ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285
гр. Перник, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против Определение от
06.01.2022 г. по гр. д. № 734/2021 г. на РС - Радомир, с което е оставено без уважение
искането по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 63/13.12.2021г.
по гр. д. № 734/2021 г. на РС - Радомир, в което разноските в производството са възложени
изцяло в тежест на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение, с което е
отхвърлено искането по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на 63/13.12.2021г.
по гр. д. № 734/2021 г. на РС - Радомир. Дружеството жалбоподател сочи, че решението е
постановено при признание на иска, поради което счита, че неправилно
първоинстанционният съд е възложил в негова тежест разноските в производството. Сочи
съдебна практика в подкрепа на твърденията си. В заключение се иска да бъде отменено
обжалваното определение и да бъде постановено ново, с което да бъде изменено решението
в частта за разноските.
В законоустановения срок е постъпил отговор по депозираната частна жалба от С.Б.,
в който се оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Сочи, че съдът правилно е приел, че са налице законоустановените
предпоставки за присъждане на разноските в тежест на ответното дружество. В заключение
се иска потвърждаване на процесното определение и присъждане на разноски в настоящото
производство.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима - насочена е
срещу акт, подлежащ на обжалване, подадена е в преклузивния срок и е депозирана от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Гр. д. № 734/2021 г. на Районен съд - Радомир е приключило с решение № 63 от
1
13.12.2021 г., с което по иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от С. И. Б. срещу
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е прието, че ищецът не дължи на ответника суми, инкорпорирани
в изпълинтелен лист, издаден на 13.05.2014г., а именно: сумата от 1024.44 лв.,
представляваща главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта, сключен на
***, сумата 269.63 лв. - договорна лихва за периода от 31.08.2009 г. до 11.05.2014 г. по чл.4.1
и 4.2 по договор за кредит, 690.20 лв. наказателна лихва за периода от 31.08.2009 г. до
11.05.2014 г. по т.4.3 от договора за кредит ведно със законната лихва за кредита, считано от
13.05.2014 г. , до окончателното изплащане на вземането. Решението е постановено при
условията на чл.237, ал.1 от ГПК. Със същото решение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в
производството.
Ответникът е депозирал молба по чл. 248 ГПК, като с обжалваното определение РС -
Радомир е отхвърлил направеното искане, като не е допуснал изменение на решението в
частта за разноските, при което същите са останали в тежест на ответника.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да
бъде потвърдено по следните съображения:
Предпоставките за недължимост на разноски по дело от ответника, когато искът е
уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Наличието на тези кумулативни предпоставки следва
да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Трайно установената практика на ВКС
/опр. № 338 от 18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК , опр. № 95 от
22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., опр. № 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр.
д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., опр. № 420 от 16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г. на
ВКС, ІІІг. о., опр. 549 от 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/2018 г. на ВКС, ІV г. о., опр. № 476
от 20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4569/2018 г. на ВКС, ІІІг. о. и др./, приема, че при действието
на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът
има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое
поведение - признание на иска, ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска.
Настоящият въззивен състав намира, че по делото безспорно е установено наличието
на изпълнителен титул в полза на ответното дружество, настоящ жалбоподател, доколкото
за процесното вземане, предмет на първоинстанционното дело е било образувано и водено
изпълнително дело № 20147530401293 по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен
съд – Перник. Също така, с отговора на исковата молба „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е заявило,
че признава искът.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото той е основателен. Защитата срещу иска е
процесуална (по неговата допустимост) или по неговата основателност (по същество).
Признанието съдържа винаги заявление на ответника, че правното твърдение на ищеца,
заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, поради което оспорването на
основателността на иска е несъвместимо с признанието на същия. В случая ответникът е
изразил недвусмислено становище в отговора на исковата си молба, като от последващото
му процесуално поведение и изявление се потвърждава волята му да признае иска. Поради
това, Окръжен съд – Перник, счита, че е налице първата от двете кумулативни
предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно – ответникът да признае иска.
От друга страна обаче, правилно Районен съд – Радомир е приел, че не е налице
втората кумулативно изискуема предпоставка от нормата на чл.78, ал.2 ГПК - ответникът да
2
не е дал повод за предявяване на иска. Правилно съдът е съобразил, че в полза на ответника
има валиден изпълнителен титул, а още повече е налице и заведено изпълнително дело въз
основа на същия, което безспорно сочи на извода, че ответника е предприел активни
действия за събиране на своето вземане от С.Б..
Преценката за предпоставките се извършва въз основа на данните по конкретното
дело за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС /опр. № 71 от 21.01.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 17/2014 г., III г. о., ГК и др./, с която обжалваният акт е съобразен. С тази
практика е прието, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК липсва когато сезирането
на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В настоящата хипотеза
ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при наличие на висящ
изпълнителен процес, единствената възможност на длъжника за защита е предявяването на
иск за установяване недължимостта на вземането. Ищецът се е възползвал от правото си да
установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради погасяването му по давност. Подобно
възражение длъжникът не може да направи пред своя кредитор или в изпълнителното
производство, защото по аргумент от разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЗД, кредиторът не
може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото,
следователно възражението на длъжника, че не дължи изпълнение не обвързва кредитора
със задължение да уважи същото.
Следователно в случая липсва първата предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК - с
поведението си, ответникът е провокирал и мотивирал правния интерес на ищцата за
завеждане на делото.
С оглед на всичко гореизложено, не е налице една от двете кумулативни
предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК, поради което всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното
с нея решението с характер на определение следва да се потвърди.
Относно направеното искане на процесуалния представител на С.Б. за присъждане на
разноски за участието му в настоящото производство, то същото следва да бъде оставено без
уважение, доколкото такива не се дължат.
Предвид горното, Окръжен съд - Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 06.01.2022 г. по гр. д. № 734/2021 г. на РС -
Радомир.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3