Присъда по дело №6451/2023 на Софийски градски съд

Мотиви по НОХД № 6451/2023 год. по описа на СГС, НК, 14 състав

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И. И. Б. за това, че на
05.09.2021г., около 17.00 часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат“, с рег. № К **** ВА, движейки се по бул.
„*******“, с посока на движение от ул. „Крайречие“ към ул. „Момина сълза“, срещу № 213
на бул. „*******“, при маневра ляв завой за навлизане в крайпътен имот, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДвП и реализирал
пътно-транспортно произшествие, като с предната част на управлявания от него автомобил
ударил в зоната на лявата врата намиращия се на бул. „*******“, в платното за движение с
посока към ул. „Момина сълза“ лек автомобил марка „Пежо”, модел „206“, с рег. № СА ****
ТР, с водач Р. М. Д.-О. и допуснал причиняването на телесна повреда на Р. М. Д.-О. –
престъпление по чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В качеството на частен обвинител в наказателното производство е
конституиран Р. М. Д.-О..
В съдебно заседание подсъдимият И. И. Б. на основание чл.371, ал.1,
т.2 от НПК признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, като на основание чл.372, ал.4 от НПК съгласието му е одобрено от
съда.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на
СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на съдебното
следствие се е доказала фактическата обстановка, видно от която
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл.342, ал.1, пр.3 от НК. От фактическа страна
прокурорът, с оглед направеното от подсъдимия самопризнание, приема за
установена фактическата обстановка описана в обвинителния акт и прави
извод за доказаност на обвинението. Представителят на държавното
обвинение пледира за налагането на наказание в рамките на предвиденото за
това престъпление.
Повереникът на частния обвинител счита, че по делото се е доказала
фактическата обстановка, видно от която подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по
чл.342, ал.1, пр.3 от НК и пледира за налагане на справедливо наказание.
Частният обвинител поддържа становището на повереника си.
Защитата на подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с която
да му бъде наложено наказание при условията на чл.78а от НК.
Подсъдимият поддържа становището на защитника си и изразява
съжаление.

Съдът, с оглед на направеното от подсъдимия самопризнание и
съобразно императивната разпоредба на чл. 373, ал.3 от НПК намира за
установено следното от

1

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И. И. Б. е роден на ****г. в с. Чорбаджийско, община
Кирково, област Кърджали, българин, български гражданин, със средно
специално образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият И. И. Б. е неосъждан. Същият не е бил известен на
органите на МВР като лице извършващо престъпления по транспорта. Към
дата 05.09.2021г. подсъдимият Б. е бил правоспособен водач на моторно
превозно средство и е притежавал свидетелство за управление на МПС №
*******, категория С, на отчет в град Кърджали, валидно до 08.01.2026г.
На 05.09.2021г., около 17.00ч., подсъдимият И. Б. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № К **** ВА в град
София, по бул. „*******“, с посока на движение от ул. „Крайречие“ към ул.
„Момина сълза“;
По същото време на бул. „*******“, в платното за движение с посока
към ул. „Момина сълза“ се намирал лек автомобил марка „Пежо“, модел
„206“, с рег. № СА **** ТР, с водач Р. М. Д.-О.. Около 17.00ч. на
горепосочените дата и място - 05.09.2021г. в град София, на бул. *******,
подсъдимият И. И. Б., управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег. № К **** ВА, предприел маневра „ляв завой“ за
навлизане в крайпътен имот, при което реализирал пътно-транспортно
произшествие с движещия се към ул. „Момина сълза“ с лек автомобил марка
„Пежо“, модел „206“, с рег. № СА **** ТР с водач Р. М. Д.-О..
Предприемайки маневрата за ляв завой, И. Б. нарушил следните
разпоредби на ЗДвП:
- Чл. 5, ал. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата: 1. С
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората...“
- Чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, ... да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него
и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение, като причинявайки ПТП водачът Б. реализирал сблъсък
с управлявания от Д.-О. лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег. №
СА **** ТР, допускайки причиняване на телесна повреда на последната.
На място пристигнал екип на СДВР, който извършил оглед на
местопроизшествие и с това първо действие по разследването било
образувано ДП№513 ЗМТ 11270/21 г. по описа на СДВР.
При проведеното разследване е установена следната фактическа
обстановка:
2

На 05.01.2021г., около 17.00ч. свидетелката Р. М. Д.-О. паркирала
автомобила си марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № СА **** ТР, в град София,
на бул. „*******“ в района на № 213 откъм страната на магазин „Билла“.
Пътното платно било с настилка от паваж, предназначено за движение в
двете посоки, като от двете му страни имало паркирани автомобили. Д.-О.
решила да паркира автомобила си на паркинга зад магазин „Билла“. Докато
предприемала съответните маневри за включване в движението забелязала от
отсрещната страна на булеварда, до тротоара, лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, бял на цвят, управляван от мъж на възраст
около петдесет години. Докато Д.-О. маневрирала с управлявания от нея лек
автомобил марка „Пежо“, водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“
започнал да подава звукови сигнали и и да крещи по нейн адрес обидни думи.
Тя му отвърнала, след което водачът на лекия автомобил марка „Фолксваген“
й заявил: „Ей сега ще видиш какво ще ти случи“, след което завъртял
предната част на автомобила си към нейния, в областта на предна лява врата,
потеглил рязко и се врязал в автомобила на Д.-О.. От удара, същата усетила
силна болка в лявата част на главата, в левия крак и в прешлените от лявата
страна.
В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие като
следи и веществени доказателства не са иззети, като в съответния протокол
подробно е описана установената фактическа обстановка.
В хода на разследването са назначени относимите към предмета на
делото експертизи.
Видно от назначената СМЕ, при процесното ПТП Р. Д.-О. е понесла
следните травматични увреждания: контузия на лявата колянна става и лявото
рамо, травма на глава, навяхване на шийната област, контузия на дясната
китка и първи пръст на дясната ръка с малки порезни ранички в областта на
пръста. Гореизброените травматични увреждания поотделно и в съвкупност
са реализирали медикобиологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Видно от експертното заключение на изготвената по делото Авто-
техническа експертиза, скоростта на движение на автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, управляван от И. Б. Б. към момента на удара е
била 24 километра в час. Опасната зона за спиране е била 11 метра. Описан е
подробно и механизмът на произшествието. Сочи се в експертното
заключение, че причина за настъпилото ПТП е субективното поведение на
водача на л.а марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ И. Б., който е извършил
маневра „завИ.е на ляво“, за да навлезе в района на №213, пресичайки
двойната непрекъсната разделителна линия M2, без да се съобрази с
положението на намиращия се лек автомобил марка „Пежо“. Сочи се в
експертното заключение, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“ И.
Б. е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като не
извършва маневрата, пресичайки непрекъснатата разделителна линия M2, и
дори да я извърши е следвало да се съобрази с положението, посоката и
скоростта на движение на намиращия се в коридора на движение на
3

автомобил л.а. „Пежо“, а водачът на л.а „Пежо“ Р. Д.-О. не е имала техническа
възможност да предотврати произшествието.
В хода на производството нанесените имуществени вреди са
възстановени.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК и
подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно -
показанията на свидетелите Р. Д. О., Т. О., М.О., Г.О., С.К., протокол за оглед на
местопроизшествие и албум, заключенията по СМЕ, СИЕ и АТЕ, свидетелство за съдимост
и писмените доказателства.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в
случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава
на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав принципно приема, че в
сочената, каквато е и процесната хипотеза е длъжен да приеме съществените
релевантни факти точно така както са описани в обвинителния акт. Този
извод следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността
й по точка втора на чл. 371 от НПК. С повторното уточнение, че съжденията
се отнасят до съществените факти, включени в предмета на доказване, съдът
отбелязва, че подсъдимият признава именно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт като дава съгласие да не се
събират доказателства за тях. Поради това съдът не разполага с принципната
възможност да релевира съгласието на подсъдимия към различни фактически
обстоятелства (непосочени в акта на обвинението или различно посочени),
дори за последните да се съдържат данни в събраните в досъдебното
производство доказателства. В подобен случай съдът не би следвало да
проведе делото по реда на съкратеното съдебното следствие, а по общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че фактите, посочени в акта на
обвинението и признати от подсъдимия Б. се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане
в цялост на същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.

При така установените факти съдът приема следното от

ПРАВНА СТРАНА:

Подсъдимият И. И. Б. е осъществил състава на престъпление по
4

чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият е
управлявал „Фолксваген”, модел „Пасат“, с рег. № К **** ВА – моторно
превозно средство по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП.
Съдът, като съобрази изразеното в ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. №
8/1982 г. разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по
смисъла на чл. 342, ал.1, пр.3 от НК включва всички действия или
бездействия с приборите и механизмите на превозното средство, независимо
дали същото се намира в покой или в движение. В настоящият случай
подсъдимият Б. е взаимодействал с уредите за управление на автомобила,
който се движил, имал е възможност да въздейства и съответно определя
неговата посока и скорост на движение.
На инкриминираната дата и място подсъдимият Б. е управлявал МПС
в нарушение на разпоредбите чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, като с предната
част на управлявания от него автомобил ударил в зоната на лявата врата
намиращия се на бул. „*******“, в платното за движение с посока към ул.
„Момина сълза“ лек автомобил марка „Пежо”, модел „206“, с рег. № СА ****
ТР, с водач Р. М. Д.-О. и допуснал причиняването на телесна повреда на Р. М.
Д.-О..
Именно в резултат на посочените нарушения и като пряка последица
от тях подсъдимият Б. е причинил телесна повреда на Р. М. Д.-О.. Налице е
пряка причинно следствена връзка между извършените от подсъдимия
нарушения и осъществените общественоопасни последици, тъй като при
спазването им от страна на подсъдимия Б. не би настъпил противоправния
резултат – телесното увреждане на Р. М. Д.-О. като следствие от удара между
управлявания от подсъдимия автомобил и автомобилът в които се е намирала.
Подсъдимият е действал виновно с форма на вината пряк
умисъл. За да стигне до този извод съдът съобрази, че в съзнанието на
подсъдимия, за което не са налице данни за качествени изменения по време
на инцидента, напълно и конкретно са се отразили всичките установени по
категоричен начин обективни характеристики на поведението му – завъртял
предната част на управлявания от него автомобил така че го насочил към
автомобила на Р. М. Д.-О., в областта на лявата предна врата, потеглил рязко
и блъснал автомобила си в този на Д.-О., което действие е годно да причини
телесни увреждания. Поради това, съдът намира за несъмнено установено, че
деянието на подсъдимия разкрива пряката насоченост на умисъла, с който е
осъществено. Това поведение на подсъдимия от обективна страна, заедно с
интелектуалната му преработка, е основата върху която съдът приема, че
волевите усилия на подсъдимия са били директно насочени към причиняване
на ПТП, като е допускал, че в резултат на него е могло да причини телесно
увреждане на друго лице.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
5

За престъплението по чл.342, ал.1, пр.3 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” до две години или „пробация“.
Съдът намери, че са налице предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание съгласно
разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК: за престъплението, което е умишлено, е
предвидено наказание до две години „лишаване от свобода“ или „пробация“,
причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени, деецът
не осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
При индивидуализацията на наказанието съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, а като смекчаващо - изказаното
съжаление. Предвид това намери, че достатъчно превантивно и
предупредително-възпиращо въздействие върху дееца ще окаже
административно наказание глоба в размер под средния предвиден в закона
размер, а именно 2 000.00 лв.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият бе осъден да заплати в полза на държавата направените по
делото разноски в размер на 583.50 лева, както и сумата от 5.00 лева за
служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист.

Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при СГС:
6

Номер на акта:	4
Дата:	15 януари 2024 г. (в сила от 26 януари 2024 г.)
Съдия:	Ралица Манолова

Дело:	20231100206451
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 ноември 2023 г.

Присъда по дело №6451/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите