Решение по дело №12868/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  261254

 

 

 

гр. Пловдив, 20.04.2021 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12868 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективносъединени искове по чл. 410, ал. 1 от КЗ, и чл. 86 от ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. Дж. Баучер № 87, представялавано от С.П. и К.К. чрез адв. Г. против ОБЩИНА Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов" № 1, представлявана от З.Д.-..... за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2803,40 лева, изплатено обезщетение, и 15 лв. ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 292,70 лв. обезщетение за забава за периода 12.11.2017-01.03.2019 г. . Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на на 05.05.2017 г. в гр. ...... на ул. ........ пред бл.... е реализирано ПТП, при което лек автомобил марка „Ауди“, модел ... рег. № ........ собственост на Д.А. и управлявани от него попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което се увредили  предна лява лята джанта, предна лява гума, преден десен амортисьор. По силата на сключен със собственика на увредения автомобил договор за имуществена застраховка „Автокаско“ обективиран в застрахователна полица № ................., по заявление от собственика на увредения автомобил в дружеството е заведена щета под № ........., по която автомобилът бил отремонтиран в доверен сервиз на дружеството, за който ремонт ищецът заплатил 2803.40 лева, като направил и разходи по щетата в размер на 15 лева. С плащането на тази сума ищецът встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите, който в случая е ответната община Пловдив, която е поканена да заплати сумата от 2218.40 лева. Поради липса на плащане, същата дължи и обезщетение за забава в размер на 292.70 лева за периода 12.11.2017 г. – 01.032019 г. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати горните суми ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

 В указания по чл.131 от ГПК срок ответника оспорва предявения иск като твърди, че не става ясно по какъв начин са настъпили щетите, какъв е механизмът на произтичане на вредите и налице ли е на причинна връзка. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- протокол за ПТП от 05.05.2015 г. ; полица № ..............; уведомление от 05.05.2017 г.; доклад, калкулация, опис на щетите; разходен касов ордер от 12.05.2017 г. се установява, че на 05.05.2017 г. към 12,00 ч. в гр. .............-...... за ........, под ........ в посока юг, лек автомобил марка „Ауди“, модел ... рег. № ........ собственост на Д.А. и управлявани от него попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с размери-60/40/10 см. В резултат на това са увредени предна лява джанта и гума и други части. Към момента на събитието автомобила е бил застрахован „Автокаско“ при ищеца. Пострадалия незабавно е уведомил застрахователя за събитието. Щетите по автомобила са установени от застрахователя и оценени на 2803,40 лв. Обезщетение в същия размер е заплатено от ищеца на собственика на 12.05.2017 г.

От представената регресна покана, обратна разписка от 12.10.2017 г. е видно, че на 13.10.2017 г. ищеца е уведомил ответника за изплатеното обезщетение и приканил да възстанови стойността на същото.

От изготвеното заключение от 27.10.2020 г. по извършената САТЕ е видно, че вида на щетите съответства на начина на настъпване на ПТП. Стойността на същите  е 2910,04 лв. по пазарни цени.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка, с който са нанесените  твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетение.

Предвид липсата на възражение от ответника по заявените твърдения на ищеца съдът намира за доказани обстоятелствата, че същия отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП.

С оглед установените данни от събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за доказано настъпването на заявеното ПТП като време и място, стойността на щетите, съобразно заключението на вещото лице, което се кредитира изцяло от съда, е в размер на 2910,04 лв. наличието на застрахователно правоотношение, видно от представения застрахователен договор между ищеца и собственика на автомобила, както  и плащане на стойност на настъпилите щети от 2803,40 лева. Тези обстоятелства се явяват предпоставка за възникване на регресна отговорност към застрахователя до размера на платеното от него обезщетение, тъй като обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 2803,40 лв., което попада в рамките на установените вреди. Ето защо искът следва да се уважи изцяло без да се коригира размера, тъй като по делото не се установиха факти сочещи наличие на поведение на водача способствало настъпването на ПТП и обосноваващо извод за съпричиняване на вредите.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Предвид представената такава като момент на уведомяване следва да се приеме 13.10.2017 г. Тъй като същото се притендира от 12.11.2017-01.03.2019 г. в размер от 292,70 и от подаване на исковата молба 05.03.2019 г. до окончателното плащане в размер на законната лихва, съдът намира след справка с електронно изчислителен модул за определяне на размера на законната лихва, че притендирания размер за мораторна лихва за заявения период попада в установения такъв от съда, което налага уважаване изцяло и на исковете за присъждане на лихва.

Що се отнася до притендираната сума от 15 лв. за осъществени ликвидационни разходи съдът намира, че това искане е неоснователно, тъй като същата не е част от определеното и изплатено обезщетение по повод настъпилите щети. Ето защо за тази сума иска следва да се отхвърли.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, съобразно отправеното искане, представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива, в размер на: 162,73 лв. – платена държавна такса, депозит за САТЕ-150 лв.; и 420 лв. за адвокатско възнаграждение. Сумата от 20 лв. за възнаграждение на свидетел не е разходвана по делото и подлежи на възстановяване в едногодишен срок от влизане в сила на решението.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното съдът,

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов" № 1, представлявана от З.Д.-..... да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. Дж. баучер № 87, представялавано от С.П. и К.К. сумата от 2803,40 лева( две хиляди осемстотин и три лева и 40ст.) изплатено обезщетение за настъпили щети при ПТП на 05.05.2017 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 292,70 лв.(двеста деветдесет и два лева и 70 ст.) обезщетение за забава за периода 12.11.2017-01.03.2019 г., както и сумата от 732,73 лв.(седемстотин тридесет и два лева и 73 ст.) за разноски за производството.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. Дж. баучер № 87, представялавано от С.П. и К.К. против ОБЩИНА Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов" № 1, представлявана от З.Д.-..... иск за заплащане на сумата от 15 лв.(петнадесет лева) за ликвидационни разходи заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                     СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

 

Вярно с оригинала!

ММ