Решение по дело №1367/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1177
Дата: 11 август 2020 г.
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20207050701367
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …/…

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

                        СТОЯН КОЛЕВ

 

При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и прокурора НИНА ВЕЛИЧКОВА, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1367/2020 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, против Решение № 536/09.04.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 242/2020г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 03-011450/04.09.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл. 128, т. 2, във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда  на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414 ал. 1 КТ на „Адоро Холидейс“ ЕООД Булстат *********, адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, к.к. ”Чайка-3”, хотел „Орхидея” е  наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 700 лв. /хиляда и седемстотин лева/.

Касаторът сочи, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено в нарушение, поради неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка по делото. Твърди се че представители на дружеството не са се явили за съставяне на АУАН, с което са възпрепятствали осъществяването правомощията на контролния орган. Посочва се че в следствие на това е била приложена процедурата по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ. Навеждат се доводи, че на адреса на дружеството е било изпратено писмо с обратна разписка с приложен АУАН, което се е върнало, като непотърсено. Твърди се че в нарушение на материалния закон, въззивният съд е приел, че следва да се приложи реда по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, а не чл. 416, ал. 3 от КТ, която разпоредба е специална спрямо ЗАНН. Цитирана е съдебна практика, според която не е необходимо представителите на Дирекция „Инспекция по труда” Варна да изпращат покани до постоянните и настоящите адреси на законните представители на търговските дружества. Навеждат се доводи, че от представените доказателства безспорно се доказва установеното нарушение. На изложените основания се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – „Адоро Холидейс" ЕООД, не е изразил становище по спора.

Представителят на ОП – Варна счита, че жалбата е неоснователна.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районният съд е приел, че на 06.07.2019г., служители на Дирекция ”Инспекция по труда” - Варна, извършили проверка в обект х-л „Орхидея”, находящ се в гр. Варна, к.к. ”Чайка 3”, стопанисван от „Адоро Холидейс” ЕООД. Поводът за проверката били сигнали от работници за неизплатени трудови възнаграждениея, един от които – Б.Р.От представената разчетно-платежна ведомост за заплати за м.април 2019 г., било видно, че не било изплатено трудово възнаграждение на приблизително десетина служители, сред които Е.Е.– управител ресторант, Б.Л.– готвач и др. Имало и неизпълнени предписания за изплащане на заплати за предходни периоди. За проверката бил уведомен единият от управителите – Д.Б., но АУАН не бил връчен лично на представляващ, тъй като дружеството се представлявало винаги от поне двама от управителите заедно, като единият винаги отсъствал. Били изпращани писма до всички адреси, както и били изискани справки за актуален, настоящ адрес, на които били изпращани покани, но всички се връщали в цялост. Втора покана била изпратена на интернет страницата, като след изчерпване на всички възможности, АУАН бил връчен неприсъствен, чрез обявяване на таблото.  

Предвид горното св. Д. приела, че санкционираното дружество не е изплатило в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършена работа през месец април 2019 г. на Е.И.Е.на длъжност управител ресторант в обект хотел „Орхидея”, находящ се  в гр. Варна, к.к. ”Чайка 3” и че нарушението е извършено на 31.05.2019г., поради което на 29.07.2019г. съставила АУАН срещу „Адоро Холидейс” ЕООД, в който описала приетото за установено нарушение. При съставяне на АУАН не е присъствал представител на дружеството, като същият бил връчен по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ. На 04.09.2019 г., Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” Варна издал процесното НП. 

Въззивният съд приел, че в наказателното постановление са посочени нарушените материалноправни норми и че наказанието за нарушението е индивидуализирано. Същото е справедливо, като е над минилалния размер, но надвишението е незначително. Направен е извод, че от обективна страна безспорно е било допуснато нарушение на чл. 128, т. 2, във вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ. Въпреки безспорно установеното административно нарушение от страна на дружеството, въззивният съд е установил, че в хода на АНП били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, тъй като в хода на производството е била нарушена процедурата по връчване на акта, с което безспорно е било ограничено правото на защита на нарушителя. Въззивният съд е приел, че АНО не ангажира доказателства, за това, че управляващите дружеството са били търсени лично на адреса на управление на дружеството или на адреса на който развиват дейността. В този смисъл е посочил, че според чл. 416, ал. 3 от КТ АУАН се връчва на нарушителя срещу подпис, ако личното връчване е невъзможно, актът му се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Процедурата предвижда ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването да се извърши чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, на таблото за обявления и в интернет страницата. След анализ на процедурата по чл. 416, ал. 3 от КТ, като допълнителен мотив за допуснато нарушение на процесуалните правила, въззивнитя съд е посочил, че отбелязването в обратните разписки „непотърсен от получателя” не е равнозначно, че лицето не е намерено на адреса.

Оспореното решение е законосъобразно.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е установил правилно фактите. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с връчването на АУАН, което е достатъчно основание за отмяна на НП.

Редът за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 416, ал. 3 от КТ се явява специален по отношение на уредбата в ЗАНН. С разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ е разписано, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи - се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис.

Разпоредбата от специалния закон следва да се тълкува през призмата на основния принцип/правило, че актосъставителят следва да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в отсъствието на нарушителя. Така и в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, която действително се явява общ закон, неприложим в случая, но изисква предявяване и подписване на съставен АУАН и в отсъствието на нарушителя. В този смисъл, правилно ВРС приема, че в случая липсват данни управляващите на дружеството да са били търсени лично на адреса на управление на дружеството или на адреса на който развиват дейност. В производството пред въззивния съд са представени доказателства – писмо /л.27/ до Д.Б., като управител на „Адоро Холидейс” ЕООД на адрес хотел „Орхидея”, КК „Чайка 3” ЕООД, с което са приложени съставените АУАН. Писмото е било изпратено с обратна разписка, поради което се потвърждава извода на въззивния съд, че няма данни лично да са били търсени на адреса на управление на дружеството, или на адреса на който развиват дейност, едва след което да се пристъпи към процедурата по чл. 416, ал. 3 от КТ - по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.    

Разписаната в чл. 416, ал. 3 от КТ процедура, следва да се приложи в случай, че лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, като в тези случаи - връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки - невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление, за каквито няма данни и доказателства. В случая не са изпълнени и двете процедури – няма данни за опити да бъде връчен лично АУАН на представител на нарушителя и няма данни, че адреса на управление не е бил намерен.

Съобщението по чл. 416, ал. 3 от КТ се е върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена, което е различно от хипотезата нарушителят да не е намерен. Предприетото в случая връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления е без да са налице предпоставките за това. Не е била изчерпана възможността за лично връчване на представляващия дружеството на адреса на управление на същото, където е бил и офиса му, което е предпоставка за надлежно упражняване на процесуалното право на защита.

Значението на процедурата по предявяване на акта се извежда и от разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, според която в случай, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя, респ. не издава наказателно постановление. Административно наказващият орган е следвало да констатира, че АУАН не е предявен на нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване и едва след това да издаде наказателно постановление.

Цитирана е съдебна практика от касатора – АНД №245/2020 г., като не е посочено на кой съд е делото, но след проверка, съдът установява, че делото е на Районен съд Варна. Същото е неотносимо към случая, защото в мотивите си съдът не коментира процедурата по лично връчване на управителя на дружеството, както и процедурата по чл. 416, ал. 3 от КТ.

Посоченото от касатора АНД №206/2020 г., също без да е посочено на кой съд е делото, но след проверка се установява, че делото е на Районен съд Варна. Същото е неотносимо за процесния случай. В цитираното решение на Районен съд Варна, съдът в мотивите си е приел, че „препис от АУАН не е бил връчван на представител на дружеството – жалбоподател, но според съда в конкретния случай това обстоятелство не представлява процесуално нарушение, тъй като са налице достатъчно категорични писмени доказателства, че дружеството е било надлежно поканено за връчване на АУАН, на адреса си – посочен в Търговския регистър...”. Видно от мотивите на цитираното съдебно решение, въззивният съд безспорно е установил, че дружеството е било надлежно поканено за връчване на АУАН, докато в настоящото производство няма данни дружеството да е било запознато, че срещу него е образувано административнонаказателно производство, както и да е било уведомен лично управителят на дружеството, че ще му бъде съставен АУАН. От приложените пред въззивния съд доказателства и в административната преписка, всички писма и уведомления изпращани до дружеството са се върнали, като непотърсени, поради което не може да се приеме, че е налице надлежно връчена покана за връчване на АУАН.

Неспазването на процедурата по предявяване на АУАН е от категорията нарушения, които не могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. То представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо процесуалните права и в частност правото на защита на санкционираното дружество и е съответно основание за отмяната на НП като незаконосъобразно.

По изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 563/09.04.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 242/2020г. на Районен съд Варна.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.