Р Е Ш
Е Н И Е
№ 63/23.01.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на шести януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2587 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Агенция за събирания на вземания” ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Х.Д.Л..
Ищецът твърди, че на 07.03.2017 г. между между „Вива кредит" ООД като заемодател и Х.Д.Л. като заемател бил сключен Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" № 5341638, по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 500 лв., който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 587,61 лв. на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 87,61 лв., включваща първоначална главница и договорна лихва, като падежът на първата вноска бил 06.04.2017 г., а на последната – 02.12.2017 г. На основание сключения договор и Тарифата на „Вива кредит" ООД към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договора, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължал на кредитора заплащането на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава - 15,00 лв., като максималният размер на начислените разходи не можел да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1 500,00 лв. Тези суми се начислявали, за да покрият направените разходи от страна на заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. На това основание на ответника била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв. Също така, страните се договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължал на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лв., представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на ответника била начислена и такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален оситурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или валидна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя и да е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че ответникът не представил нито едно от договорените обезпечения, на същия му била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236,25 лв., която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 26,25 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Подписвайки договора за кредит, заемателят заявил, че избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора, поради което му дължал и такса в размер на 236,25 лв., за която било постигнато споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 26,25 лв., включени са в размера на всяка погасителната вноска и да се дължи на падежните дати на погасителните вноски. Страните постигнали съгласие и че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, заемателят дължал законна лихва за забава за всеки ден забава. Ето защо на ответника била начислена и лихва за забава за периода от 3.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 72,86 лв. Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството - кредитор. На 03.01.2018 г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. между „Вива кредит" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземанията, произтичащи от Договор за паричен заем № 5341638/07.03.2017 г. било прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания" АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ищецът в качеството си на цесионер бил упълномощен от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно. Писмата до ответника се върнали в цялост с отбелязване върху обратната разписка „непотърсена пратка". Сочи се и че за заплащането на процесните суми подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1026/2019 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 500 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" № 5341638/07.03.2017 г.; 87,61 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.04.2017 г. до 02.12.2017 г.; 236,25 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.04.2017 г. до 02.12.2017 г.; 236,25 лева - такса за експресно разглеждане на документите; 175,00 лв. - такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70,00 лв. - такса разходи за дейност на служител; 72,86 лева – лихва за забава върху непогасената главница за периода от 03.01.2018 г. до 07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1026/2019 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба вх. рег. № 25445/19.12.2019 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 2365/26.11.2019 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1026/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат общо на 77,56 лв., от които 27,56 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определен съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 422,45 лв., от които 322,45 лв. – платена държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова молба и писмено становище.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Х.Д.Л., ЕГН ********** ***, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумите от 500 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" № 5341638/07.03.2017 г.; 87,61 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.04.2017 г. до 02.12.2017 г.; 236,25 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.04.2017 г. до 02.12.2017 г.; 236,25 лева - такса за експресно разглеждане на документите; 175,00 лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70,00 лева - такса разходи за дейност на служител; 72,86 лева – лихва за забава върху непогасената главница за периода от 03.01.2018 г. до 07.05.2019 г., прехвърлени на 03.01.2018 г. с Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. между „Вива кредит" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1026/2019 г. по описа на Районен съд Хасково - 07.05.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.Д.Л., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 500,01 лева, от която 422,45 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 77,56 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1026/2019 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 446/08.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.