Р Е
Ш Е Н
И Е № 303
гр.Кюстендил,
04.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, с участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като
разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№72/2019г. по описа на
КАС, за да се произнесе взе предвид:
С.Х.С., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в затвора гр.Бобов дол е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1
от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София, за заплащане на сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от
03.06.2018г. до 14.02.2019г. /датата на предявяване на иска/, резултат на
нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се във физически и психически
дискомфорт в следствие на незаконосъобразната дейност на администрацията на
затвора и поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, заключаващи се в липсата на достатъчна жилищна площ, осветление,
проветряване, поставянето му в едно помещение с пушачи, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Ответникът ГД „ИН“ – София чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за недоказаност на иска и отхвърляне на същия.
Кюстендилският
административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът С.Х.С. *** наказание „лишаване от свобода“
в размер на 15 години, наложено по НОХД №348/2011г. на Окръжен съд -
Благоевград.
Във връзка
със спорните фактически обстоятелства по делото са приети писмени
доказателства, от които се установява следното: Сключен е договор за обществена
поръчка на 10.04.2018г. между Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ – София
и „Г. И. К.“ ЕООД гр.София за изпълнение на инженеринг включващ проектиране,
авторски надзор и СМР на обект „Битов корпус на затвора гр.Бобов дол“ в
съответствие с техническата спецификация, изисквания на ЗУТ и свързаните с него
подзаконови актове. Видно от писмо за администрацията на затвора гр.Бобов дол
изх.№549/03.06.2019г. преместването на лишените от свобода, вкл. и ищецът във
връзка с ремонта на сградата на затвора, е извършено по устно разпореждане на
началника на затвора на 03.07.2018г. С.С. е настанен в спално помещение №2 в
бл.203, ет.2, малка стая. От списъците за вечерна проверка на лишените от
свобода ІІІ-та група и от справка от 17.04.2019г. се установява, че за периода
03.07.2018г. – 22.03.2019г. ищецът е бил в една стая с В.С.Ф.и А.А.А..
От
извлечение от картата на ищеца, с която пазарува от затворническата лафка е
видно регулярното закупуване на цигари. В с.з. С. е обяснил, че купува
цигарите, за да играе на комар и да си купува ракия, както и да плаща на други
лишени от свобода да чистят групата.
Назначена и приета като доказателство по
делото е съдебно-техническа експертиза с вх.№5660/08.11.2019г. на в.л.Д.С.. От
констатациите и изводи на експерта се установява, че спално помещение №2, в
което е бил настанен ищецът /към момента на огледа от вещото лице помещенията
са изпразнени/ се състои от входно преддверие с два броя умивалници, тоалетна с
два броя клетки, разпределени помежду си с ниска стена, две стаи – голяма и
малка с дървена врата между тях. Малката стая е с размери: широчина 2.37 м,
дълбочина 3.63 м и височина 3.75 м; квадратура 8.40 кв.м. разполага с един
прозорец 0.80м/1.50м, с едно крило-отваряемо – удовлетворява изискването на
чл.113, ал.1 от Наредба №7 за правилата и нормативите за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Стаята е с югоизточно изложение
и изкуствено осветление – 1 бр. крушка, монтирана над вратата и с осветеност на
помещението 75 lх /лукса/ - спазено е изискването на
чл.45, ал.1 от Наредба №49 за изкуствено осветление на сградите.
Събрани са
гласни доказателствени средства. Всички разпитани свидетели заявяват, че
преместването на лишените от свобода, поради ремонта, е станало на
03.07.2018г.; че С.С. е настанен в спално помещение №2 - малката стая, с още
двама човека; че помещението има един прозорец, както и че повечето лишени от
свобода пушат. Св.Т. свидетелства за оплаквания от страна на С., че липсва
достатъчно светлина и че му пречат пушачите.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен
от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред
компетентен да го разгледа съд /по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледан по
същество е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т.е. отговорността
се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение /чл.3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.
Основателността на иска за вреди с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките
- акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита,
че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява недоказан. Съгласно практиката на Съда по
правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от
свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на
отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания
на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от
свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е приел,
че изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не
представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на
по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да предотвратят
опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив. В
контекста на тази съдебна практика законодателят е приел в националното
законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и
унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“.
Съдът приема за безспорно установено, че за част от
исковия период 03.07.2018г. – 14.02.2019г. ищецът е бил настанен в спално
помещение №2 на бл.203, ет.2, в малката стая, поради извършването на ремонт на
Битов корпус на затвора гр.Бобов дол /в този аспект съдът кредитира писмените
доказателства – договор за обществена поръчка, писмо изх.№549/03.06.2019г., гласните доказателствени
средства/. За недоказан съдът приема исковия период 03.06.2018г. –
02.07.2018г., тъй като доказателства за преместване, поради ремонтни дейности
не се събраха. От заключение вх.№5660/08.11.2019г. на в.л. Д.С. се установи, че
квадратурата на малката стая е 8.40 кв.м., а от справка от 17.04.2019г. и
списъците за вечерна проверка на лишените от свобода от ІІІ-та група – че за
доказания исков период 03.07.2018г. – 14.02.2019г. С. е бил настанен с още
двама лишени от свобода – В.Ф.и А.А. в процесната стая. Съгласно нормата на
чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. Съпоставката на установените
данни за размера на спалното помещение, в което е бил настанен ищецът през
доказания исков период и броя на лишените от свобода в това помещение, води до
извод за неспазване на нормативно въведеното изискване за минимална жилищна
площ. Вземайки под внимание обаче причините, довели до поставяне на ищеца в
това положение на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ –
извършването на ремонт в Битов корпус на затвора гр.Бобов дол съдът счита, че начинът на
изпълнение на наказанието и по специално условията, свързани с жилищната площ,
не излага лицето на физически и психически дискомфорт, надхвърлящи по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
Отделно от гореизложеното съдът намира за недоказана и
втората предпоставка на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС – настъпили вреди в
неимуществената сфера на ищеца. Чрез събраните гласни доказателствени средства
такива не се установиха в аспекта, твърдян от С.. По никакъв начин не се доказа
преживян физически и психически дискомфорт. Представените като доказателства по
делото жалби от ищеца са ирелевантни към настоящите визирани нарушенията на
чл.3 от ЗИНЗС. Оборена е презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Недоказани според съда са оплакванията в исковата
молба за претърпян физически и психически дискомфорт в следствие на
незаконосъобразната дейност на администрацията на затвора и поставянето на
ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, заключаващи се в
липсата на осветление и проветряване. Касателно осветлението и проветрението на
спалното помещение, в което е бил настанен ищецът за доказания процесен период
съдът кредитира заключението на вещо лице Д.С. и показанията на св.П. и Х.,
като приема, че прозорецът с размери 080м/1.50м
покрива изискването на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС във вр.с чл.113, ал.1 и
чл.114, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, а изкуственото осветление
посредством 1 бр. крушка от 75 W покрива изискванията на чл.20, ал.2
от ППЗИНЗС във вр.с чл.45, ал.1 и чл.46, ал.1 от Наредба №49 за изкуствено
осветление на сградите. В този смисъл изводът на съда е, че е осигурен пряк
достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване на спалното
помещение на С., а степента на изкуственото осветление е съобразено със
стандартите за обществените сгради. Т.е. не е доказано незаконосъобразно действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона.
По отношение на поставянето му в една стая с пушачи
съдът счита иска отново за недоказан. Независимо от правилото на чл.21, ал.4 от
ППЗИНЗС, че във всяка затворническа група се обособяват спални помещения за
настаняване на непушачи, съдът не може да приеме за безспорно доказано, че
ищецът е непушач, че е поставен в една стая с пушачи и че е претърпял вреди в
какъвто и да е вид и обем. От събраните гласни доказателствени средства
/показанията на св.Т. и св.Г./ не се доказа лишените от свобода, с които е бил
настанен в едно помещение С. да пушат. Видно от извлечение от картата на ищеца, с която пазарува от
затворническата лафка е, че регулярно е закупувал цигари, поради което дори да
не ги е използвал за лична употреба, е поставял себе си в положението около
него да се пуши, предоставяйки ги на други затворници за едни или други цели. В
този смисъл съдът приема, че не е доказано нито незаконосъобразно действие/бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“,
нито претърпени вреди от С. в изложения аспект.
Изложеното като цяло от съда обуславя крайния извод за
неоснователност на иска, респ. за отхвърлянето му.
С оглед изхода от правния спор и съгласно чл.286, ал.2
от ЗИНЗС съдът ще осъди ищеца да заплати разноски по делото в полза на
Административен съд – Кюстендил в размер на 340.60 лв. – възнаграждение за вещо
лице.
Съдът не
присъжда разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение предвид
разпоредбата на чл.288, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като уредените в нормата правила имат специален характер и
се отклоняват от общите такива по ГПК - чл.78, ал.8 във връзка с чл.144 от АПК
и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.
Воден от
горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Х.С.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София, за заплащане на сумата
от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
периода от 03.06.2018г. до 14.02.2019г. /датата на предявяване на иска/, резултат
на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се във физически и психически
дискомфорт в следствие на незаконосъобразната дейност на администрацията на
затвора и поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието, заключаващи се в липсата на достатъчна жилищна площ, осветление,
проветряване, поставянето му в едно помещение с пушачи, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол да заплати по сметка на
Административен съд – Кюстендил, ул.“Гороцветна“ №29а съдебни разноски в размер
на 340.60 лв. /триста и четиридесет лв. и шестдесет ст./.
ОТХВЪРЛЯ искането на ГД
„ИН“ – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: