Определение по дело №796/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 15
Дата: 2 януари 2020 г.
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20191700500796
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.  Перник, 02.01.2020 г.

ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав,  в закрито съдебно заседание четвъртък, 02 януари 2020 г., в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев

Антония Атанасова - Алексова

като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова                                 в. гр. д. № 796 / 2019  по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ,  чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по  въззивна жалба подадена

ОТ „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД ЕИК*** представлявано от инж. Любомир Вангелов Спасов, в качеството му на Изпълнителен директор, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. М.,

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 1373 от 09.10.2019 г. постановено по                   гр. дело № 7885 / 2018 г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като  неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по делото било установено безспорно, наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, относно услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот.

От приетите по делото, ангажирани от ищеца писмени доказателства се установявало, че представените ОУ са одобрени от ДКЕВР, публикувани са в един местен и един централен ежедневник, съгласно разпоредбите на чл.150, ал.1 и.2 от Закона за енергетиката.

От съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, се установявал размера на претендираните с исковата молба суми, както и че разпределението на топлинната енергия е коректно, в съответствие с нормативната база за всеки един от отоплителните сезони, които формират задължението на ответника, както и че начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период цени и че разпределената топлинна енергия е на база реални отчети от общия топломер в сградата-етажна собственост, където се намира процесния топлофициран недвижим имот и индивидуалните разпределителни уреди и водомери в имота на ответника, като е изчислил реалния размер на задължението на ответника, за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия.

От представеното писмо на дирекция „местни приходи, отдел „Местни данъци и такси” към Община Перник, както и заверено копие на данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ се установявало право на собственост върху топлофицирания недвижим имот, за който се претендират дължимите суми от лицето Л.К.К.. Макар данъчната декларация да не била законово предвиден способ за доказване право на собственост, съгласно установената практика на съдилищата в България, била индиция за съществуването на право на собственост, още повече, че в приложеното писмо на Дирекция „Местни приходи”, Отдел „Местни данъци и такси” към Община Перник и заверено копие на Данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ е посочено, че ответника Л.К.К. е декларирала 1/2 ид.част от правото на собственост, върху имота, за който се претендират дължимите суми. В тази връзка сочат и  Решение №263 от 12.07.2019 г. на Окръжен съд-Перник.

Ответната страна представи в открито съдебно заседание и бракоразводно решение №23 от 17.02.2006 г. по ГД 4206/2005г.от което е видно че процесния имот е бил в режим на СИО.

По делото от страна на дружеството бил представен акт за сключен граждански брак №312 от 05.09.2007 г. видно от който брака не бил прекратен и ответника отговарял солидарно за задълженията през процесния период. Съда неправилно бил възприел в мотивите си, че брака е прекратен и след като имота е предоставен за ползване от К. Й. К., ответницата не дължала претендираните суми от дружеството, тъй като процесния топлофициран имот бил семейна имуществена общност. Спрямо ответниците възниквала по силата на закона солидарност, на основание на която кредиторът може да иска изпълнение, включително и принудително от двамата съпрузи, независимо от това, кой лично е договарял.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на въззивна жалба страна е подала отговор на въззивната жалба. С който моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя, като неоснователни, тъй като по делото не били представено доказателства удостоверяващи правото на собственост или вещно право на ползване на ответницата, върху процесния топлоснабден имот. Видно от представените по делото доказателства брака между ответницата и съпругът и К. Й. К. бил петкратен с влязло в сила на 04.03.2006г. Решение от 17.02.2006г. по гр.д. № 4206  /2005г. по описа на ПРС, поради което семейната имуществена общност се превърнала в обикновена съсобственост при равни части ½ ид.ч. и повторно сключения между тях брак не променял тази съсобственост.

Направено е искане за определяне размер на адвокатско възнаграждение за осъществяване на особено представителство пред въззивната инстанция.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Във въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

В настоящото производство въззиваемата страна, се представлява от назначен по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК в хода на първоинстанционното производство особен представител, поради което въззивният съд намира, че следва да определи възнаграждение на назначения особен представител за процесуално представителство и пред въззивната инстанция съгласно т.6 от ТР № 6 / 06.11.2013 по ТД № 6/2012 на ОС на ГТК на ВКС при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно приложимата действаща редакция на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017г., възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. По настоящото дело с оглед липсата на фактическа и правна сложност размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно минимума на една втора от по - горецитираната наредба, а именно в размер на сумата от 316.22 лв. /Триста и шестнадесет лв. и 22 ст./ Поради което следва да бъде указано на въззивната страна – ищец в първоинстанционното производство, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да внесе така определеното от въззивната инстанция възнаграждение на назначения по делото особен представител, с предупреждение, че ако не стори това, съдът ще присъди в полза на особения представител посочената сума и ще го снабди с изпълнителен лист.

Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2020 г. от 10.10 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.

УКАЗВА на „Топлофикация – Перник“ АД, че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да внесе по депозитната сметка на съда и представи незабавно доказателства за това, сумата в размер на 316.22 лв. /Триста и шестнадесет лв. и 22 ст./,  дължимо се независимо от изхода на делото  възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК особен представител, като ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не бъдат изпълнени указанията на съдът, така посочената сума ще бъде присъдена в полза на особения представител и съдът ще го снабди с изпълнителен лист, за принудително събиране на вземането.

Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да  разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:

Ø   да се  спести време;

Ø  да се намалят разходите по разрешаването на спора;

Ø  до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни;

Ø  да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.

Ø  запазите имиджа и тайните си;

Ø  обичайно се изпълнява доброволно;

Ø  запазят имиджа и тайните си;

Ø  за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.

Ø  медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.

За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото а на въззивника и препис от подадения отговор на въззивната жалба.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

ЧЛЕНОВЕ: 1.

  2.