Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………22.04.2021 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………двадесет
и шести март……………………….……..……..Година 2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Николова…………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 4407…по описа за………….….…………2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът И.Е.К. твърди, че на 16.09.2019
г., управлявайки лек автомобил марка „Опел“ модел „Омега“ с ДК № СТ 8609 ВХ се
движил по път II - 66 в посока гр. Стара Загора. /ПТП-то е извън рамките на
града, след табелата „Стара Загора“, в зоната на магазин „Метро“/. Около 13.30
часа в района на километър 55 + 000, източно от магазин „Метро“, водачът на лек
автомобил марка „Волво“ модел „ХЦ 70“ с ДК № СТ 3404 РК - А.П.Д. извършил
неправилна маневра „завой“ наляво, с което отнел предимството на движещия се с
предимство направо в посока запад лек автомобил марка „Опел“ модел „Омега“ с ДК
№ СТ 8609 ВХ. Настъпило ПТП като лекият автомобил марка „Волво“ модел „ХЦ 70“ с
ДК № СТ 3404 РК с предната си част блъснал в предна лява част управляваният от
ищеца лек автомобил марка „Опел“ модел „Омега“ с ДК № СТ 8609 ВХ. В следствие
на удара автомобилът на ищеца напуснал пътното платно в дясно по посока на
движението си, преминал през оградната мрежа и се блъснал в редосеялка,
намираща се в мострения център на „Монтажагро груп“ ЕООД. В резултат на
настъпилото ПТП били причинени материални щети по двата автомобила,
редосеялката и оградната мрежа. Поради получени телесни увреждания ищецът бил
откаран в Спешния център на УМБАЛ „Професор д-р Стоян Киркович“ АД - Стара
Загора, където бил прегледан и били диагностицирани получените от него телесни
увреждания - контузия на главата и шията, мозъчно сътресение, контузия в лявата
раменна става и контузия в дясната подбедрица.
Произшествието било посетено от
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора, за което бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.09.2019г. с per. №
1228р - 10139/20.09.2019год.
На виновния за ПТП водач на лек
автомобил марка „Волво“ модел „ХЦ 70“ с ДК № СТ 34 04 РК - А.П.Д. бил съставен
АУАН № 770307/16.09.2019 г. Въз основа на съставения АУАН, било издадено
Наказателно постановление № 19-1228-003393 на Началник Група към ОД на МВР
Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, с което на виновния водач А.П.Д.,
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Наказателното постановление е влязло в законна сила на 08.02.2020г.
В резултат на противоправното си
деяние, водачът А.П.Д. е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни повреди -
контузия на главата и шията, мозъчно сътресение, контузия в лявата раменна
става и контузия в дясната подбедрица. Ищецът физически и емоционално тежко
преживял катастрофата. На 16.09.2019г. в ранния следобед трябвало да отиде до
Община Стара Загора, където да предаде документация, свързана с изпълнение на
служебните му задължения като кмет на село К.. Ударът обаче бил силен, за
няколко минути К. загубил съзнание. Бил откаран в Спешен център, където му била
оказана първа помощ. Не помнел какво се било случило през първите няколко
минути след удара между двата автомобила. Предложена му била хоспитализация, но
отказал. Върнал се в дома си. Вечерта около 20.00 часа, ищецът почувствал силно
безпокойство, започнал да трепери, не можел да говори, не разбирал какво го
питат. Болките в главата и шията му се засили, започнал да повръща, имал
световъртеж. Започнал да изпитва страх от това, което е можело да се случи, че
е можело да има далеч по - сериозни последици за здравето и живота му. Близките
му казали, че е блед като платно. Не спал през цялата нощ. На следващия ден
/17.09.2019 г./ отново отишъл на преглед и бил приет за лечение в Клиника по
неврохирургия към УМБАЛ „Професор д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора.
Основните му оплаквания били силни болки в главата и в шията, гадене,
повръщане, световъртеж. На 19.09.2019 г. ищецът бил изписан от Клиниката с
окончателна диагноза: Контузия на главата и шията, мозъчно сътресение, като в
нея били отразени и контузиите му в лявата раменна става и в дясната
подбедрица.
След изписването му от болницата,
въпреки болничния престой, ищецът продължавал да чувства световъртеж и
главоболие - с лека до умерена степен на интензивност. Болките в главата му
продължили повече от месец, като били със стягащ и опасващ характер и се
усилвали при физическо и психическо усилие от страна на пострадалия. К.
продължил да се чувства напрегнат, нямал апетит - за 1 месец, отслабнал 7 - 8
килограма. Нощем се събуждал около 2-3 часа. Като цяло възстановяването е
продължило около месец. Не минавало ден, в който да не си припомни
катастрофата. Когато видел по пътя автомобил подобен на този, който го е ударил
отбивал встрани. Трудно се концентрирал. Настроението му било понижено, мислел
какво е можело да се случи. Преживяната катастрофа дала отражение и върху
трудовата дейност на К., който изпитвал притеснения дали ще може да се справи с
ежедневните си и работни ангажименти като кмет на населено място, макар и
малко. Вследствие на преживяното ПТП, К. получил емоционален стрес с последваща
протрахирана тревожно - депресивна реакция. Инцидентът от 16.09.2019г.
значително влошил качеството на живот на ищеца. Към датата на катастрофата
пострадалият бил на 44 години - активна, трудоспособна възраст и към момента на
ПТП К. ***. След инцидента не бил в състояние да се грижи пълноценно за
управленската и обществената дейност като кмет, поради продължителния период на
възстановяване от физическите и психологически травми, но не е ползвал отпуск
за временна нетрудоспособност (болнични). Към настоящия момент доверителят ми
продължава да изпитва напрежение, засилващо се при пътуване с автомобил,
особено предпазлив е и с повишена бдителност.
За управляваното от виновния водач А.П.Д.,
и собственост на А.Д.Д.МПС - лек автомобил марка „Волво“ модел „ХЦ 70“ с ДК №
СТ 3404 РК, към датата на ПТП - 16.09.2019г., била налице валидно сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното застрахователно
дружество „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
по застрахователна полица № BG/30/119002472569, издадена със срок на валидност
за периода от 27.08.2019г. до 26.08.2020г.
Въз основа на подадена от ищеца
застрахователна претенция вх.№ 1873/10.06.2020год. за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, в ответното застрахователно дружество била
образувана преписка по щета с № 0801 - 004129/2019 - 02год. По тази щета от
ответника „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
било определено застрахователно обезщетение за претърпените от И.Е.К.
неимуществени вреди - в размер на 1 000 лева, които били изплатени на
23.09.2020 г. по сметка на пълномощника на И.Е.К..
Ищецът намира, че определеното и
заплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено и
неотговарящо на характера, степента и интензитета на търпените болки и
страдания, както и че същото не е съобразено с изплащаните в подобни случаи
обезщетения.
Оценява претърпените неимуществени
вреди - болки и страдания от непозволеното увреждане на 16.09.2019г.,
представляващо ПТП, на сумата от общо 4 000 лева, от която следва да бъде
приспадната сумата в размер на 1 000 лева.
Моли съда да осъди ответното дружество
да му заплати сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща
незаплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания от телесни увреждания - контузия на главата и шията, мозъчно
сътресение, контузия в лявата раменна става и контузия в дясната подбедрица,
включително и настъпилия емоционален стрес с последваща протрахирана тревожно -
депресивна реакция, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от
16.09.2019г., причинено от противоправното поведение на А.П.Д., ЕГН **********,
при управление на лек автомобил марка „Волво“ модел „ХЦ 70“ с ДК № СТ 3404 РК,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.09.2019 г. - датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника като е заета
позиция за неоснователност, евентуално прекомерност на претенцията. Ответникът
признава, че било налице валидно застрахователно правоотношение между него и
собственика на МПС „Волво“, модел „ХЦ 70“, с per. № СТ 3404 РК по силата на
Застрахователна полица № BG/30/119002472569, с период на валидност: 27.08.2019
г. - 26.08.2020г. и че е заплатил сумата от 1000,00 лв.
Оспорени са констатациите отразени в
представения по делото Протокол за ПТП с пострадали лица в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”, тъй като, в тази част същият няма характера
на официален удостоверителен документ, който да се ползва с материална
доказателствена сила.
Освен това ответникът намира, че
предендираното застрахователно обезщетение, за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от ПТП на 16.09.2019 г., е прекомерно завишено. Оспорва
твърдението, че ищецът е получил описаните в исковата молба травми от
процесното ПТП, тъй като видно от приложенията по делото Епикриза, издадена от
УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст.Киркович“ АД, в раздел „Амнезия“ било посочено, че ищецът
има силно гадене, главоболие и световъртеж, от 15.09.2019г. което е ден преди
процесното ПТП, настъпило на 16.09.2019г. Твърди, че получените от ищеца
увреждания не били вследствие на процесното ПТП. Оспорва твърдението, че ищецът
е загубил апетит, отслабнал със 7-8 килограма, че не е могъл да изпълнява
служебните си ангажименти и задължения. Оспорва твърдението, че е получил
тревожно-депресивна реакция и е било налице безсъние, че ищецът е загубил
съзнание след ПТП. Оспорва настъпването на твърдяните от ищеца контузия в лява
раменна става и в дясната подбедрица, тъй като не са представени доказателства
за тези травматични увреждания. В тази връзка твърди, че изплатеното от
застрахователя обезщетение се явява достатъчно да покрие претърпените от ищеца
вреди. Освен това съгласно приложената по делото епикриза, ищецът бил изписан
със значително подобрение, а съгласно представеното с исковата молба - съдебно-психологично
изследване, по данни на ищеца, след изписването му от клиниката по
неврохирургия, главоболието и световъртежът са отшумели. Същият бил изписан на
19.09.2019г., което сочи, че се е възстановил за кратко време.
Относно механизма на ПТП и претърпените
неимуществени вреди прави следните възражения за съпричиняване: 1/ищецът
нарушил чл.15, ал.1 ЗДвП, съгласно който на пътя, водачът на МПС се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани
с пътна маркировка, използват най-дясната свободна лента. Твърди, че ако ищецът
се е движил в най-дясна пътна лента /в нейната най- дясна част, е било възможно
да се предотврати процесното ПТП, 2/ Ищецът е нарушил чл. 20, ал.2 ЗДвП, тъй
като се е движил с превишена и несъобразена скорост с пътните условия и
интензитета на движение, поради което не е могъл да предприеме навременно
спиране. Същият бил длъжен, при възникване на опасност да намали скоростта на
движение или да спре, 3/ищецът нарушил ал.137а от ЗДвП, тъй като е управлявал
автомобила без задължителния предпазен колан, поради което е самонанесъл
твърдените увреждания, 4/ищецът допринесъл за настъпване на твърдяните от него
болки и страдания, тъй като същият е отказал хоспитализация, обстоятелство,
което изрично се признава от него, 5/ ищецът е провел неправилно лечение,
поради което е допринесъл за настъпване на описаните в исковата молба - болки и
страдания, 6/ищецът не е провеждал изписаната му, от лекарите, медикаментозна
терапия, както и не е осъществил контролните прегледи, които му се полагат,
видно приложената епикриза, с което е налице съпричиняване на вредоносния
резултат.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.
Процесуална предпоставка за надлежното
упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на
застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. Това е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен
срок - чл. 498, ал. 3 от КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал.
1 от КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена
допустимостта на претенцията. В случая осъдителният иск е допустим.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ /чл. 432, ал. 1 КЗ/.
Застрахователят по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 429, ал. 1 и чл. 477 от КЗ отговаря
за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно –
обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.
Правната норма,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки /юридически факта/: 1/ застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че на 16.09.2019 г. между
лек автомобил управляван от ищеца и лек автомобил управляван от А.Д. е
настъпило ПТП, като А.Д. е бил административно наказан с влязло в сила
наказателно постановление. Също е безспорно, че към датата на настъпване на ПТП
между А.Д. и ответника е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, както и доброволното изплащане на сума от 1000,00 лв. /така и
платежно нареждане, л. 17 от делото/ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ответника на ищеца във връзка с предявена от последния претенция пред
застрахователя.
Тъй като застрахователят по договор за “Гражданска
отговорност” е заплатил доброволно застрахователно обезщетение на увредения
от процесното ПТП в размер на сумата от 1000,00 лв. по процесната
застрахователна преписка, настоящата съдебна инстанция приема, че
ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които
възниква претендираното главно притезателно право, а именно - 1. наличието на
действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, който е обезпечил неговата
деликтна отговорност към момента на настъпване на ПТП и 2. Застрахованият /А.П.Д./
чиято деликтна отговорност през процесния период
е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска
отговорност” при ответното дружество, виновно е увредил ищеца, като му е
причинил имуществени и неимуществени вреди, които от своя страна са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования. Това
се установява и от доказателствата по делото – констативен протокол за ПТП от
16.09.2019 г. /л. 6 от делото/ и представените медицински документи /л. 9-11 от
делото/. В тази връзка следва изрично да се посочи, че в о.с.з. от
15.01.2021 г. ответникът, уточнявайки отговора на исковата молба, изрично
заяви, че „не оспорва вината на водача застрахован при ответника“, а поддържа
единствено, че не е налице негова изключителна вина с оглед направените
възражения за съпричиняване, които ще бъдат обсъдени по-долу. Поради тези
уточнения, а и поради наличието на изрично признание на ответника за настъпване
на правнорелевантните факти обуславящи възникването на притезателното право
обективирано в извършеното доброволно плащане се явяват явно неоснователни възраженията в отговора на исковата молба
досежно наличието на случайно деяние, оспорването на констатациите в протокола
за ПТП, вината на водача А.Д. и липсата на каквито и да било увреждания
претърпени от ищеца. Ако ответникът е считал, че всички тези обстоятелства,
които са от естество да изключат неговата отговорност са били налице е следвало
да откаже изплащането на каквото и да било застрахователно обезщетение.
Обективно невярно е твърдението в отговора на исковата
молба, че А.Д. е подал възражение срещу издаденото наказателно постановление,
тъй като същото е издадено на 14.01.2020 г., а е влязло в сила три седмици
по-късно – на 08.02.2020 г. /л. 7-8 от делото/, т.е. не е била налице жалба до
съда против наказателното постановление. Нещо повече – наложеното
административно наказание е било заплатено от А.Д. на 31.01.2020 г. /л. 65 от
делото/. Било е налице единствено възражение срещу АУАН, което не е било прието
от наказващия орган /вж. администритавно наказателната преписка л. 39-65/.
По делото бе установено по несъмнен начин настъпването
на застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “Гражданска
отговорност” – 16.09.2019 г. /факт обявен за безспорен между страните/ и поради
това съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на причинителя
на ПТП. Налице са всички материални предпоставки за възникване на спорното
материално право по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Единственото спорно по делото обстоятелство остава
дали с изплащане на застрахователното обезщетение от 1000,00 лв. са напълно
репарирани действително причинените неимуществени вреди при настъпване на процесното
застрахователно събитие и свързаните с него оспорвания за всички получени от
ищеца увреждания, вкл. възраженията за съпричиняване.
В тази връзка се установи по делото, че на другия ден след настъпването на ПТП ищецът е
постъпил в „Клиника по неврохирургия“ при УМБАЛ „Плоф. Д-р Стоян Киркович“ АД
откъдето и бил изписан на 19.09.2019 г. /така медицински документи, л. 104-133
от делото/. От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза /л.143-146 от делото/, което е компетентно и обективно изготвено,
вкл. неоспорено от страните се установява, че ищецът вследствие на настъпилото
ПТП от 16.09.2019 г. е получил следните увреждания – контузия на главата с
лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на шията, контузия на лявата раменна
става и контузия на дясната подбедрица. Обичайният период на възстановяване от
тези увреждания е около три седмици /лекостепенното мозъчно сътресение/ и една
до две седмици за останалите увреждания. Вещото лице е категорично, че лечението
е проведено адекватно и постъпването на ищеца в болница на следващия ден след
ПТП не е причина за настъпването на описаните в исковата молба увреждания и не
би имало промяна в начина на лечение и оздравителния период ако ищецът би
постъпил в лечебно заведение в деня на ПТП. Не са налице каквито и да били
данни за травми/увреждания на ищеца преди датата на ПТП или здравословни
оплаквания. С оглед категоричното заключение на вещото лице възраженията в
отговора на исковата молба относно липсата на увреждания на ищеца вследствие на
ПТП, наличието на увреждания преди датата на ПТП и значението на липсата на
хоспитализация в деня на ПТП /което както в.л. посочи е без значение за
уврежданията и оздравителния процес/ са неоснователни. По отношение на
възраженията за неправилно лечение следва да се посочи от една страна, че
същото е проведено адекватно, като при определяне на обезщетението съдът
възприема за релевантен възстановителен период посоченият от вещото лице в
заключението на съдебно-медицинската експертиза от три седмици /лекостепенното мозъчно сътресение/ и една
до две седмици за останалите увреждания - досежно телесните увреждания. За по-дълъг период на възстановяване /дори установен
от ищеца/ обезщетение няма да бъде присъждано. Следва да се посочи още, че
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, поради непоставен предпазен колан не само
не се установи категорично, напротив бе установено, че е бил с поставен колан
при катастрофата – така заключението на съдебно медицинската експертиза.
От показанията на св. Мария Христова се установява, че
същата е посетила ищеца в болницата непосредствено след деня на ПТП. След
изписването му се е върнал на работа, но е споделял, че има главоболие и не
може да спи. По непосредствени впечатления на свидетелката ищецът е бил
напрегнато, разтревожено и разконцентрирано. Мислел за катастрофата. След
завръщането си на работа ищецът не шофирал автомобил, бил е подпомаган от друг
човек. След около 10 дни е започнал да ползва чужди коли, тъй като неговата
била все още на ремонт. Преди ПТП не се бил оплаквал от здравословни проблеми. Настоящият
съд дава вяра на показанията на св. И. Недялков само относно наученото от
свидетеля, че ищецът е претърпял ПТП, същият го е виждал два или три пъти и
видимото отслабване на ищеца. В останалата си част показанията на св. Недялков
представляват изключително лични оценки и преценки, но не и свидетелства за
определени факти и няма да бъдат ценени. Във връзка с психическото състояние на
ищеца след инцидента по делото бе изслушано заключение на съдебно-психологична
експертиза от което се установява, че към датата на изследването /12.03.2021
г./, което е около година и половина след инцидента, ищецът е показал
тревожност и остатъчен страх и сигнали за стрес без клинична значимост. При
изследване при психиатър и психолог около пет месеца след инцидента е било
установено, че вследствие на ПТП ищецът получил емоционален стрес с последваща
тревожно-депресивна реакция. Дори към днешна дата вещото лице препоръчва курс
при психотерапевт от няколко сесии, което означава, че дори към днешна дата
ищецът има оплаквания от психологически характер.
От заключението на съдебно-автотехническата
експертиза се установява следното: на 16.09.2019 г., около 13:30 часа в гр.
Стара Загора на път за с. Хрищени в посока гр. Стара Загора /запад/ се е движел
лек автомобил „Опел“ с рег. № СТ8609ВХ, управляван от водача И.К.. Няма данни
по делото в коя от трите пътни ленти се е движел автомобилът, както и за
скоростта му на движение. В същото време в обратна посока /изток/ на кръстовище
лек автомобил „Волво“ с рег. № СТ3404РК управляван от А.Д. е предприел маневра
ляв завой, като не е пропуснал лекия автомобил „Опел“. Навлизайки в процесното кръстовище, отнел предимството
на „Опела“, движещ се в посока запад, който е с предимство спрямо процесния лек
автомобил „Волво“. Водачът на лекия автомобил „Волво“ е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като спре преди мястото на
удара, давайки предимство на лекия автомобил „Опел“. Причината, за да не даде
предимство на другия автомобил, е от субективен характер и би могло да бъде
отвличане на вниманието на водача на лекия автомобил при навлизането в
кръстовището. Няма данни водачът на „Опела“, при така стеклите се
обстоятелства, да е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и
същият за него е неизбежен. Вследствие на това е настъпил удар между
автомобилите, неясно в коя от трите ленти за движение. По делото няма данни за
поведението на водача на лекия автомобил „Опел“ – дали е предприел спиране и
ако да, кога и как, защото местопроизшествието не е било запазено, а оглед на
автомобила е бил извършен от органите на полицията по-късно. Вещото лице е
категорично, че за водача А.Д. /водачът на лекия автомобил „Волво“/ ударът е
бил предотвратим – единствено е било необходимо да осигури предимството на
насрещно движещата се кола и в този смисъл причините за ПТП нямат технически
характер. По делото няма данни за начина на движение на лекия автомобил „Волво“
от гл. точка на скорост и възможност за предотвратимост на удара. Поради това
настоящият съд приема от фактическа страна за доказано, че действията на водача
А.Д., който не е съобразил предимството на движещия се насрещно лек автомобил „Волво“ и е придпреиел маневра лява
завой без да пропусне ППС с предимство, е в причинна връзка с настъпилото ПТП -
следвало е да го пропусне и след това да
предприеме маневрата. В заключение може да се обобщи, че механизма на
настъпване на ПТП е установен с помощта на вещо лице, изготвило заключение по
съдебна автотехническа експертиза, като е установено, че водача на
застрахования в ответното застрахователно дружество лек автомобил „Волво“ с
рег. № СТ3404РК е причинил на 16.09.2019 г. около 13,30 часа на път II - 66 км. 55+000 пътно-транспортно произшествие, като
извършва маневра ляв завой, като навлиза в лентата за насрещно движение, където
в този момент се движи лек автомобил „Опел“ с рег. № СТ8609ВХ с водач И.К. и
настъпва сблъсък между двата автомобила, при който са причинени имуществени
повреди на двата автомобила и телесни увреждания на И.К. – ищец. Установената с помощта на вещо лице техническа
причина, довела до възникването на ПТП, до възникване на удара между
застрахования лек автомобил „Волво“ с рег. № СТ3404РК и лекия автомобил „Опел“
с рег. № СТ8609ВХ е предприета неправилно от водача на лекия автомобил „Волво“
маневра ляв завой, тъй като не е осигурил предимство за насрещно движещи се
превозни средства, като навлизането в насрещната пътна лента при наличие на движещ
се по пътя с предимство лек автомобил „Опел“ е технически неправилно. Няма
данни водачът на л.а. „Опел“ да е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, като той с поведението си не е допринесъл за пътния инцидент.
От ответната страна е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия с
правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД изразяващо се в непредприемане на действия за предотвратяване
на процесното ПТП от ищеца, непоставяне на предпазен колан, представляващо
нарушение на правилата за движението по пътищата и отказ от хоспитализация,
вкл. неправилно лечение, по което съдът дължи произнасяне. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато
увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се
намали. Разпоредбата е ясна, но и според практиката на ВКС /решение № 144/27.12.2016 г. на ВКС по т.д.
№ 1000/2015 г., II т.о., решение № 206/12.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 35/2009
г., II т. о., решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г., II т.о.,
решение № 151/12.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 1140/2011 г., II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. на ВКС по т.д. № 977/2010 г., II т.о., решение № 27/15.04.2015
г. на ВКС по т.д. № 457/2014 г., II т.о. и др. / не във всеки случай на
наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за
намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само тогава,
когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният е тяхно следствие. Съобразно
разясненията, дадени в ТР № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС, съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения-обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В
този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който
обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата
спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Само по себе си дори нарушението на установените в ЗДвП и ППЗдвП правила за
движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение, тъй
като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, доколкото приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай като съдът следва да прецени
доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на
това да определи обективния му принос-определянето на степента на съпричиняване
зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен
процес.
В случая анализа на доказателствата по делото не се
установява, че пострадалият е допуснал твърдяните от ответното дружество
нарушения на ЗДвП, които да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и поради това настоящият съд приема, че пострадалият не е допринесъл
за вредоносния резултат, предвид факта, че се е движил по път с предимство и
няма данни по делото да е нарушил някоя разпоредба на ЗДвП. Предвид заключението на автотехническата експертиза
съдът намира за установено по делото, че не е налице противоправно поведение
изразяващо се в нарушение на правила за движение на ищеца в причинна връзка с
настъпването на процесното ПТП. От страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест в процеса не са ангажирани доказателства в тази връзка,
вкл. възражението, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан. Ето защо
съдът намира възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно. В
хода на производството не се твърдеше от ответника наличие на техническа
изправност на лекия автомобил „Опел“, което да е в причинна връзка с
вредоносния резултат-настъпилото ПТП, при което ищецът е пострадал. Неоснователно е релевираното възражение за
съпричиняване поради нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП /за същия е съществувало
задължението по чл. 137а ЗДвП да пътува с поставен предпазен колан/ поради предприето пътуване без поставен
предпазен колан, тъй като СМЕ установява характера на травмите да сочи на
поставен колан при пострадалия. От
заключението на САТЕ, също се прави категоричния извод, че ищецът е бил в лекия
автомобил с поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван,
тъй като уврежданията добре отговарят да са се получили в момента на
произшествието, именно в резултат на възпиращото действие на триточковия
предпазен колан, т.е. САТЕ от своя страна
изяснява, че установените увреждания е възможно да се получат при поставен
обезопасителен колан. Други
доказателства в тази насока не са ангажирани от носещия доказателствената
тежест застраховател. Освен това се установи, че проведеното медицинско
лечение е адекватно. Както се посочи
съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалият, като участник и в нарушение на правилата за
движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите. Настоящият съд, в тази връзка, приема, че не се
ангажираха доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. /препотвърдено в тази
своя част и с Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г., ОСНГТК/ понятието
“справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Специфичното е, че стойността на неимуществената
вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта
навлиза в неимуществената сфера на пострадалия или увредения и е част от
неговия психо-емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен.
Възприятия в тази насока се съдържат в показанията на разпитаните по делото
свидетели, които дават светлина за претърпените от увредените лица болки и
страдания. Съдът е този, който във всеки конкретен случай преценява по
справедливост размер на дължимото обезщетение, отчитайки понесените от
увреденото лице болки и страдания, а и неудобствата – емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор – конкретния психо–емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с
оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и
други/.
При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца е причинена
лека телесна повреда, изразяваща се в множество различни контузии по цялото
тяло, вкл. мозъчно сътресение. Физическото възстановяване е продължило в срок
от общо около три седмици /така заключение на СМЕ/. Наложил се е престой в
болнично заведение за три дни. Психическото възстановяване не е напълно
завършено и до днес /така заключение на СПЕ/. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че ищецът
е в активна възраст, работата му е свързана с умствен труд и е имал притеснения
относно нейното изпълнение /така показания на св. Христова/. Допълнително
неудобство е била необходимостта да използва чужди превозни средства до ремонта
на неговия лек автомобил за период около месец.
При определяне размера на обезщетението е необходимо
да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние, затрудненията
на ищеца К. да се грижи сам за своето ежедневие, затруднението в работоспособността
на пострадалия, т.е. негативната промяна в начина му на живот за около месец,
причиненият му от инцидента стрес и уплах /установени от заключението на СПЕ/,
както и нормативно определения лимит на обезщетението за причинени имуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност” – до 10 420 000 лв. Отделно
от това неминуемо ищецът е преживял стрес при настъпване на процесното ПТП,
като сблъсъкът с внезапно потеглил лек автомобил създава непосредствена
опасност за живота на лицето, намиращо се на пътното платно. В тази връзка
самият механизъм на ПТП продължил след удара на двата леки автомобила, а именно
преминаване на лекия автомобил управляван от ищеца през оградно съоръжение
последвано от втори удар в редосеялка неминуемо увеличава психологическия стрес
от настъпилото ПТП. Обобщено – при определяне
размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на
противоправното деяние, затруднението в работоспособността на пострадалия,
неудобствата в нормалната му деятелност водеща до негативна промяна в начина му
на живот, както и нормативно определения лимит на обезщетението за причинени
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
“Гражданска отговорност” – до 10 420 000 лв. при едно пострадало лице,
какъвто е настоящият случай /така чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ in fine/. Лимитът на застрахователното покритие е релевантно
обстоятелство, тъй като икономическата конюнктюра е в основата и на непрекъснатото
нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица. Независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /така решение № 1/26.03.2012 г. на ВКС по т. д. №
299/2011 г., II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 795/2008 г.,
II т. о., решение № 121/09.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 60/2012 г., II т.о./.
При наличие на законовите предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователната сума
по нея следва да се има предвид като един от критериите за решението на съда по
приложението на чл. 52 ЗЗД – така решение
№ 189/04.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., II т.о.
Всички анализирани дотук обстоятелства и конкретното
им проявление по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника на
ищеца обезщетение, като не се установиха конкретни обстоятелства обосноваващи
по-нисък размер на обезщетението, вкл. неустановени останаха възраженията за
съпричиняване.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 ЗЗД на
увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние.
При контретния анализ на всички обективни
обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо
се в причинените физически увреждания – контузия на главата с леко мозъчно
сътресение, контузия на шията, контузиа на лявата раменна става, контузия на
дясната подбедрица /основно травмите са в горната част на тялото/; причинените
болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента,
както и след това, съобразявайки възрастта на пострадалия /около 44 години/,
продължителността и степента на претърпените болки и страдания около месец за
физическите и около година и половина за психическите /следва да се подчертае,
че се съобразиха и последиците в психологичен план - всеки претърпян пътен инцидент е свързан с
негативни преживявания в психоемоционален план, които са установени и от
свидетелските показания-понижаване на самочувствието, социално дистанциране/,
нарушен житейски ритъм, затруднения в работата и в битово отношение
/необходимост от ползване на чужди автомобили/, продължилия страх и при
съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, настоящият съд приема, справедливият размер на заместващото
обезщетение на ищеца при подобни
травматични увреждания на пострадал при активна възраст, но при възстановяване
на получената травма за причинените му от противоправното поведение на
делинквента А.Д. неимуществени вреди е 4000,00 лв. Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на над десет
милиона лева. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение
да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Процесната сума е
и към минимума, определен в тази разпоредба. Заместващото обезщетение
представлява парично благо, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни
последици от причинените му болки и страдания. Съдът не дава вяра на
свидетелските показания за възстановителен период от два-три месеца изнесени от
св. Недялков, тъй като не кореспондира със заключението на СМЕ, сочещо на общ
възстановителен период от около месец. Т.е. дори и ищецът да е имал друг
физически дискомфорт, той не се дължи на физиологична необходимост,
предизвикана от произшествието. В заключение доколкото паричния еквивалент на
причинените неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост, то
настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди както се
посочи следва да бъдат обезщетени в размер 4000,00 лв., от които доброволно са
били заплатени 1000,00 лв.
В тази връзка настоящият съд съобрази и практиката на Старозагорски окръжен съд по
сходни случаи обективирана напр. в решение
№ 260035/25.08.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1113/2020 г.
/постановено по дело образувано срещу същия ответник „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД/, в което за подобни травматични увреждания изразяващи се в контузия на главата
и шията, мозъчно сътресение, охлузвания и кръвонасядания по левия горен крайник
/в настоящия случай травмите са контузия
на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на шията, контузия на
лявата раменна става и контузия на дясната подбедрица, т.е. дори с една повече,
а именно контузията на дясната подбедрица/, също период на възстановяване
отново около месец и впоследствие отшумяла стресова реакция /в настоящия случай
дори към днешна дата стресовата реакция не е отшумяла напълно по данни на СПЕ/
е било определено обезщетение в размер на сума от 5000,00 лв. – с 1000,00 лв.
повече от претендираната и определена на ищеца по настоящото дело от 4000,00
лв.
По делото бе обявено за безспорно, че ответникът е
заплатил на ищеца доброволно сумата от 1000,00 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди от настъпилото на 16.09.2019 г. ПТП, то предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло за сумата от 3000,00 лв.
По претенцията за лихва:
Процесният договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ е сключен на 27.08.2019 г. и по силата на пар. 22 ПЗРКЗ, в сила от
01.01.2016 г., спрямо него се прилагат разпоредбите на действащия Кодекс за
застраховането, който урежда по различен начин въпросът за лихвата върху
застрахователните обезщетения. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца
от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
От представеното по делото заявление за заплащане на
застрахователно обезщетение, вх. № 1873/10.06.2020 г. /л. 12 от делото/ се
установява, че ищецът е предявил искане за заплащане на обезщетение за
претърпените от процесното ПТП вреди на 10.06.2020 г., т.е. срокът за
произнасяне на ответника е изтекъл на 10.09.2020 г. /присъствен ден/, т.е. от
дата 11.09.2020 г. същият е в забава и от която дата на ищеца се дължи
законната лихва върху определеното му обезщетение.
По съдебноделоводните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 1437,00 лв. – заплатено
в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и
съдействие от 06.11.2020 г. /л. 67 от настоящото дело/ - с отбелязването в
договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК, заплатената държавна такса за
исковата молба в размер на 120,00 лв. и възнаграждения за вещи лица в
общ размер на 867,00 лв. и 10,00 лв. ДТ за издаване на два броя съдебни
удостоверения. Претенциите за разноските за събиране на доказателства в
размер на 80,00 лв. е неоснователна, тъй като не са разноски за производството
съгласно трайната практика на ВКС обективирана най-вече в решение №
189/20.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5193/2013 г., IV г.о. В посочения съдебен
акт на ВКС е прието, че отговорността за разноски е уредена като ограничена
обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или
недопустим иск и включва само внесените такси и възнаграждението за един
адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви
други разходи и пропуснати ползи от страната по делото /напр. пътните разноски
за явяването на страните пред съда/ и е обективна, защото ищецът отговаря без
вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото. Така и напр. определение
№ 379/16.10.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3121/2018 г., III г.о. /и сочената в
него съдебна практика/, решение № 192/25.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5663/2013
г., IV г. о., определение № 697/29.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3880/2015 г.,
IV г. о. Същото е разбирането и на административните съдилища - разноските
следва да се разбират като суми, които страната е заплатила във връзка с
извършването на правните действия в процеса, докато разходите за извършване
на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по
събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, банкови
такси, телефонни разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището
на компетентния съд и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл.
143 АПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността за
разноски /така решение № 7087/18.05.2012 г. на ВАС по адм.д. № 48/2011 г.,
решение № 3568/13.03.2014 г. на ВАС по адм.д. № 2459/2013 г., решение №
15209/19.11.2013 г. на ВАС по адм.д. № 7308/2012 г./. В определение №
9937/15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2013 г., VII о., се сочи, че
фактическите действия на страните по събиране на доказателствата, които да
представят по делото, командировки, пътни разноски и пр. не представляват
такива разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“,
бул. „Г.М. Димитров“ № 1 да заплати
на И.Е.К., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 3000,00 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /освен доброволно платените от ответника 1000,00
лв./, в резултат ПТП настъпило на 16.09.2019 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
водач – А.П.Д., ЕГН: **********, на л.а. „Волво“ с рег. № СТ3404РК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.09.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, бул. „Г.М. Димитров“
№ 1 да заплати на И.Е.К., ЕГН: ********** и адрес: ***, сума от общо 1437,00 лв. /хиляда четиристотин
тридесет и седем лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна
жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: