Р Е Ш
Е Н И
Е
№83
гр.
Първомай, 01.07.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Първомай, втори
съдебен състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 146
по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 45 ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът В.П.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. И.Г.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли
съда да признае за установено по отношение на ответниците Д.Д.С., с ЕГН: ********** и И.С.К. - и двамата с посочен адрес: ***, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. И.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, че е носител на
пожизнено вещно право на ползване върху стая с площ от 15 кв. м., находяща се в
източната част на едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 52 кв. м., с
административен адрес: ***, състояща се от две стаи и коридор, разположена в
поземлен имот с площ от 635 кв. м., представляващ УПИ ІV-44 в кв. 35 по плана
на с. Б., общ. Първомай, обл. Пловдив, предназначен за жилищно строителство, с
приложена улична и дворищна регулация, при граници и съседи: улица, УПИ V*-43,
УПИ V-46, УПИ ІІ-46 и УПИ *-45, и да ги осъди да му предадат владението върху
гореописаното помещение и да му заплатят солидарно сумата от 3 000, 00
лева, от които: 1 400, 00 лева – обезщетение за имуществени вреди, и
1 600, 00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на повреждане на врата, прозорец и холна секция от гореописаното помещение,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на
исковете до окончателното им изплащане.
Ищецът ангажира писмени и гласни доказателствени средства и
пледира за присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
Исковите претенции се обосновават с
фактически твърдения, че по силата на покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № ****
г. от ** г. на Нотариус Н. К. с район на действие Районен съд – Първомай и с
рег. № * по регистъра на Нотариалната камара, ответницата Д.Д.С. придобила
собствеността върху гореописания поземлен имот и изградената в същия едноетажна
двустайна масивна жилищна сграда с площ от 52 кв. м., върху чиято източна стая
с площ от 15 кв. м. ищецът притежавал пожизнено вещно право на ползване и
обитаване, отстъпено му въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, материализиран в Нотариален акт № *,
том *, дело № *** г. от *** г. на Първомайски районен съдия.
Макар да били осведомени за
правото на ищеца, с нанасянето си в така закупената къща ответницата Д.Д.С. и
безбрачният й съжител в лицето на ответника И.С. И. се настанили в отреденото
му за ползване помещение, достъп до което позволили както на своите три деца,
така и на домашните си птици /кокошки, пуйки, патици, гъски и други/. Според
ищеца ответниците са увредили прозорец и врата в процесната стая, както и
собствената му и намираща се в нея холна секция, която си позволили да изнесат
на двора, като в причинна връзка с визираната тяхна неправомерна деятелност
претърпял имуществени вреди, чийто размер остойностява на 1 400, 00 лева,
и изпитал притеснения и душевни болки и страдания.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК
ответникът Д.Д.С. депозира писмен отговор вх. № 4028/19.08.2015 г., с който
признава вещното право на ползване на ищеца върху една от стаите в дома си, но
сочи, че поради липса на конкретизация в легитимиращия го Нотариален акт № *,
том *, дело № *** г. от *** г. на Първомайски районен съдия и на изричен избор
на правоимащия, който до момента не бил посещавал жилището, не знае кое от
всички помещения е предмет на вещната тежест. Отделно от горното оспорва по
основание и размер исковете за обезвреда, квалифицирайки като неистинни и
нелогични твърденията в исковата молба, вменяващи й вредоносно поведение.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК писмен
отговор от името на ответника И.С.К. не е постъпил по делото.
В открито съдебно заседание ищецът
чрез довереника си адв. И.Г.М. поддържа исковите претенции, а ответниците лично
и чрез процесуалния си пълномощник адв. И.П.П. застъпват становище за тяхната неоснователност и отправят искане за присъждане
на съдебно-деловодни разноски, като подробни съображения в подкрепа на процесуалните
си позиции страните излагат в писмени защити.
След преценка на събраните доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № 1*** г. от ** г. по описа на Нотариус Н. К., с
район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № * на
Нотариалната камара /л. 5-6/,
ответницата Д.Д.С. придобила собствеността върху поземлен имот с площ от 635 кв. м.,
находящ се с. Б., общ. Първомай, обл. Пловдив представляващ УПИ ІV-44 в кв. 35
по плана на същото село, предназначен за жилищно строителство, с приложена
улична и дворищна регулация, при граници и съседи: улица, УПИ V*-43, УПИ V-46,
УПИ ІІ-46 и УПИ *-45, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 52 кв. м. Ищецът В.П.Б., от своя
страна, притежавал пожизнено право на ползване и обитаване на една стая от посочената
постройка, предоставено му от М. Т. Т., с ЕГН: ********** с изрична клауза в договор,
обективиран в Нотариален акт № *, том *, дело № ***
г. от *** г. на Първомайски районен съдия Р. Р. /л. 7/, с който последната прехвърлила описаните
недвижимости на своята племенница Д. Б. И.а, с ЕГН: ********** срещу
задължение за издръжка и гледане.
Критично
преценени в съответствие с предписанието на чл. 172 от ГПК, изслушаните
показания на свидетелите Л. С. Д. и З. П. Т. - родственици на ищеца по сватовство, се кредитират от съда, тъй като логично и
безпротиворечиво възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантни за
спора обстоятелства и кореспондират
както помежду си, така и с приобщените писмени доказателствени източници. Според визираните
гласни доказателствени средства приживе прехвърлителката М. Т. Т. споделила, че е отстъпила на ищеца ползването на източната стая от своята къща в с. Б., общ.
Първомай, обл. Пловдив, която свидетелите идентифицират като гостна, разположена
от страната на улицата, или отдясно при влизане в дома.
Призована да даде обяснения
по реда на чл. 176 от ГПК, ответницата Д.Д.С. признава, че съжителства с
безбрачния си партньор в лицето на ответника И.С.К. и с трите си ненавършили
пълнолетие деца в жилищната сграда, с административен адрес: ***, обитавайки всички намиращи
се в нея помещения, включително и източната й стая.
Заключението на назначената комплексна съдебно-техническа и оценителна
експертиза /л. 62-68/, което
като обективно и компетентно изготвено след осъществен непосредствен оглед на
вещта, се възприема от съда, излага констатации, че къщата на гореуказания
адрес се обитава за живеене и в частност процесната източна стая, която е с
площ от 15 кв. м., е обзаведена с две легла и маса и е оборудвана с телевизор и
печка на дърва и въглища, без да се наблюдават увреждания по нейната врата и
прозорци. Вещото лице остойностява ремонтно-възстановителните дейности, необходими
за саниране на фасадата и дограмата на вратата и прозорците на въпросното
помещение, но заключава, че и без извършването им същото е пригодно да служи за
обичайното си жилищно предназначение. Наред с горното експертът не открива във вътрешността
на сградата и в дворното пространство около нея да се съхранява движима вещ с
характеристики на холна секция.
При така
установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235 ал.
2 ГПК приема от правна страна следното:
Представеният по
делото договор, сключен с Нотариален акт № *, том *, дело № *** г. от *** г. на Първомайски
районен съдия Р. Р. /л. 7/, легитимира ищеца в качеството на
титуляр на ограничено вещно право на ползване върху една от стаите в жилищна
сграда с площ от 52 кв. м., построена в поземлен имот с площ от 635 кв. м.,
находящ се с. Б., общ. Първомай, обл. Пловдив, представляващ УПИ ІV-44 в кв. 35
по плана на същото село, предназначен за жилищно строителство, с приложена
улична и дворищна регулация, при граници и съседи: улица, УПИ V*-43, УПИ V-46,
УПИ ІІ-46 и УПИ *-45. Правоучредителният акт не конкретизира еднозначно
отстъпеното помещение, което налага извод, че по волята на своя праводател
правополучателят в лицето на ищеца разполага с избор, реализиран от последния
именно с предявяване на разглежданата искова молба. В контекста на горното
следва да се посочи, че възражението за погасяване на ищцовото право на
ползване по давност не подлежи на разглеждане, доколкото е заявено след
изтичане на преклузивния процесуален срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК.
След като съобрази,
че съгласно чл. 111 ал. 1 от ЗС ищецът разполага с петиторната защита,
предвидена в чл. 108 от ЗС, както и безспорния факт, че ответниците упражняват
фактическа власт върху процесната източна стая без противопоставимо на
ползвателя основание, съдът е мотивиран да удовлетвори исковата претенция по
чл. 108 от ЗС.
Противно е становището на съда досежно предявените искове
за обезвреда, които като изцяло недоказани, следва да бъдат оставени без
уважение. В хода на съдебното дирене не са ангажирани доказателства за
причинени от ответниците имуществени вреди върху вещи – собственост на ищеца,
който именно носи тежестта да установи в настоящия процес елементите от
фактическия състав на правото си по чл. 45 от ЗЗД. Отсъстват всякакви данни и
за негови негативни психически преживявания.
При гореуказания
изход на спора на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът следва да
разпредели между страните отговорността за претендираните от тях разноски, като
присъди:
Ø в тежест на ответниците съразмерно с уважената част от исковете
заплащането на сума от 94, 50 лева, от които: 50, 00
лева - държавна такса за разглеждане на
уважения
иск, внесена по платежно
нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: *** г. на „Ц. К. Б.”
АД – клон Пловдив /л. 8/; 19, 50 лева – държавна такса за издаване на три броя
заверени преписи от искова молба и банкова такса за превод, внесени по платежно
нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: *** г. на „Ц. К. Б.”
АД – клон Пловдив-България, офис Първомай /л. 27/; 10, 00 лева – държавна такса
за вписване на исковата молба в Служба по вписвания – Първомай /л. 29/, и 15,
00 лева – държавна такса за издадени три съдебни удостоверения, внесена по
платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: *** г. на „Ц.
К. Б.” АД – клон Пловдив-България, офис Първомай /л. 13/, и
Ø в тежест на ищеца съразмерно с отхвърлената част от исковете
заплащането на сумата от 200, 00 лева – адвокатско
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита, доказателство за чието
действително престиране в размер на
300, 00 лева съставлява разписка, инкорпорирана в
приложения договор за правна защита и съдействие от 09.11.2015 г. /л. 52/.
Разходите на ищеца
за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за разноските по допуснатата
комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза не подлежат на
репариране, тъй като представеният договор за правна защита и съдействие №
90317/23.02.2015 г. /л. 3/ удостоверява изплатен адвокатски хонорар от 300, 00
лева на адв. Г. И. М., за чиято представителна власт липсват доказателства, а задачата
на цитираното експертното изследване обслужва изключително процеса на доказване
на отхвърлените претенции.
Водим от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.С., с ЕГН: ********** и И.С.К. - и двамата с посочен
адрес: ***, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. И.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, че В.П.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван
по пълномощие от адв. И.Г.М., вписан
в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на
практиката: ***, е носител на
пожизнено вещно право на ползване върху стая с площ от 15 кв. м., находяща се в
източната част на едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 52 кв. м., с
административен адрес: ***, състояща се от две стаи и коридор, разположена в
поземлен имот с площ от 635 кв. м., представляващ УПИ ІV-44 в кв. 35 по плана
на с. Б., общ. Първомай, обл. Пловдив, предназначен за жилищно строителство, с
приложена улична и дворищна регулация, при граници и съседи: улица, УПИ V*-43,
УПИ V-46, УПИ ІІ-46 и УПИ *-45, и ОСЪЖДА Д.Д.С., с ЕГН: ********** и И.С.К. - и двамата с посочен
адрес: ***, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. И.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, да предадат на В.П.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. И.Г.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***,
владението върху гореописаното помещение, както и да му заплатят сумата от 94,
50 лева – съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователни обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, предявени от В.П.Б., с ЕГН: **********, с
посочен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. И.Г.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, срещу Д.Д.С., с ЕГН: ********** и И.С.К. - и двамата с посочен адрес: ***, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. И.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, за солидарно заплащане
на сумата от 3 000, 00 лева, от които: 1 400, 00 лева – обезщетение
за имуществени вреди, и 1 600, 00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на повреждане на врата, прозорец и холна секция от
гореописаното помещение, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА В.П.Б.,
с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. И.Г.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на Д.Д.С., с ЕГН: ********** и И.С.К. - и двамата с посочен адрес: ***, процесуално
представлявани по пълномощие от адв. И.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 200, 00 лева –
съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
УКАЗВА на ищеца в шестмесечен срок от
влизане на решението в сила да извърши отбелязването му в Служба по вписванията
– Първомай по реда на чл. 115 ал. 1 от Закона за собствеността, както и че при
неизпълнение на горното в рамките на предоставения срок вписването на исковата
молба губи действието си.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ / ЕЯ