РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500521 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат Н.П., в
качеството му на особен представител на ответника Н. СП. Д., ЕГН
**********, против Решение №260022/06.01.2022г., постановено по гр. д.№
4305/2020г. на РС- Пловдив, в частта, с която е признато за установено по
отношение на жалбоподателя , че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от общо 2 124,90 лева - главница, за която са издадени
следните фактури № 7251499*/18.01.2017г., № 7252844*/18.02.2017 г., №
7254252*/18.03.2017г. и № 725558*1/18.04.2017 г., и която сума е дължима по
Договор за мобилни услуги № *** и Приложение към договор за мобилни
услуги от 17.10.2014г., Договор за мобилни услуги № 61154* от 17.10.2014г.,
Сертификат за пакетни услуги Comb0+ № 611542* от 17.10.2014 г., Договор
за мобилни услуги № 612295* от 22.01.2015г., Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № 008728* от 22.01.2015г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
008572* от 22.01.2015г., Сертификат за пакетни услуги Comb0+ № 612299*
от 22.01.2015г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 03.11.2015г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и
Договор за лизинг от 01.11.2016г., Допълнително споразумение към договор
1
за мобилни/фиксирани услуги № 010855* и Договор за лизинг от
01.11.2016г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № 009459* и Договор за лизинг от 02.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 29.10.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 9737/11.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17665/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, и жалбоподателят е осъден да заплати на търговското
дружество, по съразмерност сторените разноски в исковото производство, а
именно сумата от 421,60 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение и
сумата от общо 706,81 лв. за съдебно-деловодни разноски, както и по
съразмерност разноските в заповедното производство – сумата от 328,15 лв. с
ДДС за платено адвокатско възнаграждение и сумата от 44,50 лв. за държавна
такса. .
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по
същество на правия спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Жалбоподателят поддържа,че търговското дружество не е доказало по делото
потребление на претендираните далекосъобщителни услуги за процесния
период .Твърди, че по делото са представени частни документи , изходящи от
ищеца и обслужващи неговия интерес. Сочи,че ищецът не е доказал и
неизпълнение от страна на ответника на задълженията по
договорите.Поддържа,че клаузите за неустойки са нижощни и счита,че в
претендираните суми за исковия период е включена неустойка, която е
недължима.
Въззиваемата страна – „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
решението в обжалваната част, което се иска да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно, като
същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да
коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
2
По доводите, изложени в жалбата, съдът намира следното:
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая спор по фактите няма, като в тази връзка с въззивната жалба не
се оспорват фактическите и правни изводи на съда относно сключването,
съдържанието и правното действие на подписаните между страните договори
за мобилни услуги и договорите за лизинг на мобилни апарати.
Спорният по делото въпрос пренесен пред въззивната инстанция, с оглед
оплакванията инвокирани с въззивната жалба, е дали е налице неизпълнение
от ответника на задълженията по договорите за мобилни услуги и лизинг, и
налице ли са предпоставките за ангажиране на неговата договорна
отговорност в присъдения от първата инстанция размер.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че за да уважи
исковите претенции до размер на сумата от общо 2 124,90 лева ПдРС се е
позовал само на частни документи- фактури, изходящи от ищеца и
обслужващи неговия интерес. Във връзка с реалното използване на мобилни
услуги за исковия период, пред ПРС е прието заключение по ССчЕ и по
ДССчЕ, изготвени от едно вещо лице.Според експертното становище, което
съдът напълно кредитира в тази му част като компетентно и обосновано
изготвено , ищецът е осигурил достъп до електронната си съобщителна
мрежа, а процесните фактури са надлежно осчетоводени. , поради което съдът
приема, че търговското дружество е доказало по делото потребление от
страна на ответника на претендираните далекосъобщителни услуги за
процесния период.
Ищецът основава претенцията си на отрицателен факт - липса на плащане
от страна на потребителя - длъжник на задълженията по договорите за
мобилни услуги и лизинг, който не подлежи на доказване от ищеца, а на
оборване от ответника с надлежни доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на договорените и дължими такси и цени. Задълженията на
мобилния оператор са определени в сключените с ищеца потребителски
договори. По същество мобилния оператор носи задължението да поддържа
своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското
устройство (абонат) телекомуникационни услуги (пренос на глас, на данни).
Това означава, че мобилният оператор, извън предвидените в условията по
договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема
на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не
твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания
3
чрез потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това мобилният
оператор е задължен с отчитане на трафика – консумирани от абоната
входящи и изходящи услуги, служещо в основание за определяне
ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение.
От друга страна, договорената според избрания план месечна абонаментна
такса не е обвързана от потреблението и се дължи независимо от това дали
потребителят се е възползвал от предоставената му възможност да ползва
осигуряваните от мобилния оператор услуги.
Същевременно предаването на лизинговите вещи се установява от
съдържанието на самите договори, служещи за доказателство за самото
предаване – чл. 4 от договорите. В случая ответникът нито твърди, нито
установява с надлежни доказателства, че е заплатил дължимите месечни
абонаментни такси ,цените за ползвани мобилни услуги и дължими вноски за
лизинг за отчетните периоди, поради което обосновано може да се приеме, че
същите не са платени и като такива са дължими.
Сумите са станали изискуеми предвид изтичането на 18-дневния срок
след фактурирането на всяка от сумите, начислена за абонаментни такси – чл.
27 от Общите условия, както и падежа на последната вноса по всеки от
договорите за лизинг.
Неотносимо към настоящия правен спор е бланкетно релевираното от
възражение от жалбоподателя за нищожност на клаузата за неустойка за
прекратяване на договора. Така инвокираното възражение за
недействителност на отделна клауза от договорите, касае вземане, което не е
предмет на спора пренесен пред въззивната инстанция и не следва да се
обсъжда от съда, тъй като няма отношение към дължимостта от ответника на
неизплатените главница за месечни абонаментни такси ,цените за ползвани
мобилни услуги и дължими вноски за лизинг за отчетните периоди,като не е
установено от ответника в присъдената от първоинстанционния съд сума да е
включено вземане на търговското дружество за неустойка.
Предвид горното настоящият въззивен състав намира развитите в
подадената от ответника Н. СП. Д., ЕГН **********, въззивна жалба
оплаквания за неоснователни. Обжалваното решение на първоинстанционния
съд е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено
като при условията на чл. 272 от ГПК съдът препраща към неговите мотиви.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна направените по делото разноски в размер на 378,74 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260022/06.01.2022г., постановено по гр. д.
№ 4305/2020г. на РС- Пловдив,в частта, с която е признато за установено по
отношение на Н. СП. Д., ЕГН ********** , че дължи на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 2 124,90 лева - главница, за която са
издадени следните фактури № 7251499*/18.01.2017г., № 7252844*/ 18.02.2017
г., № 7254252*1/18.03.2017г. и № 7255580*/18.04.2017 г., и която сума е
дължима по Договор за мобилни услуги № 611542* и Приложение към
договор за мобилни услуги от 17.10.2014г., Договор за мобилни услуги №
611542* от 17.10.2014г., Сертификат за пакетни услуги Comb0+ № 611542*
от 17.10.2014 г., Договор за мобилни услуги № 612295* от 22.01.2015г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
008728* от 22.01.2015г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № 008572* от 22.01.2015г., Сертификат за
пакетни услуги Comb0+ № 612299* от 22.01.2015г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № 010855* от
03.11.2015г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № 010687* и Договор за лизинг от 01.11.2016г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
010855* и Договор за лизинг от 01.11.2016г., Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № 009459* и Договор за лизинг от
02.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 29.10.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 9737/11.11.2019
г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17665/2019 г. по описа
на Районен съд Пловдив, и Н. СП. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати
на търговското дружество, по съразмерност сторените разноски в исковото
производство, а именно сумата от 421,60 лв. с ДДС за платено адвокатско
възнаграждение и сумата от общо 706,81 лв. за съдебно-деловодни разноски,
както и по съразмерност разноските в заповедното производство – сумата от
328,15 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение и сумата от 44,50 лв.
за държавна такса.
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Н. СП. Д., ЕГН **********, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 378,74 лева- разноски по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат Н. Г. П. - особен представител на Н. СП. Д.,
ЕГН **********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 378,74 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6