№.............../..............2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 770 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Есай Комерс“ ЕООД, предявена чрез пълномощник адвокат В.Д.,
срещу заповед № 78-ФК/05.03.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“
- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал.
1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка запечатване за срок от 10 дни на стопанисвания от него
търговски обект: магазин за продажба на дрехи Bad Boys, находящ се в гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 89, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за
същия срок достъпът до него. По съображения за отсъствието на безсъмнена
доказаност на административното нарушение; за липсата на изложени в заповедта
мотиви относно непосредствената и висока степен на обществена опасност на
деянието, която да обуслови прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, както и
за липсата на мотиви относно продължителността на срока за налагане на мярката
и несъответствието й с целта на закона и с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК се иска заповедта да бъде отменена от съда. С писмена молба с. д. №
6378/15.04.2019 г. се предявява и искане при отмяна на заповедта в полза на жалбоподателя
да се присъдят и сторените по делото разноски.
С писмени бележки с. д. №
6138/10.04.2019 г. и с. д. № 7540/09.05.2019 г., както и лично в съдебно
заседание на 12.06.2019 г., жалбата се оспорва изцяло от пълномощника на
ответника юрисконсулт Р.Г., която моли тя да се отхвърли поради отсъствието на
посочените в нея пороци на заповедта и в полза на ТД на НАП – Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. С писмени бележки с. д. №
7540/09.05.2019 г., освен оспорването на основателността на жалбата, е заявено
и становище за нейната недопустимост поради отпадане на правния интерес от
обжалването предвид издаденото в хода на съдебното производство Постановление №
426797-F475332/08.04.2019 г. за
прекратяване на изпълнението на ПАМ „запечатване на обект“ /л. 32 от делото/. С
мотивирано определение от съдебно заседание на 12.06.2019 г. съдът е приел
възражението за неоснователно.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за
подлежащо на разглеждане по неговата основателност. При преценката за
спазването на срока по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че според приложената разписка
на л. 4 от административната преписка обжалваната заповед е връчена на управителя
и представляващ „Есай Комерс“ ЕООД на датата 06.03.2019 г., а според поставения
върху жалбата печат на ТД на НАП – Варна тя е предявена чрез административния
орган на датата 18.03.2019 г.
За да се произнесе по
основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваната по делото заповед №
78-ФК/05.03.2019 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП при позоваването на протокол от извършена проверка сер.
АА № 0281044/02.03.2019 г. е наложил на „Есай Комерс“ ЕООД принудителна
административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване за срок от 10 дни на
стопанисвания от него търговски обект: магазин за продажба на дрехи Bad Boys, находящ се в гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 89, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за
същия срок достъпа до него.
В мотивите на заповедта административният
орган е обосновал прилагането на принудителната административна мярка с
наличието на материално-правно основание по смисъла на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ ЗДДС, свързано с неиздаването на фискален касов бон от регистрираното, въведено
в експлоатация и работещо в търговския обект фискално устройство за извършена
при проверката в обекта на 02.03.2019 г. контролна покупка на 1 бр. тениска на
стойност 25 лв., заплатена в брой на продавачката Е.Д.И. от органа по приходите
инспектор М.Д.Д. преди легитимацията му. Изразеното чрез бездействие деяние е
квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 ЗДДС. Изложени са мотиви относно определянето
на десетдневната продължителност на срока, за който се прилага ПАМ.
Резултатите от извършената
проверка на 02.03.2019 г. – 12:50 часа са обективирани от контролните органи в
приложения на л. 6 - 8 от преписката протокол сер. АА № 0281044/02.03.2019 г., в
който нарушението е индивидуализирано по абсолютно идентичен начин. Протоколът
е съставен в присъствието на продавачката Е.Д.И., приела заплатената в брой парична
сума за покупката с една банкнота от 20 лв. и една банкнота от 5 лв., която го
е подписала без възражения. Графата „Искания, възражения и бележки на
проверяваното лице“ е оставена изцяло празна. В протокола е отбелязано, че според
данните от изведения при проверката междинен дневен финансов отчет за датата
02.03.2019 г. във фискалното устройство няма регистрирани продажби, което се
потвърждава и от приложения на л. 8, гръб от преписката дневен финансов отчет
за 02.03.2019 г. – 12, 50 часа, в който фигурира единствено регистрирано служебно
въвеждане на сума от 20 лв. при отбелязани налични в брой също 20 лв. Същевременно
в изготвения от продавачката и подписан от нея опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката е отбелязана касова наличност от
45 лв.: една банкнота от 20 лв.; една банкнота от 10 лв.; две банкноти от 5 лв.
и пет банкноти от 1 лв. /л. 9 от преписката/. Преценени съвместно, данните по
дневния финансов отчет и по описа на паричните средства в касата напълно кореспондират
на констатацията в протокола за нерегистрирана в деня на проверката продажба на
стойност 25 лв., представляваща разликата между служебно въведените във ФУ 20
лв. и установената касова наличност от 45 лв.
Обстоятелството, че подписалото
протокола и изготвило описа на касовата наличност лице Е.Д.И. е продавач в
магазина на „Есай Комерс“ ЕООД се потвърждава от подписаната от нея и приложена
на л. 9, гръб от преписката декларация и от приложената на л. 18 от делото
справка за актуално състояние на действащите трудови договори с работодателя
„Есай Комерс“ ЕООД.
За доказване на материалната
компетентност на издателя на оспорената заповед по чл. 186 ал. 3 ЗДДС на л. 11
от преписката е приложена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с т. 1 на която
изпълнителният директор на НАП на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186
ал. 3 и 4 ЗДДС е оправомощил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават
заповеди за прилагането на принудителни административни мерки по чл. 186 ЗДДС.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
наложил ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, е акт на компетентен административен орган,
предвид издадената заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният
директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП съгласно
установената правна възможност по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е делегирал на началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП правомощията си за налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Ръководейки се от императивното
изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, аналогично на това по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК,
административният орган е изложил в заповедта мотиви, обусловили прилагането на
ПАМ, включително относно срока на действието й, тъй като в чл. 186 ал. 1 ЗДДС
той е определен в максимални параметри /до 30 дни/, което обуславя необходимост
във всеки отделен случай да се обоснове конкретно избраната му продължителност.
При преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност като съгласно чл. 169 АПК съдебният
контрол по отношение на избраното от него времетраене на мярката се изчерпва с
проверка дали действително е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил
ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В случая
отговорът и на двата въпроса е положителен като специално относно втората
изследвана предпоставка трябва да се съобрази както извършеното в заповедта
мотивиране на административния орган защо избира точно посочената десетдневна продължителност
на срока, така и фактът, че тя е в рамките на нормативно определената с чл. 186
ал. 1 ЗДДС максимална горна граница като дори е три пъти по-малка от нея.
Последното обстоятелство, съотнесено към тежестта на нарушението, което има за
последица укриването на приходи и невнасянето на дължим ДДС към бюджета, обуславя
извод за съразмерност на приложената ПАМ по смисъла на чл. 6 ал. 1 и 2 АПК. Ирелевантна
за продължителността на срока за
запечатване е представената с жалбата справка за задълженията на
дружеството към НАП към датата 07.03.2019 г., тъй като наложената ПАМ по чл.
186 ал. 1 ЗДДС няма отношение към въпроса за съществуващи непогасени изискуеми
и ликвидни публични задължения на данъчния субект.
Принудителната административна
мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол чрез проверка в
процесния търговски обект от компетентните органи на НАП, за която съгласно чл.
110 ал. 4 ДОПК не е необходимо изрично писмено възлагане. За резултатите от нея
на основание чл. 110 ал. 4 изр. последно ДОПК е съставен протокол серия АА №
0281044/02.03.2019 г., обективиращ установените факти и обстоятелства от
значение за задълженията за данъци на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 50
ал. 3 ДОПК протоколът е подписан от съставилите го длъжностни лица от НАП и от
присъствалия по време на проверката продавач в обекта. Съответно на изискването на чл. 50 ал. 2 т. 9 ДОПК събраните при проверката доказателства са описани в протокола и са
приложени по административната преписка. Преценени в съвкупност, всички тези
обстоятелства обуславят извод, че в процеса на установяване на
административното нарушение, довело до прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Според изложеното в жалбата към момента на подаването й все още не е било
издадено наказателно постановление за нарушението, което се потвърждава от
приложеното на л. 17 от делото НП № 420630-F475332/20.03.2019 г., издадено за
същото нарушение, но след налагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС и след
предявяването на жалбата срещу заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС. Това
обстоятелство обаче е ирелевантно за законосъобразността на заповедта по чл.
186 ал. 3 ЗДДС, с която е наложена процесната ПАМ, като се има предвид, че с
чл. 186 ал. 1 ЗДДС законодателят изрично е предвидил, че за изброените в
разпоредбата нарушения принудителната административна мярка „запечатване на
обект за срок до 30 дни“ се прилага независимо от предвидените за тях глоби или
имуществени санкции. Налагането на ПАМ се извършва в отделно и независимо
производство от това по издаване на наказателното постановление като
производството по налагане на ПАМ е подчинено на правилата на АПК, докато
ангажирането с наказателно постановление на административнонаказателната
отговорност на нарушителя се извършва в административнонаказателно
производство, подчинено на правилата на ЗАНН.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното: За разлика от избора на срока, за който ще се
приложи ПАМ, що се отнася до самото вземане на решението относно мярката /дали
да се приложи/ административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, поради което когато са налице
регламентираните в хипотезата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС предпоставки
той е длъжен да приложи предвиденото в нормата запечатване на търговския обект.
Този извод се налага от лексическото тълкуване на разпоредбата, в която не
случайно е употребен изразът „се прилага“, а не „може да приложи“. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС предвидената в нормата принудителна административна
мярка „запечатване на обект“ се прилага за нарушение, обективирано в
неспазването на реда и начина за издаването на съответен документ за продажба.
С чл. 118 ал. 1 ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/,
независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118 ал. 3 ЗДДС
фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по която е
заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Пар. 1 т. 40 ДР ЗДДС легално
дефинира понятието „фискално устройство“. Задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
намерило отражение и в издадената от министъра на финансите на основание чл.
118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в чл. 25 ал. 1 т. 1 на
която изрично е предвидено задължение на лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от
документирането с първичен счетоводен документ да издават за всяка продажба при
всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи. След като в случая
е безсъмнено, че процесният обект – магазин за продажба на дрехи в гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 89, отговаря на легалното дефиниране за търговски обект
по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на продажби на стоки в
него за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от наредбата. Нарушаването на това
задължение, на каквото се е позовал административният орган, за да приложи
процесната ПАМ, е установено в случая със съставения от контролните органи
протокол серия АА № 0281044/02.03.2019 г., който като изготвен по установените
форма и ред от органи по приходите при изпълнение на служебните им правомощия
представлява на основание чл. 50 ал. 1 ДОПК годно доказателство за установените
от тях при проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят изцяло и от
описаните в протокола и приложени по административната преписка писмени
доказателства /изведен междинен дневен финансов отчет и опис на касова
наличност/, от които обосновано може да се заключи, че работещата в обекта
продавачка действително е приела на датата 02.03.2019 г. преди започване на
проверката в 12:50 часа заплащане в брой от органа по приходите /преди
легитимацията му/ на сумата 25 лв. за закупена тениска на тази стойност, без да
издаде при получаване на парите фискален касов бон за продажба от въведения в
експлоатация и работещ в обекта ЕКАФП. Не без значение е обстоятелството, че
съставеният в присъствието на продавачката протокол е подписан от нея без
каквито и да било възражения срещу направените констатации, въпреки възможността
за това. В съдебното производство жалбоподателят не ангажира абсолютно никакви
доказателства, с които да обори констатациите по протокола, които както се
посочи се подкрепят и от останалия събран доказателствен материал по
преписката. Действително, в съдебното производство тежестта да установи
извършеното нарушение се носи от ответника, но това не означава, че при събрани
достатъчно и безпротиворечиви доказателства, каквито в случая са тези по
преписката, единствено голословното оспорване на факта на нарушението може да
доведе до извод за неговата недоказаност. Чрез провеждане на насрещно доказване
жалбоподателят разполага с процесуалната възможност да разколебае създаденото с
доказателствата по преписката убеждение относно
извършването на нарушението, но в случая той не е сторил това.
Обратно на оплакването в жалбата,
прилагането на ПАМ е съобразено изцяло и с целта на закона като се има предвид,
че съгласно чл. 22 ЗАНН чрез ПАМ, освен преустановяването, се цели и предотвратяването
на административните нарушения, както и предотвратяването и отстраняването на
вредните последици от тях. Съобразявайки така прокламираните в закона цели,
законодателят изрично е предвидил в чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, че при
неспазването на реда или начина за издаването на съответния документ за
продажба /фискален касов бон/ спрямо нарушителите се прилага ПАМ запечатване за
определен срок на търговския обект, в който е извършено нарушението. Спазен е
прокламираният с чл. 6 АПК принцип за съразмерност, тъй като с налагането на
нормативно предвидената за подобен вид нарушения ПАМ не се причиняват вреди,
които да са несъизмерими с преследваната цел, свързана със своевременно и точно
отчитане на реализираните от данъчно задължените лица продажби, а оттук и с контрол
върху бюджетните постъпления.
Съвкупно, изложените фактически
констатации и правни доводи обуславят краен извод за неоснователност на
жалбата, поради което тя следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието му
по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
Предвид направеното от
пълномощника на ответника искане за разпределяне на отговорността за разноски,
на основание чл. 143 ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ТД на НАП – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в
минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Есай Комерс“
ЕООД срещу заповед № 78-ФК/05.03.2019 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка запечатване за срок от 10 дни на стопанисвания от него
търговски обект: магазин за продажба на дрехи Bad Boys, находящ се в гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 89, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за
същия срок достъпът до него.
ОСЪЖДА „Есай Комерс“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: