Р Е Ш Е Н И Е №
3306
гр. Пловдив, 06.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично
съдебно заседание на десети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3341 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от Щ. ТУР АД, ЕИК *********, гр. Карлово,
ул. „20-ти юли“ № 1 против
„Водоснабдяване канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6-
ти септември“ № 250, с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца
начислените без основание суми, а именно: сумата от 277,06
лв., представляваща разлика между начислената по фактура №
**********/31.10.2018 г. за периода от 28.09.2018 г. до 30.10.2018 г. за вода,
канал и пречистване сума в размер от 507,94 лв. и реално дължимата сума в
размер от 230,88 лв.; сумата от 1650,80 лв.- представляваща разлика между
начислената по фактура № **********/30.11.2018 г. за периода от 30.10.2018 г.
до 30.11.2018 г. за вода, канал и пречистване сума в размер от 1881,68 лв. и
реално дължимата сума в размер от 230,88 лв. и сумата от 115,44 лв.,
представляваща разлика между начислената по фактура № **********/13.12.2018 г.
за периода от 30.11.2018 г. до 07.12.2018 г. за вода, канал и пречистване сума
в размер от 346,32 лв. и реално дължимата сума в размер от 230,88 лв., ведно
със законна лихва върху главниците, считано от 27.02.2019 г. до окончателното
им изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът сочи, че е собственик на
*** и е потребител на ВиК услуги с водомерен № *** и аб. № ***. Твърди, че през месец октомври 2018 г. е
установил, че шахтата, в която се намира централният водомер на сградата е
отворена и същият е със счупено стъкло. Служители на ищцовото дружество
провеждали неколкократно разговори с ***а, че водомерът не работи и е със
счупено стъкло, но реакция не последвала. Твърди се, че на 04.02.2019 г.
ищцовото дружество е получило известие от ответното дружество, издадено още на
30.11.2018 г., с което ги уведомяват, че водомерът е неизправен. На 31.12.2018
г. е съставен констативен протокол, в който е описано, че водомерът е със
счупено стъкло и че към момента на проверката показанията показват 3335 куб.м.
На 30.01.2019 г. отново е съставен констативен протокол, в който е отразен, че
водомерът има външни повреди и не отчита и е констатирано, че отново показва
3335 куб.м. Цитират се разпоредби от общите условия и се сочи, че същите не са
спазени от ответното дружество. Посочва се,че въпреки че ответното дружество е
уведомено за повредата още октомври 2018 г., то не е предприело съответните
действия и е продължило да начислява суми за потребление, които са няколко пъти
завишени спрямо нормалните, като същите освен това не са определени в
съответствие с общите условия – чл. 26, ал. 2. В тази връзка се посочва, че е
налице разлика между сумите, които е следвало да се изчисляват при неизправен
водомер и реално начислените във фактурите, издадени в периода от 31.10.2018 г.
до 31.12.2018 г. Сумите са платени от
ищцовото дружество, въпреки убеждението, че не се дължат изцяло, за да е
избегне спиране на водоподаването. С оглед на изложеното се моли исковете да се
уважат, като се присъдят разноски.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който се оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочва се, че на ***, ***ът, отчитащ
водоснабдения имот, е констатирал, че водомерът в имота е със счупено
стъкло/видими външни повреди. Връчено е известие за нередовен водомер. На
13.12.2018 г. е постъпила молба от ищцовото дружество за коригиране на
издадената фактура от 30.11.2018 г. На 31.12.2018 г. служители на ответното
дружество са направили проверка на имота, на която е присъствала С.Щ. – ***,
която е отказала да подпише протокола. На 15.01.2019 г. е постъпила молба от
ищцовото дружество, са която се иска да бъдат предоставени протоколи от извършени
проверки. На 30.01.2019 г. е съставен
Констативен протокол за извършена проверка, с която са дадени предписания за
смяна на водомера за сметка на потребителя. Февруари месец 2019 г. водомерът в
имота на потребителя е сменен.Твърди се, че през процесния период е налице
реален отчет на показанията на водомера, за която не са налице данни да е
неизправени, поради и което сумите платени от ответника са правилно начислени и
съответно събрани. Оспорва се твърдението на ищеца, че неизправността на водомера
е била констатирана и доведена до знанието на ответното дружество преди
30.11.2018г., когато ***ът е връчил на ищеца известие за неизправен водомер и
необходимост от смяната му. Твърди се неизпълнение на задълженията на ищцовото
дружество, съгласно чл.11, 12, чл. 47 и чл.8, ал. 4 от Общите условия. Твърди
се, че липсва уведомяване от страна на ищцовото дружество и с депозирането на
молба от 13.12.2018 г. за оспорване на
дължимостта на начислените суми, като в това възражение се сочи завишаване на
сумите с оглед действителна консумация, но не и неизправност на водомера. В
тази връзка се сочи, че не са предприети действия от страна на ищеца за
уведомяване на ответника за констатирана повреда на водомера, изразяваща се в
счупено стъкло. На основание изложеното се моли предявените искове да се
отхвърлят, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно е, че ответното дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на ***. Съгласно чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
В случая ищецът не спори, че е потребител на ВиК услуги в
качеството си на собственик на ***. В
тази връзка е приет като доказателство и договор от 19.03.2019 г., сключен
между ответника и ищцовото дружество за доставка на вода с питейни качества за
обект на ищеца, находящ се в ***. Съгласно клаузите на сключения договор,
ответното дружество в качеството на оператор са задължава да доставя на
потребителя – ищцовото дружество вода с питейни качество, съгласно изискванията
на действащото законодателство, а потребителят се задължава да заплаща в
определените срокове дължимите суми за предоставените услуги. Операторът се
задължава да поддържа изградената ВиК система, включително водомерните възли на
водопроводните отклонения, в съответствие с техническите и санитарните
изисквания и с изискванията за опазване на околната среда и безопасност при
работа. В т.14 от договора е предвидено,
че при повреждане на водомер на водопроводно отклонение служебно се начислява
количество изразходена вода, определено въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди на предходната година. В подписания между страните индивидуален
договор не е уредена процедурата по констатиране на повреда във водомера,
поради и което на основание раздел V, т. 2 са приложими общите условия,
Наредбата и действащото българско законодателство. В приети са като
доказателство и приложимите общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
на ВиК оператор, гр. Пловдив, действащи през процесния период е уредена
процедурата за констатиране на неизправност на водомера. В чл. 20 от общите
условия е предвидено, че при установяване на повреда в индивидуалния водомер на
потребител, представителят на ВиК оператора прави предписание за отстраняване
на повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира
пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява
оператора на водомера и осигурява достъп до водомера за извършване на
първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. Съгласно чл.20, ал. 3 през
периода на повредата на индивидуалния водомер и до изтичане на срока по
предписанието по ал. 1, количеството изразходвана вода, с изключение на
случаите, когато е поставен оборотен водомер, се определят по реда на чл. 26,
ал. 2 т.е. според средномесечния разход
за съответния период от предходната година за срока на предписанието, а след
изтичането му по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия. При липса на данни за средномесечния разхода
за съответния период през предходната година по изключение и за срока на
предписанието се изчислява, съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия.
Представен е и договор от 13.05.2016 г., касаещ
водоснабден имот в гр. Карлово.
Установява се, че на 13.12.2018 г. ищцовото дружество е
депозирало в ответното дружество молба за оспорване на начислените във фактура
№ **********/30.11.2018 г. В молбата сочат, че не са доволни с начисленото
потребление от 815 куб.м. за съответния период, тъй като считат, че това
количество не отговаря на реалното потребление, доколкото през този период в ***а
няма посещаемост.
Приета е като доказателство и молба от ищцовото
дружество, входирана в ответното дружество на 15.01.2019 г., за предоставяне на
протоколи от извършените в процесния *** проверки, доколкото шахтата се намира
централния водомер е отворена и водомерът е счупен. Описва се фактическата
обстановка, изложена в исковата молба. Във връзка с така депозираното писмо е
изпратен на 04.02.2019 г. от ответното дружество отговор до ищцовото дружество,
ведно с приложен констативен протокол от 31.12.2018 г. Твърди се, че по време
на ежемесечния отчет ***ът е връчил известие за нередовен водомер № *** , като
е отбелязано, че по монтирания на обекта водомер има външни повреди. Сочи се,
че при счупване на стъклото или други механични повреди ремонтът и смяната на
водомера, се извършва от ВиК оператора за сметка на потребителя.
На 30.11.2018 г. е изготвено от ответното дружество
известие за нередовен водомер, като е отразено, че водомерът е в видими външни
повреди. В известието е отразено, че същото е връчено от ***а Д.Б. на абоната.
Ищецът оспорва така представеното и прието като доказателство известие, като
твърди, че то не е връчено на
представител на дружеството. В тази връзка е прието заключение на съдебно – графологична експертиза, от което
се установява, че подписът не е положен от никое от лицата А.Щ., М. Щ. и С. Щ.
В приетите по делото като доказателство карнети е
отразено, че известието за нередовен водомер е връчено на лице С.С., като срещу
показанията за октомври също е отразено нередовен водомер. Не става ясно дали
отразеното в карнетите касае известие, което е връчено октомври месец, което не
се представя по делото или представеното такова – връчено на 30.11.2018 г. на
лице, което не се установява да е някой от представляващите дружеството – ищец.
Видно от приетия по делото, като доказателство
Констативен протокол от 31.12.2018 г. от
представители на ответното дружество е извършена проверка на притежавания от
ищеца ***, находящ се ***, като е констатирано, че водомер с фабричен номер ***
не отчита и има показание 3335. Описано е, че водомерът има външни повреди –
счупено стъкло и не отчита, като има метрична пломба. Дадено е предписание за
смяна на водомера за сметка на абоната в срок от един месец. Отразено е, че е
връчено известие за това. Протоколът е подписан от представител на ответното
дружество и от свидетели, като
присъстващия представител на ищцовото дружество С.Щ. е отказала да подпише
констативния протокол.
На 02.01.2019 г. е връчено известие за нередовен водомер
на лицето Н. Я. за обекта на ищеца, находящ се в ***.
Видно от приетия по делото като доказателство Констативен
протокол от 30.01.2019 г. от представители на ответното дружество е извършена
проверка на притежавания от ищеца ***, находящ се в гр. ***, като е
констатирано, че водомер с фабричен номер *** не отчита и има показание 3335.
Описано е, че водомерът има външни повреди – счупено стъкло и не отчита, като
има метрична пломба. Дадено е предписание за смяна на водомера за сметка на
абоната в срок от един месец. Отразено е, че е връчено известие за това.
Протоколът е подписан от представител на ответното дружество и от М.Щ. и
свидетеля В.Д.
От платежно нареждане (л. 11) се установява, че ищцовото
дружество е заплатило на ответното дружество обща сума в размер от 2891,38 лв.
по фактури № 9908, 6716, 5239 и 5166.
По фактура № **********/31.10.2018 г. за периода от
28.09.2018 г. до 30.10.2018 г. за вода, канал и пречистване е начислена сума в
размер от 507,94 лв.
По фактура № **********/30.11.2018 г. за периода от 30.10.2018
г. до 30.11.2018 г. за вода, канал и пречистване е начислена сума в размер от
1881,68 лв.
По фактура №
**********/13.12.2018 г. за периода от 30.11.2018 г. до 07.12.2018 г. за вода,
канал и пречистване е начислена сума в размер от 346,32 лв.
По фактура № **********/08.02.2016 г. за периода от
06.01.2016 г. до 03.02.2016 г. за вода,
канал и пречистване е начислена сума в размер на 46,08 лв.
Приети са като доказателства фактури, касаещи начислени
суми за процесния обект за доставка на вода, канал и пречистване за предходни
период от 2016 г., 2017 г. и 2018 г., от
които е видно, че начисленото количество доставени услуги и дължими суми,
значително надвишават претендираните и заплатени по процесните три фактури. Съгласно представените фактури за отчетната
2017 г. за месеците от септември до декември 2017 г. средният месечен разход е
в размер на 100 куб.м.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, пълно и
компетентно изготвено, се установява, че сумите по процесните фактури са изцяло
платени от Щ. Тур АД към ответното дружество съответно на 05.11.2018 г. и на
23.01.2019 г. Дължимата цена за вода, канал и пречистване през отчетния период
на процесните три фактури – 28.09.2018 г. до 13.12.2018 г., изчислена съобразно
правилата на чл. 26, ал.2 и чл. 27 от Общите условия е общо в размер от 614, 14
лв. с ДДС, като е съобразен средномесечния разход за съответния период през
предходната година т.е. по фактура №
**********/31.10.2018 г. за периода от 28.09.2018 г. до 30.10.2018 г. за
вода, канал и пречистване сума в размер от
280, 75 лв. с ДДС; по фактура № **********/30.11.2018 г. за периода от
30.10.2018 г. до 30.11.2018 г. за вода, канал и пречистване сума в размер
от 271,98 лв. с ДДС и по фактура №
**********/13.12.2018 г. за периода от 30.11.2018 г. до 07.12.2018 г. за вода,
канал и пречистване сума в размер от
61,41 лв. с ДДС. Определено е средно месечно количество доставена
питейна вода и отведена канална вода на ден 3,800, като е взето предвид
обстоятелството, че последният отчетен период от 2017 г. е по – малък от един
месец.Вещото лице установява, че дължимата цена за вода, канал и пречистване
през отчетния период за процесните три фактури, изчислена съобразно правилата
на чл. 26, ал.1 и чл. 27 от Общите условия т.е. съобразно средномесечния разход
за съответния период през предходните три години е общо в размер на 465,45 лв.,
разпределен както следва: фактура №
**********/31.10.2018 г. за периода от 28.09.2018 г. до 30.10.2018 г. за
вода, канал и пречистване сума в размер от
212,78 лв. с ДДС; по фактура №
**********/30.11.2018 г. за периода от 30.10.2018 г. до 30.11.2018 г. за вода,
канал и пречистване сума в размер от
206,12 лв. с ДДС и по фактура № **********/13.12.2018 г. за периода от
30.11.2018 г. до 07.12.2018 г. за вода, канал и пречистване сума в размер
от 46,55 лв. с ДДС. Установява се, че за
процесния период цената за 1 м.куб. вода е в размер на 1,924 лв. без ДДС или
2,3088 лв. с ДДС.
От приетото по
делото заключение на съдебно – почерковата експертиза се установява, че
подписът, положен под известие за нередовен водомер № *** и в карнетата срещу
отчет от дата 30.11.2018 г. не принадлежи на някое от лицата: А.Т. Щ., С.Щ. Щ.
и М.Щ.Щ..
От разпита на свидетеля Н.Я. – *** в ищцовото дружество,
се установява, че знае къде се намира водомера на ***а на ищцовото дружество в ***.
Посочва, че същият се намира в отделна шахта на паркинга зад ***а, като има
достъп до шахтата, която е с бетонов капак. През октомври месец 2018 г. ***ът Д.Б.
извикал свидетеля, за да види, че е счупен водомера, но за така констатираното
счупване не са му връчвани предписания. ***ът говорил с някой по телефона –
неговия шеф, а свидетелят се обадил на собствениците на ***а, за да ги уведоми
за счупването. Свидетелят посочва, че сега в момента шахтата се заключва, но
към онзи момент всеки е имал достъп до нея. При посещение на мястото през
октомври 2018 г. свидетелят констатирал, че стъклото на водомера е счупено на
много парчета, а не е пукнато. Не са коментирали с ***а дали работи водомера,
като свидетелят не е присъствал на други отчети, тъй като работи и в другите
обекти на ищцовото дружество и не е постоянно на обекта в гр. ***. Свидетелят
посочва, че отчита по – малките водомери, които касаят наетите в ***а от трети
лица помещения –за столовата, за кафето. Големият водомер в шахтата се отчита
от ВиК.
От разпита на свидетеля Д.Б. – *** в ответното дружество,
се установява, че през процесния период е отчитал обекта на ищеца, находящ се в
гр. ***. Посочва мястото, на което се намира водомерната шахта, като при едно
от отчитанията сочи, че бетонната плоча била открехната. Вдигнал я и видял, че
стъклото на водомера е счупено, снимал го с телефона и се обадил на прекия си
началник и пратил снимките. Това се случило в края на октомври 2018 г.
Свидетелят посочва, че дал на едно момче от закусвалнята да се подпише- С. С.,
че е счупен водомера. На 30 ноември, когато било връчено известието,
показанието на водомера било 3335. Свидетелят го снимал и дал известие за
нередовен водомер на С.С., който се
подписал на карнета и на известието. При предявяване на карнета свидетелят
посочва, че това се е случило края на ноември. След това се обадил на св.Н.Я.,
на когото казал, че е счупен водомера. Не си спомня обаче дали в един и същи
ден е връчвал известие на С.С. или се е обадил на св. Я. да констатира
счупването на водомера. Свидетелят посочва, че смяната е задължение на
водопроводчиците, като за конкретния обект си спомня, че това се случило след
Нова Година. След това се сменил капака на шахтата с друг, който се заключва и
от който ***ът има ключ и отваря при отчитане.
От разпита на св. М.Щ. – *** на *** на ***те в ищцовото
дружество, се установява, че същият си спомня да е присъствал на проверка на
водомера на 31.12.2018 г., като в този месец му звъняли по телефона от ВиК във
връзка с жалба за счупен водомер. Казали, че ще получи предписание, но такова
не било получено от ищцовото дружество. Втората проверка била през месец
януари, когато било получено предписание за смяна на водомера. Не си спомня
дали се е подписвал на протокола от декември или от януари. През декември, жена
от комисията му казала, че има информация, че водомерът е счупен, като показала
снимка, който била замъглена и не се виждала дата. Октомври месец му се
обадили, че е счупен водомерът. На свидетеля му направило впечатление, че
показанията на водомера са прекомерно високи. Възникнал спор, като *** му ***,
която също е в *** на ***те, отказала да подпише протокола. За първи път
указания за смяна на водомера били връчени януари месец 2019 г. През месец
октомври 2018 г. служител в ищцовото дружество му се обадил, като свидетелят
констатирал, че действително водомерът е счупен. Относно работниците в
закусвалнята – *** посочва, че обектът е даден под наем и не познава служителите
в дружеството – наемател.
От събраните по делото доказателства не се
установи при разпределената доказателствена тежест за това, че ответникът е предоставил
на ищеца услугите, отразени в съответните фактури в посоченото количество и на
посочената стойност, както и че същите са начислени при спазване на
разпоредбите на общите условия и на уговорените в индивидуалния договор условия
за това.
С оглед обстоятелството, че между страните е
налице индивидуален договор, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 14 от
сключения договор, уреждаща случаите на повреден водомер и съответно размера на
служебно начисляваното количество в този случай. Съгласно чл. 14 от договора от
19.03.2009 г., касаещ процесния водоснабден обект, находящ се в гр. ***, ***,
при повреждане на водомер на водопроводно отклонение, служебно се начислява
количество разходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от
редовно отчетените съответни периоди от предходната година.
Относно
обстоятелството, че водомерът е бил неизправен към датата на отчета на
показанията, отразени в карнетите и процесните фактури се събраха, както
писмени, така и гласни доказателства. В карнетите ***ът, извършил отбелязването
и разпитан като свидетел по делото, е посочил срещу отчета в края на октомври 2018 г., че водомерът е
неизправен. Така отразеното се потвърждава от самия него и от разпита на
останалите двама свидетели. Показанията и на тримата свидетели са еднопосочни и
установяват счупването на стъклокото на водомера към датата на отчета, извършен
в края на октомври 2018 г. Не се установява при разпределената доказателствена
тежест за това, че преди януари 2019 г. на ищеца е връчено уведомление за
неизправен водомер, поради и което не може да се приеме, че ищецът не е
изпълнил дадените му указания. Връченото на 30.11.2018 г. известие за
неизправен водомер, не е подписано от представител на ищцовото дружество, като
веднага след узнаването, последното се е противопоставило на действията на
трето лице – *** по приемане и подписване на известието.
Предвид
горното съдът счита, че се установиха твърденията на ищеца, че се претендират
суми, надвишаващи реалното потребление, както и определени в противоречие с
правилата, уредени в Общите условия и сключения индивидуален договор.
От приетото
по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза се установява, че
дължимата цена за вода, канал и пречистване през отчетния период на процесните
три фактури – 28.09.2018 г. до 13.12.2018 г., изчислена съобразно правилата на
чл. 26, ал.2 и чл. 27 от Общите условия и съобразно чл. 14 от сключения
индивидуален договор е общо в размер от 614, 14 лв. с ДДС, като е съобразен
средномесечния разход за съответния период през предходната година т.е. по фактура
№ **********/31.10.2018 г. за периода
от 28.09.2018 г. до 30.10.2018 г. за вода, канал и пречистване сума в размер
от 280, 75 лв. с ДДС; по фактура №
**********/30.11.2018 г. за периода от 30.10.2018 г. до 30.11.2018 г. за вода,
канал и пречистване сума в размер от
271,98 лв. с ДДС и по фактура № **********/13.12.2018 г. за периода от
30.11.2018 г. до 07.12.2018 г. за вода, канал и пречистване сума в размер
от 61,41 лв. с ДДС. За разликата над
тези суми до пълните заплатени суми по
процесните фактури липсва основание за начисляване и съответно за заплащането
им от ищеца т.е. исковете следва да се уважат, като основателни и доказани до
размера на сумата 227,19 лв., представляваща разлика между начислената
по фактура № **********/31.10.2018 г. за периода от 28.09.2018 г. до 30.10.2018
г. за вода, канал и пречистване сума в размер от 507,94 лв. и реално дължимата
сума в размер от 280,75 лв.; сумата от
1609,70 лв.- представляваща разлика между начислената по фактура №
**********/30.11.2018 г. за периода от 30.10.2018 г. до 30.11.2018 г. за вода,
канал и пречистване сума в размер от 1881,68 лв. и реално дължимата сума в
размер от 271,98 лв. и сумата от 115,44 лв., представляваща разлика между
начислената по фактура № **********/13.12.2018 г. за периода от 30.11.2018 г.
до 07.12.2018 г. за вода, канал и пречистване сума в размер от 346,32 лв. и
реално дължимата сума, ведно със законна лихва върху главниците, считано от
27.02.2019 г. до окончателното им изплащане. Относно претенцията за недължимо платена
сума по фактура № **********/13.12.2018 г. за периода от 30.11.2018 г. до
07.12.2018 г. , въпреки че се установява, че реално дължимата сума е в размер
от 61,41 лв., а не както е претендирано в исковата молба в размер на 230,88
лева с ДДС и съответно недължимо платената сума е в размер от 284,91 лв., то с
оглед диспозитивното начало претенцията следва да се уважи до размера от 115,44
лв.
За разликите над установените, като недължими суми по
фактура № **********/31.10.2018 г. – недължима сума в размер от 227,19 лв. и
по фактура № **********/30.11.2018 г. –
1609,70 лв. до пълните предявени размери съответно от 277,06 лв. и 1650,80 лв.
исковете следва да се отхвърлят като недоказани по размер.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на всяка
от страните съразмерно на уважена и отхвърлена част от претенциите. Ищецът
претендира, съгласно списък по чл. 80 ГПК разноски в размер от 716,03 лв., от
които сумата от 400 лв. –заплатен адвокатски хонорар. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което
съдът счита за неоснователно. Заплатеното в полза на процесуалния представител
на ищеца възнаграждение напълно съответства
на фактическата и правна сложност на делото и на усилията на
процесуалния представител по осъществяване на защитата по делото. Съразмерно на
уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 685 лв. Ответникът претендира разноски, които са в размер
на юрисконсултско възнаграждение, депозит за съдебно – почеркова
експертиза в размер от 100 лв. и 40 лв.- депозити за свидетели. В случая на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., като общият размер на разноските е 240 лв.,
от които съразмерно на отхвърлената част
от исковите претенции следва да се присъди сумата от 10,68 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти
септември“ № 250 ДА ЗАПЛАТИ НА „Щ.
ТУР“ АД, ЕИК *********, гр. Карлово, ул. „20-ти юли“ № 1 платените без
основание суми, както следва: сумата от 227,19
лв., представляваща разлика между начислената по фактура №
**********/31.10.2018 г. за периода от 28.09.2018 г. до 30.10.2018 г. за вода,
канал и пречистване сума в размер от 507,94 лв. и реално дължимата сума в
размер от 280,75 лв.; сумата от 1609,70 лв.- представляваща разлика
между начислената по фактура № **********/30.11.2018 г. за периода от
30.10.2018 г. до 30.11.2018 г. за вода, канал и пречистване сума в размер от
1881,68 лв. и реално дължимата сума в размер от 271,98 лв. и сумата от
115,44 лв., представляваща
разлика между начислената по фактура № **********/13.12.2018 г. за периода от
30.11.2018 г. до 07.12.2018 г. за вода, канал и пречистване сума в размер от
346,32 лв. и реално дължимата сума, ведно със законна лихва върху главниците,
считано от 27.02.2019 г. до окончателното им изплащане и разноски по делото по
съразмерност в размер от 685 лв. ,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от Щ. ТУР АД, ЕИК *********, гр. Карлово, ул.
„20-ти юли“ № 1 против
„Водоснабдяване канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6-
ти септември“ № 250 за осъждане на ответника да заплати на ищеца платените без
основание суми за разликата над сумата
от 227,19 лв. до пълния предявен размер на сумата от 277,06
лв., представляваща разлика между начислената по фактура №
**********/31.10.2018 г. за периода от 28.09.2018 г. до 30.10.2018 г. за вода,
канал и пречистване сума в размер от 507,94 лв. и реално дължимата сума в
размер от 230,88 лв. и за разликата над сумата от 1609,70 лв. до пълния
предявен размер на сумата от 1650,80
лв.- представляваща разлика между начислената по фактура №
**********/30.11.2018 г. за периода от 30.10.2018 г. до 30.11.2018 г. за вода,
канал и пречистване сума в размер от 1881,68 лв. и реално дължимата сума в
размер от 230,88 лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от
27.02.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Щ. ТУР“
АД, ЕИК *********, гр. Карлово, ул. „20-ти юли“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250
сумата от 10,68 лв.- разноски по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ