СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./ – „ТОРИНЕКС“ ЕООД, и неговият
контрагент „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД, поради
2
следното:
Безспорно е, че предявените искове /главен и евентуален, извън
обусловеният осъдителен такъв за връщане на процесните вещи в масата на
несъстоятелността/, са специални такива по чл. 647 от ТЗ. Това са норми, от
обективна страна – от състава на специалния институт на несъстоятелността,
въвеждащи изключения от общите правила за развитието на гражданския
оборот, и на материалноправните правоотношения по осъществяване на
субективни граждански материални права на правните субекти, и именно като
такива, изключителни норми, същите не могат нито да се тълкуват
разширително /а само стеснително или поне стриктно/, нито да се прилагат по
аналогия.
Безспорно е също, че нито един от предявените искове не е такъв по чл.
135 от ЗЗД, по приложението на която норма е формирана цитираната от
първоинстанционния съдебен състав в обосноваване допустимостта исковете
в тази им част – и срещу „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“
ЕАД, практика на касационната съдебна инстанция, включително и
ТРОСГТКС № 2/2017 г. по тълк.д. № 2 от същата година. Позоваването от
страна на касационните състави в цитираната от първоинстанционния съд,
тяхна практика, на приложимостта на дадените във връзка с чл. 135 от ЗЗД
разрешения и по отношение на специалните искове в несъстоятелността, като
процесните, е инцидентно и при липсата на изрична законова разпоредба, при
позоваването на посочените и по-горе в настоящите мотиви правила за
прилагане на нормите на гражданското и търговско законодателства, според
въззивния състав, не може да бъде споделено.
Както се каза, доколкото приложимите норми са специални и
изключителни, същите не следва да се тълкуват разширително, нито да се
прилагат по аналогия, поради което и извън хипотезата на чл. 647 от ТЗ,
изрично предвиждаща, че само извършените от длъжника сделки, при
наличието и на останалите, законоустановени елементи на съответните
фактически състави на специалните, законоуредени в материята на
несъстоятелността такива, могат да бъдат обявени за недействителни, при
условията на чл. 647 от ТЗ, то и безспорно е за съда в настоящия състав, че по
този ред легитимираните лица не могат да търсят защита срещу сделки,
сключени не с участието на длъжника, а между трети лица, каквито в случая
3
са „ТОРИНЕКС“ ЕООД и „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“
ЕАД.
При изложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като
недопустимо в частта му по сделките между „ТОРИНЕКС“ ЕООД и
„БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата
му, обжалваното първоинстанционно решение в допустимата му част – тази, с
която процесните искове са отхвърлени по отношение на сделките между
несъстоятелния длъжник „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./ и
„ТОРИНЕКС“ ЕООД, се явява правилно, поради следното:
Подробните оплаквания в жалбата срещу правилността на изводите на
първоинстанционния съд в частта им относно липсата на свързаност между
ответниците, са развити по отношение на несъстоятелния длъжник „СЕЛЕКТ
МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./ и третият ответник – „БЪЛГАРСКА
АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД. При отричането обаче от страна на
въззивния състав, на допустимостта на исковете по чл. 647 от ТЗ за
прогласяване на недействителността на сделката между „ТОРИНЕКС“ ЕООД
и „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД, като такава,
неизвършена от несъстоятелния длъжник, съответно – непопадаща въобще в
законоустановените хипотези на разпоредбите на този законов текст, то и на
изследване, съобразно уреденият в чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ фактически състав,
подлежи свързаността само на несъстоятелния длъжник „СЕЛЕКТ МОТОРС
КЪМПАНИ“ АД /н./ с „ТОРИНЕКС“ ЕООД, и такава свързаност въззивният
състав също намира, че не е се установява да е налице по делото.
4
Хипотезите на свързаност, приложими към случаите, като процесния, са
изчерпателно и лимитативно законоуредени в § 1 от ДР на ТЗ. Същите са
numerus clausus и отново, както се изложи и по-горе по отношение на
разпоредбите на чл. 647 от ТЗ, въззивният състав намира, че като норми,
които в крайна сметка водят до ограничаване субективни граждански права
на правните субекти, съответно – установяващи санкционни последици
/утежняващи режима по реализирането на правата на правните субекти по
тях/, по отношение на сделките между свързани лица, като източници на
такива права и задължения, не могат да се тълкуват разширително.
При така приетото и по делото не се установява, както в крайна сметка
това е приел и първоинстанционния съд, по отношение и на двете сделки,
обявяването недействителността на които е предмет на иска по чл. 647, ал. 1,
т. 6 от ТЗ, по отношение на първата от тях – извършената от несъстоятелния
длъжник и „ТОРИНЕКС“ ЕООД, да е налице свързаност между страните по
нея, при която и да е от хипотезите на § 1 от ДР на ТЗ, и към датата на
извършването и – 10. 07. 2015 г., а с оглед обстоятелството, че съдът счита, че
евентуалната недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността, на
втората такава поначало не може да бъде предмет на иск, като процесния, то и
съдът не дължи обсъждане на подробните оплаквания в жалбата, базирани на
твърдения изцяло за същата сделка, и свързаността на страните по нея –
„ТОРИНЕКС“ ЕООД и „БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ АД.
На свой ред единствено изложените в исковата молба обстоятелства
досежно и трите дружества – ответници /съответно – включително и първите
две, като страни по първата процесна сделка – „СЕЛЕКТ МОТОРС
КЪМПАНИ“ АД /н./ и „ТОРИНЕКС“ ЕООД/, и сочещи според ищеца –
жалбоподател на свързаност между тях, а именно – че същите са
регистрирани на един и същ адрес и имат един и същ адрес за контакт с НАП,
не са изсред законоуредените хипотези, сочещи според ТЗ на такава
свързаност. Изводите на съда относно осъществяването на елементи от
фактическия състав на иска, не могат да се основават на житейски
предположения, ако същите не и законни такива, съответно – обективирани в
закона като презумпции, със съответните им доказателствени следствия за
установяване на релевантните за спора факти, поради което и въззивният съд
се присъединява към крайните изводи на първоинстанционния съдебен състав
5
за липса на свързаност между „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./ и
„ТОРИНЕКС“ ЕООД/ към релевантната дата – 10. 07. 2015 г., и по смисъла на
§ 1 от ДР на ТЗ, с правното значение по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, към които
изводи в мотивите на първоинстанционния съд, въззивният такъв и препраща.
Неоснователна е жалбата и срещу първоинстанционното решение в
неговата част, с която е отхвърлен евентуалният иск по чл. 647, ал. 1, т. 2 от
ТЗ, по отношение на първата процесна сделка – тази от 10. 07. 2015 г. между
„СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./ и „ТОРИНЕКС“ ЕООД/. Законът е
ясен в тази си част, като урежда възможността за прогласяване
недействителността на само на безвъзмездна сделка, каквато явно е от
твърденията на ищеца в исковата му молба, а и от безспорно установеното по
делото, че тази първа процесна сделка не е. Самите твърдения на ищеца –
жалбоподател още в исковата му молба, изцяло изключват възможната
основателност на този иск, доколкото въобще не се и твърди същата, първа
процесна сделка, да е безвъзмездна по вида си, като източник на права и
задължения /включително при осъществяването на специфичната за такъв вид
сделки кауза, като основание на същата – donandi causa, – да се надари, да се
прехвърли безвъзмездно едно имущество/, доколкото се твърди /л. 8 от
първоинстанционното дело, петитума на исковата молба/, не че процесната
сделка е поначало безвъзмездна, а че по нея цената не е реално заплатена, и
прехвърлителят знаел, че няма да я получи… Поради именно и това
изложеното, въззивният състав е отхвърлил доказателствените искания във
въззивната жалба за установяване на обстоятелствата дали евентуално
получените плащания по процесните сделки са връщани обратно на платилия
ги, като такива, които са ирелевантни за спора, съответно – и извън предмета
на доказване по делото.
При този изход на делото по исковете по чл. 647 от ТЗ, неоснователен се
явява и обусловеният осъдителен такъв за връщане на процесното имущество
в масата на несъстоятелността на длъжника, поради което и в частта му, с
което и този иск е отхвърлен, първоинстанционното решение, като валидно,
допустимо и правилно в частта му относно първата процесна сделка между
„СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./ и „ТОРИНЕКС“ ЕООД/, следва да
бъде потвърдено, със законните последици.
Неоснователна е жалбата и в частта и, с която се иска възлагането на
6
разноските в производството не върху жалбоподателя – ищец, а в тежест на
масата на несъстоятелността на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./ -
отговорността за разноски е специфична деликтна такава, обусловена от
процесуалното качество и поведение на страна в производството, и няма
каквото и да било основание същата да бъде възлагана не върху
жалбоподателя, инициирал и поддържал висящността на производството, а
върху неговия несъстоятелен длъжник, конституиран като ответник в същото,
и при отхвърляне на предявените искове, съответно – частичното обезсилване
на първоинстанционното решение.
При така изложеното въззивният състав намира, че жалбата, с която е
сезиран в частта и срещу първоинстанционното решение, в която самото
решение е допустимо, е допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея
първоинстанционно решение, като валидно, допустимо и правилно по
същество, следва да бъде потвърдено, със законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, на основание чл. 272
от ГПК въззивният състав препраща и към мотивите на обжалваното
първоинстанционно решение.
При този изход на делото във въззивната инстанция въззивникът няма
право на разноски за въззивното производство, а и не претендира такива, а
ответниците по жалбата имат право на разноски, но не установяват реално
извършени такива във въззивното производство.
Несъстоятелният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски апелативен съд, дължащата се държавна такса за
въззивно обжалване.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260180 от 16. 10. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав по т.д. № № 553 по
описа на съда за 2019 г., в частта му, с която са отхвърлени като
неоснователни, предявените от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“
АД /н./, чрез синдиците А. Д. и К. М., срещу „СЕЛЕКТ МОТОРС
7
КЪМПАНИ“ АД /н./, „ТОРИНЕКС“ ЕООД и „БЪЛГАРСКА
АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД искове с правно основание чл. 647, ал.
1, т. 6 ТЗ, при условията на евентуалност – по чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ, и
съединен с тях, при условията на кумулативност – осъдителен иск по чл. 649,
ал. 2 от с.з. за прогласяване на недействителността по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД
/н./, на сделката от 21. 07. 2015 г. по продажба на движими вещи от
масата на несъстоятелността, подробно описани в диспозитива на
съдебното решение, и извършена между „ТОРИНЕКС“ ЕООД и
„БЪЛГАРСКА АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260180 от 16. 10. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав по т.д. № № 553 по
описа на съда за 2019 г., в частта му, с която са отхвърлени като
неоснователни, предявените от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“
АД /н./, чрез синдиците А. Д. и К. М., срещу „СЕЛЕКТ МОТОРС
КЪМПАНИ“ АД /н./, „ТОРИНЕКС“ ЕООД и „БЪЛГАРСКА
АВТОМОБИЛНА ИНДУСТРИЯ“ ЕАД искове с правно основание чл. 647, ал.
1, т. 6 ТЗ, при условията на евентуалност – по чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ, и
съединен с тях, при условията на кумулативност – осъдителен иск по чл. 649,
ал. 2 от с.з. за прогласяване на недействителността по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД
/н./, на сделката от 10. 07. 2015 г. по продажба на движими вещи от масата на
несъстоятелността, подробно описани в диспозитива на съдебното решение, и
извършена между „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“ АД /н./ и „ТОРИНЕКС“
ЕООД, и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н./, ЕИК:
********* да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата
510406.20 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на „ХОТЕЛ ПРЕЗИДИУМ
ПАЛАС“ ЕООД, ЕИК: 11057347, като трето лице помагач на страната на
ищеца по делото „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /н./, ЕИК:
*********, и при участието на синдика на „СЕЛЕКТ МОТОРС КЪМПАНИ“
АД /н./ Р. Г. М., конституиран като страна, на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
8
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9