Решение по дело №1375/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.57а, ал.3 и чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Вромос.ком“ ЕООД, ЕИК *********, [населено място], [улица], представлявано от управителя Я. В. А., против заповед № РД-01-194/16.03.2023 г., издадена от кмета на Община Царево, с която е наредено премахването на 44 бр. преместваеми обекти, представляващи дървени навеси над и пред каравани и контейнери, находящи се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], общ. Царево с предназначение: за курортно-рекреационен и възложител „Вромос.ком“ ЕООД.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна, алтернативно за незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Намира, че процесните обекти не представляват строеж, нито преместваеми обекти по смисъла на чл.56 и чл.57 от ЗУТ, а представляват архитектурни елементи по смисъла на чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите. Относно незаконосъобразността на заповедта твърди липса на индивидуализация на обектите, описани като дървени навеси с двускатни покриви, странична дървена обшивка и покрити дървени веранди, и неяснота относно това какво следва да се премахне. Заявява още, че заповедта не е съобразена с целта на закона.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, чрез упълномощен представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезите си, иска обявяване на нищожност на акта, алтернативно отмяна като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Депозира писмени бележки.

Ответникът – кмет на Община Царево, представя административната преписка, по която е издаден оспореният акт. Пред съда, чрез упълномощен представител, пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатското възнаграждение. Депозира писмени бележки.

Факти:

С писмо с рег.№ С-406/2/15.07.2022 г. Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Бургас изпратила на кмета на община Царево за процедиране по компетентност сигнал за строителство и поставяне на къщи и бунгала в горски имоти към къмпинг „Якото място“ (л.57).

На 21.07.2022 г. работна група от служители на Община Царево, назначена със заповед № РД-01-565/20.07.2022 г. (л.56, стр. 2) извършила външен оглед и геодезическо заснемане, в присъствието на управителя на „Вромос.ком“ ЕООД, на преместваеми обекти в района на къмпинг „Якото място“, местност „Караагач“, находящи се в землището на [населено място], общ. Царево. За проверката е съставен констативен протокол, съгласно който къмпинг „Якото място“ е реализиран на територията на следните поземлени имоти: 44094.2.925, 44094.2.679 и 44094.2.681, 44094.2.680, 44094.2.910. 44094.2.810. 44094.2.676, 44094.2.578, 44094.2.911, 44094.2.411 и 44094.2.943.

В [ПИ] според констативния протокол са установени 44 бр. преместваеми обекти, в редици по 5 бр., представляващи дървени къщи с двускатни покриви и странична дървена обшивка, под които има контейнери за обитаване и каравани. Под навесите са оформени покрити дървени веранди. Обектите са с дограма, а верандите с ветроупорни винили и парапети от дъски. Средна височина на дървената конструкция е 3,20 м. Всеки обект е с номерация /пр. Р404, Р405, Р414, Р421 Р422, Р424, Р465 и т.н./. Дървената конструкция е свързана със земята чрез бетонови пети под дървените и метални колони. Друг начин на свързване с терена е чрез поставяне на колоните (дървени и метални профили) върху тротоарни плочки. На западните фасади на обектите са монтирани газови инсталации – бойлери и газови бутилки. Към момента на проверката обектите са обитаеми и се използват за летен туризъм. В северозападния ъгъл на имота е налично ел. табло, от което излизат множество кабели. Между всички обекти върху терена, полувкопани и вкопани са положени водопроводни и канализационни тръби и ел. кабели. Поземлен [имот номер] е ограден с телена мрежа с метални колове от изток и от юг, като са обособени няколко входа за пешеходци. На южната ограда на [ПИ] са поставени на две места информационни табели за лятна почивка на бунгала, каравани и палатки „Якото място“ с правила на къмпинга, видовете услуги и телефон за информация (л.54, стр.2).

С писмо с рег.№ 94-01-50 от 16.01.2023 г. кметът на Община Царево уведомил собственикът на [ПИ], че Община Царево е образувала административно производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти, представляващи дървени навеси над каравани, находящи се в [ПИ], 44094.2.679, 44094.2.681, 44094.2.680, 44094.2.910. 44094.2.810, 44094.2.676, 44094.2.578, 44094.2.911, 44094.2.411 и 44094.2.943 по КК на [населено място], м.“Караагач“, община Царево (л.52). В отговор О. П. заявил, че действително е собственик на [ПИ], който имот е отдаден под наем на „Вромос.ком“ ЕООД, за което е представен договор от 22.02.2021 г. (л.50).

С писмо с рег.№ 32-01-28 от 16.01.2023 г. кметът на Община Царево уведомил управителя на „Вромос.ком“ ЕООД, че Община Царево е образувала административно производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти, представляващи дървени навеси над каравани, находящи се в [ПИ], 44094.2.679, 44094.2.681, 44094.2.680, 44094.2.910. 44094.2.810, 44094.2.676, 44094.2.578, 44094.2.911, 44094.2.411 и 44094.2.943 по КК на [населено място], м. „Караагач”, Община Царево (л.53). Писмото е получено лично от управителя на дружеството на 23.01.2023 г. (л.53, стр.2).

Началото на административното производство е поставено със съставянето на констативен акт № 6/21.02.2023 г. от служители на техническите служби в общината (л.65). Те извършили проверка на 44 броя преместваеми обекти, представляващи дървени навеси над и пред каравани и контейнери, находящи се в [ПИ], землище на [населено място], м. „Караагач“, Община Царево, отново в присъствието на управителя на дружеството – жалбоподател. Служителите констатирали, че поземленият имот е собственост на О. и К. П., които го отдали под наем на „Вромос.ком“ЕООД. При проверката е установено, че в [ПИ] по КК на [населено място] с НТП – незастроен имот за курортно-рекреационен обект са разположени 44 броя преместваеми обекти, представляващи дървени навеси с двускатни покриви и странична дървена обшивка, под които има контейнери за обитаване и каравани. Пред караваните и контейнерите били оформени покрити дървени веранди. Обектите били с дограма, а верандите с ветроупорни винили и парапети от дъски. Средна височина на дървената конструкция е 3,20 м. Дървената конструкция била свързана със земята чрез бетонови пети под дървените и метални колони. Друг начин на свързване със терена е чрез поставяне на колоните (дървени и метални профили) върху тротоарни плочки. На западните фасади на обектите били монтирани газови инсталации – бойлери и газови бутилки. Към момента на проверката обектите са обитаеми и се използват за летен туризъм. В северозападния ъгъл на имота е налично ел. табло, от което излизат множество кабели. Между всички обекти върху терена, полувкопани и вкопани са положени водопроводни и канализационни тръби и ел. кабели. В констативния акт е направен е извод, че изпълненото представлява преместваем обект по § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, реализиран без издадено разрешение за поставяне и без одобрена схема. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ. За възложител и изпълнител е посочено дружеството – жалбоподател. Указано е, че констативният акт е основание за започване на производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Приложение към акта е геодезическа снимка, координатен регистър на подробните точки и снимков материал. Актът е връчен на дружеството на 02.03.2023г. (л.80), като срещу него не е постъпило възражение.

Въз основа на съставения констативен акт и събраните в административното производство доказателства е издадена оспорената заповед № РД-01-194/16.03.2023 г. на кмета на Община Царево, с която е разпоредено на „Вромос.ком“ ЕООД да премахне 44 броя преместваеми обекти. Посочено е, че установените при проверката обекти имат характера на преместваеми обекти, поставени без съответните разрешителни документи, за което е съставен констативен протокол № 6/21.02.2023 г. Сочи се, че обектите се използват с цел летен туризъм, както и че между всички обекти върху терена са положени водопроводни и канализационни тръби и ел. кабели. Посочено е, че безспорно е установено незаконно поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, защото за тях няма издадено разрешение за поставяне, както и одобрена схема, за което е съставен констативен акт № 6/21.02.2023 г., който е основание за започване на административно производство по реда на чл.57а, ал.1 от ЗУТ, както и че срещу акта не са постъпили възражения. Поради това административният орган, на основание чл.57а, ал.1, т.1, предложение първо и второ от ЗУТ, наредил премахването 44 броя преместваеми обекти (л.39).

По искане на жалбоподателя и ответника по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. В заключението експертът, след оглед на място, установил наличието на 44 обекта, подробно описани в експертизата, които могат условно да се разделят на 2 групи:

- обекти с конструкция – дървени носеща и покривна конструкции (колони и греди 10/10 см, покривни ребра – 5/10 см и обшивка). Двускатен покрив с покритие от воалит. Стени – дървени. Под – дървена обшивка. Разпределение: термо контейнер с веранда. Конструкцията контактува със земята чрез бетонови плочи под колоните. Размери в план 8,10 м х 6,30 м, или площ 52 кв.м с Нсв. = 2,50 м. Има вода, ток и канал.

- обекти с конструкция – дървени носеща и покривна конструкции (колони и греди 10/10 см, покривни ребра – 5/10 см и обшивка). Двускатен покрив с покритие от воалит. Стени – дървени. Под – дървена обшивка. Разпределение: каравана с веранда. Конструкцията контактува със земята чрез бетонови плочи под колоните. Размери в план 9 м х 6,40 м, или площ 58 кв.м с Нсв. = 2,50 м. Има вода, ток и канал.

Видно от заключението вещото лице е направило замерване на място с ръчна ролетка, което съответства на измерените при геодезическото заснемане размери и площи на процесните обекти. Номерацията на обектите е съгласно геодезическата снимка по възлагане от „Вромос.ком” ЕООД, с ЕИК ********* и съответстват на означените по работна схема на място.

Установените на място, от вещото лице, обекти съответстват по брой и описание на обектите предмет на Заповед № РД-01-194/16.03.2023 г., на кмета на Община Царево, на КА № 6/21.02.2023 г. и приложеното към него геодезическо заснемане.

Вещото лице е направило извод, че процесните постройки след отделяне от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, без да се разделят на своите конструктивни елементи могат да се поставят на друго място и да се ползват за същото или подобно предназначение. Бетоновите пети/призми и плочи под колоните с размери 30х30х10 см при премахването им не изменят трайно субстанцията и начина на ползване на земята, от който се отделят. Фундаментът на процесиите постройки не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Експертът е посочил, че [имот номер] попада в зона „Б” на Черноморското крайбрежие, съгласно чл.11 от ЗУЧК (разстоянието до плажа е ~170 м.) и не попада в територията на морски плаж, пясъчни дюни или категоризиран къмпинг. Процесният имот е частна собственост, вид територия урбанизирана, НТП незастроен имот за курортно – рекреационен обект, площ 8432 кв.м., квартал 0. [имот номер] не попада в резерват, природна забележителност, поддържан резерват или защитена местност по смисъла на чл.5 от Закона за защитените територии. В одобрената кадастрална карта няма заснети сгради в процесния имот. От направения оглед вещото лице прави извод, че имотът се използва за курортни нужди.

Правни изводи:

Заповедта е връчена на дружеството – жалбоподател на 05.07.2023 г. (л.40). Жалбата против нея е подадена по пощата на 19.07.2023 г. (л.10) в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.215 от ЗУТ.

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт.

Предвид изложеното, жлбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.57а, ал.3 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по чл.56, ал.1 от ЗУТ, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗУЧК в зона А и в зона Б извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Според ал.2 местата по ал.1 не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията.

В настоящия случай е безспорно установено, че процесният имот попада в зона „Б“ на Черноморското крайбрежие извън територията на морски плаж, пясъчни дюни и категоризиран къмпинг. Според настоящия съдебен състав процесните обекти не могат да бъдат да бъдат определени като архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма по смисъла на чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите, тъй като предназначението им е за курортни нужди с цел туризъм, т.е. търговско предназначение. В тази връзка следва да бъде направен извод, че оспорената заповед е от компетентността на кмета на общината, доколкото по делото не е спорно, че [населено място] не е национален курорт, определен с решение на Министерския съвет за селищно образувание с национално значение и обектът не се намира на територията на морски плаж, при които производството се провежда от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

Аргумент за наличието на компетентност за кмета на общината да издаде оспорената заповед се извлича и от разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗУЧК, която предвижда, че преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона „А“ и зона „Б“, които не отговарят на условията по ал.3 и 4 и по чл.10, ал.3, т.3, се премахват по реда на чл.57а от ЗУТ. Съгласно последната разпоредба заповедите за премахване на обектите по чл.57, ал.1 от ЗУТ се издават от кмета на общината, както в настоящия случай.

В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията за нищожност на заповедта.

На следващо място при издаването на заповедта са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в чл.57а, ал.2 от ЗУТ, съгласно който обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването.

Административното производство се основава на констативен акт № 6/21.02.2023 г. съставен от служители на общинската администрация. Спазена е задължителната процедура за връчване, като е указана възможността за възражения, с което е осигурено правото на участие като заинтересованото лице на дружеството. „Вромос.ком“ ЕООД не се е възползвало от правото на възражения.

Данните по делото сочат, че „Вромос.Ком“ ЕООД е ползвател на [ПИ] въз основа на сключен договор за наем от 22.02.2021 г. със собственика на имота, като съгласно чл.1, ал.4 от този договор имотът ще се използва от наемателя за изграждане на паркинг за туристически каравани. Следователно „Вромос.Ком“ ЕООД е лицето, което осъществява търговска дейност в имота чрез процесните обекти. Последното обстоятелство не се оспорва от дружеството, поради което правилно жалбоподателят е определен като адресат на задължението за премахване.

Противно на изложеното в жалбата, фактите, установени със съставените в хода на административното производство актове са достатъчно ясни и позволяват индивидуализация на обектите, предмет на заповедта. В констативния акт, с който е започнало административното производство, обектите са надлежно описани по вид и размери, а в изготвеното геодезическо заснемане, което е неразделна част от акта и към което препраща самата заповед, обектите са индивидуализирани и по местонахождение.

От заключението на СТЕ се установява, че на място броят, описанието, размерите и площите на обектите съответстват на тези, които са измерени и нанесени в геодезическото заснемане, изготвено в административното производство.

При това положение съдът намира, че обектите предмет на заповедта са индивидуализирани в достатъчна степен по отношение на тяхното местоположение, размери и обем, което опровергава твърденията на жалбоподателя за допусната неяснота във волята на административния орган.

Съгласно разпоредбата на §5, т.80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗУТ, за да се квалифицира като преместваем даден обект, следва да има предназначение за увеселителни, административни, търговски или други обслужващи дейности, както и за временно обитаване при бедствия. Посочените елементи трябва да съществуват кумулативно, тъй като липсата на който и да е от тях е пречка обекта да се квалифицира като премествам.

Съгласно неоспореното заключение на вещото лице процесните обекти, след отделянето им от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, без да се разделят на конструктивни елементи, могат да се поставят на друго място и да се ползват за същото или подобно предназначение. От експертизата се установява, че премахване на бетоновите пети/призми и плочи под колоните не би изменило трайно субстанцията и начина на ползване на земята, а фундаментът на постройките не може да служи за основа за изграждане на строеж.

В случая по своето предназначение, макар и изпълняващи функцията на дървена носеща и покривна конструкция, обектите обслужват каравани или жилищни контейнери, използвани за туристическа цел чрез отдаването им под наем. Описанието на процесните обекти, води до извод, че последните се ползват като обслужващи елементи към основните обекти, чрез които дружеството осъществява дейност и съответно реализира приходи. Търговският характер на обектите се извлича и от формулираното в жалбата особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, в което жалбоподателят сам твърди, че ще бъде лишен от възможността да използва имота във връзка с упражняваната от него търговска дейност.

Предвид изложеното съдът намира, че съгласно описаните от вещото лице конструктивни особености на обектите и тяхното търговско предназначение същите следва да се определят като „преместваеми обекти“ по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че същите са поставени при спазване на законовите изисквания. В случая такова доказване не се осъществи. След като е доказано поставяне на преместваеми обекти без разрешение и без одобрена схема, то те подлежат на премахване.

Разпоредбата на чл.57а, ал.6 от ЗУТ указва на административния орган да разпореди на дружествата, доставчици на вода и енергия, да прекратят доставките до определения за премахване обект. От експертизата по делото се установи, че обектите са свързани към довеждащите и отвеждащите мрежи за електричество и вода. Следователно обектите са електрифицирани и водоснабдени, поради което в изпълнение на горепосочената разпоредба ответникът правилно е разпоредил дружествата – доставчици на ел. енергия и вода да прекратят доставките до определените за премахване обекти.

Не се установява несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. В процедурата по издаване на заповеди по чл.57а от ЗУТ административният орган действа служебно, като при установяване на обекти, които не са поставени по законовия ред, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването им. В този смисъл действията, предприети от общинската администрация са пропорционални на предвидената в закона цел.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които са доказани в размер на 2 250 лв. (1000 лв. – възнаграждение за вещо лице и 1 250 лв. – адвокатско възнаграждение).

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ІІ-ри състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вромос.ком“ ЕООД против заповед № РД-01-194/16.03.2023г., издадена от кмета на Община Царево, с която е наредено премахването на преместваеми обекти: 44 бр., представляващи дървени навеси над и пред каравани и контейнери, находящи се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], общ. Царево.

ОСЪЖДА „Вромос.ком“ ЕООД, ЕИК *********, [населено място], [улица], да заплати в полза на Община Царево сумата от 2 250 лв. разноски по делото.

На основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ решението е окончателно.