Определение по дело №710/2018 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1244
Дата: 12 октомври 2018 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20187150700710
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

              1244/12.10.2018г.

 

 

гр. Пазарджик,  12 октомври 2018 год.

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,  ІІ състав в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ П.

                                                                                                  

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 710 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпило е искане от И.П.Б., чрез пълномощника адв. С., за поправка на протокола от съдебно заседание, проведено на 05.10.2018 г.

Искането е направено в срока по чл. 151, ал. 1 от ГПК.

Поддържа се, че протоколът от въпросното съдебно заседание, следва да бъде допълнен съобразно изслушаният запис от същото.

Ответната по молбата Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София не взема конкретно становище.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че протокола следва да се допълни, ако са налице някакви разминавания.

С оглед изслушаният звукозапис от съдебно заседание, Съдът счита, че съобразно поддържаното от молителя искане, съдебния протокол следва да бъде допълнен.

 

 

 

Ето защо и на основание чл. 151, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,  Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ  :

 

ДОПУСКА допълване на Протокол от открито съдебно заседание по адм. дело № 710 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018 г., проведено на 05.10.2015 г., както следва :

След израза „ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото“ да се чете: „…….Съдът към адв. С.: Г-н С., аз ли имам някакъв проблем с изказа си и с писането си? Не може да ме разбирате ли, не знам. Защото когато Ви питам, г-н Б. твърди, че е бил задържан, Вие ми казвате „задържан някъде“, аз Ви питам „къде“, Вие ми отговаряте „на пл. „Съединение“ № 3“. На площад „Съединение“ № 3 е възможно да има 5 сергии, 8 пейки и не знам си какво. Толкова ли е трудно да ми се посочи къде е тоя арест, чий е този арест – на съда, на затвора?

Адв. С.: Аз съм го посочил.

Съдът към адв. С.: Къде сте го посочили.

Адв. С.: Има го, има го. Има го.

Съдът към адв. С.: Посочили сте пл. „Съединение“ № 3, аз няма да Ви питам.

Адв. С.: И съм обяснил там защо, към коя служба е бил и т.н., и с каква мярка е бил, всичко съм посочил.

Съдът към адв. С.: Хайде, добре, елате да ми кажете къде сте го посочили това – чий е ареста, на кого е – на полиция, на съд, на прокуратура – чий е ареста. Хайде да ми го посочите къде е. В първоначалната искова молба няма нищо такова, разбира се – бил е задържан. Къде е бил задържан, един Господ знае.

Адв. С.: Писал съм го ГДИН в тая молба, че смята се, понеже е задържане под стража. След това съм писал пл. „Съединение“, това е адресът, на който е задържан. След това има и нова молба.

Съдът към адв. С.: Господин С., чувате ли ме, на пл. „Съединение“ има пейки, има сергии, има павилиончета, има един куп неща. Какво значи пл. „Съединение“ № 3, според Вас? Според Вас има ли значение арест към РДВР, има ли разлика арест на прокуратура, арест към съда, защото ние тук също имаме арестантска стая, може да е тук задържан. Кой в крайна сметка го е задържал,

Адв. С.: Нали съм го описал.

Съдът към адв. С.: Къде, в чий арест – на полицията, на прокуратурата ли.

Адв. С.: Писал съм го ГДИН, понеже Служба „Изпълнение на наказанията“, която отговаря за ареста, всичко съм го обяснил в тая молба.

Съдът към адв. С.: Задържан е в Служба „Изпълнение на наказанията“, така ли, там ли е бил задържан? Къде бяхте задържан?

Ищецът Б.: В Ареста на Полицията.

Съдът към адв. С.: В Ареста на Полицията, не е в Служба „Изпълнение на наказанията“.

Адв. С.: Значи аз съм написал, каквото съм могъл, ако не сте съгласен…

Съдът към адв. С.: Какво значи, ако аз не съм съгласен. Вие го превръщате в цирк тук!

Адв. С.: Не, не го превръщам.

Съдът към адв. С.: Задържан някъде, къде е това някъде, разменяме си кореспонденция, не можем да уточним едно елементарно нещо, което човекът го каза ей сега – „Задържан бях в полицията“. Разбрахте ли го това? Той може да го обясни с две думи, Вие не можете! Обяснявате ми тук, че бил задържан в Служба „Изпълнение на наказанията“, а той не е бил задържан там. Не е ли така.

Адв. С.: Аз съм обяснил всичко в молбите си, ако не сте съгласен, приемете, че не съм изпълнил указания, ще обжалваме пред ВАС и така. Аз така виждам работите.

Съдът към адв. С.: Според Вас, Вие сте прав. Пишете ми просто – клиентът ми е задържан някъде от някой си, моля да осъдите Главната дирекция, защото така смятам и смятам, че съм обяснил всичко. Така ли смятате да си вършите работата.

Адв. С.: Не знам, по другите дела съдиите ме разбират, ако смятате, че ...

Съдът към адв. С.: Аз затова Ви попитах, аз ли някакъв сложен изказ имам, когато Ви питам къде е бил задържан човекът. Как той можа да ме разбере с две думи? Попитах го къде беше задържан и той ми отговори „В Полицията“. Значи той може да ме разбере, Вие не можете да ме разберете, така ли?

Адв. С.: Аз съм се изразил максимално ясно, ако не сте съгласен с това което съм написал…

Съдът към адв. С.: Какво значи „максимално ясно“? Водим кореспонденция, пишем си писма по пет пъти и Вие пак не намирате за необходимо да ми посочите едно просто нещо – задържан е в Полицията, в Ареста на Полицията, или според Вас това няма никакво значение къде е задържан.

Адв. С.: Аз съм обяснил защо трябва да отговаря този ответник.

Съдът към адв. С.: Аз нямам проблеми с ответника. Аз питам едно, пиша Ви ред писма и питам едно простичко нещо – къде, аджеба е бил задържан човекът? Простичко нещо! В ареста на полицията. Толкова ли е сложно това да се отговори и да се разбере какво питам, та трябва да си разменяме кореспонденция, да протакаме делото.

Адв. С.: Не знам, по другите дела ме разбират, като пиша.

Съдът към адв. С.: Значи причината е в мен, аз не Ви разбирам.

Адв. С.: Не знам, толкова мога, толкова пиша, това е. Какво да направя?

Съдът към адв. С.: Много странно, с него се разбрахме с две думи, с Вас не можем.

Адв. С.: С другите съдии се разбирам, не знам.

Съдът към адв. С.: Ами аз как се разбрах с него?

Адв. С.: Не знам.

Съдът към адв. С.: Той не е юрист човекът, разбра ме веднага какво го питам, Вие не може да ме разберете и проблемът е в мен, другите съдии много чудесно Ви разбират. Така, както и да е!.......“.

След израза „ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:“, да се чете: „……Съдът към адв. С.: Идеята ми е друг път не си ги позволявайте тези неща, вършете си работата, както трябва!

Адв. С.: Мисля, че я върша много добре.

Съдът към адв. С.: Така ли? И трябва пет пъти да си разменяме кореспонденция тук и да си пишем писма, и Вие да не ми кажете едно просто нещо – Ареста на ОД на МВР. Това ли е вършене прекрасно на работата, така смятате Вие?......“.

След израза „От фактическа страна е посочено, че от 14.03.2014 г. до 19.06.2014 г. е бил задържан в Ареста Пазарджик.“, да се чете:  „…..Съдът: В Пазарджик има един единствен арест. И всички го знаят, абсолютно!....“.

След израза „ИЩЕЦЪТ Б.: Господин съдия уточнявам, че става въпрос за Ареста на ОД на МВР Пазарджик. Това е правния спор, поддържам исковата си молба.“, да се чете : „…….Съдът към адв. С.: Не знам как се разбираме с тоз човек, пък с Вас не можем!

Адв. С.: И аз това не знам!...“.

 

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

 

Административен съдия :/п/