№ 569
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Андреева
Членове:Елена Маврова
Стилияна Григорова
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско
дело № 20211100512420 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на процесуалния представител на АЛ. Д. М.,
лично и като баща на АЛ. АЛ. М. – адв. С. М. срещу разпореждане на ДСИ
при СИС на СРС по изп.д. № 1620/2021 г., с което съдебният изпълнител е
отказал да наложи глоба на длъжника К. И. за неизпълнение на задължението
й да спазва определения режим на лични контакти на жалбоподателя с детето
АЛ. АЛ. М..
Жалбата съдържа подробно изложение на неизпълнени от К. И.
задължения по предаване на детето А. на баща му за осъществяване на
определения му от съда режим на лични отношения.
Ответникът по молбата – К. И. счита жалбата за недопустима,
евентуално неоснователна. Твърди, че е изпълнила задълженията си и
основание да й бъде наложена глоба липсва.
Съдебният изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е
допустима, но неоснователна.
1
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена от
легитимирана страна, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Относно обжалваемостта на акта на съдебния изпълнител, съдът намира
следното:
Изпълнителният лист е издаден на А.М. и в него се съдържа
задължение за определено действие от страна на длъжника К. И. – за
предаване на детето А.М. за определените в изпълнителния титул дни и
периоди на бащата А.М.. В глава LХVІІІ на ГПК са описани изпълнителните
действия, които съдебният изпълнител дължи да извърши, когато длъжникът
по изпълнителния титул следва да изпълни заместимо или незаместимо
действие, да бездейства или когато задължението е за предаване на дете. В
последния случай неизпълнението е скрепено със санкция под формата на
налагане на глоба. Нормата на чл. 435, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК предвижда
обжалване на отказа на съдебния изпълнител да извърши определено
изпълнително действие. Дължимите от ръководещия изпълнителното
производство орган изпълнителни действия по глава LХVІІІ на ГПК, с
изключение на случаите, при които те са за заместими действия, се изразяват
в налагане на глоба. Именно отказът на ДСИ при СИС на СРС по изп.д. №
1620/2021 г. да наложи глоба на длъжника К. И., материализиран в
разпореждане от 25.08.2021 г., е предмет на обжалване. По тези съображения
съдът намира жалбата за допустима.
По основателността на жалбата съдът намира следното:
Изпълнително дело № 1620/2021 г. по описа на СИС при СРС е
образувано по молба на АЛ. Д. М., с приложен изпълнителен лист от
05.02.2021 г., според който на М. са определени привременни мерки – правото
му да вижда и взема детето всяка първа, трета и последна събота и неделя от
месеца от 09 часа в събота до 17 часа в неделя, както и 10 дни през зимата и
20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката К. Р. И..
С молбата от 09.07.2021 г. А.М. е поискал незабавна защита с оглед
осуетяване на режима за лични контакти за лятото.
2
С разпореждане от 09.07.2021 г. съдебният изпълнител е образувал
изпълнително производство и е разпоредил в тридневен срок от получаване
на призовката за доброволно изпълнение длъжникът да уведоми съдебния
изпълнител за кой период е планирал лятната си годишна отпуска, като
представи писмени доказателства за това. Разпоредил е да се уведоми и ДСП,
отдел „Закрила на детето“ за образуваното изпълнително дело.
Поканата за доброволно изпълнение, изпратена на 12.07.2021 г., е
получена лично от К. И. на 19.07.2021 г.
На 22.07.2021 г., в срока по чл. 528, ал. 2 от ГПК, К. И. е уведомила
съдебния изпълнител, че за 20-те дни през лятото на 2021 г. трикратно е
предавала детето А. на бащата А.М., който обаче или връщал детето по-рано
от определените му 20 дни, или изобщо не го взимал. Първоначално
взискателят заявил, че ще ползва 20-те дни в периода 26.06.2021 г. –
15.07.2021 г. На 14.06.2021 г. К. И. предложила на А.М. два конкретни
периода – през юли и през август 2021 г., на което предложение не получила
отговор.
На 17.06.2021 г. А.М., чрез адв. С. М., заявил намерението си да ползва
20 дни на четири части от по пет дни, като посочил първите два периода.
На 18.06.2021 г. в лична среща на родителите М. заявил, че летният
режим на лични отношения съвпадал с определените му дни от съботно-
неделния режим и така общата продължителност на 20-дневния период по
определението на съда се удължавал.
На 07.07.2021 г. се провела срещу в ДСП „Красно село“, но М. отново
не посочил кога и как ще ползва 20-те дни от летния режим.
За водената между страните кореспонденция са представени
разпечатани електронни съобщения.
К. И. е посочила, че планира летния си отпуск в периода 05.08. –
13.08.2021 г. вкл., но заповед на работодателя й не е издадена.
Този отговор е изпратен на взискателя и на ДСП, за сведение.
На 11.08.2021 г. А.М. е поискал от съдебния изпълнител да му окаже
3
съдействие за ползване на определения му режим на лични контакти с детето
А.. Изложил е, че на 07.08.2021 г. К. И. не е предала детето за осъществяване
на режима на лични отношения и следва да й бъде наложена глоба.
На 12.08.2021 г. съдебният изпълнител е разпоредил на длъжника да
представи доказателства за планирания от нея отпуск в периода 05.08. –
13.08.2021 г.
С отговор-становище от 26.08.2021 г. К. И. е представила заповед, с
която й е разрешен отпуск за времето от 05.08.2021 г. – 13.08.2021 г.
Представила е и електронно съобщение до А.М. от 05.08.2021 г., че е в
отпуск до 16.08.2021 г., за което го е уведомила на проведена в ДСП среща,
на която той е присъствал. Видно от електронно съобщение от 21.08.2021 г.,
М. е заявил, че ще ползва 6 от оставащите му 9 дни, считано от 22.08.2021 г.
При така събраните по делото доказателства съдебният изпълнител е
счел, че не са налице основания на К. И. да бъде наложена глоба, поради
което с разпореждане от 25.08.2021 г. е оставил молбата на А.М. от
11.08.2021 г. за налагане на глоба на длъжника без уважение.
От приложеното изпълнително дело се установява по безспорен начин,
че не е налице каквото и да било нарушение на задължението на К. И. да
предаде детето А.М. на бащата А.М..
Нормата на чл. 527 от ГПК съдържа подробна регламентация на цялата
последователност от действия, които съдебният изпълнител и длъжникът
следва да извършат за реализиране на правото на взискателя да осъществи
личните си контакти с детето съгласно изпълнителния титул.
В случая тази норма следва да се приложи по аналогия, поради
особеностите на периода, в който контактите на А.М. и дъщеря му А. е
следвало да бъдат осъществени.
Докато регулярните срещи са конкретно определени, зимните и летни
по-продължителни периоди на лични контакти между бащата и детето не са
фиксирани, а подлежат на уточняване от родителите предварително.
Установява се, че такива опити длъжникът К. И. е правила нееднократно
4
още през юни 2021 г. Изпълнила е и указанието на съдебния изпълнител да
посочи периода, в който планира ползването на платения си годишен отпуск
(и който се установи да е действително ползван според плановете на К. И.).
При това тя е съобразила и нуждата да се осигури настройка на слуховия
апарат, който детето А. ползва и свързаното с това пътуване извън страната.
Според определения режим на лични отношения 20-те дни през летния
период не трябва да съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Прави
впечатление, че А.М., чрез адв. С. М., в електронно съобщение от 17.06.2021
г. е предала на К. М. желанието на А.М. да ползва летен режим за периода от
21.06.2021 г. до 25.06.2021 г. и от 28.06.2021 г. до 02.07.2021 г., като от
21.06.2021 г. М. се счита, че започва ползването на 20-дневния режим по
определението на съда от 08.01.2021 г.
Видно от електронно съобщение от А.М. до К. И. от 17.07.2021 г., той е
ползвал само пет от тези дни (доколкото сам заявява, че му остават още 15
дни). Това потвърждава заявеното от И. в молбата й от 22.07.2021 г. до
съдебния изпълнител, че за посочения втори период – от 28.06.2021 г. –
02.07.2021 г. М. не е взел детето, без да посочи причина за това и без
предварително предупреждение, въпреки че детето А. е било готово да бъде
предадено на бащата.
На 17.07.2021 г., в 22.50 часа, М. е изпратил електронно съобщение до
К. И., че от 17.00 часа в неделя, 18.07.2021 г. ще използва още шест дни от
оставащите 15 дни за лятото.
Всички тези действия, на длъжника и на взискателя, сочат на
недобросъвестност у М. при упражняването на правата му по изпълнителния
лист от 05.02.2021 г. За да се обезпечи правото си на по-продължителни
лични контакти с детето А., А.М. дължи предвидимост в поведението си, като
посочи ясно и отнапред кои са дните, в които желае да вземе дъщеря си. Това
важи с особена сила в случаите, когато 20-те дни не се ползват непрекъснато.
„Разкъсването“ на периода на повече от две части създава несигурност не
само за другия родител, но и накърнява интересите на детето, доколкото това
е свързано с непрекъсната промяна в мястото му на пребиваване, на
установения режим и обичайните занимания. Продължителността на зимния и
летния периоди са установени не само според удобството на родителите по
5
времето, когато ползват платения си годишен отпуск, но и за осигуряване на
възможност за детето да прекара по-дълго време с тях. Равните права на всеки
от родителите по отношение на детето предполагат задължение на другия да
окаже съдействие и да съобрази поведението си с това право.
Действително, на 07.08.2021 г. детето А. не е било предадено на бащата
А.М.. Този съботно-неделен период, който се явява първа събота от месец
август 2021 г. попада в режима на лични контакти на бащата с детето. Той
обаче е определен за времето извън 10-дневния зимен и 20-дневния летен
период. При съвпадане на платения годишен отпуск на майката така, както тя
го е посочила още в молбата от 22.07.2021 г., с обичайните срещи на бащата и
детето през първата събота и неделя от месеца, приоритет следва да се даде
на специалния режим. Въпреки това, не се установява К. И. да се е
противопоставила 20-те дни да бъдат съответно удължени, за да се
компенсира пропуснатия режим на контакти между А. и А..
Липсват данни К. И. да не се е съобразила с желанието на А.М. да
общува с дъщеря си. Не е предприела действия по преустановяване на
контактите на баща и дете, предвид изненадващото желание на М. на
17.07.2021 г. да задържи детето за нови шест дни. В този случай
предварителното уведомяване на майката е значимо не толкова за нейно
удобство и организация на ежедневието й, а за психологическата и битова
подготовка на 3-годишната А..
Правилна и съобразена с данните по изпълнителното дело е преценката
на съдебния изпълнител, че липсва основание на К. И. да бъде налагана глоба.
Тя не е нарушила задълженията си да осигури изпълнение на режима на
лични отношения на А.М. и А.М., при всички особености на поведението на
взискателя, счел се за господар на онези 20 дни от летния режим, които да
ползва когато и с каквато продължителност той реши.
Неоснователността на жалбата на А.М. поражда задължението му да
понесе разноските за настоящото производство, които са в размер на 200 лева,
съгласно представен от ответника по жалбата списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 23152/15.09.2021 г. на АЛ. Д.
М. срещу разпореждане от 25.08.2021 г. по изп.д. № 20211110401620 на
държавен съдебен изпълнител при СИС на СРС, 21 участък, с което е отказал
на К. Р. И. да бъде наложена глоба за неизпълнение на задължението й по
режима, определен с изпълнителния лист.
ОСЪЖДА АЛ. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******
№ ******* ет. 4, ап. 22 да заплати на К. Р. И., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул. „*******, *******3 сумата от 200 лева разноски за
производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7