Решение по дело №104/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./14.10.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретаря Галина Стефанова,

и прокурора

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 104 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Х. Клас Р. Фон А. срещу Ж.В.Н. за връщане сумата 10 738.41 евро, получена за изпълнение на договор за поръчка за плащане възнаграждението на В.И.А.по договора му с "Ханела Интернешънъл" ООД, за което е издадено пълномощно за теглене на суми от сметка на ищеца в ПИБ АД, по чл. 284, ал. 2 ЗЗД и за заплащане сумата 19 261.59 евро, частично от общата сума 40196.56 евро, изтеглена от сметка на ищеца в ПИБ АД, с която ответницата се е обогатила неоснователно, по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ищецът е посочил сметка в АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ титуляр: адв. К.О. Владимирова IBAN: ***: BUINBGSF.

Ответницата оспорва исковете.

Предявява възражения, че е отчела сумите на "Пропърти инвест" ООД чрез финансовия директор П.В.С., тъй като ищецът е бил клиент на това дружество, евентуално за погасяване по давност.

Ищецът намира, че възражението за изтекла давност е неоснователно, тъй като е узнал за неизпълнението на поръчката едва през есента на 2015 г.

Сочи, че ответницата е извършила последно плащане на А. на 09.10.2015 г. Ищецът намира, че погасителната давност е започнала да тече на тази дата т.е. не е изтекла към момента на предявяване на иска.

По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

От представения от ответницата заверен препис (л. 113) е видно, че на 15.08.2006 г. е сключен договор за правно обслужване, чрез който "Пропърти инвест груп", включващо "Пропърти инвест" и др. е възложило на "Джей Ем Лийгал Консулт" ЕООД, представлявано от ответницата, да предоставя правни консултации срещу възнаграждение, което се договаря между страните за всяка възложена работа преди изпълнението й.

В писмо от 06.12.2006 г. (л. 45) ответницата е уведомила ищеца, че има малка правна фирма, на която "Пропърти инвест" е клиент.

В писмо от 19.03.2007 г. (л. 38) ответницата е уведомила ищеца, че оригиналните нотариални актове за продажба на имотите са в офиса на "Пропърти инвест", а на следващия ден му е съобщила, че общата сума, необходима за урегулиране, е 68 871 евро (л. 37).

Оспорването авторството на писмата не е обосновано, а впоследствие е оттеглено изрично (л. 145).

От представения от ищеца заверен препис (л. 6) се установява, че на 02.05.2007 г. е сключен договор за поръчка, чрез който ответницата от името и за сметка на "Ханела Интернешънъл" ООД е възложила на В.И.А.да извърши действията, необходими за промяна на предназначението на имоти, срещу възнаграждение в размер 61 495 лв., в което са включени таксите, без тази по чл. 30 ЗОЗЗ, като изпълнителят е следвало да получи 30 747.50 лв. след сключването на договора, за което да се състави разписка, а останалата сума – след предоставяне на възложителя копие от протокола за положително решение на комисията за промяна на предназначението и дължимата такса (чл. 4, т. 2). След договора е вписана разписка за посочената сума, дадена от ответницата.

Банката е представила в заверено копие пълномощното с нотариална заверка № 2668/2007 г. (л. 133), с което ответницата е изтеглила процесните суми, съобразно искането на ищеца (л. 94). Видно е, че М. Н., като пълномощник на трето лице, на ищеца и на "Ханела Интернешънъл" ООД е преупълномощила ответницата да извършва действия на разпореждане с банковите сметки на упълномощителите.

От извлечението от сметка на ищеца в ПИБ АД (л. 15), се установява, че на 26 и 27.04.2007 г. ответницата е изтеглила по 5 000 евро, а на 02.05.2007 г. т.е. в деня на сключване на договора – 35 000 евро.

В литературата и в съдебната практика се приема, че извършването на представителни действия след упълномощаване означава конклудентно сключване на договор за поръчка (Таков, Кр. Доброволно представителство. С.: Сиби, 2006, с. 126 и решение № 338 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о., ГК).

При преупълномощаването възниква и представително правоотношение между упълномощителя и преупълномощения т.е. хипотезата е същата.

В становище от 14.06.2019 г. след срока за отговора ответницата оспорва съществуването на договор за поръчка, но с отговора не е предявено възражение, че тегленето на суми е извършено във връзка с други отношения между страните. Извършването на действията не може да бъде обяснено по друг начин освен чрез конклудентно сключване на договор за поръчка.

Ответницата е била пълномощник, както на дружеството по договора с В.А., така и на ищеца пред ПИБ, но не е предявила възражение, основано на твърдения, че е получила от дружеството друга сума, с която е платила на В.А..

Поради това съдът приема, че между страните е сключен конклудентно договор за поръчка с предмет плащането на възнаграждението на В.А.. Плащането на сумата по разписката, включена в договора за поръчка, е извършено от ответницата именно по възлагане от ищеца за изпълнение задължението на дружеството.

 

лист втори от решение от 14.10.2019 г. по гр. д. № 104/2019 год. ВОС, ХII-ти с-в

 

От цитираното извлечение от сметката на ищеца в ПИБ АД (л. 15-17), е видно, че в периода до м. септември 2008 г. ответницата е изтеглила цялата първоначално внесена сума 72 000 евро, с изключение на 275 евро.

Сумата, необходима за изпълнение на поръчката за плащането, е също в размер 30 747.50 лв. Съдът приема, че тази сума е получена от ответницата за изпълнение на поръчката.

За останалата част от изтеглената сума ответницата не е предявила възражение за основание за изтеглянето й. Възможно е част от тази сума да е дължимо възнаграждение на ответницата по договора за поръчка, по който тя е извършила действия, но не е изключено и отношенията да са уредени по друг начин.

По изпълнението на поръчката за второто плащане от ответницата:

В писмо, изпратено на 06.02.2013 г. (л. 65) в отговор на писмо от 29.01 с. г. (л. 64) от В.А., ответницата, като пълномощник на "Ханела Интернешънъл" ООД, излага, че банката иска потвърждение на пълномощното и предлага изпълнение на части.

С неприсъствено решение № 855, постановено на 24.02.2014 г. по гр. д. № 13262 по описа за 2013 г. на ВРС, VIII-ми състав (л. 7) е прието за установено, че "Ханела Интернешънъл" ООД дължи на В.И.А.сумата 23 500 лв., представляваща неизплатен остатък от възнаграждението в размер 30 747.50 лв. по чл. 4, т. 2 от горния договор.

В цитираното становище от 14.06.2019 г. ответницата твърди, че "Ханела Интернешънъл" ООД е платило на А. и иска това да бъде проверено от вещо лице. На твърдението се основава възражение, което не е предявено в срока за отговор и поради това е недопустимо. Отделно от това възражението е безпредметно, тъй като дори обстоятелството да се установи, то няма връзка с процесните поръчка и отчет.

Съдът приема, че поръчката не е изпълнена от ответницата.

По отношенията с "Пропърти инвест" ООД:

В тежест на ответницата е да докаже, че изтеглените суми са отчетени на третото лице по възлагане от ищеца (решение № 338 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 706/2017 г., IV г. о., ГК, посочено в писмените бележки на ответницата).

От представения от ответницата заверен препис (л. 104) е видно, че на 06.11.2007 г. по електронна поща е изпратено писмо от П.В.С. до ответницата, в което по повод на издадена от ответницата проформа фактура, той, като финансов директор на "Пропърти инвест" ООД или на "Пропърти инвест Груп" ООД, иска изпращането на оригинални фактури.

В представеното в заверен препис (л. 83) писмо, изпратено от С.Д.Г.до ответницата по електронна поща на 17.06.2016 г. (след подаване на тъжба от ищеца), подателката сочи, че е било обичайно клиент на "Пропърти инвест" ООД да упълномощи ответницата и че дори последната да е изтеглила сума от сметка на клиент, П.В.С. е бил отговорен за декларирането и плащането. Писмата не доказват възлагането.

В становището от 14.06.2019 г. ответницата заявява, че поради изтичане срока за съхраняване на документите няма как да се докаже, че "Пропърти инвест" ООД е участвало в отношенията между страните (л. 74).

Само за пълнота може да се отбележи, че в съдебната практика се приема, че когато получаването на сума от пълномощника е установено с писмени доказателства, то задължението за отчитането /предаването/ й на упълномощителя следва да се определи като задължение, установено с писмен акт по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, което прави свидетелските показания недопустими (цитираното от ответницата в писмената защита (решение № 225 от 28.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 903/2011 г., II т. о., ТК).

В представено от ищеца в заверен препис (л. 60) писмо от ответницата, изпратено по електронна поща на 01.04.2013 г., тя го уведомява, че ще проведе среща в община Аксаково за урегулирането.

От представено от ищеца в заверен препис (л. 66) удостоверение от ЧСИ № 717 е видно, че ответницата е платила по сметка по делото сумата 9 745 лв. в полза на взискателя В.А. на 09.10.2015 г.

Ищецът е подал тъжба от 12.02.2016 г., лично и като управител на "Ханела Интернешънъл" ООД до ВРП – първа страница (л. 63). Производството за обсебване е прекратено с постановление от 02.04.2018 г. (л. 118).

В практиката се разграничават разваляне и прекратяване на поръчката (решение № 424 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2009 г., IV г. о., ГК).

Съдът приема, че поръчката е оттеглена от ищеца през м. февруари 2016 г., когато при снемането на обяснения или показания до ответницата е достигнало изявлението на ищеца в тъжбата за оттегляне на доверието. Тогава е възникнало задължение на ответницата да върне сумата, изтеглена за плащане на третото лице.

Позоваването на съдебна практика в писмената защита на ответницата, че задължението възниква с получаване на сумата от пълномощника (решение № 11 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014 г., IV г. о., ГК и решение № 300 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о., ГК) не може да бъде споделено. Съдът приема, че и двете решения се отнасят до задължението за отчет на суми, получени от довереника от трето лице при изпълнение на поръчката, а не до задължение за връщане на суми, получени от довереника от доверителя за предстоящо изпълнение на поръчката.

По възражението за погасяване по давност:

Искът по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, по който е образувано настоящото производство е предявен на 21.01.2019 г. т.е. преди изтичане на общия давностен срок.

Възражението за погасяване на този иск по давност е неоснователно.

В учебната литература се приема, че задължението за връщане при неоснователно обогатяване става изискуемо веднага – с получаването на облагата от длъжника (Марков, М. Облигационно право. Помагало. С: Сиби, 2018, с. 409). В съдебната практика също се приема, че в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата (решение № 114 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2018 г., IV г. о., ГК).

Съдът приема, че задълженията за заплащане на обезщетенията за неоснователното обогатяване на ответницата с изтеглените суми над онази, необходима за плащането, са ставали изискуеми при всяко теглене, но не по-късно от м. септември 2008 г. Тогава е започнала да тече и общата погасителна давност.

Представлява ли частичното изпълнение признание на дълга:

В учебната литература се цитира и в съдебната практика се приема, че частичното плащане не съдържа признание за неизпълнената част (Тасев, С. Марков, М. Гражданско право. Обща част. Помагало. С.: Сиби, 2017, с. 298; решение № 214 от 14.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 18874/2002 г., V г. о.).

лист трети от решение от 14.10.2019 г. по гр. д. № 104/2019 год. ВОС, ХII-ти с-в

 

Процесното вземане за обезщетение е погасено по давност.

Искът по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

Искът по чл. 59 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ответницата следва да заплати на ищеца сумата 1 472.16 лв. – частта от сторените разноски в общ размер 4112.80 лв. по списък, съразмерно уважения иск. Ответницата не е претендирала разноски, поради което и съдът не присъжда такива.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Ж.В.Н. ЕГН **********, адрес: *** да върне на Х. Клас Р. Фон А., британски гражданин, роден на *** г., адрес: Hans Arnold, 39 Ringford Road, SW181RP London, Великобритания чрез пълномощника адв. К.О., Варненска адвокатска колегия, личен номер от Единния адвокатски регистър **********, кантора с адрес: гр. Варна, бул. "Съборни" 27, по сметка в АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ титуляр: адв. К.О. Владимирова IBAN: ***: BUINBGSF сумата 10738.41 евро (десет хиляди и седемстотин и тридесет и осем евро и 41 евроцента), получена за изпълнение на договор за поръчка за плащане възнаграждението на В.И.А.по договора му с "Ханела Интернешънъл" ООД, за което е издадено пълномощно за теглене на суми от сметка на ищеца в ПИБ АД, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, както и да му заплати сумата 1 472.16 лв. (хиляди и четиристотин и седемдесет и два лева и 16 ст.), представляваща сторените разноски, съразмерно уважения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х. Клас Р. Фон А. срещу Ж.В.Н. с. ЕГН, с. а. за заплащане сумата 19 261.59 евро (деветнадесет хиляди и двеста и шестдесет и едно евро и 59 евроцента), частично от общата сума 40196.56 евро, изтеглена от сметка на ищеца в ПИБ АД, с която ответницата се е обогатила неоснователно, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: