№ 44306
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110124735 по описа за 2024 година
Ищецът С. Т. С. твърди, че на 16.08.2023 г. между него в
качеството му на заемополучател и „Сити Кеш” ООД в качеството на
заемодател е сключен Договор за паричен заем № 912820.
В чл. 3 от Договора страните уговорили основните параметри па
правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е
500 лв. с краен срок за погасяване 23.08.2023 г. За предоставения
кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на
44,5% годишно, като в чл. 3, т. 5 от договора е посочен годишен
процент на разходите в размер па 56,8%. Съгласно чл. 3 от договора
заема следва да бъде върнат на 11 седмични вноски, от които 2 вноски
по 4,33 лв. и 9 вноски по 57,99 лв. В чл. 5.1 от Договора страните са се
договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество
условия, на които поръчителите следва да отговарят. Съгласно чл. 11
от договора, при неизпълнение на горното условие, заемателят дължи
неустойка в размер на 151,43 лева. Ищецът твърди, че въпреки
определения тридневен срок за изпълнение, то в деня на сключване на
договора му била начислена и включена в договорната цена
посочената в чл. 11 неустойка.
В исковата молба се твърди, че уговорката на чл. 11 от процесния
договор е нищожна на няколко основания.
Според ищеца спорната клауза заобикаляла императивната
разпоредба на чл.19 ал. 4 ЗПК, като посочва, че тази неустойка
прикрива допълнителна възнаграждение за ответника и определя ГПР
в размер на 1585,87 процента.
1
Твърди се, че процесната уговорка е нищожна и на основание чл.
26 ал. 1 ЗЗД, като се излагат аргументи, че уговореното противоречи
на присъщата за неустойката обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция.
Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.
26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, в която
се предвижда, че при забава па потребител, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.
Заявява се и основание за нищожност по чл. 143, ал. 2, т. 5 от
Закона за защита на потребителите.
По съвкупност на основанията намира, че целият договор е
недействителен и моли съда да прогласи неговата нищожност.
При услровия на евентуалност, моли съда да прогласи
нищожността на уговореното в чл. 11 от процесния договор.
Претендира 5 лева от заплатената по силата на оспорената клауза
сума. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответната страна е депозирала писмен
отговор, с който изцяло оспорва исковете. Отговора съдържа
възражения срещу аргументи, които ищецът не е навел (напр. ищецът
не твърди, че не му е бил предоставен Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация, нито навежда аргумент за
нищожност поради липса на направена проверка на
кредитоспособността на потребителя.)
От друга страна твърди, че всички изложени твърдения за
нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта,
че между страните били налице общо 30 договора, сключени в
периода 19.12.2022 г. -21.05.2024 г., които съдържат уговорка за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
Последните два договора били сключени на една и съща дата и след
завеждане на настоящото дело, а именно на 21.05.2024 г. Това е
посочено като явна индиция за недобросъвестност и неоснователност
на претенциите на ищеца в настоящото производство.
Ответникът посочва, че случая вместо да упражни някое от
договорно и законоустановените си права още при сключване на
процесния договор с ответното дружество - да се откаже от договора,
да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за
замяната му с друг вид, С. Т. С. по своя инициатива е погасил същия
предсрочно в срока за отказ и е сключил още 29 договора с уговорка
за плащане на неустойка, респективно при идентични условия.
2
Ответникът прави заключение, че - с оглед на сключените
между страните 30 договора, то следва да се приеме, че между
страните е налице „индивидуално уговаряне“, което изключва
приложението на правилата за неравноправност на потребителските
договори.
Ответникът подробно оспорва ищцовите тълкувания на клаузата
на чл. 11 от договора и на нейното отношение към валидността на
целия договор.
„Сити Кеш“ ООД моли съда да отхвърли исковете и претендира
разноски. Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствените искания на страните
след изслушването им в съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
Насрочва в о.з. за 03.02.2025г. от 10:20ч. Да се уведомят
страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3