О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
901
град
Плевен, 12.05.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, първи състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през
две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
като разгледа
докладваното от съдията Дилова административно дело № 343 по описа на Административен
съд – Плевен за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по
жалба подадена от РЗИ Плевен представлявано
от д-р И.М. чрез адв. М.М., против Решение обективирано в писмо изх.№
02.50-6/18.04.2022г. на Директора на дирекция Добро управление и Ръководител на
УО на ОПДУ при Администрацията на МС, с
което е отказана верификация на разходи по т.1-13 и е наложена финансова
корекция на РЗИ Плевен по проект с наименование „Подобряване на
специализираните знания и умения на служителите в РЗИ Плевен“ по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № BG05SFOP001-2.019-0024-C от 27.05.2020г. с
бенефициент РЗИ Плевен, финансиран по програма Добро управление, с което е
отказано да се верифицира сумата 40396,78 лв посочена в Искане за окончателно
плащане № 2/27.12.2021г. по т.1-13 от решението.
С
жалбата е направено искане да бъде спряно предварителното изпълнение на
обжалвания административен акт, тъй като изпълнението може да причини
значителни, трудно поправими вреди на жалбоподателя, тъй като отказа за
верификация би представлявал основание за издаване на последващи неблагоприятни
за институцията актове.
По
отношение направеното искане за спиране предварителното изпълнение на решението,
съдът съобрази следното :
Молбата срещу допуснато по силата на
закона предварително изпълнение на оспореното решение е процесуално допустима, както и е
подадена от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване в настоящото съдебно
производство е допуснато по силата на закона предварително изпълнение на
горепосочения индивидуален административен акт, с който е отказана верификация
на сумата 40 396,78 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ал.3 от
ЗУСЕСИФ отказът по ал. 3 може да се оспорва пред съд по реда на АПК, като при
съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2, 3, 5 и
6. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ,
оспорването на индивидуалните административни актове не спира тяхното
изпълнение. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да
бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. Тъй като в специалния закон не са
предвидени условията, при наличие на които може да бъде спряно предварителното
изпълнение на решението за налагане на финансова корекция, настоящия съдебен
състав следва да установи, че за настоящия молител могат да настъпят значителни
или трудно поправими вреди, както и че на заложения в закона интерес от
предварително изпълнение на акта се противопоставя засягането на друг интерес,
който по степен на важност е от същата категория. В случая молителят излага
основно доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, които са
неотносими за настоящото съдебно производство. Отделно от това
законосъобразността на решението не е предмет на проверка при съдебния контрол
в производството по чл. 166, ал. 4, във връзка ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 166,
ал. 2 от АПК, съда може да спре предварителното изпълнение само, ако от страна
на оспорващия /молителя/ са посочени, установени и доказани значителни или
трудно поправими вреди, които биха могли да настъпят от него. Доказателствената
тежест за установяване на тези нови обстоятелства и въздействието им върху
правната сфера на адресата на акта е на самия адресат. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства,
които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на
оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителна
или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. В конкретния случай,
допуснатото предварително изпълнение на Решението е по силата на закона и то с
изрична правна норма. В този смисъл, за административния орган не съществува
задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и
да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира
допуснатото предварително изпълнение. В тежест на оспорващия/ оспорващите в
конкретния случай/, който иска спиране, да установи предпоставките, визирани в
чл. 166 от АПК, като докаже, че незабавното изпълнение на акта би могло да му
причини значителна или трудно поправима вреда. Твърдението на оспорващия, че
допуснатото предварително изпълнение по силата на закона ще причини труднопоправима вреда, тъй като би представлявал основание за издаване на
последващи неблагоприятни за институцията актове, по никакъв начина не може да
доведе до настъпване на вреди, които не са посочени по вид, размер и основание,
както и вероятност от настъпването им, същественост и непоправимост. Освен
неуточнени, те са и неустановени, защото искането не е скрепено с
доказателства, което от своя страна да доведе до извод, че вредите/ неясно
какви/ са значителни и/или трудно поправими, за да обусловят спиране
изпълнението на решението, които да засягат или накърняват интереси на
оспорващия, които са със същата или по-висота степен на важност от тази на
обществения интерес да се осигури изпълнението на решението.
За разлика от хипотезата на допуснато предварително
изпълнение по разпореждане на административния орган, при която в тежест на
издателя на акта е да докаже наличието на условията по чл. 60, ал. 1 от АПК, то
когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закон, изпълнението
на условията по чл. 60, ал.1 от АПК се предполага. Спиране на допуснатото от
закона предварително изпълнение е възможно само при условията по чл. 166, ал.2
от АПК, а именно, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда. За целта настъпването й следва да е достатъчно вероятно
и с оглед данните по делото тя да може да бъде преценена като трудно поправима
или значителна. Освен това, спирането е възможно само въз основа на нови
обстоятелства – т.е, такива, настъпили след издаването на решението за налагане
на финансова корекция. В случая с молбата, както се посочи по – горе не се
представят и не се сочат конкретни факти, от които да се обоснове извод за
настъпване на трудно поправими или значителни вреди.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, за да
е налице основание за уважаване на искането оспорващият трябва да представи
доказателства за твърдението, че предварителното изпълнение би могло да причини
значителна или трудно поправима вреда.
При отсъствие на заявени и доказани вреди
от предварителното изпълнение на решението за налагане на финансова корекция,
искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Съдът намира, че на основание чл.154 АПК
следва да се конституират страните в настоящото производство- в качеството на
жалбоподател – РЗИ Плевен представлявана от д-р И.М. и Директора на дирекция Добро управление и
Ръководител на УО на ОПДУ при Администрацията
на МС в качеството на ответник по жалбата.
Следва да бъде указано на ответника, че
следва в 14 - дневен срок от съобщението за настоящото определение, да
представи писмен отговор по делото на осн. чл. 163, ал. 2 от АПК, с препис за
жалбоподателя, вкл. да посочи кои твърдения
от жалбата му приема за спорни и кои за безспорни, с оглед отделяне на спорното
от безспорното по делото.
На основание чл. 163, ал. 3 от АПК следва
да се дадат указания на страните за изясняване на обстоятелствата от значение
за делото във връзка с разпределение на доказателствената тежест съобразно чл.
170 от АПК – административният орган и лицата, за които оспореният
административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнение на
законовите изисквания при издаването му.
На
основание чл. 144 АПК вр. чл. 154, ал. 1 ГПК
жалбоподателят следва да установи съществуването на фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
На основание чл.171, ал.4 вр. с чл. 170,
ал.1 АПК съдът следва да укаже на
ответника, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнение на законовите
изисквания при издаването му.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на РЗИ Плевен представлявано от д-р И.М. чрез адв. М.М.,
за спиране на изпълнението на Решение
обективирано в писмо изх.№ 02.50-6/18.04.2022г. на Директора на дирекция Добро
управление и Ръководител на УО на ОПДУ при Администрацията на МС, с което е отказана верификация на
разходи по т.1-13 и е наложена финансова корекция на РЗИ Плевен по проект с
наименование „Подобряване на специализираните знания и умения на служителите в
РЗИ Плевен“ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с
регистрационен № BG05SFOP001-2.019-0024-C от 27.05.2020г. с бенефициент РЗИ
Плевен, финансиран по програма Добро управление, с което е отказано да се
верифицира сумата 40396,78 лв посочена в Искане за окончателно плащане №
2/27.12.2021г. по т.1-13 от решението, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта в която е
отхвърлено искането за спиране на изпълнението на решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд в едноседмичен срок от връчването му.
НАСРОЧВА административно дело № 343 по описа на Административен съд-гр.Плевен за
2022 год., за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.06. 2022 год. от 10,30 часа, за когато да се
призоват страните.
КОНСТИТУИРА страните в производството- в
качеството на жалбоподател –– РЗИ Плевен представлявана от д-р И.М. и Директора на дирекция Добро управление и
Ръководител на УО на ОПДУ при Администрацията
на МС в качеството на ответник по жалбата
УКАЗВА на ответника, че в 14 - дневен срок
от връчване на определението, може да
представи писмен отговор по делото на осн. чл. 163, ал. 2 от АПК, с препис за
жалбоподателя, вкл. да посочи кои твърдения от жалбата му приема за спорни и
кои за безспорни, с оглед отделяне на спорното от безспорното по делото.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 170,
ал. 1 АПК, носи доказателствената тежест за установяване съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на жалбоподателя, че на основание
чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, носи доказателствена тежест за
установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в
жалбата, на които основава своите искания или възражения и да представи писмени
доказателства в тази връзка.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на жалбоподателя препис от представеното по
делото становище на ответника, който да изрази становище в срок до насроченото
съдебно заседание по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
СЪДИЯ:/п/