РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203746 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.
М. П., ЕГН **********, с адрес: с. Неофит Рилски, депозирана чрез процесуален
представител адв. Й.А. от АК - гр. Варна, против Наказателно постановление № 21-
0445-000302, издадено на 06.08.2021г. от ВПД Началник група към ОД МВР Варна, РУ
Аксаково, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност. В
обстоятелствената част на наказателното постановление не била посочена никаква
фактическа обстановка, при която е извършено нарушение. Била нарушена
разпоредбата на чл.57. ал.1, т.5 от ЗАНН. Посоченото нарушение на процесуалните
правила било от категорията на съществените, тъй като е довело да ограничаване
правото на защита на наказаното лице.
На следващо място в НП нарушението било описано, като „отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
1
техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози".
Фактологичното съдържание на НП обективно създавало неяснота и затруднения
досежно действителната воля на АНО, кое от двете изпълнителни деяния на чл.174.
ал.3 от ЗДвП се приема за извършено в конкретния случай от една страна, а от друга - и
кое от тях се санкционира, което засяга отрицателно правото на наказаното лице да
разбере какво от фактическа страна нарушение му е вменено с НП. Все в тази насока
се сочи, че налагането на едно наказание по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП (в случая - на
двете кумулативно предвидени такива), при цитирани в обстоятелствената част па НП
две изпълнителни деяния по същия текст, е недопустимо съгл. чл.18 от ЗАНН и
съставлява самостоятелно нарушение на материалния закон, респективно -
отменително основание за НП.
Недопустимо било в НП да бъдат допълвани съставомерни факти, каквито липсват в
АУАН (неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване), което съставлявало още едно съществено процесуално нарушение и
самостоятелно отменително основание за НП. С оглед установената неяснота относно
становището на АНО за изпълнителното деяние на нарушението, и включването в НП
на нарушение, за каквото липсва предявено с АУАН административно обвинение,
както наказаното лице, така и съдът недопустимо са поставени в ситуация да „избират"
кое деяние - или и двете описани в НП, е наказал АНО. От друга страна съдът не би
могъл да отмени НП само частично, понеже допуснатото нарушение на чл.18 от ЗАНН
го поставя в обективна невъзможност да прецени за кое от двете описани изпълнителни
деяние е наложено наказанието, за да отмени част от него.
На последно място се сочи, че АНО е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като не е съобразил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Нарушението се състои в това. че не е конкретизирал на коя нормативна разпоредба
налага санкцията отнемане на контролни точки от талона. Неконкретизирането на
санкционната норма, на чието основание е наложено съответното наказание
представлявало самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. С
жалбата се претендират и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба от надлежно упълномощен процесуален
представител –адв.А., който моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата
основания.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
2
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят П. М. П. е правоспособен водач на МПС, като притежава СУМПС
№*********.
На 29.04.2021г., около 14:26 часа, на път втори клас №29, общ.Аксаково, по пътен
възел Летище Варна посока гр.Варна въззивникът управлявал лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ с peг. № В3559НМ. В същото това време св.С.Х. и св.П.С., двамата
служители на РУ Аксаково пи ОД на МВР-Варна, осъществявали служебните си
задължения, като провеждали пътен контрол по линия на употребата на алкохол и
наркотици. Докато изпълнявали служебните си задължени, органите на реда
забелязали, управлявания от въззивника автомобил и решили да извършат проверка на
водача. Служителите на реда го спрели и въз основа на представените от него
документи водачът бил установен като възз.П.П.. Св.Х. му извършил проверка за
употреба на наркотични вещества с техническо средство- дрегер, чиито цифров
индикатор не отчел наличие на алкохол в издишания въздух. Органите на реда
обяснили на възз., че следва да бъде изпробван и с тест за употреба на наркотични
вещества с полеви тест – дрегер Дрък тест, като св.Х. му обяснил по какъв начин се
извършва теста за употреба на наркотични вещества и последиците от отказа да бъде
тестван. Въпреки това, възз.П. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за
употреба на наркотични вещества, като на заявения от него отказ освен св.Х.,
присъствал и свидетеля С.. На полицейските органи възз. заявил, че няма смисъл да
бъде тестван, тъй като е употребил наркотици. Предвид отказа на водача, св.Х. издал
на възз.талон за медицинско изследване №0069344, в което вписал, че той отказва да
бъде тестван с полеви тест, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било
вписано още, че отказът е направен в 14.25ч., както и че възз. следва да се яви във
ВМА до 15.25ч. Възз. отказал да подпише и получи талона за изследване, като
неговият отказ бил удостоверен с подписа на св.С..
При така установеното, още същата вечер св.Х. съставил срещу въззивника АУАН за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който
го подписал без отбелязване на възражения.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО
възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и
3
обстоятелството, че възз. не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване. НП било връчено лично на жалбоподателя на 27.08.2021г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за
медицинско изследване и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от свидетелите С.Х. и П.С. –очевидци на деянието и на отказа за
тестване с полеви тест и на отказа за подписване на талона за изследване. Техните
показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че
възз. е бил водач на МПС и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата
посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 01.09.2021г. видно от
пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началник
група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е
налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на
санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено.
4
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с полеви тест. От
фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел,
че е налице отказ от извършване на проверка с полеви тест. Не се споделя
възражението в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение е наказан възз., тъй
като в НП било посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на наркотични вещества и техни аналози и че не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване. Така според защитата е допуснато
нарушение на чл.18 от ЗАНН. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба
2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото
нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2.
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Рено Меган
5
Сценик“ с peг. № В3559НМ на 29.04.2021г, около 14.25 ч. на пътен възел Летище
Варна , посока гр.Варна и отказ да бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества с полеви тест дрегер Дръг чек 3000.
Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с
допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското
изследване, което му е било издадено.
В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното
обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на
изпълнителното деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично,
че извършеното нарушение от П. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с
тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Поради
тези обстоятелства е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота на нарушението и за
посочени две отделни адм. нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е
цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на
извършеното нарушение от П. след като тази част от мотивите на НП не съдържат
конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на
нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените
съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено
описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието. В този
смисъл е и константната практика на Адм.С-Варна- например КНАХД № 230 по
описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и много други.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени
и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни,
логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място, при
управлението на автомобила от страна на въззивника и отказа на лицето да бъде
тествано за употреба на наркотици, състоял се на мястото на проверката. Събраните
доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен
от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението.
Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е
6
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с тест. Съгласно
легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал
качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от
полицейските органи- Х. и С.. След разясняване на начина за извършване на
проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е
съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване
на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства
П. да е съдействал на проверяващите.наркотични вещества.
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за
извършване на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено
манифестиран чрез поведението на въззивника, включително и чрез заявеното от него
пред органите на реда, че не иска да бъде изпробван, тъй като е употребил наркотици.
Съдът намира, че не е бил нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Действително при проверката не е бил съставен протокол
по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата, в който да се отрази видимото
поведение на П., разширяване на зеници и др. релевантни белези. Съгласно чл.5, ал.1
от цитираната наредба, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Съгласно
ал.2 на същия член резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества
или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по
образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил
проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на
водача. Т.е. изискването за съставяне на протокол Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
Наредбата е въведено само за случаите, в които е извършена проверка за наркотици с
тест. В случая такава проверка не е била извършена, тъй като възз. е отказал да се
подложи на тест за употреба на наркотици. Ето защо не е било нужно и съставянето на
протокол с отразяване на горепосочените външни признаци на лицето.
Поради това съдът намира, че е осъществен състава на нарушението на чл. 174, ал.3
от ЗДвП. По силата на тази норма водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
7
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Както бе посочено по-горе
визирана нормата сочи на две отделни нарушения: 1. Отказ за извършване на проверка
на водач на МПС с техническо средство и/или с тест за употреба на наркотични
вещества и/или техни аналозии 2. Неизпълнение на предписание за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Така както законодателят ги е посочил при
спиране на водач на МПС за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици,
органите на полицията имат задължението първо да извършат проверка с техническо
средство и/или тест и едва тогава или при наличие на данни за употреба на наркотични
вещества и оспорване от страна на проверяваното лице, или при отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство и/или тест да му издадат предписание за
медицинско изследване, като отказът обаче от проверка с техническо средство и/или
тест, независимо каква е причината, винаги води до съставомерност на посочената
разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. / В този смисъл Решение на АдмС-Варна по
КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г., Решение на АдмС-Варна по КНАХД №
279/2018г. и много други /. В конкретния случай е налице отказ за проверка с полеви
тест за употреба на наркотични вещества на наказаното лице, както не се оспорва, а и е
видно от доказателствата по делото, че той не е дал и кръвна проба за химико-
токсикологично лабораторно изследване, но както посочи съдът по-горе именно
отказът за изпробване с техническо средство на водач на МПС води до извършено
нарушение на законовата разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Вярно е посоченото от
защитата,че екземпляр от талона за химико-токсикологично лабораторно изследване не
е бил връчен на въззивника, но същото не е било сторено, тъй като той е отказал да го
подпиши и получи, като отказът му е бил установен с подписа на един свидетел,
напълно в унисон с разпоредбата н чл.6, ал.8 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. От страна
на възз. не са ангажирани и доказателства, че се е явил за медицинско изследване във
ВМА-Варна. Непосочването на часа за явяване в медицинското заведение би имало
значение и би се преценявало при даване на кръвна проба от страна на възз. и при
административно обвинение за неизпълнение на предписанието за химико-
токсикологично лабораторно изследване. Такова обвинение обаче не е повдигнато с
НП.
Изрично в обжалваното НП е визирано, че се налага наказание на нарушителят за
това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
8
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо
дадената от АНО правната квалификация е правилна и в съответствие с текстовото
описание на състава на административните нарушения. Нормата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП въвежда както състав на административно нарушение , така и санкция за
допуснато такова нарушение. Така че изнесеното в жалбата, че разпоредбата е
единствено санкционна не се споделя от съда.
С оглед на санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на
административната санкция, наложените с обжалваното постановление наказания
„глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 2 години се явяват законосъобразни. За съда не съществува
законова възможност да измени издаденото НП, като определи административното
наказание глоба или лишаване от право да управлява МПС под предвидения от
законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на
чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на
предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с
висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде
толерирана, а да бъде санкционирано, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване
на законоустановения ред.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
нарушителя. Само така , според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12
от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към
изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива
нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 12
точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни
точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно
наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото
9
производство.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника, в жалбата се
претендират разноски, като реално доказателства за направени такива по делото не са
представени. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя предвид изхода на спора /НП следва да бъде
потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0445-000302, издадено на
10
06.08.2021г. от ВПД Началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково, с което на П.
М. П., ЕГН **********, с адрес: с. Неофит Рилски е наложено : административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН **********, с адрес: с. Неофит Рилски да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по АНД №3746/2021г. по описа на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11