ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Ямбол, 08.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 2/ 2020 г.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
А.А.К. ***, чрез адв. М. от САК, против Решение № 805/13.11.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 2419/2019 г. в частта, с която е отхвърлен
предявеният от въззивника иск срещу „И. *** -да бъде осъдено дружеството да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука,
настъпила на 14.12.2018 г., за разликата над 3000 лв. до размера на 30000 лв.,
ведно със законната лихва считано от 14.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
В изпълнение на задълженията си
по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва на жалбата и отговора, както следва:
Въззивникът
сочи, че решението на ЯРС е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД относно
прилагането принципа за определяне на справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Определеният от съда
размер от 6 000 лева намира за твърде занижен,
като несъответстващ на действително претърпените от ищеца
болки и страдания, на размера на присъжданите от съдилищата обезщетения за
подобни по вид и характер телесни увреждания и като несъобразен с икономическата обстановка в страната. В жалбата се сочи, че в решението липсват мотиви относно критериите,
на които съдът се е позовал за определяне размера на претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и по какъв начин всеки един от тях се отнася
спрямо причинените му болки и страдания. Съдът се е ограничил единствено до
посочването на единствен критерий - интензитета и продължителността на болките
и страданията. Не е отчел характера и тежестта на телесните
увреждания, обстоятелствата, при които са
настъпили-изненадващия характер на събитието,
възрастта на пострадалия, психо-емоционалното му състояние непосредствено след
получаване на травмата, внезапната и доста продължителна промяна в ежедневния
ритъм на живот, в това число и настъпването на нетрудоспособност за дълъг
период, както и обстоятелството, че след получаване на травмата, не се е върнал
на работа при този работодател. Неправилно е според въззивника решението на съда и в частта, в която е
приел, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, според която пострадалият
работник е допуснал груба небрежност при изпълнение на възложната му работа и
определеното обезщетение е намалено с 50 %. Сочи се, че съдът едностранчиво се е позовал само на показанията на
двамата свидетели на ответното дружество, за да приеме за безспорно
обстоятелството, че пострадалият работник не е бил с обезопасителни колан и
въже, които са му били предоставени от работодателя преди започване на работа. Съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната
цялост. Показанията на свидетелите според въззивника в тази част са противоречиви. Никой от тях не е бил
пряк свидетел-очевидец на настъпилата злополука. Освен това по делото е било
установено, че на работното място е имало въжета и колани, както и че ищецът е бил с каска, поради това се твърди, че най-вероятно работникът е ползвал съответните
предпазни средства до момента на преместването си, когато е паданал. Той не е бил небрежен по смисъла
на Кодекса на труда и не е нарушил правилата за безопасност на труда чрез
неползване на предпазни средства. В жалбата се сочи, че не е доказано наличието на причинна връзка
между действието, което е извършвал работника при осъществяване на работата, когато е настъпил инцидента и неползването на
предпазни средства. Сочи се, че ответникът не е доказал по несъмнен и
категоричен начин, че пострадалият е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат.
Искането на въззивника е за
отмяна на обжалваната част на решението и уважаване на иска изцяло.
Във въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
Въззиваемата страна в отговора на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Намира решението на ЯРС за
правилно и моли да бъде потвърдено. Сочи, че съдът е определил размера на
обезщетението съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД, като е изходил от
конкретните обстоятелства, установени от доказателствата по делото. Освен това
намира за доказано съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия,
както и определянето на приноса му на 50 %.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА о.с.з. за 11.02.2020 г.
от 10.00 часа.
За с.з. да се призоват страните,
като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по
доклада.
На въззивника да се връчи препис
от отговора на въззиваемия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.