Определение по дело №1343/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 ал.1 вр.чл.217 ал.1 т.11 ЗУТ вр.чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК.

Образувано е по искане на С.З.С., като управител на „Хранинвест“ ЕООД ЕИК *********, за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 1719/23.05.2023г. на Кмета на община Варна, с която е наредено да бъдат премахнати преместваеми обекти - един брой павилион, изпълняващ функциите на контролно-пропускателен пункт - КПП и два броя елементи на градското обзавеждане /бариери/, находящи се в западната част на имот с идентификатор 10135.536.432 по КККР на гр.Варна, собственост на "ХРАНИНВЕСТ"ЕООД ЕИК *********, в 14-дневен срок от датата на уведомяване на тази заповед, като възстанови първоначалния вид на заемания терен и извози строителните отпадъци на определеното от Кмета на община Варна, място.

С писмо вх.№ 9307/19.06.2023г. е представена административната преписка по оспорената заповед.

По допустимостта на производството, съдът приема следното:

Съгласно чл.57а ал.3 ЗУТ, заповедите, постановени по реда на тази норма, подлежат на обжалване по реда на чл.215 ал.1 ЗУТ. Съобразно чл.217 ал.1 т.11 от ЗУТ, жалбите, подадени срещу заповедите, постановени по реда на чл.57 а ал.3 ЗУТ, не спират тяхното изпълнение.

В конкретния случай е налице допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Съгласно чл. 166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Приложимостта на нормата на чл. 166 от АПК предполага наличието на подадена жалба срещу административния акт и образувано основно производство, каквото в конкретния случай е адм.д.№1343/2023г. по описа на Административен съд – Варна. Този юридически факт в съвкупност с гореизложените, обуславя и допустимостта на направеното искане за спиране на изпълнението на заповедта.

По същество на искането:

При допуснато по силата на изрична разпоредба от закона предварително изпълнение, е презюмирано наличието на интерес от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което защитата по чл. 166 от АПК предполага да се установи наличието на друг противопоставим интерес - "значителна или трудно поправима вреда", която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение.

Като обстоятелства, с които аргументира искането за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал. 2 от АПК, жалбоподателят сочи, че след изпълнение на заповедта, имотът няма да се ползва от контролно-пропускателен режим, което ще доведе до безконтролно влизане и излизане на автомобили в обособения паркинг. Това безконтролно движение ще е предпоставка за инциденти, свързани със значителни материални щети и/или застрашаване живота и здравето на преминаващите граждани и гости на града. Посочва като пример случил се такъв инцидент с румънски автомобил, който отнел живота на 3-годишно дете на 29.06.2019г. Именно поради това е поставена и бариерата на паркинга, според жалбоподателя.

От така формулираните доводи, относими към производството по спиране на допуснатото предварително изпълнение, съдът приема, че е твърдението за предстоящ неконтролируем достъп до имот – частна собственост и принадлежащ на дружеството-жалбоподател.Именно то е релевантно към преценката дали върху правната сфера на жалбоподателя ще бъдат нанесени значителни или трудно поправими вреди. Страните не спорят, че дружеството-жалбоподател е собственик на описания в заповедта, имот. Съгласно чл.17 ал.3 от Конституцията на Република България, частната собственост е неприкосновена. Независимо от това законодателно решение, поставянето на временно-преместваеми съоръжения и в частни имоти, е подчинено на регламентиран ред. При констатирано негово нарушение, е допустимо по реда на чл.57а ЗУТ да се нареди неговото премахване.

В тежест на жалбоподателя пред административния съд е да посочи и установи наличието на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК както и вида, размера и вероятността за настъпване на твърдените имуществени вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или трудно поправими като основание за спирането на предварителното изпълнение по арг. на чл. 166, ал. 2 АПК вр. с чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Такива доказателства по делото не са представени. В искането за спиране не са посочени фактически обстоятелства, които да обосновават наличието на такава вреда, нито са представени доказателства за установяването й по вид и размер, за да се направи преценка за нейната значителност или непоправимост. Твърдението, че именно липсата на поставени бариера и контролно-пропускателен пункт е довела до инцидентът, състоял се на 29.06.2019г., не се ползва от безспорно установена причинно-следствена връзка.

В конкретния случай се сочи и , че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до безконтролно влизане и излизане на автомобили в обособения паркинг. Тези твърдения не изпълват състава на чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като са хипотетични и зависими от редица други събития, които е възможно да не настъпят, а освен това и са несъпоставими с обществения интерес, който се защитава посредством процесната заповед. За да са налице основанията, разписани в закона, при които се спира допуснатото по закон предварително изпълнение, следва да е налице реална и конкретна опасност от настъпването на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, като тежестта на доказване лежи върху него. В конкретния случай не се установява такава опасност, което обуславя извода за отсъствие на предпоставките, регламентирани в чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 1719/23.05.2023г. на Кмета на община Варна.

По тези съображения Административен съд-Варна, XXXIV-ти състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.З.С., като управител на „Хранинвест“ ЕООД ЕИК *********, за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 1719/23.05.2023г. на Кмета на община Варна, с която е наредено да бъдат премахнати преместваеми обекти - един брой павилион, изпълняващ функциите на контролно-пропускателен пункт - КПП и два броя елементи на градското обзавеждане /бариери/, находящи се в западната част на имот с идентификатор 10135.536.432 по КККР на гр.Варна, собственост на "ХРАНИНВЕСТ"ЕООД ЕИК *********, в 14-дневен срок от датата на уведомяване за тази заповед, като възстанови първоначалния вид на заемания терен и извози строителните отпадъци на определеното от Кмета на община Варна, място.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия: