Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 17.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 105 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на И.Т.Ж. ***, депозирана чрез младши
адвокат М.Г.от Шуменска адвокатска колегия, срещу Решение № 126/28.02.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2387/2019г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 19-0869-003323
от 07.10.2019г. на началник на сектор към ОДМВР гр. Шумен, Сектор „Пътна
полиция“, с което на И.Т.Ж. са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и
три месеца „лишаване от право да управлява МПС“, на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Сочи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, в частност на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се още, че мястото на извършване на заснемането не е
било обозначено по надлежния ред, съобразно изискването на чл. 133а от Наредба
№ 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Поддържа се и
становището, че по делото липсват доказателства, установяващи, че нарушението е
извършено в пределите на населено място, както и относно режима на работа на
техническото средство. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт
и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание
касаторът се явява лично, като поддържа изложените отменителни основания.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по депозираната жалба, а в съдебно
заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата
на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
НП № 19-0869-003323 от
07.10.2019г. на началник на сектор към ОДМВР гр. Шумен е съставено въз основа
на АУАН № 3323, бл. № 533836 от
27.08.2019г. съставен на жалбоподателя за това, че на 07.04.2019г. в 12,48 часа
в обл. Шумен, с. Струйно, по ул. „Васил Левски, до Стопански двор в посока към гр. Разград,
управлявал собствения си л.а. марка „Фолксваген голф“, с рег. № ***.
В АУАН е посочено, че
при ограничение на скоростта в населено място до 50 км, водачът управлява МПС
със 118 км/ч, като превишава скоростта със 68км, с приспаднат толеранс и
установено с АТСС ARH CAM S1 №11743С3- снимка № 66539.
На 10.08.2019г. е била
представена декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на процесната дата водач на л.а.
марка „Фолксваген голф“ с рег. № ***, е неговият собственик.
На 27.08.2019г. е бил
съставен АУАН № 3323, бл. № 533836, който му бил предявен и подписан от него на
24.09.2019г. Нарушителят посочил: „Не съм карал колата на тази дата, на мое име
е, но се управлява и ползва от друг човек„.
В АУАН съставен против жалбоподателя,
актосъставителят е отразил, че е осъществил нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП с
това, че на 07.04.2019г. в 12,40 часа в обл. Шумен, с.Струйно, по ул. „Васил Левски„
до Стопански двор, в посока към Разград е управлявал собствения си л.а. марка
“Фолксваген голф”, с рег. № ***, при ограничение на скоростта в населено място
до 50 км/ч, водачът управлява МПС със
118 км/ч, превишава с 68 км/ч. Скоростта е с приспаднат толеранс от 3% и
е установена с АТСС ARH CAM S1№ 11743С3-снимка № 66539.
По - късно
жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите по преписката АНО издал впоследствие процесното
наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
протеклото санкционно производство. В тази връзка, съдът отхвърлил твърденията
на жалбоподателя за порочност на НП поради съставяне на акта в нарушение на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Предходната инстанция отхвърлила и възраженията на
санкционираното лице за липса на надлежно поставен пътен знак Е 24, обозначаващ
мястото за контрол, излагайки съответните доводи. Въззивният съд достигнал и до
решаващия извод относно безспорната установеност на вмененото на водача
правонарушение, с оглед на което потвърдил атакувания пред него санкционен акт.
Настоящата касационна
инстанция приема, че решението на районния съд пазар е правилно и
законосъобразно, и е постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон.
Както е установил
решаващият съд, административнонаказателното производство е протекло при
стриктното съблюдаване на императивните процесуални правила, визирани в ЗАНН.
Въз основа на изготвения запис контролните органи са констатирали, че
собственик на заснетото превозно средство е касаторът, като са му предоставили
възможност да посочи с попълване на нарочна декларация водачът, допуснал
нарушението със собственото му превозно средство. Видно от приложената по
делото декларация от 10.08.2019г., И.Ж. е заявил, че на процесната дата той е
управлявал превозното средство, с което е допуснато визираното в НП превишение
на скоростта. Именно това е и моментът, от който се счита, че нарушителят е бил
открит по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Актът е съставен на 27.08.2019г. в
рамките на регламентирания 3-месечен срок за целта, поради което не е налице
твърдяното от касатора основание за отмяна на наложеното му наказание.
По безспорен начин е
установено и извършването на нарушението от страна на касатора. На първо място,
не съществува съмнение за това, кой е управлявал превозното средство на
процесната дата и място. В представената декларация И.Ж. е потвърдил, че именно
той е управлявал собствения си автомобил, като последващата промяна в позицията
му, обективирана под формата на вписано възражение в АУАН е израз на защитното
му поведение и не налага противен извод. На следващо място, по категоричен
начин приобщените писмени и гласни доказателства сочат, че органите на МВР са
извършвали контрол в рамките на населеното място, а именно в с. Струйно, обл.
Шумен при въведено ограничение на максимално допустимата скорост от 50 км/ч.
Установява се също така, че контролната дейност е осъществявана с техническо
средство, преминало последваща техническа проверка, за което надлежно е бил
издадено протокол № 75-С-ИСИ/29.10.2018г. Именно това устройство е регистрирало
превишението на скоростта на управлявания от касатора автомобил, като видно от
предоставената снимка в момента на преминаването му не е регистрирано друго
превозно средство. Това обстоятелство е потвърдено и от показанията на
разпитаните свидетели на МВР. Поради това за съда не съществува неяснота
относно обстоятелството дали инициаторът на настоящото производство е допуснал
установеното превишение на скоростта, без значение на последващо въведените
данни в протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система, касаещи отразената посока на движение на заснемането.
Липсата на поставен знак
Е24 не влече извод за незаконосъобразност на оспореното наказателно
постановление. Това задължение за контролните органи е било отменено с
последващи редакции на ЗДвП и на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Тя е и подзаконовият
нормативен акт, уреждащ условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по
пътищата, и се явява специален нормативен акт спрямо правилото на чл. 133а от
Наредба № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, чиято
цел е да определи видовете пътни знаци и другите средства за сигнализиране на
пътищата, както и условията, редът и правилата за тяхното използване за
организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.
Горният извод на съда намира своята логическа опора и в мотивите, продиктували
законодателната промяна в ЗДвП и в отмяната на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., доколкото с наличието на уведомителен знак за осъществяван
контрол се губи възпитателният ефект върху всички шофьори и се развива чувство
за безнаказаност.
В случая по безспорен
начин е установено и конкретното превишение, отчетено от АНО при определяне на
санкционния размер. Районният съд е счел, че наказващият орган е издирил
относимата санкционна повеля и е дефинирал съответния размер на наказанието
„глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ в унисон със законовите
постулати – извод, с който се солидаризира и касационната инстанция.
В обобщение на
изложеното, установява се по категоричен начин от обективна и субективна страна
извършването деянието, за което е била ангажирана отговорността на касатора,
поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като
правилен и законосъобразен.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 126/28.02.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2387/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 17.07.2020г.