№ 43
гр. Габрово, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Ива Димова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Ал. Хр. Ал.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600096 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от
адв. Р.Б., в качеството на договорен защитник на подсъдимия К.М.К. от с. Д., общ. ***,
против присъда № 260035 от 24.06.2021 г. по НОХД № 605/2020 г. по описа на Районен
съд – Габрово.
С обжалваната присъда подсъдимият К.М.К. е признат за виновен в това, че на
20.01.2020 г., в гр. Габрово, по ул. „Свищовска“, управлявал МПС - лек автомобил
„***“ с рег. № *** в срок на изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“, наложено му с наказателно постановление № 17-0341-
000664/28.08.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., след като е наказан за същото
деяние по административен ред с наказателно постановление № 17-0341-
000723/10.10.2017 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с периодичност два пъти
седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
десет месеца.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия не е наложено кумулативното
наказание глоба.
1
Със същата присъда подсъдимият К.М.К. е лишен от право да управлява МПС
за срок от една година.
Настоящото въззивно производство е второ по ред. Първоначално по жалбата е
образувано ВНОХД № 192/2021 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, приключило с
нова присъда от 15.12.2021 г., с която изцяло е отменена присъдата на Районен съд –
Габрово, вместо което подсъдимият К. е признат за невинен и оправдан по
обвинението за престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК. С решение № 71 от 20.05.2022 г.
по н.д. 196/2022 г. на ВКС, І н. о., е отменена оправдателна присъда № 18 от 15.12.2021
г. по ВНОХД № 192/2021 г. по описа на Окръжен съд – Габрово и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Във въззивната жалба формално се твърди, че обвинението не е доказано по
несъмнен и безспорен начин, тъй като не са събрани достатъчно преки доказателства,
които да сочат виновността на подсъдимото лице. Заявява се, че присъдата е
формирана на предположения, както и че съдът неправилно е възприел
последователността на цитираните в обвинителния акт наказателни постановления при
условие, че няма доказателства за последователността на връчването им, като в същите
не е отбелязан час на връчване. В жалбата се правят следните алтернативни искания: 1.
Да се отмени атакуваната присъда, като вместо нея да се постанови нов съдебен акт, с
който подсъдимият да бъде признат за невинен; 2. Да се приеме наличието на
основанието по чл. 9, ал. 2 от НК, като се постанови нов съдебен акт, с който
подсъдимият да бъде оправдан; 3. Подсъдимият да бъде оправдан, като се приложи
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК; 4.
Подсъдимият да бъде оправдан на основание чл. 13 от НК; 5. Да се измени присъдата в
частта за наказанието, като двете пробационни мерки бъдат определени за минимален
срок от по шест месеца, както и да се намали размера на наказанието лишаване от
правоуправление.
В депозираното допълнение към въззивната жалба пространно се развиват
съображенията на защитата за неустановена последователност на връчване на
подсъдимото лице на две от наказателните постановления, като се извежда съждението,
че обвинението не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Заявява
се, че в атакувания съдебен акт липсват мотиви относно изразеното в пледоарията на
защитата, че деянието по едното наказателно постановление е изтърпяно на 28.12.2019
г., т.е. преди инкриминираната дата 26.01.2020 г. Сочи се, че първоинстанционният съд
не бил обсъдил наличието на признаците от състава на административното нарушение
по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, въпреки направеното искане в тази насока. Изразява се
несъгласие с изводите на районния съд за липса на хипотезата на чл. 13 от НК и на
основанието на чл. 9, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав жалбата и допълнението
2
към нея, по изложените в тях съображения се поддържа от адв. Б.. По съществото на
делото защитникът изразява несъгласие с мотивите на касационния състав по н.д. №
196/2022 г. по описа на ВКС. Поддържа тезата за липса на признаците както от
обективния, така и от субективния състав на престъплението.
Подсъдимият К.К., редовно призован, не се явява в съдебното заседание пред
въззивния съд, за да упражни правото си лична защита и на последна дума.
Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово оспорва жалбата. По
съществото на делото обосновава искане първоинстанционният съдебен акт да се
потвърди, като правилен и законосъобразен.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата на подсъдимия, обсъди
становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въззивният съд намира, че за да постанови присъдата си първоинстанционният
съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, като е
анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност показанията на
свидетелите Х.Б. и Д.И.И., както и М.М. и Р.Е. (показанията на последните двама
свидетели са приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 5, във вр. с ал.
1, т. 5 от НПК); писмените доказателства – заверен преси от АУАН №
109188/26.01.2020 г., справка картон на водача - л. 8-11 от ДП, експертни решения и
удостоверение за раждане - л. 15 - 17 от ДП, справка от ОД на МВР – Габрово – л. 29 от
ДП, заверени преписи от НП № 16-0892-000092/31.03.2016 г., Заповед за прилагане на
ПАМ № 16-0892-000033 от 11.02.2016 г., НП № 16-0341-000465/20.06.2016 г., НП №
17-0341-000664 от 28.08.2017 г. и НП № 17-0341-000723 от 10.10.2017 г. – л. 29-35 от
ДП. След собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният
съд намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и
почива на вярна и добросъвестна интерпретация на доказателствата, като без да я
променя съществено по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема,
както следва:
Подсъдимият К.М.К. е роден на *** г. в гр. ***. Живее в с. Д., общ. ***.
Същият е български гражданин, неженен, със средно образование. Данните от
справката за съдимост установяват, че подсъдимият е осъждан многократно за
престъпления от общ характер. Видно от Справка/картон на водача (л. 8-11 от ДП)
К.М.К. е придобил правоспособност на водач на МПС от категориите „В“, „М“, „АМ“
през 2005 г. През 2013 г. му е издадено свидетелство за управление на МПС, валидно
3
до 27.08.2023 г.
Със съставяне на АУАН № 88453/10.02.2016 г. срещу подсъдимия К.К.
започнало административно наказателно производство за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП. Въз основа на Заповед за прилагане на ПАМ № 16-0892-000033/11.02.2016
г., СУМПС му било отнето на 10.02.2016 г. С НП № 16-0892-000092/31.03.2016 г. на
подсъдимия били наложени административни наказания по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП –
глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца. Съгласно справка от ОД на МВР (л. 29 от ДП), наказанието лишаване от
правоуправление е изпълнявано за периода 10.02.2016 г. – 10.08.2016 г.
С НП № 16-0341-000465/20.06.2016 г., издадено от началник сектор в ОД на
МВР – Габрово, влязло в сила на 04.04.2017 г., подсъдимият К.К. бил наказан за
извършени на 08.06.2016 г. нарушения на правилата за движение по пътищата, както
следва: за деяние по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за деяние
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и за деяние по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в
размер на 10 лева. Съгласно справка от ОД на МВР, наказанието лишаване от
правоуправление е изпълнявано за периода от 11.08.2016 г. до 11.08.2018 г.
Със съставяне на АУАН № 889144/31.07.2017 г. срещу подсъдимия К.К.
започнало административно – наказателно производство за извършени на 31.07.2017 г.
нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 150а от ЗДвП и по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП - на датата на съставяне на АУАН било установено, че управлява МПС с
отнето свидетелство за управление и същият отказал да бъде изпробван с техническо
средство за алкохол, като му е бил издаден и талон за медицинско изследване. , с което
е нарушил чл. 150а от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С НП № 17-0341-
000664/28.08.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., на К.К. били наложени наказания
само по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца. Съгласно справка от ОД на МВР, наказанието
лишаване от правоуправление е изпълнявано за периода от 12.08.2018 г. до 12.08.2020
г. За констатираното в АУАН нарушение по чл. 150а от ЗДвП не било издадено
наказателно постановление, тъй като административно-наказващият орган преценил,
че се касае за престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК, поради което изпратил
материалите по компетентност на РП - ***. С постановление от 05.10.2017 г. прокурор
при РП - *** прекратил досъдебно производство № 347/2017 г. по описа на РУ на МВР
- ***, образувано срещу К. по данни за извършено на 31.07.2017 г. престъпление по чл.
343в, ал. 1 от НК, като указал препис от постановлението да се изпрати на Началника
на РУ на МВР – *** за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
К. по АУАН № 889144/31.07.2017 г. С НП № 17-0341-000723/10.10.2017г., влязло в
сила на 28.12.2017 г., подсъдимият е наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с
4
глоба в размер на 300 лева за това, че на 31.07.2017 г., в землището на гр. ***,
управлява МПС, след като е бил лишен по административен ред от тази възможност с
НП № 16-0341-000465/20.06.2016 г., влязло в сила на 04.04.2017 г., като срокът на това
лишаване е от 24 месеца.
На 26.01.2020 г. подсъдимият К. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***
по ул. „Свищовска“ в гр. Габрово. Около 02,50 часа бил спрян за проверка от
автопатрулен екип на РУ на МВР - Габрово, в състава на който бил свидетелят Х.Б..
След поискано съдействие, на място пристигнал и свидетелят Д.И. - полицай в сектор
ПП при ОД на МВР - Габрово. Полицейските служители установили самоличността на
подсъдимия. При проверката К. не представил СУМПС и контролен талон. При
направена справка било установено, че свидетелството му за правоуправление е
отнето. На подсъдимия бил съставен АУАН № 109188/26.01.2020 г., който той
подписал без възражения.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са взети под внимание всички относими
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за
сметка на други, без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на
техния смисъл. При правилно установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд законосъобразно е извел правния извод за деятелността на
подсъдимия К.М.К., приемайки, че същият, след като на 20.01.2020 г., в гр. Габрово, по
ул. „Свищовска“, управлявал МПС - лек автомобил „***“ с рег. № *** в срока на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, наложено му с
наказателно постановление № 17-0341-000664/28.08.2017 г., влязло в сила на
28.12.2017 г., след като е наказан за същото деяние по административен ред с
наказателно постановление № 17-0341-000723/10.10.2017 г., както от обективна, така и
от субективна страна е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК. От обективна
страна правилно е прието, че към 26.01.2020 г. подсъдимият е изтърпявал наказание
„лишаване от право да управлява МПС“, което му е било наложено с наказателно
постановление № 17-0341-000664/28.08.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., както и
че към датата на инкриминираното деяние същият е бил наказан по административен
ред с наказателно постановление № 17-0341-000723/10.10.2017 г. за същото деяние – за
управление на МПС в срока на изпълнение на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС. Правилно е заключението на районния съд, че от субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл на вината, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. Несъмнено е, че подсъдимият К. е съзнавал, че
свидетелството му за управление на МПС е отнето още през месец февруари 2016 г.,
след което още няколко пъти е наказван по административен ред за нарушения на
5
правилата за движение по пътищата, за някои от които са му налагани наказания
„лишаване от право да управлява МПС“. Всички описани при излагане по-горе на
фактическата обстановка наказателни постановления, имащи отношение към
съставомерността на деянието, са връчени на подсъдимото лице и са влезли в сила
преди датата на престъплението, от което следва, че К. е имал знание както за вида и
характера на описаните в тях нарушения по ЗДвП, така и за наложените му наказания,
респективно е дължал поведение съобразено с наложените му наказания „лишаване от
право да управлява МПС“. На следващо място, несъмнено е, че подсъдимият К. е
запознат и с НП № 17-0341-000723/10.10.2017 г., с което е наказан по чл. 177, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и по-точно, че на 31.07.2017 г. е управлявал МПС, след като е лишен по
административен ред от това право.
Във въззивната жалба се излага, че обвинението е неясно, тъй като не бил
конкретизиран часа на връчване на двете наказателни постановления и не била
доказана последователността на влизането им в сила, поради което и подсъдимият не
бил наясно, че управлява МПС в срока на наложено му наказание, свързано с
лишаване от правоуправление. Възражението е напълно неоснователно. Същото е
направено и пред районния съд, който мотивирано го е отхвърлил по съображения,
които се споделят от настоящия състав. На свой ред въззивният съд следва да посочи
следното: Несъмнено е и това е видно от справката от началник сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Габрово (л. 29 от ДП), че постановеното с НП № 16-0341-000465/20.06.2016
г. спрямо подсъдимия К. лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца е
изпълнявано за периода от 11.08.2016 г. до 11.08.2018 г. От това следва, че на
31.07.2017 г. същият е управлявал МПС в срока на лишаването му от това право. За
това си нарушение той е наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с наказателно
постановление № 17-0341-000723/10.10.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г. Поради
отказа да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол е наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца с НП № 17-0341-
000664/28.08.2017 г., влязло в сила на 28.12.2017 г., като това наказание не е изтърпяно
към 26.01.2020 г. От изложеното следва, че към инкриминираната дата подсъдимият е
бил наказан по административен ред за управление на МПС в срока на лишаване от
право да управлява МПС, по който начин и както е прието в отменителното решение
на ВКС той е „изчерпил“ възможностите си да управлява МПС в срока на лишаване от
право да управлява такова превозно средство и да бъде наказан само по
административен ред. Въпреки това на 26.01.2020 г., вече в срока на последващото
лишаване от право, което не е било изтърпяно, той отново управлява МПС. В случая е
без значение в каква последователност на 18.12.2017 г. са връчени двете наказателни
постановления. Не се дължи установява и на часовете на тяхното връчване.
Същественото е, че към 26.01.2020 г. и двете наказателни постановления са били
сведени до знанието на подсъдимия К., връчени са му, той не ги е оспорил по съдебен
6
ред и те са влезли в сила, съответно е следвало да спазва ограниченията, произтичащи
от наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
Неоснователно е възражението, че обвинението не било ясно, тъй като в него
липсвало позоваване на НП № 16-0341-000465/20.06.2016 г. Видно е, че в
обстоятелствената част на наказателно постановление № 17-0341-000723/10.10.2017 г.,
на което се позовава обвинението, е налице изрично позоваване на НП № 16-0341-
000465/20.06.2016 г., за да се обоснове фактическия и правния извод за консумирано
нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Следователно към инкриминираната дата
26.01.2020 г. подсъдимият К. е знаел, че е наказан за това, че управлява МПС в срока
на изпълнение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ и основен
източник на това му знание е именно връченото му НП № 17-0341-000723/10.10.2017 г.
Неоснователен е укорът към състава на районния съд, че не бил обсъдил
изразеното в пледоарията на защитата виждане, че деянието по едното наказателно
постановление е изтърпяно на 28.12.2019 г., т.е. преди инкриминираната дата
26.01.2020 г. Прегледът на протокола от проведеното на 24.06.2021 г. съдебно
заседание навежда на съждението, че се има предвид наложеното наказание лишаване
от правоуправление за срок от 24 месеца по НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г., влязло
в сила на 28.12.2017 г. Неправилно обаче защитникът счита, че срокът на наказанието
започва да тече от датата на влизане в сила на наказателното постановление, поради
което наказанието по обсъжданото НП следва да е изтърпяно на 28.12.2019 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В
случая към датата на влизане в сила на НП № 17-0341-000664/28.08.2017 г.
подсъдимият К. не е изтърпял същото наказание, наложено му по предходно НП,
поради което и както изрично е посочено в справката от ОД на МВР – Габрово,
постановеното лишаване от права е с начало на изпълнение от 12.08.2018 г.
На следващо място, напълно неоснователно е искането за приложение на чл. 9,
ал. 2 от НК. Обществената опасност е характеристика на престъплението, изразяваща
се в отрицателното въздействие на проявата върху обекта и функционално
производната на това нейна обществена укоримост. За степента на обществена
опасност - нейната малозначителност или явна незначителност, следва да се съди от
начина, по който защитеният обект е бил засегнат, от вида на увредения или застрашен
предмет, от времето, мястото и условията, при които е реализирано това засягане,
както и от субективните особености на проявата. В този смисъл малозначително е това
деяние, което въобще не е в състояние да засегне защитения обществен порядък, или
пък засягането му е така нищожно, че то не е годно да окаже това отрицателно
въздействие, което законодателят е счел за достатъчно сериозно при
7
криминализирането на проявата. В разглеждания случай деянието, в което са е
изразило престъплението, накърнява съществени обществени отношения. Извършено е
от лице, което многократно е наказвано по административен ред за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата, включително за управление на
МПС в срока на лишаване от право да управлява МПС. Наред с това подсъдимият К. е
осъждан за престъпления от общ характер, включително за престъпления по
транспорта. Личната обществена опасност на дееца неминуемо рефлектира и върху
обществената опасност на деянието. Ето защо въззивният съд се солидаризира с извода
на контролираната инстанция, че извършеното от К.К. не носи белезите на визираната
в чл. 9, ал. 2 от НК проява, която само формално да изпълнява признаците на
престъпление.
Напълно неоснователно е искането за оправдаване на подсъдимия, като се
приложи разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК.
Соченият от защитата текст от процесуалния закон визира случаи, при които деянието
не е съставомерно по НК, но покрива признаците на административно нарушение.
Конкретният случай не е такъв. Съставите на престъплението по чл. 343в, ал. 1 от НК
и по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не са идентични. В настоящото производство е
установено, че подсъдимият К. не само е управлявал МПС в срока на лишаване от
право да управлява МПС, но и, че това е сторено след като вече е наказан по
административен ред по чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това деяние.
Изцяло неоснователно е възражението, че подсъдимият К. е извършил
деянието при крайна необходимост. В тази насока районният съд е изложил
убедителни доводи, които напълно се споделят от настоящия състав. Правилно е
приетото, че заканата от свидетелката Р.Е. за увреждане на автомобила на подсъдимия
не покрива критериите за изключване на обществената опасност поради крайна
необходимост, тъй като освен защита на имотни блага, разпоредбата на чл. 13 от НК
изисква деецът да не е могъл да избегне по друг начин опасността, както и
причинените от деянието вреди да са по-малко значими от предотвратените. Съобразен
с изискванията на закона е изводът, че в случая липсва баланс между предотвратени и
причинени вреди, както и не може да се приеме наличие на непосредствена опасност за
засягате на наистина значими интереси и блага.
Следващото оплакване на въззивния жалбоподател е по размера на наложеното
наказание пробация. Настоящият съд намира, че жалбата е неоснователна и в тази част.
За престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева, както и лишаване
от права по реда на чл. 343г от НК.
Съставът на първоинстанционния съд е счел, че са налице основанията на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация.
8
Прилагайки по този начин закона, районният съд е наложил на подсъдимия К.
наказание пробация, което да включва пробационните мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца с периодичност два пъти
седмично и 2. Задължителни пробационни мерки с пробационен служител за срок от
десет месеца; на основание чл. 55, ал. 3 от НК не е наложил кумулативното наказание
глоба; на основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за
срок от една година.
Становището на въззивният съд е, че не са били налице основанията за
приложение на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК
предполага кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай не може да се приеме, че е налице кумулативност на двете
условия. Посочените от районния съд смекчаващи обстоятелства (ниска степен на
обществена опасност на деянието; емоционалното състояние на подсъдимия; неговата
трудова и семейна ангажираност), дори и да се приеме, че са проявени, не са нито
изключителни, нито многобройни. Изцяло са игнорирани наличните отегчаващи
обстоятелства – обремененото съдебно минало на К.К., включително чрез осъждания
за престъпления по транспорта; данните за издадените против него наказателни
постановления за различни нарушения на правилата за движение по пътищата;
проявите му, сочещи на трайно и системно нарушаване на едни и същи установени в
обществото правила на поведение. Настоящото въззивно производство е образувано
само по жалба на подсъдимия, поради което не може да се преодолее забраната за
reformatio in peius.
Настоящият състав счита, че не са налице основания за допълнително
облекчаване на наказателната отговорност на подсъдимото лице. Намаляването на
продължителността на двете пробационни мерки би било проява на неоправдан
либерализъм, конфронтиращ се с правилата на чл. 54 от НК. По същите съображения
съдът приема, че не са налице основания за намаляване на срока на наложеното на
подсъдимия К. по реда на чл. 343г, вр. с чл. 343в, ал. 1 от НК наказание „лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година“.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната й.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, въззивният съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260035 от 24.06.2021 г. по НОХД № 605/2020 г.
по описа на Районен съд - Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10