Решение по дело №2160/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 2273/2.12.2022г.

 

гр. Пловдив,    02.12.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав :

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2160 по описа за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба от Т.И.Ч., ЕГН: ********** ***, против РА № Р-16001620006522-091-001 от 05.05.2021г., поправен с РА № П-16001621085278-003-001/18.05.2021г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, потвърдена и изменена с Решение № 393 от 15.07.2021г. на директор на дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив, относно допълнително определени:

-дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 192лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 97,66лв.;

-дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 761,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 542,59лв.; за 2016г. в размер на 5 395,16лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 197,20лв.; за 2017г. в размер на 1 275,70лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 390,18лв. и за 2018г. в размер на 3 752,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 767,18лв.;

-авансови вноски и вноски за годишно изравняване, както следва: за 2014г. ДОО в общ размер на 1 314,45лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 848,48лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 513,46лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 331,43лв. и ЗО в общ размер на 619,93лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 392,67лв.; за 2015г. ДОО в общ размер на 1 194,63лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 654,49лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 466,65лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 255,65лв. и ЗО в общ размер на 545,04лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 296,22лв.; за 2016г. в общ размер на 3 993,60лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 673,86лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 560лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 653,86лв. и ЗО в общ размер на 2 294,40лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 949,25лв.; за 2017г. ДОО в общ размер на 2 405,02лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 789,12лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 871,38лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 285,89лв. и ЗО в общ размер на 1 173,41лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 374,02лв. и за 2018г. ДОО в общ размер на 4 839,20лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 000,53лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 322,19лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 273,37лв. и ЗО в общ размер на 2 026,80лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 416,83лв.

Жалбоподателят счита, че актът е непра­ви­лен и неза­ко­но­съобра­зен, предвид некоректността на констатации­те в същия, направени без да бъдат изследвани в пълнота всички относими обс­то­ятелства и при неспазване на указанията, дадени с решението на горестоящия административен орган, с което е отменен първоначално издаденият ревизионен акт и преписката е върната на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов РА. Конкретно в жалбата се излагат аргументи, че не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Твърди, че неправилно в приходната част на паричния поток, включително в началното салдо на парични средства към началото на ревизирания период не са включени дарения, направени от родителите на жалбоподателя, с установен произход (от търговска дейност, спестявания, продажби на недвижими имоти и заемни средства). Източниците на доходи на родителите на Ч. са декларирани при проверката, предхождаща ревизията, и при първоначалното ревизионно производство, като един от заемодателите е депозирал свидетелски показания по адм. дело № 2993 от 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, образувано по жалба на същия жалбоподател. Твърди, още, че неправилно в приходната част на паричния поток не са включени суми в общ размер на 32 500лв., изплатени от касите на собствените на жалбоподателя дружества „Ч. трейд“ ЕООД и „Ч. комерс“ ЕООД. С възражението против РД са представени счетоводни справки, от данните в които е видна стойността на паричните средства в касата на двете дружества и изплащането им на собственика. Възразява, че по отношение извършваната независима икономическа дейност, чрез продажби на стоки и получени парични суми по наложени платежи от куриерски фирми, необосновано е игнориран фактът, че дейността се е извършвала съвместно с майка му М.Ч.. Участието на Ч. се изразявало чрез престиране на труд и влагане на парични средства в дейността, като срещу тези направени разходи са реализирани съответните приходи, документирани с подписани от нея разписки за получени суми по наложени платежи. Вложените в дейността парични средства са с установен произход – заемни средства от заемодателите К. К. и С. Х., като заемните правоотношения са надлежно документирани с договори за заем и двустранно подписани разписки за получаване и връщане на заемните средства. Поради неправилно определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 и чл. 48, ал. 2 от ДОПК по реда на чл. 122 от ДОПК се излагат твърдения за неправилно определени вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) по реда на чл. 124а от ДОПК. В подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт Б., оспорва жалбата. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

  Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил и изменил в отделни негови части. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

  Ревизионното производство се явява повторно такова, след като с решение № 516 от 20.10.2020г. е отменен частично първоначално издаденият РА № Р-16001619008150-091-001 от 05.08.2020г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов ревизионен акт.

  Повторното ревизионно производство е инициирано със ЗВР № Р-16001620006522-020-001 от 30.10.2020г. Ревизията обхваща задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2018г., вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за същия период. Срокът на ревизионното производство е удължен със ЗИЗВР № Р-16001620006522-020-002 от 29.01.2021г., като е определен нов краен срок до 26.02.2021г.

В хода на ревизионното производство е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16001620006522-092-001 от 11.03.2021г., против констатациите в който е подадено възражение, с приложени към него писмени доказателства. Същите са предмет на подробен анализ, възраженията са намерени за неоснователни и въз основа на констатациите в РД е издаден РА № Р-16001620006522-091-001 от 05.05.2021г. от органите по приходите.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред и е потвърден и изменен с решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, в частта, предмет на настоящото съдебно производство.

Всички актове са издадени от снабдени със съответните правомощия за това длъжностни лица, като в тази връзка са представени заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с която надлежно е оправомощен орган по приходите на длъжност „началник сектор“ да издава ЗВР, съгласно чл. 112 и чл. 155, ал. 4 от ДОПК, съответно РА; заповеди №№ РД-09-332 от 28.02.2017г. и РД-09-1801 от 28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с които надлежно е оправомощен орган по приходите, определен да изпълнява длъжността „ръководител на екип“ да издава РД и РА.

С Решение № 393 от 15.07.2021г. директор на дирекция “ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил издадения срещу лицето ревизионен акт, в частта му на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г., ведно с прилежащите лихви и вноските за ЗОВ за 2016г. и 2018г., ведно с прилежащите лихви; изменил е РА, в частта му на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014г., 2016г., 2017г. и 2018г., ведно с прилежащите лихви и вноските за ЗОВ за 2014г., 2015г. и 2017г., ведно с прилежащите лихви. РА, в частта му на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013г. и 2015г., ведно с прилежащите лихви и вноските за ЗОВ за 2013г., ведно с прилежащите лихви, е отменен.

При ревизията е установено следното от фактическа страна:

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № ПФ-16001619000933-073-001 от 20.12.2019г. Към доказателствения материал по повторното ревизионно производство са приобщени събраните доказателства при предходното ревизионно производство, включително тези, събрани при проверката, предхождаща двете ревизионни производства и справки от ИС на НАП.

Относно констатациите по ЗДДФЛ

Костадин Джорапов е местно физическо лице, данъчно задължено по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, който през част от ревизирания период е собственик и управител на дружествата „Ч. КОМЕРС“ ЕООД и „Ч. ТРЕЙД“ ЕООД. По смисъла на § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ДОПК семейството на РЛ се състои само от него. През ревизирания период не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2013г. до 2016г. включително. За 2017г. и 2018г. са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани доходи от отдаване под наем на имущество.

РЛ е извършвал множество сделки по покупко – продажба на стоки, подробно описани в РД, като е получавал суми по наложени платежи от куриерските фирми „Еконт експрес“ ООД, „Спиди“ АД и „ГО България“ ЕООД. Тази дейност е системна и е извършвана през целия ревизиран период, като доказателства са представени от куриерските фирми. За резултатите от тази извършвана независима икономическа дейност не са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

Въз основа  на събраните доказателства са установени и обстоятелства по чл. 122, ал. 1, тт. 2 и 7 от ДОПК и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на задълженото лице е връчено уведомление № Р-16001620006522-113-001/24.11.2020г., с което е уведомен, че основата за облагане с данъци и ЗОВ ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред. На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето на декларация за имуществено съС.ие по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Изисканите декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК не са представени при ревизионното производство.

При анализ на данните в представените писмени доказателства и писмени обяснения ревизиращият екип е изчислил облагаеми доходи от извършваната през годините икономическа дейност, като установените укрити приходи са намалени със съответстващите им разходи. Така, за 2015г. са установени укрити приходи на обща стойност 102 663,33лв. без ДДС, съответно разходите за придобИ.ето на стоките възлизат общо на 93 330,30лв. (приложен е процент надценка при продажбите от 10%). Изчислен е облагаем доход в размер на 9 333,03лв. и след приспадане на вноските за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) в общ размер на 8 049,60лв. (по КСО 5 553,60лв. + 2 496лв. по ЗЗО) е изчислена данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ в размер на 1 283,43лв. Дължимият данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) за 2015г. върху тази данъчна основа възлиза на 192лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 97,66лв.

С предходен РА № Р-16001619008150-091-001/05.08.2020г., потвърден частично по отношение данъчните задължения по ЗДДС за периода от 01.12.2014г. до 31.08.2016г. с решение № 516 от 20.10.2020г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, е направена констатация за надвишен оборот за регистрация по ЗДДС, считано до 31.08.2016г. През годините са получени парични суми от наложени платежи и пощенски парични преводи от куриерските дружества, по-горе в настоящото решение, в следните размери: за 2013г. – 59 899лв.; за 2014г. – 80 890,10лв.; за 2015г. – 123 196лв.; за 2016г. – 18 137лв.; за 2017г. – 4 335лв. и за 2018г. – 24 031лв. Определена е данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви само за 2015г., като през годината не са установени разписки за получени наложени платежи от майката на РЛ М.Ч..  

С оглед изследване на имущественото и финансово съС.ие на ревизираното лице и ресурсите за покрИ.е на разходите за издръжка на живот и направените разходи за покупка на недвижими имоти, вноски по банкови сметки, внесен капитал на двете търговски дружества и парични средства необходими за осъществяваната дейност покупко – продажба на стоки, от органите по приходите са предприети действия за събиране на доказателства за приходите и разходите на ФЛ Ч. по години.

През периодите на ревизията е установено, че РЛ е внасял парични средства по банкови сметки, извършвал  е разходи за придобИ.е на недвижими имоти и МПС. Така, през 2015г. е закупен лек автомобил марка Опел, модел Вектра с договор от 06.04.2015г. През 2016г. са закупени недвижими имоти, 2бр. апартаменти, находящи се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 33 на обща стойност 142 601,78лв. и право на строеж върху недвижим имот и идеални части от недвижим имот. През 2018г. са регистрирани дружествата „Ч. трейд“ ЕООД (на 18.01.2018г.) и „Ч. комерс“ ЕООД (на 31.08.2018г.) с внесен капитал на обща стойност 10 000лв.

За 2013г. е констатирано, че лицето разполага с парични средства по банкови сметки в общ размер на 5 524,03лв. към 01.01.2013г., които към 31.12.2013г. нарастват на 47 365,11лв. През годината са внесени по банкови сметки парични суми в общ размер на 72 500лв., от които не са извършвани тегления в брой, а са използвани за плащания към доставчици, такси за обслужване, влагане на депозити и др. По-конкретно, през годината са извършени плащания към доставчици за закупени стоки в размер на 30 452,52лв., за платени такси по банкови сметки в размер на 23,65лв. и за платени ЗО в размер на 201,60лв. През годината са реализирани облагаеми доходи от дейност като ЕТ (недекларирани) в размер на 5 445,36лв. (приходи в размер на 59 899лв. – разходи за закупени стоки в размер на 54 453,64лв.). Рекапитулация на паричните средства е извършена в табличен вид на л. 151 гръб).

За 2014г. е констатирано, че лицето разполага с парични средства по банкови сметки в общ размер на 47 365,11лв. към 01.01.2014г., които към 31.12.2014г. нарастват на 103 850,66лв. През годината са внесени по банкови сметки парични суми в общ размер на 95 000лв., от които не са извършвани тегления в брой, а са използвани за плащания към доставчици, такси за обслужване, влагане на депозити и др. По-конкретно, през годината са извършени плащания към доставчици за закупени стоки в размер на 39 998,81лв., за платени такси по банкови сметки в размер на 33,08лв. и за платени ЗО в размер на 201,60лв. През годината са реализирани облагаеми доходи от дейност като ЕТ (недекларирани) в размер на 7 353,65лв. (приходи в размер на 80 161,77лв. – разходи за закупени стоки в размер на 72 874,33лв.). Рекапитулация на паричните средства е извършена в табличен вид на л. 152).

За 2015г. е констатирано, че лицето разполага с парични средства по банкови сметки в общ размер на 103 850,66лв. към 01.01.2015г., които към 31.12.2015г. нарастват на 156 175,15лв. През годината са внесени по банкови сметки парични суми в общ размер на 114 300лв., от които не са извършвани тегления в брой, а са използвани за плащания към доставчици, такси за обслужване, влагане на депозити и др. По-конкретно, през годината са извършени плащания към доставчици за закупени стоки в размер на 62 749,90лв., за покупка на МПС в размер на 400лв., за заплатени данъци и такси в общ размер на 91,05лв. и за платени ЗО в размер на 201,60лв. През годината са реализирани облагаеми доходи от дейност като ЕТ (недекларирани) в размер на 9 333,03лв. (приходи в размер на 123 196лв. – разходи за закупени стоки в размер на 113 862,97лв.). Рекапитулация на паричните средства е извършена в табличен вид на л. 152 гръб).

За 2016г. е констатирано, че лицето разполага с парични средства по банкови сметки в общ размер на 156 175,15лв. към 01.01.2016г., които към 31.12.2016г. намаляват до 47 193,54лв. През годината са внесени по банкови сметки парични суми в общ размер на 86 250лв., от които не са извършвани тегления в брой, а са използвани за плащания към доставчици, такси за обслужване, влагане на депозити и др. По-конкретно, през годината са извършени плащания към доставчици за закупени стоки в размер на 53 413,74лв., за покупка на недвижими имоти в общ размер на 141 901лв., за заплатени данъци и такси в общ размер на 1 924,77лв. и за платени ЗО в размер на 201,60лв. През годината са реализирани облагаеми доходи от дейност като ЕТ (недекларирани) в размер на 1 377,05лв. (приходи в размер на 18 137лв. – разходи за закупени стоки в размер на 16 759,95лв.). Рекапитулация на паричните средства е извършена в табличен вид на л. 153).

За 2017г. е констатирано, че лицето разполага с парични средства по банкови сметки в общ размер на 47 193,54лв. към 01.01.2017г., които към 31.12.2017г. нарастват до 68 991,84лв. През годината са внесени по банкови сметки парични суми в общ размер на 30 550лв., от които не са извършвани тегления в брой, а са използвани за плащания към доставчици, такси за обслужване, влагане на депозити и др. По-конкретно, през годината са извършени плащания към доставчици за закупени стоки в размер на 8 583,58лв., за заплатени данъци и такси и консумативни разходи в общ размер на 527,81лв. и за платени ЗО в размер на 220,80лв. През годината са реализирани облагаеми доходи от дейност като ЕТ (недекларирани) в размер на 394,09лв. (приходи в размер на 4 335лв. – разходи за закупени стоки в размер на 3 940,91лв.) и облагаеми доходи от отдаване под наем на имущество (декларирани) в размер на 9 360лв. Рекапитулация на паричните средства е извършена в табличен вид на л. 153 гръб - 154).

За 2018г. е констатирано, че лицето разполага с парични средства по банкови сметки в общ размер на 68 991,84лв. към 01.01.2018г., които към 31.12.2017г. нарастват до 128 034,02лв. През годината са внесени по банкови сметки парични суми в общ размер на 76 410лв., от които не са извършвани тегления в брой, а са използвани за плащания към доставчици, такси за обслужване, влагане на депозити и др. По-конкретно, през годината са извършени плащания към доставчици за закупени стоки в размер на 5 073,88лв., за заплатени данъци и такси и консумативни разходи в общ размер на 3 718,75лв. и за платени ЗОВ в размер на 1 857,66лв. През годината са реализирани облагаеми доходи от дейност като ЕТ (недекларирани) в размер на 18 989,12лв. и облагаеми доходи от отдаване под наем на имущество (декларирани) в размер на 9 445,58лв. Установено е и изплатено обезщетение от НОИ в размер на 574,93лв. Рекапитулация на паричните средства е извършена в табличен вид на л. 154 гръб).

От събраните данни във връзка с получените доходи и източници на средства е установено, че ЗЛ е разполагало с налични  парични средства към 01.01.2013г. в размер на 17 000лв. с източник предоставени парични средства от заемодателя Т. Я..

След приключване на предходното ревизионно производство, като приложение към жалбата пред горестоящия административен орган са представени договори за паричен заем със заемодател Т. Л.Я., сключени съответно на 19.01.2011г. и на 10.01.2012г., със заемни суми, съответно в размер на 9 000лв. и в размер на 8 000лв. Заемните средства по първия договор са върнати на 10.06.2019г. (извън ревизирания период). Извършено е изследване на финансовото и имуществено съС.ие на заемодателя за периода от 2009г. до 2013г., като е установено, че за част от ревизирания период Я.е бил в командировка в чужбина и е получавал по банков път трудово възнаграждение в порядъка на 732 евро месечно. За същия период е работил по трудово правоотношение и е получавал нетни трудови възнаграждения в порядъка от 794,88лв. до 993,84лв. Направен е извод за фактически получени парични средства в източник заем, част от които са възстановени след ревизирания период.

При проверката, предхождаща двете ревизионни производства, са изложени твърдения, че към 01.01.2013г. бащата на Ч. е разполагал с парични средства в размер на 40 000лв., които са с източник договори за заем от 05.03.2009г. и 08.02.2010г. със заемодател И.Д.И.. С възражението против РД са представени допълнително протокол от съдебно заседание по адм. дело № 2993 от 2020г. с депозирани свидетелски показания от заемодателя, както и нотариални актове за продажба на недвижими имоти от родителите И. и М.Ч-ви. След анализ на представените доказателства ревизиращият екип е направил извод, че се касае за получени парични средства от родителите на РЛ, като няма доказателства същите да са му предоставени. Дори да се приеме, че действително са предоставени на жалбоподателя Ч., същите са в по-малък размер от твърдените като получени парични средства от 40 000лв., които представляват част от внесената по банкови сметки през 2013г. парична сума в размер на 72 050лв.

С възражението против РД, издаден при повторното ревизионно производство, са представени допълнително доказателства за предоставени парични заеми на М.Ч. от лицата К. К. (договор за заем от 14.01.2014г. със заемна сума в размер на 14 500лв. и договор за заем от 16.01.2015г. със заемна сума в размер на 14 500лв.) и С.М.Х. (договор за паричен заем от 28.02.2017г. със заемна сума в размер на 9 500лв. и договор за паричен заем от 15.02.2018г. със заемна сума в размер на 9 500лв.). Към договорите за заем са представени разписки, подписани от заемодателя и заемателя за предоставяне на заемателя на паричните суми и разписки за връщане на предоставени в заем суми, като предоставените през 2014г. и 2015г. заеми на М.Ч. са „погасени“ от жалбоподателят Ч., съответно на 14.10.2014г., 15.12.2014г., на 06.11.2015г. и на 09.12.2015г. Предоставените през 2017г. и 2018г. заеми са погасени от заемополучателя, съответно на 20.04.2020г. и на 14.09.2020г. Депозирани са писмени обяснения от М.Ч., съгласно съдържанието на които получените парични средства от заемодателите К. и Х. са предоставени на сина й Т.Ч. за „нуждите на търговската ни дейност“. Направено е изявление, че търговската дейност е извършвана съвместно от тримата И., М.и Т. Ч-ви, като и тримата са получавали доходи от нея, а при отсъствие на Т.Ч. плащанията от клиентите са получавани от М.Ч.. В подкрепа на твърденията за извършвана съвместно търговска дейност от трите лица са представени 12бр. разписки за получени суми по наложени платежи от куриерската фирма „Д и Д експрес“ ЕООД, издадени през периода месец април 2013г. – месец март 2014г.

Депозирани са писмени обяснения и от заемодателя К. К., съгласно съдържанието на които е предоставил през 2014г. и 2015г. парични заеми на М.Ч., които са върнати през същите години. Паричните средства са били необходими на Ч. във връзка с осъществяваната от нея, съпруга и и сина й търговска дейност по продажба на електроника, козметика и др. дребни аксесоари. Произходът на паричните средства при заемодателя е от получени трудови възнаграждения и дивиденти от фирма „Апекс сервиз“ ООД.

Представените писмени доказателства са подложени на подробен анализ в РА, като компетентните органи по приходите са изложили доводи за неоснователност на твърденията. По отношение на твърдението за извършвана съвместна търговска дейност от семейство Ч-ви (майката, бащата и синът) е посочено, че са представени разписки за получени парични суми в неголям размер по 12бр. разписки през отделни месеци на 2013г. (месец април, месец юни и месец юли) и на 2014г. (месец януари и месец март), които могат да се приемат за инцидентни и получени при отсъствието на Т.Ч..

По отношение твърдените като получени парични заеми е посочено, че заемополучател по тях е М.Ч. и няма доказателства да са предоставени на сина й Т.Ч. и използвани за целите на осъществяваната от семейството търговска дейност. Доказателствата са събрани след издаване на РД при повторното ревизионно производство и не може да се приеме, че са с достоверна дата.

С възражението срещу РД, издаден след приключване на повторното ревизионно производство, са представени и счетоводни справки от притежаваните от Ч. дружества „Ч. трейд“ ЕООД и „Ч. комерс“ ЕООД за предоставени на собственика парични средства в брой общ размер на 32 500лв. от касите им. При анализ на данните в новопредставените документи ревизиращите органи по приходите са посочили, че сметка 501 Каса се състои от подсметки 501/1 Каса в левове на дружеството и 501/2 Каса в лева на собственика. В края на месеците от февруари до юли 2018г. постъпленията от продажби на стоки, извършени от „Ч. трейд“ ЕООД „се прехвърлят“ към собственика Т.Ч. чрез дебитиране на сметка 501/1 и 501/2 срещу кредитиране на сметка 702 Приходи. По отношение на паричните средства от „Ч. комерс“ ЕООД, в края на всеки месец от месец юни до месец октомври „се прехвърлят“ парични средства от продажби, осъществени от дружеството, към неговия собственик Т.Ч.. Данните в новопредставените писмени доказателства не кореспондират с данните, представени от двете дружества в хода на повторното ревизионно производство, като в оборотните ведомости няма заведени счетоводни сметки от гр. 40 за разчети със собственика. Налице са противоречиви данни относно предоставянето на парични средства в брой на собственика на дружествата, доколкото при предходното ревизионно производство са депозирани писмени обяснения, че не са извършени плащания в брой на ФЛ Ч..

При направения анализ на представените с възражението срещу РД писмени доказателства и писмени обяснения, ревизиращият екип, издал РА, е направил извод, че в приходната част на паричния поток, включително в началното салдо на парични средства не следва да бъдат включени твърдените като получени парични средства с източник предоставени заеми на родителите на жалбоподателя, получени парични средства от продажба на недвижими имоти и предоставени в брой парични средства от дружествата „Ч. трейд“ ЕООД и „Ч. комерс“ ЕООД.

Балансът на паричните средства е изготвен на база представените документи от лицето и получени документи от други източници, като за налични парични средства в брой към 01.01.2013г. е приета като доказана сумата от 17 000лв. с източник предоставени през 2011г. и 2012г. заеми на Т.Ч. от  Т. Я.. В приходната част на паричния поток за годината са включени доходите от независимата икономическа дейност и доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък в общ размер на 5 712,61лв. През същата година са установени като извършени разходи за покупки на стоки, заплатени по банков път и други разходи на обща стойност 30 677,77лв. Установено е и нарастване на паричните средства по банковите сметки, като в началото на годината същите са в размер на 5 524,03лв., а в края на годината – съответно в размер на 47 365,11лв. Нарастването на паричните средства се дължи на направени вноски в общ размер на 72 050лв. и неизвършени тегления в брой.

Установеното превишение на извършените разходи над доходите с установен произход в размер на 49 806,24лв. е прието за доход, подлежащ на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (10%), определен по реда на чл. 122 от ДОПК. Данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е изчислена, като от облагаемия доход с неустановен произход са приспаднати вноските за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване), изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК, в размер на 1 365,84лв., тъй като от изчислените ЗОВ в общ размер на 6 811,20лв. е приспадната сумата в размер на 5 445,36лв. дължими ЗОВ от облагаемия доход от дейността като ЕТ. Изчислен е данък върху данъчната основа в размер на 48 440,50лв. (49 806,24лв. – 1 365,84лв.) на стойност 4 844,05лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 449,42лв.

В решението си горестоящият административен орган е посочил, че неправилно за 2013г. в разходната част на паричния поток е включена сумата на извършените покупки на стоки, без в приходната част да е включена сумата на приходите от продажбите им. Формираната данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ представлява резултативна величина и не е равнозначна на паричен приход, с който да бъдат покрити реално направените разходи. По този начин не се формира данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК и горестоящият административен орган е намерил за незаконосъобразен обжалваният РА и го е отменил в частта му на допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013г., ведно с прилежащите лихви, както и вноските за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви за същата година.

За 2014г. в решението си горестоящият административен орган, при аналогични съображения е намалил размера на облагаемия доход с неустановен произход на 10 269,11лв. При така намаления размер на облагаемия доход, върху който са дължими вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) са извършени преизчисления на същите, като е установен намален размер на ДОО от 1 314,45лв., ведно с прилежащите лихви; на ДЗПО – УПФ от 513,46лв., ведно с прилежащите лихви и на ЗО от 619,93лв., ведно с прилежащите лихви. След приспадане на вноските за ЗОВ от облагаемия доход с неустановен произход по реда на чл. 122 от ДОПК се изчислява данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 7 619,60лв. Обжалваният РА е изменен, в тази си част, като дължимата сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е намалена на 761,96лв., съответно прилежащите лихви – на 542,59лв.

По аналогичен начин в решението на горестоящия административен орган са определени размери на облагаемия доход с неустановен произход за 2016г., 2017г. и 2018г., съответно в размер на 62 001,28лв., 17 427,66лв. и 43 778,58лв. Определен е и намален размер на вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2017г., ведно с прилежащите лихви, тъй като за 2016г. и 2018г. облагаемият доход с неустановен произход надвишава максималния годишен размер на осигурителен доход, съгласно ЗБДОО. Изчислени са дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 5 395,16лв., ведно с прилежащите лихви, за 2017г. в размер на 1 275,70лв., ведно с прилежащите лихви и за 2018г. в размер на 3 752,19лв., ведно с прилежащите лихви.

За 2015г. е изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%), при направена констатация, че за годината са изплатени суми по наложени платежи от куриерските фирми „Еконт експрес“ ООД и „ГО България“ ЕООД в общ размер на 123 196лв. При предходното ревизионно производство е установено, че за периода от 01.12.2014г. до 31.08.2016г. облагаемият оборот за регистрация по ЗДДС надвишава прагът за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС от 50 000лв. При предходната ревизия за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. е начислен допълнително ДДС в размер на 20 532,67лв., който следва да бъде приспаднат от брутния размер на приходите и след което се изчислява нетен размер на приходите от 102 663,33лв. (123 196лв. – 20 532,67лв.).

За определяне размера на разходите е прието, че през 2015г. стоките са продавани от РЛ със средна надценка от 10%. При прилагане на надценката спрямо нетния размер на приходите от продажби се изчисляват разходи за закупуване на стоките в размер на 93 330,30лв. (102 663,33:1,10).

Изчислен е размер на неотчетените приходи от независима икономическа дейност от 9 333,03лв. = 102 663,33лв. приходи – 93 330,30лв. разходи. След приспадане на вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО (авансови и за годишно изравняване), изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК, в общ размер на 3 057,60лв. (5 553,60лв. по КСО + 2 496лв. по ЗЗО) се изчислява данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15%) в размер на 1 283,43лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 192лв., ведно с прилежащите лихви.

В решението на горестоящия административен орган е посочено, че не е налице данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК. Поради тази причина, е извършено и преизчисление на вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО при облагаем доход в размер на 9 333,03лв., съответно в размер на 1 194,63лв., на 466,65лв. и на 545,04лв., ведно с прилежащите лихви. При приспадане от размера на неотчетените приходи от дейност като ЕТ на намаления размер на ЗОВ на обща стойност 2 206,32лв. се изчислява данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в по-висок размер спрямо определения при ревизията, съответно би се изчислил данък в по-висок размер. На основание разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК РА и РА за поправка на РА са потвърдени, в тази им част.    

           Относно констатациите по КСО и ЗЗО

         Считано от 01.02.2018г. жалбоподателят е декларирал започване на трудова дейност като едноличен собственик на капитала и управител на „Ч. трейд“ ЕООД. Считано от 03.10.2018г. Ч. е декларирал започване на трудова дейност като едноличен собственик на капитала и управител на „Ч. комерс“ ЕООД. При ревизията е установено, че за периода от 01.01.2013г. до 31.01.2018г. не са внасяни авансови вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, като за същия период са внасяни вноски за ЗО на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО в годишен размер от 201,60лв. за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г., в годишен размер от 220,80лв. за 2017г. и в размер на 20,40лв. за месец 01.2018г.

         При ревизията е установено, че РЛ, за периода включен в обхвата на ревизията, е получавал доходи от дейността си, включително недекларирани такива като ЕТ и има качество на самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Като самоосигуряващо се лице следва да се осигурява авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съгласно ЗБДОО, който за периода от 2013г. до 2016г. е в размер на 420лв., за 2017г. – в размер на 460лв. и за 2018г. – в размер на 510лв. Като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, тт. 1, 2 и 4 от КСО и чл. 157, ал. 1, т. 1 от КСО лицето дължи авансови вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО в следните размери по години:

         - за ДОО за 2013 – 2016г. в размер на 53,76лв. месечно (420лв. х 12,8%) = 645,12лв. за всяка година, за 2017г. в размер на 63,48лв. месечно (460лв. х 13,8%) = 761,76лв. и за месец от януари до юли 2018г. и за месец октомври 2018г. в размер на 93,33лв. месечно (510лв. х 18,3%). За периода от 2013г. до 31.01.2018г. не са внесени авансови вноски, които са вменени като дължими, ведно с прилежащите лихви. За периода от 01.02.2018г. до 31.12.2018г. дължимите авансови вноски са внесени изцяло и е вменено единствено задължение за лихви за невнесени в срок авансови вноски за м. 01.2018г. в размер на 11,10лв.;    -за ДЗПО – УПФ за 2013г. – 2016г. в размер на 21лв. месечно (420лв. х 5%) = 252лв. за всяка година, за 2017г. в размер на 23лв. месечно (460лв. х 5%) = 276лв. и за месец от януари до юли 2018г. и за месец октомври 2018г. в размер на 25,50лв. месечно (510лв. х 5%). За периода от 2013г. до 01.02.2018г. не са внесени авансови вноски, които са вменени като дължими, ведно с прилежащите лихви. За периода от 01.02.2018г. до 31.12.2018г. дължимите авансови вноски са внесени изцяло и е вменено единствено задължение за лихви за невнесени в срок авансови вноски за м. 01.2018г. в размер на 3,03лв.;

         -за ЗО за 2013г. – 2016г. в размер на 33,60лв. месечно (420лв. х 8%) = 403,20лв. за всяка година, за 2017г. в размер на 36,80лв. месечно (460лв. х 4,8%) = 441,60лв. и за 2018г. в размер на 40,80лв. месечно (510лв. х 5%). За периода от 2013г. до 01.02.2018г. не са внесени авансови вноски, но са внесени вноски в годишен размер на 201,60лв. (за периода до 31.12.2016г.), в размер на 220,80лв. (за 2017г.) и в размер на 20,40лв. за м. 01.2018г., като разликата до пълния размер на дължимите авансови вноски е вменена като задължение, ведно с прилежащите лихви. За периода от 01.02.2018г. до 31.12.2018г. дължимите авансови вноски са внесени изцяло и е вменено единствено задължение за лихви за невнесени в срок авансови вноски за м. 01.2018г. в размер на 2,43лв.;

         На основание чл. 6, ал. 8 от КСО /в редакцията за ревизирания период/ окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на ДОО се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО. Считано от 01.01.2016г. се дължат осигурителни вноски за годишно изравняване и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, в срока за подаване на данъчната декларация.

         Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. В разпоредбата на чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях здравноосигурителна вноска. Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно която разпоредба едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.

         В резултат на извършените процесуални действия и анализ на събраните при ревизията доказателства е установено, че за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. е налице допълнително определени облагаеми доходи, тъй като извършените от задълженото лице разходи превишават получените от него доходи с установен източник, като през 2015г. са извършвани множество покупко – продажби на стоки. В тази връзка, от органите по приходите е направена констатация за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.     След извършен анализ на относимите обстоятелства по ал. 2 на чл.122 на ДОПК на жалбоподателя е определен осигурителен доход по реда на чл. 122 от ДОПК за посочените години, като на основание чл. 124а от ДОПК са изчислени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване.

         Горестоящият административен орган е намерил за незаконосъобразен обжалваните РА и РА за поправка на РА, в частта им на определен осигурителен доход, в следствие на превишение на извършените разходи над доходите с установен произход за 2013г. и 2015г., а за останалите данъчни периоди е изчислен осигурителен доход, в следствие на превишение на извършените разходи с доходите с установен произход в по-малък размер. Извършено е преизчисление на вноските за годишно изравняване като разлика между осигурителния доход с неустановен източник и минималния годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО, върху който са начислени авансовите вноски, в размер на 5 040лв. за периода до 31.12.2016г., в размер на 5 520лв. за 2017г. и в размер на 6 120лв. за 2018г. При този начин на изчисление са установени допълнително вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2014г., 2015г. и 2017г., посочени на стр. 21 от решението (л. 41).

         За 2016г. и 2018г. РА и РА за поправка на РА са потвърдени, в частта им на допълнително определените ЗОВ за годишно изравняване, ведно с прилежащите лихви.

В хода на съдебното обжалване на ревизионния акт, в потвърдената му и изменена с решението на горестоящия административен орган част, са представени писмени доказателства, депозирани са свидетелски показания и е ангажирано е изготвянето на заключение по съдебно – счетоводна експертиза.

В хронологичен ред са представени следните писмени доказателства от страните по делото: административната преписка по издаването на предходния РА, ведно с РД и събраните доказателства (л. 1150 – 2073); информация за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и декларирани данни в тях за лицата К. Б.К.и С.М.Х. (л. 2083 – 2085); писмени обяснения вх. № Рев 517/30.01.2020г., ведно с приложени страници от спестовна книжка на И. Ч., издадена от „ДСК“ (л. 2087 – 2124); оригинали на РКО и разписки за получени наложени платежи от куриерските фирми „Еконт експрес“ ЕООД, „Спиди“ ЕООД (л. 2143 – 2145 гръб). По отношение на искането за представяне на оригинали на РКО и разписки за получени наложени платежи е направено изявление от процесуалния представител на ответника, че оригинали на тези документи, по-конкретно отнасящи се до 2015г. и 2016г. са представени по адм. дело № 2993 от 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив.

В съдебно заседание на 12.01.2022г. са депозирани показания на свидетелката М.Д. Ч., майка на жалбоподателя, според която, през периода 2013г. – 2018г. синът й се занимавал с продажби на стоки електроника, електронни синджири за кучета и козметични уреди „по Интернет“. Дейността се е извършвала от дома й, като там са получавани закупените стоки и оттам са продавани на клиенти. Преди започване на дейността, синът й е поискал от родителите си „първоначален капитал“, за да я „развива“. Тъй като тя и съпругът й (починал през 2017г.) имали спестявания, предоставили поисканите парични средства на сина си. Не може да каже точно каква сума, тъй като парите са давани на няколко пъти – по 10 000лв. и 15 000лв., като общата сума варира между 30 000лв. и 40 000лв. Спестяванията са с източник трудова дейност – съпругът й „пътувал с тирове доста години“, а самата тя работила „държавно“. Отделно от това, през годините извършили продажби на имоти – ниви в община Стрелча, парцел в „строителния комбинат“ и „наследствена гарсониера“. Не са съставяни документи за предаване на парите, тъй като са близки роднини. След започване на бизнеса, с цел разширяването му, свидетелката получила в заем парични средства в заем от лице с малко име „К.“, близък на семейството, на два транша. Не може да посочи точна година – 2014г. или 2015г., но заемите били върнати в рамките на годината от печалбите от дейността на сина й. Заеми били „взети“ от „наше близко момче“, което от много години живее в Лондон, на два пъти по 10 000лв., не може да посочи точната година – 2017г. или 2018г. Заемите били върнати през 2020г. с печалби от търговската дейност на сина й. Всички заеми са документирани с договори за заем, а за даваните и връщаните парични суми са съставяни и подписвани разписки. Отново не са съставяни документи за предаване на парите поради близка родствена връзка. При извършваната от сина й търговска дейност тя е помагала не само финансово, но и при получаване на закупувани стоки и на парични суми по наложени платежи. Това се правило, тъй като двамата „живеели заедно“. Свидетелката потвърждава, че е положила подпис на предявени й разписки за наложени платежи на л. 477, 485, 507 и 509.   

В съдебното заседание на 06.10.2022г. е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Н.А., с направено възражение от процесуалния представител на ответника за необоснованост. При анализ на събраните по делото доказателства, включително изчерпателно изброени такива в т. ІІ Проверени документи (л. 2159 – 2160) вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-задача 1: през 2006г., 2011г. и 2012г. И. и М.Ч. са извършили продажби на съсобствени/наследствени недвижими имоти. Получените доходи от И. Ч. са на стойност 4 118,46лв., а от М.Ч. – на стойност 7 154,20лв. или на обща стойност 11 272,66лв.;

-задача 2: на 05.03.2009г. и на 08.02.2010г. от И. Ч., като заемополучател, са сключени договори за заем със заемодателя И. И., с размер на заемните суми от по 9 900лв. или на обща стойност 19 800лв. За доказване на възможността на заемодателя да разполага със заемната сума по делото са депозирани писмени обяснения, протокол за разпит на свидетел по адм. дело № 2993 от 2020г. по описа на Административен съд – Пловдив и справки за сключени трудови договори за периода от 2008г. до 2013г. и за осигуряването на И. И. за периода от 01.01.2002г. до 31.12.2013г.;

-задача 3: по делото са представени доказателства за спестявания на И. Ч., представляващи спестовни книжки, издадени от ДСК в периода 1984г. – 1997г. Съгласно данните в приложени по делото доказателства И. и М.Ч. притежават „собствени жилища“, лек автомобил и „друго недвижимо имущество“, както и доходи от пенсии, с които могат да покрият разходите си за живот. Тъй като И. Ч. е починал на 03.09.2017г. вещото лице е посочило, че не може да се отговори на въпроса имал ли е и други спестявания (внесени суми в банки или парични средства в брой), които да предостави на сина си. Съгласно съдържанието на писмени обяснения на РЛ баща му И. Ч. е съхранявал „някъде в къщата си“ парични суми в брой, които му е предоставил в периода 2013г. – 2017г.

При приемане на получените парични суми от родителите на РЛ в общ размер на 31 072,66лв. и получен заем от Т. Я.в общ размер на 17 000лв. жалбоподателят би разполагал към 01.01.2013г. с налични парични средства в брой в размер на декларираните пред ревизиращия екип 40 000лв.;

-задача 4: по делото са представени счетоводни документи на дружеството „Ч. трейд“ ЕООД, сред които оборотна ведомост за 2018г. и оборотна ведомост за периода месец януари – месец август 2019г. и оборотна ведомост по документи на счетоводна сметка 461 Разчети с НОИ. Съгласно данните във ведомостите, отнасящи се за 2018г. на собственика Т.Ч. са начислени и платени осигурителни вноски за годината. В оборотната ведомост за 2018г. не е включен разчетна сметка на собственика 493, което означава, че по нея няма движение и не може да се установи дали собственикът е предоставял и/или получавал парични средства от дружеството. За годината ФР на „Ч. трейд“ ЕООД е печалба в размер на 23 953,94лв. В оборотната ведомост за 2019г. вече е включена счетоводна сметка 493 Разчети със собственици, с обороти по дебита и кредита в размер на печалбата от предходната година. От данните в оборотната ведомост е видно, че е разпределен дивидент и е начислен и заплатен данък върху дивидента.

По делото са представени и оборотни ведомости за 2018г. и 2019г. на дружеството „Ч. комерс“ ЕООД. В оборотната ведомост за 2018г. липсва счетоводна сметка 493, при което се потвърждава експертния извод, направен по отношение на „Ч. трейд“ ЕООД за липса на доказателства за предоставяни и връщани парични средства на и от дружеството от собственика. За годината ФР на „Ч. комерс“ ЕООД е печалба в размер на 8 205,79лв., която е разпределена като дивидент през 2019г. и през същата година е заплатен данък върху дивидента;

-задача 5: при анализ на паричния поток, изготвен от ревизиращия екип в табличен вид в РД, вещото лице е констатирало, че в приходната му част не са включени получените парични суми от наложени платежи и пощенски преводи от куриерските дружества „Еконт експрес“, „Спиди“ и „ГО България“ в следните размери по години: за 2013г. – 59 899лв., за 2014г. – 80 890,10лв., за 2015г. – 123 196лв., за 2016г. – 18 137лв., за 2017г. – 4 335лв. и за 2018г. – 24 031лв. При включване в приходната част на паричния поток на посочените суми вещото лице е преповторило изчислените от горестоящия административен орган превишения на разходите над доходите с установен източник по години, както следва: за 2014г. в размер на 10 269,11лв., за 2016г. в размер на 62 001,28лв., за 2017г. в размер на 17 427,66лв. и за 2018г. в размер на 43 778,58лв. При приспадане на вноските за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване), изчислени от горестоящия административен орган, се определят данъчни основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по чл. 122 от ДОПК в следните размери: за 2014г. в размер на 7 619,68лв., за 2016г. в размер на 53 951,68лв., за 2017г. в размер на 12 757,05лв. и за 2018г. в размер на 34 040,30лв. Тъй като за 2017г. и 2018г. са декларирани доходи от наем, съответно в размер на 8 424лв. и в размер на 8 674,20лв. се определят данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, съответно в размер на 21 181,05лв. и в размер на 42 714,50лв.

В приходната част на паричния поток не са включени и паричните заеми, предоставени от М.Ч. от лицата К. К. и С. Х., за които са представени договори за заем и разписки за предаване и връщане на парични суми;

-задача 6: при ревизията е определен облагаем доход от извършваната дейност като търговец, като установените укрити приходи от наложени платежи и пощенски парични преводи са намалени със съответните разходи, като е съобразен процент надценка от 10%. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност е изчислена, като облагаемият доход е намален със сумите за ЗОВ. Според вещото лице, в паричния поток на ФЛ следва да намерят отражение приходите и разходите от дейността като ЕТ в размерите, посочени в таблица първа на л. 2166.

Извършени са преизчисления на паричния поток на жалбоподателя за периода 2013г. – 2018г., при начално салдо на парични средства към 01.01.2013г. в размер на 40 000лв. в няколко варианта: при приемане, че доходът от продажба на стоки по Интернет е реализиран изцяло от Т.Ч.; при приемане, че доходът от продажба на стоки по Интернет е реализиран съвместно от жалбоподателя и родителите му И. и М.Ч.; при вземане предвид единствено на постъпилите по делото товарителници, РКО и разписки за получени наложени платежи и пощенски преводи от куриерските фирми, в двата по-горни варианта (л. 2166 – 2177);

-задача 7: при направените изчисления на паричния поток, в нито един от вариантите не се формира данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК, съответно няма задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви и за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви.

Към заключението са изготвени приложения от № 1 до № 8, съдържащи различни варианти на изчисления на паричния поток.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е направило уточнение, че от изчисленията на паричния поток са изключени паричните суми по банкови сметки в началото и края на всяка от ревизираните години, с обяснението, че „по принцип паричните потоци се определят само въз основа на плащания в брой“. В паричния поток неправилно са включени „приходи и разходи“ по банковите сметки на РЛ. Изчисленията са направени изцяло при следване методиката на ревизиращия екип в РД, като е коригиран единствено начинът на определяне на приходите и разходите, съгласно решението на горестоящия административен орган. При определяне доходите от дейността като ЕТ само въз основа на оригиналите на документите се процедира като сумите от наложените платежи и пощенски преводи се приемат за приход и той се намалява „с надценката от 10%“.

 Въз основа на тези фактически установявания съдът стигна до следните правни изводи:

В жалбата и депозираната писмена защита са направени няколко групи възражения, касаещи незаконосъобразността на обжалвания РА. Първото възражение касае липсата на обстоятелства за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като при включване в приходната част на паричния поток и в началното салдо на парични средства към 01.01.2013г. на посочените от жалбоподателя парични суми с източник предоставени парични средства от родителите и предоставени парични заеми на родителите му, не се изчислява недостиг на парични средства за нито една от ревизираните години. Това се потвърждава и от всички варианти на изчисления, направени от вещото лице по ССЕ.

Второто възражение се отнася до неправилно определен размер на приходите от продажба на стоки онлайн, доколкото е осъществявана съвместна дейност от РЛ Т.Ч. и родителите му И. и М.Ч.. В подкрепа на това твърдение са представени разписки за изплатени суми от наложени платежи именно на М.Ч. и свидетелски показания, депозирани от нея, съгласно които именно тя се е подписала като получател на 4бр. такива разписки.

Третото възражение се отнася до неправилно изчислен от ревизиращия екип паричен поток за всички ревизирани години, тъй като в разходната му част са включени разходи за закупуване на стоки, които са извършени по банков път, а не в брой.

Четвъртото възражение се отнася за неправилно определена данъчна облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като не са индивидуализирани документите, въз основа на които се твърди да са реализирани приходи лично от Т.Ч. от продажба на стоки. Основанието за това възражение е непредставянето на тези документи като доказателство, а само и единствено обобщена информация в табличен вид.

По отношение на първото направено възражение, настоящият съдебен състав намира следното: в хода на проверката, предхождаща двете ревизионни производства и в хода и на двете ревизионни производства е установено, че жалбоподателят упражнява независима икономическа дейност под формата на продажба на стоки онлайн през целия ревизиран период, за резултатите от която не са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Тези обстоятелства се потвърждават и в хода на съдебното обжалване, въз основа на допълнително събраните доказателства, включително показанията на свидетелката Ч.. Поради тази причина, несъмнено са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, доколкото за 2015г. е формирана данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ДОПК. Този извод не се разколебава и от приетото по делото заключение по ССЕ, с направено оспорване за необоснованост от процесуалния представител на ответника, аргументи по отношение на което ще се изложат по-долу в настоящото решение.

По отношение обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК не са ангажирани доказателства за оборването на тази констатация на органите по приходите. При проверката и в хода на двете ревизионни производства е установено, че през годините са правени вноски на парични средства по банкови сметки, надвишаващи размера на укритите доходи от продажба на стоки онлайн и са извършени покупки на недвижими имоти на значителна стойност. В решението на горестоящия административен орган е посочено, че не е налице значително нарастване на имущественото съС.ие на РЛ за 2013г. и 2015г., вследствие на неправилно изчислен паричен поток, но за останалите години в рамките на ревизирания период е налице превишение на разходите над доходите с установен източник. Този извод също не се разколебава от приетото по делото заключение по ССЕ, с направено възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника.

По отношение размера на наличните парични средства (начално салдо) към 01.01.2013г. се наблюдава промяна в защитната теза относно произхода на средствата. В проверката, предхождаща двете ревизионни производства, се посочва, че към 01.01.2013г. при Т.Ч. са налични парични средства в размер от около 35 000лв. – 40 000лв. с източник дарения от родителите му от техни спестявания, но без конкретика относно времето и размера на предоставяните суми. Единственото по-конкретно твърдение в тази насока е, че покойният баща на жалбоподателя е „имал суми на влог“ и „е държал пари вкъщи“, като са представени страници от спестовна книжка, издадена от ДСК за движение на парични суми до 1997г. Твърдението за наличието на парични суми при родителите се потвърждава в депозирани писмени обяснения и свидетелски показания от майка му М.Ч., съгласно съдържанието на които тя и съпругът й разполагат със спестявания от работата им и след това от ресторантьорски бизнес. В последствие, в хода на първоначалното ревизионно производство се посочват нови източници на доходи при жалбоподателя и при баща му, а именно получени заеми от Т.Ч. през 2011г. и 2012г. от Т. Я.и получени заеми от И. Ч. през 2009г. и 2010г. от И. И.. При първоначалното ревизионно производство е изследвана възможността на заемодателя И. да предостави паричен заем в общ размер на 19 800лв. на И. Ч. и е направен извод, че с оглед имущественото му съС.ие същият е могъл да предостави в заем сума в посочения размер. Основен аргумент за невключване на посочената парична сума в наличните парични средства за период преди ревизирания е липсата на данни за съхранението й при заемополучателя и такива за предоставянето й на сина му.

При повторното ревизионно производство е изследвано имущественото съС.ие на заемодателя Т. Я.и е направен извод, че същият разполага с възможността да предостави в заем на Т.Ч. сумата в размер на 17 000лв. Посочената парична сума е включена в началното салдо на парични средства към 01.01.2013г.

В РА, издаден при повторното ревизионно производство, са обсъдени и твърденията за налични парични средства при родителите И. и М.Ч. с източник продажба на недвижими имоти (наследствени и съсобствени), извършени през 2006г., 2011г. и 2012г. Ревизиращите органи по приходите са посочили, че несъмнено от продажбите родителите са получили парични суми, но няма данни за тяхното съхранение и предоставянето им на сина им. Поради тази причина, паричната сума в размер на около 11 200лв. не е намерила отражение в началното салдо на парични средства към 01.01.2013г.

Настоящият съдебен състав намира аргументите на ревизиращия екип за невключване в началното салдо на паричните средства при жалбоподателя към 01.01.2013г. на паричните суми в размер на 19 800лв. и на 11 272,66лв. за неправилни. При проверката, предхождаща ревизионните производства, и при двете ревизионни производства е поддържана защитна теза, че РЛ разполага с парични средства в брой в размер около 40 000лв. с източник „дарения“ предоставени му от родителите му, с които да финансира недекларираната си икономическа дейност от продажба на стоки онлайн. При проверката и при съдебното обжалване, предхождаща ревизията, майката на лицето потвърждава този факт, като посочва, че предоставените парични средства са с източник спестявания, ресторантьорски бизнес и предоставени парични средства в заем на И. Ч. от лицето И. И.. В хода на първоначалното ревизионно производство е изследвана възможността И. да има доходи с установен източник, позволяващи му да предостави на И. Ч. заемна сума в общ размер на 19 800лв., като е установено, че разполага с такива доходи. В последствие, същото лице потвърждава фактът на предоставен заем, като допълва, че заемната сума му е върната през 2016г. от заемополучателя. Фактът, че не са съставени документи за предаване на паричните средства от И. Ч. на Т.Ч. не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя, тъй като се касае за отношения между близки роднини и е налице твърдение за негативен за жалбоподателя факт, а именно използването на паричните средства за икономическата му дейност. В тази връзка, по делото не е спорно, че през годините са налице вноски по банкови сметки, с които средства са закупувани стоки на значителна стойност, заплащани по банков път, които са обект на последващи продажби, за които са получавани парични суми от наложени платежи и пощенски преводи.

Същите аргументи са валидни и по отношение получените от родителите доходи от продажбата на недвижими имоти. Поради близките им родствени отношения е възможно да не бъдат съставяни документи за предаване на сумите на сина им, но несъмнено същите са използвани за закупуване на стоки на значителна стойност, които са обект на последващи продажби онлайн.

При така изложените аргументи, като налична сума на парични средства в брой при жалбоподателя към 01.01.2013г. следва да бъде приета декларираната от него на стойност 40 000лв., която да участват при изчислението на паричния му поток за годината. Преизчисленията следва да бъдат извършени, независимо, че РА е отменен от горестоящия административен орган по отношение допълнително определените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви за 2013г., тъй като следва да бъде изчислена сума на наличните парични средства в брой към 01.01.2014г.

В тази връзка, не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по ССЕ поради неправилен подход на изчисление, от който са изключени паричните средства по банковите сметки в началото и края на годината. Несъмнено е налице нарастване на паричните средства по банкови сметки и е налице направена вноска, която надвишава размера на сумите в брой, получени от наложени платежи и пощенски преводи за продажба на стоки. Не следва от общата стойност на недекларираните приходи да бъдат изключвани сумите, за които не са представени платежни документи в оригинал, тъй като подходът на горестоящия административен орган за приемането като приход на общата стойност на сумите по платежните документи е възможно най-благоприятен за РЛ. В разходната част на паричния поток следва да намери отражение сумата на действително заплатените покупки по банков път, както е процедирано в решението на горестоящия административен орган, а не сумата на изчислените от вещото лице съответстващи разходи на укритите приходи, тъй като за 2013г. не се формира данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

При така изложените аргументи, следва да бъде извършено преизчисление на паричния поток от съда, като в сумата на началното салдо на парични средства в брой към 01.01.2013г. бъде 40 000лв. и доходите от дейност като ЕТ бъдат в размер на 59 899лв., както е прието в решението на горестоящия административен орган. В разходната част на паричния поток следва да участва сумата в размер на 30 452,52лв., която е действително заплатената сума по банков път за извършени покупки на стоки. При изчислението на паричния поток следва да бъдат взети предвид и наличните парични средства по банкови сметки в началото и края на периода, съответно в размер на 5 524,03лв. и 47 365,11лв., тъй като от една страна е налице значително нарастване на паричните средства по банкови сметки, а от друга страна са извършени вноски по банковите сметки в брой от получените суми от продажбата на стоки по наложени платежи и пощенски преводи и паричните суми в брой в началото на периода. При този начин на изчисление се изчисляват парични средства в началото на периода в общ размер на 45 524,03лв., към които се прибавят постъпления за периода в общ размер на 60 166,25лв. (сбор от постъпленията от онлайн продажби и неспорна сума на реализирани доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци). През годината са налице разходи за закупуване на стоки в размер на 30 452,52лв. и неспорни разходи за заплатени данъци, такси, ЗОВ и други публични вземания в размер на 225,25лв. или разходи в общ размер на 30 677,77лв. Към тях следва да се прибавят разходите за внасяне в брой на парични средства по банковите сметки, изразяващи се в нарастването им в края на периода на 47 365,11лв. По този начин се изчислява превишение на доходите с установен произход над извършените през годината разходи със сумата в размер на 27 872,11лв., която сума следва да се приеме за налични парични средства в брой към 01.01.2014г.   

През 2014г. отново е налице значително нарастване на паричните средства по банковите сметки, като в началото на периода същите са в размер на 47 365,11лв., а в края на периода – в размер на 103 850,66лв. През годината са направени вноски по банкови сметки в общ размер на 95 000лв., които са в по-голям размер спрямо нетните приходи от продажби на стоки онлайн в размер на 80 161,77лв. През годината са изчислени нетни приходи от продажби, тъй като е надвишен прага за задължителна регистрация по ЗДДС и с предходния РА № Р-16001619008150-091-001/05.08.2020г., за данъчен период м. 12.2014г. е начислен допълнително ДДС в размер на 728,33лв., който следва да бъде приспаднат от брутния размер на приходите.

При повторното ревизионно производство, с възражението против повторно издадения РД, са представени доказателства за получен заем през 2014г. от майката на жалбоподателя М.Ч. от заемодателя К. К.. Тъй като заемът е върнат в рамките на годината, същият не оказва влияние върху паричния поток и не следва да се излагат аргументи относно имущественото съС.ие на заемодателя и фактът дали е предоставен от заемополучателката на сина й.

При така изложените аргументи, следва да бъде извършено преизчисление на паричния поток от съда, като в сумата на началното салдо на парични средства в брой към 01.01.2014г. бъде 27 872,11лв. и доходите от дейност като ЕТ бъдат в размер на 80 161,77лв., както е прието в решението на горестоящия административен орган. В разходната част на паричния поток следва да участва сумата в размер на 39 998,81лв., която е действително заплатената сума по банков път за извършени покупки на стоки. При изчислението на паричния поток следва да бъдат взети предвид и наличните парични средства по банкови сметки в началото и края на периода, съответно в размер на 47 365,11лв. и 103 850,66лв., тъй като от една страна е налице значително нарастване на паричните средства по банкови сметки, а от друга страна са извършени вноски по банковите сметки в брой от получените суми от продажбата на стоки по наложени платежи и пощенски преводи и паричните суми в брой в началото на периода. При този начин на изчисление се изчисляват парични средства в началото на периода в общ размер на 75 237,76лв., към които се прибавят постъпления за периода в общ размер на 81 074,20лв. (сбор от постъпленията от онлайн продажби и неспорна сума на реализирани доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци). През годината са налице разходи за закупуване на стоки в размер на 39 998,81лв. и неспорни разходи за заплатени данъци, такси, ЗОВ и други публични вземания в размер на 234,68лв. или разходи в общ размер на 40 233,49лв. Към тях следва да се прибавят разходите за внасяне в брой на парични средства по банковите сметки, изразяващи се в нарастването им в края на периода на 103 850,66лв. По този начин се изчислява превишение на доходите с установен източник над извършените през годината разходи със сумата в размер на 12 227,81лв., която сума следва да се приеме за налични парични средства в брой към 01.01.2015г.

По този начин, не се формира данъчна основа по чл. 122 от ДОПК и обжалваните РА и РА за поправка на РА, изменени с решението на горестоящия административен орган, следва да бъдат отменени, в частта им на допълнително определена дължима сума за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 761,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 542,59лв. и допълнително определените вноски за ДОО в размер на 1 314,45лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 848,48лв., ДЗПО – УПФ в размер на 513,46лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 331,43лв. и ЗО в размер на 619,93лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 392,67лв.

При повторното ревизионно производство, с възражението против повторно издадения РД, са представени доказателства за получен заем през 2015г. от майката на жалбоподателя М.Ч. от заемодателя К. К.. Тъй като заемът е върнат в рамките на годината, същият не оказва влияние върху паричния поток и не следва да се излагат аргументи относно имущественото съС.ие на заемодателя и фактът дали е предоставен от заемополучателката на сина й.

При така изложените аргументи, следва да бъде извършено преизчисление на паричния поток от съда, като в сумата на началното салдо на парични средства в брой към 01.01.2015г. бъде 12 227,81лв. и нетните доходи от дейност като ЕТ бъдат в размер на 102 663,33лв. (от брутната сума на приходите следва да бъде приспаднат начисления ДДС с предходния РА). В разходната част на паричния поток следва да участва сумата в размер на 62 749,90лв., която е действително заплатената сума по банков път за извършени покупки на стоки. При изчислението на паричния поток следва да бъдат взети предвид и наличните парични средства по банкови сметки в началото и края на периода, съответно в размер на 103 850,66лв. и 156 175,15лв., тъй като от една страна е налице значително нарастване на паричните средства по банкови сметки, а от друга страна са извършени вноски по банковите сметки в брой от получените суми от продажбата на стоки по наложени платежи и пощенски преводи и паричните суми в брой в началото на периода. При този начин на изчисление се изчисляват парични средства в началото на периода в общ размер на 116 078,47лв., към които се прибавят постъпления за периода в общ размер на 103 433,46лв. (сбор от постъпленията от онлайн продажби и неспорна сума на реализирани доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци). През годината са налице разходи за закупуване на стоки в размер на 62 749,90лв. и неспорни разходи за заплатени данъци, такси, ЗОВ и други публични вземания в размер на 292,65лв. и за покупката на МПС в размер на 400лв. или разходи в общ размер на 63 442,55лв. Към тях следва да се прибавят разходите за внасяне в брой на парични средства по банковите сметки, изразяващи се в нарастването им в края на периода на 156 173,15лв. По този начин се изчислява превишение на доходите с установен източник над извършените през годината разходи със сумата в размер на 52 637,92лв., която сума следва да се приеме за налични парични средства в брой към 01.01.2016г.

За 2016г. следва да бъде извършено преизчисление на паричния поток от съда, като в сумата на началното салдо на парични средства в брой към 01.01.2015г. бъде 52 637,92лв. и нетните доходи от дейност като ЕТ бъдат в размер на 15 147,50лв. (от брутната сума на приходите следва да бъде приспаднат начисления ДДС с предходния РА). В разходната част на паричния поток следва да участва сумата в размер на 53 413,74лв., която е действително заплатената сума по банков път за извършени покупки на стоки. При изчислението на паричния поток следва да бъдат взети предвид и наличните парични средства по банкови сметки в началото и края на периода, съответно в размер на 156 175,15лв. и 47 193,54лв., тъй като са извършени вноски по банковите сметки в брой от получените суми от продажбата на стоки по наложени платежи и пощенски преводи и паричните суми в брой в началото на периода. При този начин на изчисление се изчисляват парични средства в началото на периода в общ размер на 208 813,07лв., към които се прибавят постъпления за периода в общ размер на 15 269,63лв. (сбор от постъпленията от онлайн продажби и неспорна сума на реализирани доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци). През годината са налице разходи за закупуване на стоки в размер на 53 413,74лв. и неспорни разходи за заплатени данъци, такси, ЗОВ и други публични вземания в размер на 1 425,59лв. и за покупката на недвижими имоти в общ размер на 142 601,78лв. или разходи в общ размер на 197 441,11лв. Към тях следва да се прибавят паричните средства по банковите сметки в края на периода в размер на 47 193,54 лв. По този начин се изчислява превишение на извършените през годината разходи над доходите с установен източник със сумата в размер на 20 551,95лв., която сума представлява облагаем доход с неустановен източник. Същата сума следва да се приеме за данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се приспадат вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, изчислени в решението на горестоящия административен орган, тъй като по-долу в настоящото решение ще бъдат изложени доводи за тяхната недължимост. Върху данъчната основа в размер на 20 551,95лв. е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 055,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 836,99лв., изчислени посредством общодостъпен в Интернет страницата на НАП лихвен калкулатор. Обжалваните РА и РА за поправка на РА, изменени с решението на горестоящия административен орган, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени за разликата над посочените суми до размера на задължението за данък от 5 395,16лв. и размера на задължението за лихви от 2 197,20лв.

При повторното ревизионно производство, с възражението против повторно издадения РД, са представени доказателства за получени заеми през 2017г. и 2018г. от майката на жалбоподателя М.Ч. от заемодателя С. Х., които са върнати през 2020г., след ревизирания период. Посочено е, че заемодателят разполага с доходи с доказан произход от работа във Великобритания, като в подкрепа на твърдението са представени „данъчни декларации“ на английски език, без надлежен превод на български език.

Настоящият съдебен състав намира, че се касае за частни документи с недостоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК, които са съставени единствено за целите на обжалването. Следва да бъде акцентирано на обстоятелството, че договорите за заем, ведно с разписките към тях за получените суми в брой от М.Ч. са представени едва с възражението против повторно издадения РД, когато жалбоподателят е запознат с неговите констатации и факта на непризнаване на декларирани от него суми с източник „дарение“ от родителите му. Лицето С. Х. не е посочено като заемодател от Ч., нито при проверката, предхождаща ревизията, нито в хода на първоначалното и повторното ревизионно производство, в отговор на надлежно връчени на РЛ ИПДПОЗЛ. Нещо повече, заемополучателката е посочила като източник на доходи, предоставени на сина и единствено нейни спестявания и спестявания на покойния й съпруг. Късното представяне на тези доказателства е препятствало проверяващите и ревизиращите органи по приходите да извършат проверка относно доходите с установен източник за заемодателя, които да им позволят генериране на парични средства в размери, които да позволят предоставянето на заеми, в размера, посочен в разписките.

При двете ревизионни производства е посочен източник на доходи на жалбоподателя за 2018г. под формата на получени парични средства от касите на собствените му дружества „Ч. трейд“ ЕООД и „Ч. комерс“ ЕООД. Съдът споделя изводите на ревизиращия екип и горестоящия административен орган относно обстоятелството, че паричните суми са получени през следващата 2019г., когато са начислени като дивидент и е заплатен данък върху дивидента. Този извод е подкрепен и от заключението на вещото лице по ССЕ, което се кредитира в тази си част, относно факта, че през 2018г. в оборотните ведомости на дружествата не са заведени разчетни сметки за средствата на собственика.

При начално салдо на парични средства към 01.01.2017г. в размер на 0лв., невключване в приходната част на паричния поток на претендирани като получени парични суми с произход заем, предоставен на майка му М.Ч. и парични средства от касата на дружествата „Ч. трейд“ ЕООД и „Ч. комерс“ ЕООД, РА и РА за поправка на РА, изменени с решението на горестоящия административен орган, следва да бъдат потвърдени, в частта на допълнително определените доходи с неустановен произход по чл. 122 от ДОПК, подлежащи на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, съответно в размер на 17 427,66лв. за 2017г. и в размер на 43 778,58лв. и допълнително определените суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 1 275,70лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 390,18лв. и за 2018г. в размер на 3 752,19лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 767,18лв. Сумите на доходите с неустановен произход следва да се приемат за данъчни основи по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се приспадат вноските за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, изчислени в решението на горестоящия административен орган, тъй като по-долу в настоящото решение ще бъдат изложени доводи за тяхната недължимост. При този начин на изчисление, обаче, ще се влоши положението на жалбоподателя, което е недопустимо, предвид забраната по чл. 160, ал. 6 от ДОПК.   

Във връзка с възражението по допълнително установените задължения за ЗОВ на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващо се лице, вследствие изчислен доход с неустановен произход, подлежащ на облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, съдът намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на органа по приходите със съответните доказателства.

По отношение на допълнително определените по реда на чл. 124а, ал. 1 от ДОПК вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване) за 2016г., 2017г. и 2018г., ведно с прилежащите лихви следва да бъде посочено, че данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122 от ДОПК вследствие на констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно при наличие на недостиг на парични средства при РЛ, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства, осигурили въпросните разходи. При извършеното тълкуване на разпоредбата на чл. 124а, ал. 3 от ДОПК в тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че при ревизията не е установено, че доходът за 2016г., 2017г. и 2018г. е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен доход, върху който се дължат вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване). Действително, при ревизията са направени констатации за наличие на недекларирани доходи от продажба на стоки онлайн, но е формирана данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ само и единствено за 2015г. Поради тази причина, в тази си част обжалваните РА и РА за поправка на РА, изменени с решението на горестоящия административен орган, са неправилни и следва да бъдат отменени относно допълнително определените задължения за ЗОВ, както следва: за 2016г. ДОО в размер на 3 993,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 673,86лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 560лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 653,86лв. и ЗО в размер на 2 294,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 949,25лв.; за 2017г. ДОО в размер на 2 405,02лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 789,12лв., ДЗПО – УПФ в размер на 871,38лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 285,89лв. и ЗО в размер на 1 173,41лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 374,02лв. и за 2018г.: ДОО в размер на 4 839,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 000,53лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 322,19лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 273,37лв. и ЗО в размер на 2 026,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 416,83лв.

По отношение опровергаване констатацията за облагаем доход от дейността като ЕТ за 2015г. жалбоподателят ангажира свидетелски показания за съвместно извършвана дейност. Съдът констатира, че със свидетелските показания, изходящи от пряко заинтересовано от изхода на делото лице, се прави опит за обосноваване на съвместно извършвана търговска дейност от трима членове в едно семейство, съответно по-малък размер на укритите приходи при жалбоподателя. В тази връзка, следва да бъде посочено, че за ревизираните 2013г., 2014г., 2016г., 2017г. и 2018г. не е определяна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, тъй като задължението за данък от дейността като ЕТ (15%) не е включено в обхвата на ревизионното производство. В тази връзка, не следва да бъдат обсъждани доводите в жалбата за финансово подпомагане на дейността от родителите на жалбоподателя, включително чрез предоставени заемни парични средства на майка му М.Ч. през 2014г., 2015г., 2017г. и 2018г. В решението на горестоящия административен орган е подходено по максимално благоприятен за жалбоподателя начин, като в приходната част на паричния поток за ревизирания период, при определяне на нарастване на имущественото му съС.ие, са включени брутните и нетните приходи от продажбата на стоки онлайн, без да бъдат изключвани непредставени оригинали на документи за получени парични суми по наложени платежи и пощенски преводи. Същият подход е възприет и в настоящото съдебно решение, като в приходната част на паричния поток не са намерили отражение единствено претендирани като получени заеми от М.Ч. през 2017г. и 2018г. и получени парични суми от собствените на Т.Ч. дружества през 2018г.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалваните РА и РА за поправка на РА, потвърдени и изменени в решението на горестоящия административен орган за правилни и законосъобразни в тази част.

Този извод не се разколебава от представените разписки за наложени платежи, с изписано на тях ръкописно име „М.Ч.“ и положен подпис, потвърден като изпълнен от нея в свидетелските показания. Представените разписки са издадени през 2013г. и 2014г., които са извън ревизирания период, в който е определена данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.   

По отношение допълнително определените ЗОВ, изменени в решението на горестоящия административен орган, съдът констатира, че също не са ангажирани доказателства за опровергаване констатациите в обжалваните РА и РА за поправка на РА. Не са ангажирани и доказателства относно неправилни изчисления за размера на дължимите вноски за ЗОВ (авансови и за годишно изравняване), направени в решението на горестоящия административен орган за 2015г. Доколкото не е спорно, че жалбоподателят е извършвал независима икономическа дейност, изразяваща се в продажби на стоки онлайн, за резултатите на която не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, несъмнено са дължими авансови вноски и вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2015г., ведно с прилежащите лихви. Определянето им по реда на чл. 124а от ДОПК е правилно и законосъобразно и предвид мотивната част на Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022г. с предмет законова презумпция дали доходът с неустановен произход е такъв от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа за облагане.

По изложените аргументи, РА и РА за поправка на РА, потвърдени и изменени с решението на горестоящия административен орган, са правилни и законосъобразни, в частта относно допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 192лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 97,66лв. и допълнително определени вноски за ДОО в размер на 1 194,63лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 654,49лв., ДЗПО – УПФ в размер на 466,65лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 255,65лв. и ЗО в размер на 545,04лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 296,22лв.

         С оглед изхода на настоящия правен спор и своевременно направените искания, на страните по делото се дължат разноски по съразмерност. Жалбоподателят е представил списък с разноските на л. 2211 и втори такъв на л. 2216, в които са посочени идентични стойности на направените разноски – за държавна такса в размер на 10лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер на 600лв. Съобразно уважената част на жалбата следва да му бъде присъдена сумата в размер на 495,08лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и осем стотинки).

На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 380,80лв. (триста и осемдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.

Мотивиран от горното, съдът

                                     

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  РА № Р-16001620006522-091-001 от 05.05.2021г., поправен с РА № П-16001621085278-003-001/18.05.2021г., издадени от П.С.– началник сектор, възложил ревизията и А.Б.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 393 от 15.07.2021г. на директор на дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която на  Т.И.Ч., ЕГН: ********** *** са допълнително определени:

-дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 761,96лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 542,59лв.;

-авансови вноски и вноски за годишно изравняване, както следва: за 2014г. ДОО в общ размер на 1 314,45лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 848,48лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 513,46лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 331,43лв. и ЗО в общ размер на 619,93лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 392,67лв.; за 2016г. в общ размер на 3 993,60лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 673,86лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 560лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 653,86лв. и ЗО в общ размер на 2 294,40лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 949,25лв.; за 2017г. ДОО в общ размер на 2 405,02лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 789,12лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 871,38лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 285,89лв. и ЗО в общ размер на 1 173,41лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 374,02лв. и за 2018г. ДОО в общ размер на 4 839,20лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 000,53лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 1 322,19лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 273,37лв. и ЗО в общ размер на 2 026,80лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 416,83лв.

ИЗМЕНЯ РА № Р-16001620006522-091-001 от 05.05.2021г., поправен с РА № П-16001621085278-003-001/18.05.2021г., издадени от П.С.– началник сектор, възложил ревизията и А.Б.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 393 от 15.07.2021г. на директор на дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която на  Т.И.Ч., ЕГН: ********** *** допълнително са определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г., КАТО НАМАЛЯВА размера на задължението от 5 395,16лв. на 2 055,20лв. и размера на прилежащите лихви  от 2 197,20лв. на 836,99лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по отношение на:

-дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 192лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 97,66лв.;

-дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 1 275,70лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 390,18лв. и за 2018г. в размер на 3 752,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 767,18лв.;

-авансови вноски и вноски за годишно изравняване за 2015г. ДОО в общ размер на 1 194,63лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 654,49лв., ДЗПО – УПФ в общ размер на 466,65лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 255,65лв. и ЗО в общ размер на 545,04лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 296,22лв.;

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на Т.И.Ч., ЕГН: ********** ***  сумата в размер на 495,08лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и осем стотинки) разноски.

ОСЪЖДА Т.И.Ч., ЕГН: ********** *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 380,80лв. (триста и осемдесет лева и осемдесет стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок съобщаването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: