№ 660
гр. Русе, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20224520201678 по описа за 2022 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от **** ЕООД със седалище гр.Русе, против Наказателно
постановление № ДАИ- 0000016 от 21.07.2022 г. на и.д. Главен секретар на ИААА София, с
което за административно нарушение по чл.91 в т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.VІІ
пр.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно
поради недоказаност на нарушението.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не
взема становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 28.06.2022 г. по отношение на жалбоподателя била извършена тематична проверка
от страна на органите на ИААА, която проверка се отнасяла до периода 01.03.2022 г.-
27.06.2022 г.Същата приключила с констатации, че в качеството на превозвач „****“ЕООД
не е съхранил и не представя пред инспекторите информацията, извлечена от картата на
водача И.М.А. /със съответни данни на самоличност/.При така направената констатация
срещу дружеството бил съставен АУАН № 324071/30.06.2022 г., сочещ нарушение по чл.91
в т.2 от ЗАвПр.Актът бил предявен на представляващ, подписан с конкретни възражения и
лично връчен.Според възразеното, А. напуснал без предизвестие фирмата.Впоследствие, въз
основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното
административно наказание.В производството пред въззивната инстанция от страна на
жалбоподателя се твърди, че нарушение не е извършвано.Сочи се трудов договор от
25.03.2022 г., съгласно който лицето И. А. бил назначен на работа като шофьор,
тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона.Представя се и молба от А., подадена на
21.04.2022 г. за ползване на платен годишен отпуск, считано от 26.04.2022 г. до 28.04.2022
г., както и Заповед от 09.05.2022 г. за прекратяване на сключения трудов договор.Твърди се,
че А. напуснал дружеството без да извести работодателя, като заминал да работи в чужбина.
1
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- Трудов договор № 039/25.03.2022 г., молба за ползване на платен
годишен отпуск, Заповед № 34/09.05.2022 г. за прекратяване на трудов договор, Заповед №
34а/09.05.2022 г. за назначаване на комисия, Протокол от 09.05.2022 г., оправомощителна
заповед, Заповед № 116/07.04.2022 г., АУАН № 324071/30.06.2022 г., Заповед № РД- 01-
242/27.06.2022 г., пътни листи, извлечения, Констативен протокол от извършена тематична
проверка, показанията на св.К. К.- актосъставител и С.Ш.- служител на дружеството
жалбоподател.Съдът дава вяра изцяло на събраните гласни доказателства, тъй като намира
същите за последователни, логични и кореспондиращи с писмените такива, приложени в
делото.
Правни изводи:
Жалбата, като депозирана от лице, притежаващо процесуална легитимация, е
допустима.Разгледана по същество, е основателна.
На първо място, съдът намира, че в административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение.Видно от доказателствата в делото, след
съставяне на акта за нарушение от страна на соченото като нарушител лице са направени
конкретни възражения по обосноваността му.Същите не са разгледани от наказващия орган,
действащ като първа инстанция по същество. С това е допуснато нарушение по чл.52 ал.ІV
от ЗАНН, според който текст, преди да се произнесе по преписката наказващият орган е
длъжен да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо- да извърши и разследване
на спорните обстоятелства. Конкретно са били изложени аргументи, свързани с това, че
водачът А. напуснал, след като работил за кратко и това попречило да бъдат извлечени
данни от картата му. В насока на тези твърдения не били предприети действия по преценка
и установяване на фактите, видно от липсата на обсъждане в обстятелствената част на
наказателното постановление.
Извън посоченото, налице е и неправилно приложение на закона.
Съгласно нормата на чл.91 в от ЗАвПр, превозвачите, ръководителите на предприятия
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най- малко
една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
определени от закона документи, сред които и информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и картата на водача.
На първо място, установените по делото факти сочат, че водачът А. работил в
наказаното дружество за периода от 25.03.2022 г. до 09.05.2022 г., като на 21.04.2022 г.
заявил ползването на платен годишен отпуск. Тематичната проверка била извършена в
„****“ ЕООД на 28.06.2022 г., а АУАН е съставен на 30.06.2022 г. Съпоставката на всички
посочени дати налага извод, че към момента на извършване на инспекцията от страна на
ИААА, респективно- съставяне на акта за нарушение, а също така- датата на издаване на
наказателното постановление, регламентираният в чл.91 в от ЗАвПр срок не е изтекъл и
доколкото констатациите не са свързани с друг времеви период или срок, не може да се
търси отговорност от жалбоподателя по този текст.Този допълнителен период или срок не
може да се предполага въз основа на приложените пътни листи чрез изчисления на датите,
на които А. е управлявал товарен автомобил.Установилият административното нарушение и
наказващият орган е следвало да отразят датата, на която е възникнало задължението за
извличане на информация от тахографа и картата на водача, периода на бездействие и едва
тогава да съотнесат изводите си към нормата на чл.91 в от ЗАвПр. Доколкото това не е
сторено, съставеният акт за нарушение се явява необоснован, а издаденото наказателно
2
постановление- незаконосъобразно и подлежащо на отмяна изцяло. В производството са
претендирани разноски от страна на жалбоподателя- 370 лева адвокатски хонорар. Съдът
намира, че искането за присъждане на същите е основателно и следва да бъде уважено с
оглед нормата на чл.63 д от ЗАНН. Мотивиран така и на основание чл.63 ал.ІІ т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ДАИ- 0000016 от 21.07.2022 г., издадено от
и.д.Главен секретар на ИААА София, с което на **** ЕООД, БУЛСТАТ ****, със седалище
и адрес на управление г.Русе, ул.“Петко Д.Петков“ № 6, вх.3, ет.7, за административно
нарушение по чл.91 в т.2 от ЗАвПр, на основание чл.104 ал.VІІ пр.1 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/
лева.
ОСЪЖДА ИААА София да заплати на **** ЕООД, БУЛСТАТ ****, със седалище и
адрес на управление г.Русе, ул.“Петко Д.Петков“ № 6, вх.3, ет.7, сумата от 370 /триста и
седемдесет/ лева за направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3