О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

 

№     /19.06.2020г.                                                                  град Търговище

     

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На деветнадесети юни                                                               2020 година

 

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                      

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

БИСЕРА МАКСИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Тихомир Петков  в.ч.гр.д.№145 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

 

Постъпила е частна жалба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК130460283, гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес Парк София, сграда № 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, заедно с Марек Слачик, действащи чрез адв. З.Ц.-САК, съдебен адрес ***, против разпореждане №767/27.02.2020г., постановено по ч.гр.д №273 по описа за 2020г. на РС- Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството, срещу А.А.М. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, в частта му за сумата от 104,18лв. - претендирана неустойка при прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/07.06.2018г., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ТПК.

С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на разпореждането и за уважаване изцяло на  заявлението по чл.410 от ГПК.

След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира след-ното:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е обоснован с довода, че сумата от 104,18лв. се претендира като неустойка при прекратяване на договора, за която е налице обоснована вероятност по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК(ДВ бр. 100/2019 г. ) да противоречи на морала и добрите нрави, съгл. чл. 26,ал. 1,пр.трето от ЗЗД, а също и на разпоредбите на потребителското законодателство -чл. 143,ал.2,т.5 от ЗЗП, респ. потребителят да е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора по договора, поради което съдът приема, че заявлението в тази му част следва да се отхвърли, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

 

 

Съгласно Договор за мобилни услуги № *********/07.06.2018г. А.А.М. с ЕГН ********** *** е следвало да получава мобилни услуги срещу месечен абонамент. Договорът е за предплатена услуга, с месечна такса от 24,99 лв., със срок на действие 12 месеца. След изтичане на този срок договорът се превръща в безсрочен. В договора е посочено, че се дължи неустойка при предсрочното му прекратяване, като размерът е сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора. Претенцията на заявителя е за 3 месечни абонаментни такси, без ДДС.

 

   Спорът по делото е доколко тези неустойки са съобразени със Закона за защита на потребителите.

    Не е спорно, че заявителят и КЗП, която е специализиран контролен орган в областта на защита на правата на потребителите, са сключили споразумение относно справедливия размер на неустойката, която един ползвател на предлаганите от заявителя мобилни услуги дължи в случай на виновно прекратяване на договора при определени условия. Прието е, че неустойката не следва да надхвърля трикратния размер на абонаментните такси, ако крайния срок на договора за мобилни услуги изтича след повече от три месеца.

    В конкретния случай при сключване на обсъжданите по-горе договори размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за ползвания абонаментен пакет е определена в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода до изтичането на уговорения срок. При такова договаряне потребителите ползват общата императивна закрила  (пар. 13 т.1 и т. 14 от ДР на ЗЗП), а една от типичните хипотези на такова договаряне е възлагането на потребителя на необосновано завишен размер на неустойка или обезщетение за неизпълнено задължение спрямо предвидимите при сключване на договора вреди (чл. 143 т.5 от ЗЗП). В случая дори и на потребителя да е било разяснено каква тежест ще понесе при прекратяване на договора, то той не могъл да я съпостави с действително предвидимите за кредитора вреди, за да може да прецени, че размер, равен на абонаментни вноски и то по стандартните планове без промоционалните и пакетните отстъпки, е несравнимо по-висок от обичайните загуби на доставчика. Явно е, че клаузата на неустойката за предсрочно прекратяване на услуги по абонаментен план с фиксиран срок предвижда несъразмерно високо плащане и не следва да обвързва валидно потребителя (чл. 146 ал.1 ЗЗП). В случая изцяло без значение е позоваването на постигнато споразумение с КЗК през 2018 г, по силата на което въззивникът се е задължил да намали прилаганите от него неустойка спрямо своите клиенти, тъй като промяната в клаузата не е можела да засегне отношенията между страните, тъй като липсва императивна законова разпоредба в тази насока, нито пък е постигната нова договореност между страните по индивидуалния договор, предмет на обсъждане в настоящото производство. Същевременно императивният режим на закрила на потребителите изключва изменението на клаузите по начин, възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните страни. Напротив законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната неустойка по общия ред именно за да осигури и превенция, като отрече каквато и да е възможност за доставчика, злоупотребил при договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. Затова, въпреки че заявителят претендира неустойка в по-нисък размер от договорената с длъжника, въззивният съд отрича изцяло последиците на неустоечната клауза като неравноправно наложена при договаряне на потребителски договор. 

 

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.

 С оглед изхода от делото, разноски на въззивника не се следват.

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

О П Р  Е Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК130460283, гр.София против разпореждане №767/27.02.2020г., постановено по ч.гр.д №273 по описа за 2020г. на РС- Търговище, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството, срещу А.А.М. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, в частта му за сумата от 104,18лв. - претендирана неустойка при прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********/07.06.2018г., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

                                   

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на  обжалване.

 

                                                                                       1.    

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                     

 

 2.