Определение по дело №96/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260077
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20215600600096
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260077

гр. Хасково, 01.03.2021г.

 

            Окръжен съд- Хасково, НО, въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание, на първи март през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ

                                                                                  КАПКА ВРАЖИЛОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Капка Вражилова в.ч.н.д. № 96 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 341 и сл. вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

            Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура– Харманли против протоколно Определение от 11.02.2021г., постановено по НОХД № 515/2020г. по описа на РС– Харманли, с което е било прекратено съдебното производство, а делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия.

          В протеста се поддържа, че определението е неправилно и необосновано.

          На първо място се сочи, че изводът на съда относно наличието на противоречие между приетата от обвинението правна квалификация на деянието, осъществено от подсъдимата, и задължителните указания на т.II.1 от ППВС№ 6/1971г., представлява произнасяне в разпоредителното заседание по въпроси, които са по съществото на спора, касателно приложимата материалноправна норма. Счита се, че по този начин съдът е допуснал абсолютно процесуално нарушение, проявявайки пристрастност към изразеното от страна на защитата становище по чл.248 ал.1 т.3 НПК.

          Твърди се, че неправилно съдът е приел, че в обвинителния акт не се съдържа конкретно описание на действията, извършени от подсъдимата. Представителят на държавното обвинение намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е спазено изискването да бъдат посочени всички съставомерни признаци на деянието, както и участието на подсъдимата в него. В тази насока цитира пасажи от изготвения обвинителен акт, в които счита, че се съдържа подробно описание на състава на престъплението и се посочва чрез кои действия на подсъдимата е осъществено конкретното престъпление. По изложените съображения се иска отмяна на протестираното определение и връщане на делото на РС – Харманли за продължаване на съдопроизводствените действия. 

            В законоустановения срок срещу постъпилия протест не са направени писмени възражения.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди изложените в протеста доводи, намира за установено следното:

Съдебното производство по НОХД № 515/2020г. по описа на РС – Харманли е образувано по обвинителен акт, внесен от РП – Харманли, с който е било повдигнато обвинение на Г.Г.Д. за престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

            За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Съдът е направил констатация, че е нарушена разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, регламентираща изготвянето на обвинителния акт. Отбелязва, че в обвинителния акт следва да бъдат посочени фактическите обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на конкретното престъпление, подробно да бъде описан начинът и механизмът на извършване на изпълнителното деяние, както и доказателствата и доказателствените средства, от които се установяват съответните факти. Първоинстанционният съд е направил извод, че липсата или само маркирането на изложени факти относно съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Отделно от това, съдебният състав е изразил становище, че в нарушение на указаното с т.II.1 от ППВС№ 6/1971г. при изготвяне на внесения за разглеждане обвинителен акт, е допуснато несъответствие между обстоятелствената част и възприетата от държавното обвинение правна квалификация.

Въззивният съд, като прецени материалите по делото, намира, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено  нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиненото лице.

Действително главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. В начина на извършване на престъплението задължително следва да се включат елементите на престъпния състав.

               В настоящия случай е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

              Изпълнителното деяние на кражбата, която е от категорията на формалните престъпления, представлява система от действия по отнемане на чуждите движими вещи, посредством които деецът е прекъснал фактическата власт на владелеца им върху тях и е установил свое владение, без съгласието на предходния владелец. Престъплението е довършено, тъй като е настъпил вредоносният резултат, т.е. кражбата е завършена, понеже извършителят й е прекъснал досегашното владение над чуждите движими вещи и е установил над тях свое владение. При това, за да е довършено престъплението, не е необходимо това владение да е дълготрайно, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил с нея като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й.

            В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подс. Д. е извършила последователно действия, с които е прекъснала владението на собственика на инкриминираните вещи и е установила своя фактическа власт върху тях, а именно- след като видяла, че портфейлът на пострадалия е паднал на замята, тя се навела и го взела, след което го прибрала в себе си и побързала да напусне територията на магазина.

 

            Кражбата е типично умишлено престъпление, което се осъществява при наличието на специфично намерение за противозаконно присвояване на отнетото имущество, т.е. деецът се отнася към него като към свое, считайки, че може да извършва действия на фактическо или юридическо разпореждане с него. За наличието или липсата на умисъл и за субективната страна на деянието се съди не по обясненията, а по действията на подсъдимия преди, по време и непосредствено след деянието. За да е осъществено престъплението кражба, законът изисква да е налице и присвоително намерение, т.е. деецът да е действал с намерение противозаконно да присвои веща. Такова намерение ще е налице, когато той желае след деянието да се разпорежда с предмета на престъплението в свой или чужд интерес.

          В обстоятелствената част на обвинителния акт, действително макар и съвсем фарагментирано, е посочено, че подсъдимата е отнела инкриминираната вещ с цел да я задържи за себе си, от което е направен извод за наличието и на субективния елемент на престъплението по чл.194 ал.1 НК.

        По отношение участието на подсъдимата в извършеното деяние в обвинителния акт са изброени доказателствените източници, на база на които е направен извод относно авторството, а именно: посочени са депозираните от нея обяснения, свидетелските показания, приобщените писмени доказателства и експертиза.

        По този начин с обвинителния си акт прокурорът при РП-Харманли, воден от преценката си за доказателствена обезпеченост, е посочил какви действия е извършила подсъдимата, времето, мястото, начина и средствата за извършване на инкриминираното престъпление. Това удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на деянието на подсъдимия.

         С оглед изложеното настоящият въззивен състав счита, че РП-Харманли е внесла обвинителен акт срещу обвиняемата Д. при съблюдаване изискванията на чл.246 ал.2 НПК и указанията, дадени с ТР №2/2002г. относно минималното задължително съдържание на обстоятелствената му част.

         Тук е мястото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти в обвинителния акт обезпечават или са относими към правната квалификация на инкриминираното деяние е въпрос, който прокурорът решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото. Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие, е обвинителният акт. С него обвиняемият разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на обвиняемия не е нарушено, защото той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес.

         Поради това направеният от РС-Харманли извод с постановеното в рамките на разпоредителното заседание определение, че в нарушение на указаното с т.II.1 от ППВС№ 6/1971г. при изготвяне на внесения за разглеждане обвинителен акт, е допуснато несъответствие между обстоятелствената част и възприетата от държавното обвинение правна квалификация, е ненавременен дотолкова, доколкото касае решаването на въпросите по съществото на делото. В тази връзка съдебният състав, произнесъл се в горния смисъл, следва да съобрази доколко при по-нататъшното разглеждане на делото са налице предпоставките и основанията за приложение разпоредбата на чл.29 ал.2 НПК.

             Всичко посочено по-горе диктува изводът, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, а частният протест на РП-Харманли- основателен.

              Така мотивиран и на основание чл. 345 вр. чл. 249, ал. 3 НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.02.2021г. на РС – Харманли за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 515/2020г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото на РС - Харманли за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените указания.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

Председател:                                                Членове: 1. /О.М./   

                       

 

 

                                                                                                    2.