№ 100
гр. Враца, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500102 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 221/06.01.2022 г. на "ИВ и СИЕ
2010" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, против
Решение № 294/08.12.2021 г. по гр.д.№ 1996/2021 г. по описа на Районен съд-
Враца, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника
против "ПИН и СИЕ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 2 713,97 лв., представляваща главница по договор за
заем от 21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 379,96 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 01.01.2020 г. – 18.05.2021
г., и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски в
размер на 500,00 лв.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че районният съд е възприел правилно част от събраните по
делото доказателства, но е тълкувал тенденциозно друга част от
доказателствата. Навеждат се доводи, че от представеното по делото
извлечение от банковата сметка на "ИВ и СИЕ" ЕООД безспорно се
установява, че ищецът е направил плащане към НАП в размер на 2 713,97 г.,
като от приложеното писмо на НАП е видно, че това плащане е разпределено
за покриване публични задължение на "ПИН и СИЕ" ЕООД. Изтъква се, че
1
въпреки тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е
доказано основанието, на което се предоставя посочената сума. Въззивникът
счита, че съдът необосновано е изключил от доказателствата показанията на
св.П. П.. Развива съображения, че този свидетел предава телефонен разговор
между управителите на двете дружества към м.10.2019 г., който е възприел
лично и при който е уговорено превеждането на дадената в заем сума и срока
за нейното връщане. Посочва, че този свидетел няма връзки с нито една от
двете страни, но неговите показания не са взети под внимание, а са
кредитирани показанията на св.П.И., която е в родствени отношения с
управителя и собственик на ответното дружество и към момента на
възникване на облигационното правоотношение е била управителят, който е
представлявал ответника и е влязъл в заемното правоотношение.
В жалбата се прави анализ и на събраните от ответника гласни
доказателства, като се изтъква, че сочената от свидетелите уговорка ищецът
да бъде подизпълнител на ответника би била нищожна, тъй като при
договорите за обществена поръчка подизпълнители могат да бъдат само лица,
които изрично са включени в решението за възлагане на същата.
Въззивникът счита, че в първоинстанционното производство са
събрани достатъчно доказателства, че между него и ответното дружество са
съществували търговски отношения, които са довели до комуникация между
представителите на двете дружества, както и непротиворечиви доказателства,
че е погасил публичните задължения на ответника с уговорката, че сумата е
дадена в заем и ще бъде върната до 31.12.2019 г.
Въззивникът моли за отмяна на решението, уважаване на предявените
искове и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор вх.№ 3200/04.03.2022 г.
от адв.Е.Г., в качеството й на пълномощник на въззиваемия "ПИН и СИЕ"
ЕООД, който оспорва основателността на въззивната жалба и поддържа, че
решението на РС-Враца е правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че
съдът правилно не е кредитирал показанията на св.П.П., тъй като същият не
може да уточни за какви осигуровки става въпрос – на физическото лице П.
А. или на фирмата, както и че чутият разговор е бил проведен по телефона и
свидетелят уточнява, че съдържанието на този разговор му е било споделено
от представляващата дружеството.
Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд правилно е
кредитирал показанията на св.П. А., която до м.01.2020 г. е била едноличен
собственик на капитала на дружеството-ответник, и от чиито показания се
установява, че са били в приятелски отношения с пълномощника на
ищцовото дружество и са постигнали устна договорка с него да експлоатира
павилиона в училище "Никола Вапцаров", гр.Враца без да й заплаща наем, но
при поето задължение да заплаща осигуровките на работещата там
служителка на ищцовото дружество. Посочва, че от показанията на същата
свидетелка се установява, че след като е била уведомена от НАП, че има
съставени актове за невнасяне на осигуровките на служителката, се е свързала
с ищеца, който е заявил, че ще изпълни договорката и ще заплати
задълженията си за внасяне на осигуровките, като това е причината за
заплащане на претедираната сума, а не договор за заем. Сочи също, че тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на св.И. П., в качеството й на
директор на училището, в което се намира павилиона.
2
Въззиваемият моли да бъде потвърден обжалвания съдебен акт и да му
бъдат присъдени направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на „ИВ и СИЕ 2010”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез
пълномощника адв.Н.Н., с която против „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, са предявени осъдителни искове,
както следва: иск за сумата 2 713,97 лв., представляваща главница по
неизпълнен договор за заем от 21.10.2019 г., и иск за сумата 379,96 лв.,
представляваща законна лихва за забава от 01.01.2020 г. до 18.05.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че през 2019 г. между страните по делото
са съществували търговски отношения, които са довели до ежедневна
комуникация между представителите на двете дружества. Сочи се, че на
21.10.2019 г. управителят на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД е споделил с
представител на „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД, че е в затруднено икономическо
състояние и има необходимост от парични средства за погасяване на
задълженията към НАП за дължими вноски за осигуровки в размер на 2
713,97 лв. На същата дата представителят на ищцовото дружество се
съгласил, че ще погаси дължимите от „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД
осигурителни вноски в срок до 30.10.2019 г. Твърди се, че от името на
ищцовото дружество на 24.10.2019 г. е заплатена на ПОС устройство с №
93935880 сумата от 2 713,97 лв. за погасяване на задълженията за
осигурителни вноски на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД. Поддържа се, че
постигнатата с управителя на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД устна уговорка
представлява договор за заем, като съгласно нея дадената в заем сума е
следвало да бъде върната до 31.12.2019 г. Посочва се, че след изтичане на
уговорения срок „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД не е върнало дадената в заем
сума. Твърди се, че представител на ищцовото дружество многократно се е
свързвал с управителя на ответното, но същият отказва да се ангажира със
срок за погасяване на задължението. Поддържа се, че ответникът не е
изпълнил задължението си за връщане на взетия заем пълно, точно и срочно,
което поражда правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Претендира се присъдждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
пълномощника му адв.Е.Г., в който се оспорва основателността на
предявените искове. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения,
като се изтъква, че в посочения период А. И. И. не е бил собственик и
представляващ дружеството, а друго лице е било негов собственик. Твърди
се, че А. И. И. е закупил дружествените дялове на дружеството-ответник на
20.01.2020 г., не се е срещал с представител на ищцовото дружество, нито го е
3
молил за финансова помощ. Сочи се, че предишната собственица на
дружеството-ответник е имала сключен договор с ПТГ „Никола Й.
Вапцаров”, гр. Враца да експлоатира павилиона, находящ се на територията
му, като се е договорила с ищеца той да работи по пълномощие от името на
нейното дружество, като не трябвало да й плаща наем, а се задължил да
заплаща задълженията за осигуровки на работещата там. След като била
уведомена от служителите на НАП, че има съставени актове за невнасяне на
осигуровки, тя се свързала с ищеца, който заявил, че ще изпълни договорката
и ще заплати задълженията си, което е сторил чрез ПОС устройство.
Поддържа се, че по тази причина е заплатена претендираната с исковата
молба сума, а не като даден заем. Иска се от съда предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства. Районният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и
е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил изводи за
неоснователност на исковите претенции. Фактическите констатации и
правните изводи се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и
на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269,
изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
Правното основание на предявените искове е чл.79, ал.1 вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната
страна даде, а другата получи в заем парична сума. Върху ищеца лежи
доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да
установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът носи
тежестта в условията на насрещно и непълно доказване да докаже
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице
порок на волята, че задължението е погасено или други факти съобразно
наведените възражения.
В конкретния случай са събрани писмени доказателства /извлечение от
банкова сметка, разкрита при „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр „ИВ и СИЕ 2010”
ЕООД и разписка, издадена от ТД на НАП офис Враца, за извършено
безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС/, от които се установява
по безспорен начин, че на 24.10.2019 г. ищцовото дружество „ИВ и СИЕ
2010” ЕООД е извършило паричен превод от банковата си сметка, разкрита
при „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на сумата от 2 713,97 лв. по сметка на НАП,
като плащането е отнесено за публични задължения на ответното дружество
"ПИН и сие 2016" ЕООД по негова данъчно-осигурителна сметка, както
следва: 554,90 лв. – приходи на централен бюджет; 1 199,03 лв. – приходи за
социалноосигурителни фондове към НОИ; 657,29 лв. – приходи за НЗОК;
302,75 лв. – приходи за ДЗПО.
Страните спорят относно основанието за извършения превод, като в
подкрепа на твърденията си в първоинстанционното производство са
ангажирали гласни доказателства.
Доведеният от ищеца свидетел П. С. П. твърди, че е бил свидетел на
разговор, проведен по телефона средата на месец октомври между П. И. и К.
4
Д. П. – собственик на „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД, при който двете са се
разбрали К. да даде пари на П. с цел тя да си плати осигуровките, а
последната да върне парите до края на годината. Свидетелят заявява, че това
му е било споделено от К. П. след провеждането на разговора. Свидетелят не
може да уточни дали тези пари били за осигуровки на П. или за осигуровки на
фирмата й. Свидетелят посочва, че е бил при К. П. и е присъствал на
разговора, тъй като е служител на Д. П., който е син на К. П. и управител на
фирмата.
По искане на ответника са разпитани двама свидетели.
В показанията си свидетелката П. А. И. посочва, че е била управител и
едноличен собственик на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД до януари 2020 г., като
след това е прехвърлила дружествените дялове на баща си А. И..
Свидетелката твърди, че с управителя на „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД – Д. П.
били в приятелски отношения, като се били разбрали устно той да се
занимава с лавка в училище „Никола Вапцаров“, отдадена под наем на „ПИН
и СИЕ 2016” ЕООД след проведен търг. Той я зареждал, продавал, плащал
наемите и всички осигуровки на продавачката, която била служител на „ПИН
и СИЕ 2016” ЕООД. Свидетелката сочи, че получила обаждане от данъчен
инспектор, който й казал, че „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД има задължения за
осигуровки на служителката - продавач за година и половина, които Д. П. не
бил плащал. Свидетелката разговаряла с Д. П. по телефона, като се разбрали
той да плати задълженията, тъй като все още работел на тази лавка. Отрича до
края на 2020 г. да се е обаждала на някого, за да иска помощ за заплащане на
суми поради затруднено финансово положение.
По делото е разпитана като свидетел и И. Е. П. – директор на ПТГ
„Никола Вапцаров“ в гр. Враца. От показанията й се установява, че след
проведен търг през април 2018 г. е подписан договор за наем на павилион
между гимназията и „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД за една година. Свидетелката
заявява, че при подписване на договора са присъствали собственичката на
дружеството П. И. и Д. П.. Псочва, че Д. П. е направил ремонт на павилиона и
през тази една година той го обслужвал, зареждал го и имал продавачка,която
работела там. Фактурите за наема били издавани на „ПИН и СИЕ 2016”
ЕООД, но Д. П. го заплащал. Свидетелката твърди, че договорът изтекъл през
лятото на 2019 г., като през октомври 2019 г. „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД не е
било наемател.
Настоящият съдебен състав намира, че районният съд е извършил
правилна преценка на събраните гласни доказателства, като не е дал вяра на
показанията на доведения от ищеца свидетел, а е кредитирал показанията на
свидетелите на ответника. Действително свидетелят П. не е в родствени
връзки с управителите и собственици на спорещите търговски дружества, но
същият заявява, че работи за Д. П., който е син на собственичката на
ищцовото дружество "ИВ и сие 2010" ЕООД и който, според възприятията на
свидетеля, е управител на същото дружество. При това положение може да
бъде направен обоснован извод за наличие на обвързаност на свидетеля с една
от страните в спора, пораждаща възможна заинтересованост и поставяща под
съмнение достоверността на показанията му. В допълнение следва да бъде
отбелязано, че показанията на този свидетел не почиват на непосредствени
негови възприятия, а пресъздават разказаното му от К. Д. П. за воден от нея
телефонен разговор, както и че същите не се отличават с конкретика нито
5
относно датата на проведения разговор, нито относно размера на сумата,
която според свидетеля страните са се разбрали да бъде предоставена в заем,
нито относно начина на предаване на сумата.
Що се касае до показанията на свидетелката П. И., настоящият съдебен
състав отчита нейната заинтересованост от изхода на делото, произтичаща от
обстоятелството, че е бивш управител на ответното дружество "ПИН и сие
2016" ЕООД, което понастоящем се управлява от нейния баща.
Същевременно обаче тя е пряк и непосредствен участник в уговорките между
страните, показанията й са логични, последователни и се подкрепят от
показанията на свидетелката И. П., която е единственият незаинтересован от
изхода на спора свидетел и която установява, че Д. П. е обслужвал, зареждал
и плащал наемите за павилиона, находящ се в ПТГ „Никола Вапцаров“,
гр.Враца, макар че договорът за наем е бил сключен с "ПИН и сие 2016"
ЕООД.
Така изложеният анализ на събраните по делото гласни доказателства
води до извод, че ищецът е доказал, че е платил сумата 2 713,97 лв., с която са
погасени публични задължения на ответното дружество. Същият обаче не е
провел пълно и главно доказване на соченото в исковата молба основание за
извършеното плащане, а именно – договор за заем, тъй като липсват
категорични доказателства, че между страните е била постигната уговорка за
предаване на посочената сума от ищеца на ответника и поето задължение за
връщане на същата в посочения в исковата молба срок – до 31.12.2019 г.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че дори и да се приеме, че
между страните е съществувала уговорка, по силата на която ищецът да бъде
подизпълнител на ответника, то същата би била нищожна, тъй като при
договорите за обществена поръчка подизпълнители могат да бъдат само лица,
които изрично са включени в решението за възлагане на същата. Настоящият
съдебен състав намира, че тези доводи не следва да бъдат обсъждани, тъй
като са ирелевантни за настоящия правен спор. Както бе посочено, предмет
на спора е съществуването на вземане, произтичащо от договор за заем. За да
се приеме, че ответникът е осъществил своята защита е достатъчно да проведе
насрещно и непълно доказване, чрез което да обори достоверността на факта,
подлежащ на доказване от ищеца. Въззивният съд намира, че в случая такова
доказване е успешно проведено и с показанията на доведените от ответника
свидетели е осуетено доказването на ищеца и са поставени под съмнение
твърденията му за сключване на договор за заем. От ответника не се изисква
да провежда пълно доказване на сключен между страните друг вид договор,
поради което и не е необходимо да бъдат обсъждани възраженията на ищеца
за недействителност на същия.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Като е достигнал до
същия извод и е отхвърлил исковите претенции, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемия-ответник,
съгласно чл.78, ал.3 ГПК, поради което следва да му бъдат присъдени
направените такива в размер на 500,00 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен
съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 294/08.12.2021 г. по гр.д.№ 1996/2021 г.
по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК "ИВ и СИЕ 2010" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на
"ПИН и СИЕ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
сумата 500,00 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно,
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7