О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../ ………..11.2021г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело №1346 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото има за предмет иск на “Инвестбанк“АД, против З.Ж.Т., с
правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.505, ал.1 и чл.537 от ТЗ, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за
установяване на дължимостта на сумата от 100000 евро, представляваща част от
задължение по Запис на заповед от 26.10.2009г. в общ размер от 4700000 евро,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед
№7646/11.09.2013г. за
изпълнение парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№13147/2013г. на РС
Варна.
В
хода на производството е прието за ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че процесният запис на заповед е издаден за
обезпечаване на погасяването на задължението по Договор за банков кредит
№159/29.10.2009г., изменен с Анекс №1/28.05.2010г., отпуснат на “Си Джи
Еф-Акционерна общност“ АД и солидарни длъжници “Ол Сийз България“ ООД и “Силвър
Тръст“ ЕАД.
Предвид
приетото, че обезпеченото
с процесният ЗЗ, парично вземане е процедирано като актив в масата на
несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД /заличен търговец по реда на
чл.632, ал.4 от ТЗ/, респективно с оглед извършената проверка по искане на
ответника за допустимост на настоящото производство, имащо са цел ангажиране на
отговорността на издателя на ценната книга, ответникът е заявил подробно
мотивирано искане за изменение на доклада по делото, като същият се допълни с въпросите
от обхвата на правилата за поръчителството
и по-конкретно от
обхвата на чл.146 и чл.147 от ЗЗД.
На следващо място
ответника сезира с искане, да се извърши проверка по реда на чл.28 от
КМЧП има ли международна компетентност настоящият съд по обуславящи вземането въпроси-притежанието
на главното вземане; изпълнението по главното вземане; на кого трябва да се
плати по главното, а от тук и по гаранционното вземане-с оглед на постановените актове в производството
по несъстоятелност на “Еър Лоджистикс Аимитед“ Инк. и постановените съдебни
актове в производството по несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД.
На трето място ответника
претендира произнасяне от съда на основание чл.28 вр. с чл.31 от
КМЧП за валидността на актовете и действията по делото за несъстоятелност на “Еър Лоджистикс Аимитед“ Инк., водено
пред Федералния съд по несъстоятелност за Северен окръг на щата Тексас, Далас,
отнасящи се до имуществените права от тази несъстоятелност, в това число и
задграничното имущество на “Еър
Лоджистикс Аимитед“ Инк., осребрявано поради неговата географска локация в
производството по несъстоятелността на “Еър
Пропърти Девелопмънт“ АД по т.д.№730/2013г.
на Шуменски
окръжен съд.
На последно място, се иска произнасяне по връзката на настоящото дело с
исковете от синдика на несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД
предявени в гр.д.№2327/2020г. на СГС, които
искове, са основани на
вземане, съставляващо имуществено право от
несъстоятелността на Еър
и за което вземане,
и предоставените по него гаранции, ищецът претендира изключително притежание и
съответното на това право принудително
изпълнение, като се
претендира спиране на настоящият спор до приключване на този пред СГС на основание чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК вр. с чл.28, чл.31 и чл.38
от КМЧП.
В отговор на горните
искания, ищцовата страна е взела становище за тяхната неоснователност, като е
развила подробни съображения в това число и за “шиканиране“ на процеса.
За
да се произнесе съдът съобрази, следното:
Искането за изменение на доклада по
делото, като същият се допълни с въпросите от обхвата на правилата за поръчителството
визирани в чл.146 и чл.147 от ЗЗД, съдът намира за неоснователно. Вярно е, че в
хода на производство е направена аналогия между отговорността на издателя на
ЗЗ, като гарант за погасяване на задължение по банков кредит с тази на
поръчителя. Но това е сторено за целите на проверката на допустимостта на
производството и по-конкретно дали е възможно да се развие индивидуално
принудително изпълнение по отношение на гаранта, извън масата на
несъстоятелността на длъжника- кредитополучател. В тази връзка е възприето
становището, че както е възможно да се ангажира отговорността на поръчителя в
самостоятелно производство, извън несъстоятелността на главния длъжник, така е
допустимо и воденето на иск срещу издател на ценна книга, която обезпечава погасяване
на същото вземане. Въпросната преценка на допустимостта на производство, няма
връзка с материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на издателят
на запис на заповед, нито препраща към института на поръчителството, поради
което липсва основание за изменение на доклада по делото.
По искането за извършване на служебна
проверка разполагали настоящият съд с международна компетентност на основание
чл.28 от КМЧП:
Както се посочи по-горе настоящият
спор има за предмет установяване на дължимостта на сума в полза на
ищец-българско юридическо лице, за която сума е издаден заповед за изпълнение
парично задължение по чл.417 от ГПК, представляваща част от задължение по Запис
на заповед от 26.10.2009г., който е издаден от ответник-български гражданин за обезпечаване
на погасяване на задължение по договор за банков кредит отпуснат на юридическо
лице, регистрирано в България. В този смисъл, се касае за спор попадащ в
обхвата на чл.4 от КМЧП, респективно настоящият съд е компетентен да го
разреши. Факта, че е възможно част от подлежащите на разглеждане и обсъждане
обстоятелства, да имат международен елемент, не може да обуслови обратен извод,
доколкото по отношение на въпросните обстоятелства, не би могло да се формира
сила на пресъдено нещо.
По искането на ответника за извършване
на преценка при условията на чл.28 вр. с чл.31 от КМЧП на валидността на
актовете и действията на чуждестранен съд, понастоящем не се дължи произнасяне,
доколкото тази дейност следва да се извърши при разрешаване на спора по
същество с крайният съдебен акт.
Относно искането на ответника за
спиране на настоящия спор при условията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, предвид
преюдициалността на спора по гр.д.№2327/2020г. на СГС, съдът вече се е
произнесъл в посока неоснователност на същото, с протоколно определение от
30.09.20121г., като не са налице основания за изменение на това произнасяне.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение исканията на ответника за изменение на доклада по делото по
чл.146 от ГПК, като същият се допълни с въпросите от обхвата на правилата за
поръчителството визирани в чл.146 и чл.147 от ЗЗД, за извършване на преценка
при условията на чл.28 вр. с чл.31 от КМЧП на валидността на актовете и
действията на чуждестранен съд и за спиране по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК
на настоящото производство до приключване на спора по гр.д.№2327/2020г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.28
вр. с чл.4 от КМЧП, че настоящият съд е компетентен да разгледа и реши спора
предмет на иска на
“Инвестбанк“АД, против З.Ж.Т. с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.505,
ал.1 и чл.537 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на
дължимостта на сумата от 100000 евро, представляваща част от задължение по
Запис на заповед от 26.10.2009г. в общ размер от 4700000 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2013г. до окончателното
изплащане на задължението,
за което е издадена Заповед №7646/11.09.2013г. за
изпълнение парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№13147/2013г. на РС
Варна.
Определението подлежи на
обжалване само в частта, с която настоящият съд е определен да разгледа спора
по делото, на основание чл.28 от КМЧП.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД :