МОТИВИ по НОХД № 30 106/10
г. по описа на РС - М.
Подсъдимият
А.Б.А. е обвинен в това, че на 01.05.2009 г. в с. Л., област М.
при условията на опасен рецидив отнел от владението на Ц.И.Н. xxx 1 бр. мобилен
телефон марка “Н.” и пари в брой с български номинал 50 лева, всичко на обща
стойност 90 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги
присвои престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, пледирайки конкретно по вид и размер наказание.
Подсъдимият
А.Б.А. се признава за виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1
от НПК да не се разпитват свидетелите и вещото лице. При условията на чл. 371, т.
2 НПК подс. А. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника
на подс. А., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази съгласие по
смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за приложение на чл. 55 НК при определяне
на наказанието при предвидения минимум от три месеца лишаване от свобода.
Производството се разви при условията и реда на
Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по – точно съгласно чл. 371, т. 2
от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите
и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият
А.Б.А. многократно е осъждан, като към момента на процесното деяние е бил
осъден и по присъда по НОХД 30 138/09 г. на РС М., влязла в сила на 22.04.2009 г..С посочената присъда подс.
А. е осъден за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК
извършено на 03/04.03.2009 г., а наложеното наказание е шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим. Видно от справката за съдимост на подс. А.,
както и писмо №773/12.05.2009 г. на ОЗ “Охрана” М. и писмо №Р-00225/29.10.2009
г. на РП М., последния е бил задържан за изпълнение на така посочената присъда
на 12.05.2009 г. и е изтърпял
наказанието по НОХД №30 138/09 г. на 26.10.2009 г..
Последно
постановените във времето присъди спрямо подс. А. са по НОХД № 209/2005 г. по
описа на РС-М., в сила от 21.07.2005г., като му е наложено наказание „лишаване
от свобода" за срок от 1 / една / година за престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2 от НК и посочената по – горе присъда по НОХД № 30 138/2009г. по описа на
РС-М., в сила от 22.04.2009г., с която му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок 6 / шест / месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1
от НК.
Осъждания
на подс. А. квалифицират процесното деяние извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК, без срока по чл. 30,
ал. 1 от НК да е изтекъл.
Пострадалият
- св. Ц.И.Н. xxx. Къщата му е едноетажна с двор, ограден с телена мрежа, а в
горната й част има поставена бодлива тел. Св. Н. притежавал мобилен телефон марка
„Н. 7.", подарен му от внуците. Телефонът бил сив на цвят, с метален капак
и с карта с предплатени разговори.
На 01.05.2009
г. около 15.00 ч. св. Н. влязъл да се изкъпе, като преди това оставил телефона
си на леглото в стаята. До телефона оставил и пари в брой на обща стойност 50 лева
- две банкноти с поминал 20 лв и една банкнота с номинал 10 лева. След като се
изкъпал и облякъл, св. Н. излязъл от дома си, без обаче да заключва входната
врата на жилището тъй като в двора имал две кучета. Заключил обаче портата на
двора, след което отишъл да прибере козите си. Около 17.00 ч. се върнал в домът
си и тогава установил, че телефонът заедно със „Сим"-картата в него и
парите липсват от леглото, където ги бил оставил по-рано. Св. Н. се огледал
наоколо, но не забелязал да е разбивано или да има нещо счупено от покъщнината,
не било и разхвърляно в стаята. Впоследствие уведомил служителите на полицията
за извършената му кражба.
Месец
по-късно, докато седял пред къщата на улицата покрай св. Н. минал св. Саво
Гелов С., който му предложил да направят замяна на мобилни телефони. Св. Н. се
съгласил, тъй като разполагал с друг мобилен телефон -„Сони -Ериксон", предоставен
от децата му след кражбата на „Н."-та. Св. С. показал на св. Н. мобилният
си телефон -марка „Н. 7.", сив на цвят с метални капаци. Пострадалият
веднага разпознал телефона си, който му бил откраднат по-рано. Попитал св. С.
от къде има този телефон и свидетелят му отговорил, че го е закупил от св. Камен
Николов М. от с. Л., обл. М.. Тъй като искал да си върне старият телефон, св. Н.
се съгласил да направят замяна със св. С., поради което му дал телефона си „С.,
а св. С. от своя страна му дал телефона „Н. 7.". При замяната обаче св. Н.
доплатил сумата от 15 лева по искане на св. С.. След като си взел телефона св. Н.
уведомил органите на полицията.
Видно от
разпита на св. Саво С. в хода на досъдебното производство / ДП/, същия е взел
телефона от св. Камен Николов М. от с. Л., област М. като всъщност са направили
замяна по между си. Това станало на 30.05.2009г. в с. Р., област М.. Св. С. е
дал на св. М. мобилен телефон „С., модел К 700, а св. М. от своя страна е дал
на св. С. мобилен телефон „Н. 7." без „Сим"-карта и сумата от 25 лева.
Св. С. не се е интересувал откъде св. М. е придобил телефона. На следващият ден
св. С. решил да продаде или замени телефона, който взел от св. М. тъй като му
били необходими пари. Решил да го предложи на св. Ц.Н., когото познавал като „
точен" човек и който му е услужвал неколкократно с пари. Св. С. отишъл при
св. Н., който седял на пейка пред домът си. Предложил да направят замяна на
мобилните си телефони и когато св. С. показал своя телефон, св. Н. изразил
учудване и споделил, че това е неговият телефон, който му бил откраднат преди
около месец време. Св. С. дал телефона-„Н. 7." на св. Н., който от своя
страна му дал телефона си -„С. и сумата от 15 лева. По-късно при св. С. дошли
служители на полицията за снемане на обяснения относно придобиването на
телефона и св. С. им обяснил кой му е дал този телефон. В последствие
разговарял със св. М. и го попитал защо му е дал откраднат телефона и от къде
го има, на което св. М. му отговорил, че не е знаел, че телефона е откраднат и
го е взел от св. В. К..
Св. Камен
М. потвърждава казаното от св. Саво С.. В показанията си св. М. заявява, че
действително е закупил телефона от св. В. К. като уговорката е била за сумата
от 20 лева, но в същност е заплатил само 14 лева. По-късно когато са се видели
със св. С. в с. Р., област М., където били заедно на събор са направили замяна
на телефоните си, като св. М. доплатил сумата от 25лева. Едва когато бил
потърсен от органите на полицията за снемане на обяснения св. М. разбрал, че
телефонът, който закупил от св. В. К. е бил обект на кражба от домът на св. Ц.Н.,
по прякор „Багера".
В
показанията си на досъдебното производство св. В. Б. К. от с. Л. област М.
заявява, че действително процесният телефон марка „Н. 7.", сив на цвят с
метален капак е закупил от подс. А.Б.А. xxx за сумата от 5 лева. Това станало
около Гергьовден -06.05.2009г. св. К. посетил дома на подс. А. с цел да търси
брат му -св. С. Б., който имал да му връща 10 лева. Последният обаче отсъствал.
Св. К. поискал парите си от подс. А., който обаче предложил да му продаден
мобилен телефон „Н. 7.", като св. К. му даде само 5 лева за телефона. Свидетелят
се съгласил и взел телефона, който бил без „Сим"-карта и зарядно
устройство. По-късно св. К. сложил своята „Сим"-карта. След няколко дни
продал телефона на св. Камен М. за сумата от 14 лева.
Видно от
извършената съдебно-оценъчна експертиза стойността на отнетото възлиза на 90
лева към момента на деянието - 40 лева за телефона и 50 лева в брой. До
приключване на производството телефонът е върнат на собственикът, но без „сим"-карта.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема
за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин. Подс. А. е извършил деянието при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
намери, че:
Подс. А.Б.А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1
от НК:
- на 01.05.2009 г. в с. Л., област М.
при условията на опасен рецидив отнел от владението на Ц.И.Н. xxx 1 бр. мобилен
телефон марка “Н.” и пари в брой с български номинал 50 лева, всички на обща
стойност 90 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги
присвои.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. А. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянията са неправилното отношение към чуждата собственост, желание
да престъпно облагодетелстване, с цел набавяне на средства за препитание.
За извършеното от подс. А.Б.А. престъпление визирано по -
горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва да се
изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК съобразявайки
задължително нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, в частта й относно задължението на
съда да определи наказанието при условията на чл. 58а, респ. чл. 55 НК и без да
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства /
в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, който е по –
благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК. Размера на наложеното
наказание е съобразен с конкретната обществена опасност и тази на извършеното
от подс. А. деяние и последиците от него по настоящето дело. Съдът не приложи
чл. 58а НК в редакцията действаща след изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010
г. защото спази изискването на чл. 2, ал. 2 от НК – при тази редакция на чл. 58а НК наказанието следваше да се определи при условията на чл. 54 НК спрямо
подсъдимия, което във всички случаи щеше като размер да е по – голямо дори
разделено на една трета, в сравнение с определяне на наказанието при условията
на чл. 55 НК под минимално предвидения размер.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че са
съобразени целите по чл. 36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл. 373,
ал. 2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние и степента
обществена опасност на подс. А.. Съдът намира наложеното наказание и за
съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
В
контекста на изискването по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК настоящия съдебен състав
извърши групиране при условията на чл. 27, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК
съобразявайки всички осъждания с влезли в сила присъди спрямо подс. А. до
настоящия момент.
На основание чл. 27, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК съдът присъедини изцяло спрямо подсъдимия А.Б.А. наказанието от ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по настоящето НОХД №30 106/10 г. на МРС към
неизтърпяната част от наказанието по присъда по НОХД №30 138/09 г. на МРС
към 01.05.2009 г. в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Определеното общо наказание по чл. 27, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК
от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, подсъдимия А.Б.А. следва да го изтърпи ефективно
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на
основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, като наказанието от шест
месеца лишаване от свобода по присъда по НОХД №30 138/09 г. на МРС вече е
изтърпяно от подс. А. при първоначален строг режим в затвор на 26.10.2009 г., видно
от писмо №Р-00225/29.10.2009 г. на РП М. и писмо №204/26.10.2009 г. на Затвора
Враца.
Съдът приспада изтърпяното наказание лишаване
от свобода по НОХД № 30 138/09 г. на МРС, за времето от 12.05.2009 г. до 26.10.2009
г.. от определеното по горе общо наказание при условията на чл. 27, ал. 2 вр. с
ал. 1 от НК по настоящата присъда и НОХД №30 106/10 г. и присъда по НОХД
№30 138/09 г. и двете по описа на РС М..
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът приспада
спрямо подсъдимия А.Б.А. времето, през
което е била взета по отношение на същия с постановление на РП М. от 10.03.2009
г. мярка за неотклонение “задържане под стража” за 72 часа, считано от 18.00 часа на 10.03.2009 г. до 18.00 часа
на 13.03.2009 г. в рамките на ДП, приложено към НОХД №30 138/09 г. на
МРС.
Съдът
групира точно визираните по – горе присъди по следните съображения:
Съдът не извърши групиране на
присъдите постановени и влезли в сила преди тази по НОХД №30 138/09 г. на МРС, в
т. ч. и с настоящата, защото всички те са били изтърпени от подсъдимия към 01.05.2009 г., респ. процесното
деяние е извършено след влизането им в сила, поради и което се намира в рецидив
спрямо тях без да съществува правна възможност да се групира при условията на
чл. 25 НК. Съдът установи, че понастоящем са налице условия за групиране на
присъдата по НОХД №30 138/09 г. на МРС и настоящата
присъда и НОХД №30 106/10 г. на МРС при условията на чл. 27, ал. 2 вр. с ал.
1 от НК – процесното деяние е извършено на 01.05.2009
г., а присъдата по НОХД №30 138/09 г. на МРС е влязла в сила на 22.04.2009 г.., чието изпълнение е
започнало на 12.05.2009 г..
Съдът
приложи чл. 27, ал. 2 вр. с ал. 1 НК защото са налице обстоятелствата на цитираната
разпоредба – подс. А. извършва престъпление преди да е изтърпял наказанието по
предишна присъда. За да приложи чл. 27, ал. 2 вр. с ал. 1 НК и то в горния вид
съдът е имал предвид установената практика на ВКС / в този смисъл е Решение
№155/88 г. по н. д. №111/88 г., І н. о. ВС/. Съгласно последното разпоредбата
на чл. 27 НК се прилага във всички случай на рецидив когато по отделните
присъди е наложено наказание “лишаване от свобода” и това по предишната присъда
не е изтърпяно. Неизтърпяната част от наказанието по предишната присъда – в
случая тази по НОХД № 30 138/09 г. на МРС се определя към момента на извършване
на второто престъпление – процесното, което е извършено на 01.05.2009 г., а съгласно справката за съдимост, писмо №743/12.05.2009
г. на ОЗ ”Охрана” М. и писмо № Р-00225/29.10.2009 г. на РП М., неизтърпяната
част от наказанието по присъда по НОХД № 30 138/09 г. на МРС към 01.05.2009 г. е била в цялост – общо шест месеца, макар
и понастоящем това наказание вече да е изтърпяно, защото подсъдимия е бил
задържан за изпълнение на влязлата в сила присъда по НОХД №30 138/09 г. на
МРС на 12.05.2009 г..Приемайки, че са налице условията на чл. 27, ал. 2
вр. с ал. 1 НК съдът присъедини наказанието по настоящата присъда – втората
присъда към неизтърпяната част от наказанието “лишаване от свобода” по предишната
присъда – по НОХД № 30 138/09 г. на МРС към 01.05.2009 г..Съдът присъедини
изцяло наказанието по втората присъда – настоящата, защото наказанието лишаване
от свобода е наложено за престъпление извършено при условията на опасен рецидив.
Определеното общо наказание по чл. 27, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК в размер на една година лишаване от свобода подс. А. следва да изтърпи
ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип, като
наказанието от шест месеца лишаване от свобода по присъда по НОХД
№30 138/09 г. на МРС вече е изтърпяно от подс. А. при първоначален строг
режим в затвор на 26.10.2009 г., видно от писмо №Р-00225/29.10.2009 г. на РП М.
и писмо №204/26.10.2009 г. на Затвора Враца.
Съдът
приспадна изтърпяното наказание лишаване
от свобода по НОХД № 30 138/09 г. на МРС, за времето от 12.05.2009 г. до 26.10.2009 г.. от определеното общо наказание
при условията на чл. 27, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК по настоящата присъда и НОХД
№30 106/10 г. и присъда по НОХД №30 138/09 г. и двете по описа на РС М..
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна
спрямо подсъдимия А.Б.А. времето, през
което е била взета по отношение на същия с постановление на РП М. от 10.03.2009
г. мярка за неотклонение “задържане под стража” за 72 часа, считано от 18.00 часа на 10.03.2009 г. до 18.00 часа
на 13.03.2009 г. в рамките на ДП, приложено към НОХД №30 138/09 г. на
МРС.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия А.Б.А. да заплати по
сметка на ВСС сумите - 45 / четиридесет и пет / лева деловодни разноски –
изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът
не присъди разноски в полза на подсъдимия за адвокатско възнаграждение на
служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София
за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът
ще се произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: