Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 14.11.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Татяна Димитрова
Снежина Чолакова
при секретаря и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП,
като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова АД №
205 по описа за 2017г. на
Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 185 - 196 от АПК.
Образувано е по жалба, депозирана
от Религиозна институция (РИ) „Свидетелите на Йехова в България“, със седалище и
адрес на управление гр.София 1618, бул.Цар Борис III № 227, кв.Павлово,
представлявана от Е.Д.Н., с ЕГН **********, в качеството му на председател на
Съвета на старейшините на религиозната институция; от А.К.З., с ЛНЧ **********,
с адрес *** и от К.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу разпоредбите на
чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения
ред на територията на община Шумен, приета с Решение № 578 от 11.03.2010г., в
сила от 17.04.2010г., изм. и доп.с Реш.№ 888 от 18.12.2014г., изм. и доп. с
Реш.№ 920 от 17.02.2015г., изм. с Реш.№ 9 от 17.12.2015г., изм. и доп. с Реш. №
81 от 25.02.2016г., изм. и доп. с Реш.№ 203 от 30.06.2016г., изм.с Реш.№ 348 от
22.12.2016г. на Общински съвет (ОбС) - град Шумен. В жалбата се навеждат доводи
за противоречие на оспорените разпоредби с правните норми на чл.37, 39 и 41
от Конституцията на РБ; на чл.9 и 10,
взети самостоятелно и във връзка с чл.14 от ЕКПЧОС, както и на Закона за
вероизповеданията. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за
обявяване нищожността на атакувания подзаконов нормативен акт в обжалваната му
част. Претендира се присъждане на деловодни разноски, вкл. адвокатски хонорар.
В съдебното
производство оспорващият РИ"Свидетелите на Йехова в България",
редовно призован, се представлява от К.Д.В. - втори секретар на религиозната
институция, притежаващ правото да я представлява, видно от представеното
Удостоверение от 13.09.2017г. по ф.д.№ 1665/2003г. на СГС (л.415). В хода на
устните състезания същият поддържа изложените в жалбата доводи за нищожност на
атакуваните подзаконови нормативни разпоредби, поради противоречие на същите с Конституцията на
Република България, Закона за вероизповеданията и Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. Претендира присъждане на деловодни
разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК. По делото е дадена
възможност, респ. са представени писмени бележки, съдържащи аргументи по
съществото на спора, изготвени от процесуалния представител на РИ, адвокат В.Д.С..
Оспорващият
А.К.З., редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в
нея съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно
приложен списък по чл.80 от ГПК. По делото са приложени и писмени бележки от
процесуалния му представител адвокат В.Д.С., в която са изложени съображения по
съществото на спора.
Оспорващият
К.Д.В., редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в
нея съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно
приложен списък по чл.80 от ГПК. По делото са приложени и писмени бележки от
процесуалния му представител адвокат В.Д.С., в която са изложени съображения по
съществото на спора.
Ответникът
– Общински съвет - гр.Шумен, редовно призован, се представлява от процесуалните
му представители адвокат Д.Р.от ШАК и И.Г.от САК, които в съдебно заседание и в
представени писмени бележки оспорват допустимостта на жалбата, като твърдят, че
РИ"Свидетели на Йехова" не е ангажирало доказателства, че има
структура на територията на община Шумен, оспорващият А.К.З. не е доказал, че
посоченият от него адрес в гр.Шумен е регистриран такъв, а оспорващият К.Д.В. е
с адрес ***, поради което същите не притежават правен интерес от оспорване на
наредба, издадена от Общински съвет-гр.Шумен, с обхват на действие -
територията на община Шумен. По съществото на спора изразяват становище за
неоснователност на оспорването, тъй като атакуваните подзаконови разпоредби не
противоречат на нормативни актове от по-висока степен. По делото са приложени и
писмени бележки от двамата процесуални представители на ответната страна, в
които се излагат съображения по съществото на спора.
Контролиращата
страна - Окръжна прокуратура-гр.Шумен, редовно призована, се представлява от
прокурора П.Вълчев, който излага подробни съображения за неоснователност на
жалбата, въз основа на които отправя искане за отхвърляне на същата.
В изпълнение на задължението по чл.188 от АПК
съдът е съобщил оспорването по реда на чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК чрез
обявление, обнародвано в ДВ бр.57/14.07.2017 г., като копие от обявлението е поставил на
определеното за това място в съда и го е публикувал на Интернет страницата на
ВАС. Няма присъединили се лица към оспорването, нито встъпили като страни при
условията на чл.189, ал.2 АПК.
В хода на
съдебното производство е представена административната преписка по издаване на
оспорения подзаконов нормативен акт, както и Правилника за организация и
дейност на Общински съвет Шумен, неговите комисии и взаимодействието му с
общинската администрация.
Съдът, като
съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на
оспорване по делото са разпоредбите на чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1
за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен (за
краткост Наредба № 1, приета от ОбС-гр.Шумен), приета с Решение № 578 от
11.03.2010г., в сила от 17.04.2010г., изм. и доп. с Решение № 888 от
18.12.2014г., изм. и доп. с Решение № 920 от 17.02.2015г., изм.с Решение № 9 от
17.12.2015г., изм. и доп. с Решение № 81 от 25.02.2016г., изм.с Решение № 203
от 30.06.2016г., изм.с Решение № 348 от 22.12.2016г., всички приети от Общински
съвет - град Шумен.
Атакуваните разпоредби на чл.5, ал.5, ал.6 и
ал.7 от Наредба № 1, приета от ОбС-гр.Шумен, са регламентирани в Глава втора
"Осигуряване и опазване на обществения ред" от наредбата и имат
следното съдържание:
Чл.5.
Забранява се:
...
(5)
Извършване на религиозни обреди и служби и предоставяне на помещения за това в
културни институти, училища, младежки и детски обекти за нетрадиционните според
Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията религии.
(6) (нова,
с Реш.№ 81 от 25.02.2016г.) Забранява се извършването на религиозна пропаганда
по домовете на гражданите.
(7)
(Предишна ал.6, изм.с Реш. № 81 от 25.02.2016г.) На фирми и сдружения,
регистрирани според българското законодателство да осъществяват на разстояние
по-малко от 400м. от детските обекти, учебни заведения и културни институции
публична религиозна дейност в нетрадиционните според Конституцията на Република
България и Закона за вероизповеданията религии.
С писмо №
61-01-244/26.07.2017г. по описа на ОбС-гр.Шумен (л.400) Председателят на ОбС-гр.Шумен
е уведомил съда, че на свое заседание, което ще се проведе на 28.09.2017г.,
предстои съветът да преразгледа обжалваните разпоредби от Наредба № 1 на
ОбС-гр.Шумен.
Видно от последващо
писмо № 61-01-222/12.10.2017г. по описа на ОбС-гр.Шумен(л.412), след обсъждане
на докладната записка за преразглеждане на нормативните разпоредби, предмет на
оспорване по делото, от Постоянната комисия "Правна и опазване на
обществения ред" при ОбС-гр.Шумен, е прието обжалваните текстове да останат
непроменени, поради което докладната записка за тяхната отмяна е оттеглена от
дневния ред за заседанието на ОбС-гр.Шумен, проведено на 28.09.2017г.
С оглед на
това към настоящия момент разпоредбите на чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба №
1 на ОбС-гр.Шумен са част от действащото право.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните и след служебна проверка на оспорения нормативен акт съгласно
разпоредбата на чл.168 АПК, приема за установено следното:
В случая се
касае до оспорване на разпоредби от подзаконов нормативен акт с вторични правни
норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на повтарящи се
обществени отношения в границите на съответната община. Актът е издаден от
орган на местно самоуправление и подлежи на безсрочно оспорване съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК. Оспорването е направено чрез жалба на РИ"Свидетелите
на Йехова в България" и на две физически лица - К.Д.В. и А.К. Загжевски, които
притежават правен интерес от оспорване на атакуваните разпоредби. Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал.
1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Тълкуването на нормите налага извода, че легитимирани да обжалват
подзаконов нормативен акт са лицата, спрямо които актът разпростира действието
си. Това са физически или юридически лица, обвързани от съдържащите се в него
норми, чиято правна сфера актът засяга или ограничава или може да засегне или
да ограничи. В случая такъв пряк, личен и непосредствен интерес от оспорване е
налице и по отношение на тримата жалбоподатели. Това е така, защото предмет на
оспорване по делото са подзаконови нормативни разпоредби, с които се въвеждат
забрани и ограничения, свързани с упражняването на религиозни права и в
частност - правото на извършване на религиозни обреди и служби в изброени
обекти с обществено предназначение, осъществяване на религиозна дейност в
близост до посочени в разпоредбата публични обекти, както и по домовете на
гражданите. Доколкото "Свидетелите на Йехова в България" е религиозна
институция - факт, който се установява от приложените Удостоверения по ф.д. №
1665/2003г. по описа на СГС от 14.02.2017. (л.17) и от 13.10.2017г. (л.415) и
Устав на вероизповедание на Свидетелите на Йехова в България (л.18 и сл.),
съдът приема, че същата притежава правен интерес от оспорване на процесните
нормативни разпоредби, тъй като същите биха могли да засегнат или ограничат
правата на институцията при осъществяване на нейната дейност. В подкрепа на
този извод е и Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. №
4/2009 г., докладчик съдията Румяна Папазова, според което юридическите лица с
нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието
на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са
създадени. В тази връзка доводите на ответната страна за липса на
доказателства, че вероизповеданието има регистрирана местна структура, са
ирелевантни за преценка на правния интерес, тъй като РИ"Свидетелите на
Йехова в България" е регистрирана на територията на РБ и в съответствие с
изискванията на ЗВ, от това следва, че нейната дейност се осъществява на територията
на цялата страна, в т.ч. и на територията на община Шумен, без значение дали
има сформирана местна структура на територията на общината (извод, който следва
и от наименованието на РИ).
Личен, пряк
и непосредствен правен интерес от оспорване на атакуваните нормативни
разпоредби имат и жалбоподателите К.В. и А.З. в качеството им на физически
лица, доколкото същите се определят като хора, които изповядват
вероизповеданието на Свидетелите на Йехова в България. В подкрепа на този извод
е и факта, че К.В. е втори секретар на РИ, видно от приложеното Удостоверение
за актуално състояние на институцията от 13.10.2017г., а в проведеното съдебно
заседание същият сочи, че другият жалбоподател - А.З., е местният представител
на РИ в гр.Шумен, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че техните
права, свободи и законни интереси могат да бъдат засегнати от оспорените
нормативни разпоредби. Твърдението, че двамата жалбоподатели изповядват
религиозните убеждения на РИ"Свидетелите на Йехова в България" е
достатъчно основание за установяване на наличие на интерес от оспорване на
наредбата, защото религиозните убеждения не се доказват документално чрез
волеизявлението на някакъв държавен орган и упражняването им не зависи от
участие в религиозна организация, регистрирана от държавен орган. Съгласно
решение № 5 по конст. дело № 11 от 1992 г. на КС на РБ, вярата е лична,
неприкосновена и е едно абсолютно и неотменимо право. Религиозните убеждения са
защитено право, те принадлежат на личността и всеки човек с религиозни
убеждения има интерес от оспорването на подзаконов нормативен акт, засягащ
упражняването им (в т.см. е и Опр. № 8512 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. №
15514/2010 г.). Обстоятелството, че К.В. не е посочил постоянен или настоящ
адрес ***, а А.З. не е представил доказателства, че посоченият от него адрес за
призоваване в гр.Шумен е регистриран такъв, също не изключва правния интерес на
същите от търсената защита. Според чл.6, ал.1 от Устава на РИ, "целите на
Вероизповеданието на Свидетелите на Йехова в България са да популяризира
вярванията на Свидетелите на Йехова в България, като разпространява тяхното
учение така, както е описано в Ръководните принципи на Вероизповеданието, като
за целта извършва проповедна дейност, използва различни публикации и периодични
издания, отпечатани в страната или внесени от други страни, редовно организира
християнски събрания, конгреси, беседи, курсове и библейско обучение, създава
библиотеки с християнска насоченост, извършва благотворителна дейност и
всякаква друга дейност, присъща на Вероизповеданието". От цитираната
разпоредба следва извода, че симпатизантите на РИ"Свидетелите на Йехова в
България" имат за цел популяризиране на вярванията им на територията на
страната, като въведените с атакуваните разпоредби ограничения, в тази насока
безспорно въвеждат ограничения за реализиране на описаните дейности. Следва да
се отбележи също, че възможността за извършване на религиозни обреди и
религиозна дейност не е ограничена само в рамките на седалището или постоянния
и/или настоящия адрес на лицата, което изключва тезата, че право да оспорят
подзаконовия нормативен акт в атакуваната му част имат само религиозни
институции с регистрирана местна структура и физически лица с регистриран адрес
на територията на съответната община.
В обобщение
на изложеното съдът намира, че както РИ"Свидетелите на Йехова в
България", така и двамата жалбоподатели - физически лица, притежават
правен интерес от оспорване на атакуваните подзаконови нормативни разпоредби.
По
изложените съображения оспорването се явява процесуално допустимо.
Разгледано
по същество, същото е и основателно.
Наредба № 1
е приета с Решение №578 по Протокол №31 от 11.03.2017 г. на Общински съвет -
гр.Шумен. По делото са приложени доказателства, от които се установява, че е
спазена процедурата по приемането ѝ. Видно от Докладна записка № 93 00
1500 от 10.12.2009г. на Кмета на община Шумен, проектът на Наредба № 1 е бил
изготвен след изискване и съобразяване становищата на ОДМВР-гр.Шумен, РЗ на
ПБС, РИОКОЗ-гр.Шумен, РИОСВ-гр.Шумен, прокурори при РП-гр.Шумен, Дирекция
"ПДЗН", Общински съвет на Съюза на пенсионерите и други, като
изготвеният проект за нормативен акт е бил публикуван на интернет страницата на
Община Шумен; било е публикувано и уведомление в местния вестник "Шуменска
заря", като в нормативно регламентирания срок не са постъпили предложения
или възражения. С оглед на това съдът намира, че при приемането на Наредба № 1
на ОбС-гр.Шумен са спазени изискванията на чл.26 от ЗНА (ред. преди изм.с ДВ
бр.34/2016г.).
Аналогичен
извод следва да се направи и по отношение на изменението на Наредба № 1 на
ОбС-гр.Шумен, прието с Решение № 81 по Протокол № 5 от 25.02.2016г. на
ОбС-гр.Шумен, когато са приети разпоредбите на чл.5, ал.6 и 7 от Наредба № 1 на
ОбС-гр.Шумен. Уведомлението за изготвения проект за изменение на Наредба № 1 на
ОбС-гр.Шумен е било обявено на интернет страницата на Община Шумен на
12.02.2016г., като е било разяснено, че предложения и становища по същия могат
да се депозират до 26.01.2016г., т.е. в 14 дневния нормативно регламентиран
срок.
Оспорените
разпоредби като част от Наредба № 1 на ОбС-гр.Шумен са приети от компетентен
орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на
гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА.
С оглед на
това съдът намира, че обжалваните разпоредби са част от валиден подзаконов нормативен
административен акт, действащ към момента на оспорването.
При
преценката за съответствието обаче на оспорените разпоредби с материалния закон,
съдът счита, че като ги е приел, ОбС-гр.Шумен е излязъл извън предоставената му
от актове с по-висока степен материална компетентност.
Съгласно
чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА и чл.21,
ал.2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност, която е
ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети приемат нормативни актове - правилници и наредби, с
които уреждат обществени отношения с местно значение, т.е. същите са
териториални нормотворчески органи с обща компетентност. Не всеки въпрос въпрос
обаче подлежи на уредба с нормативен акт, приет от общински съвет. Съгласно чл.76,
ал.3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно
нормативните актове от по-висока степен обществени отношения от местно
значение. От така очертаните граници на тяхната нормотворческа компетентност е видно, че в нея не се включва
материята, по която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава.
Т.е. общинските съвети не разполагат с правомощия, които да ги овластяват да
преуреждат материя, уредена с действащ на територията на цялата страна
нормативен акт. Следователно регламентирането от общински съвет на въпроси, за
които е налице нормативна уредба от по-висока степен, обуславя извода, че тези
въпроси са решени от некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожност на
издадения акт.
В контекста
на изложените принципи на нормотворческата дейност на общинските съвети, съдът
счита оспорените разпоредби на Наредба № 1 на ОбС-гр.Шумен за нищожни. В
случая, със същите се регулират средствата и методите на провеждане на
религиозна дейност и за упражняване на конституционно закрепеното право на
вероизповедание, като се въвеждат забрани и ограничения за публични религиозни
прояви, за религиозна пропаганда и агитация по домовете на граждани. Съгласно
чл.1 от Закона за вероизповеданията (ЗВ), предмет на регулация с посочения
нормативен акт са правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното
положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата.
В чл.5 и чл.6 от ЗВ се уреждат способите за упражняване на правото на
вероизповедание, а в чл.7 чл.8 от цитирания закон са въведени забрани и
ограничения за упражняване правото на вероизповедание. На законово ниво са
дефинирани и относими към регулираната правна материя понятия в допълнителните
разпоредби на ЗВ. Сравнителният анализ на законовата регламентация и на
подзаконовата регламентация с оспорените текстове на Наредба № 1 на
ОбС-гр.Шумен обосновава извода, че общинският съвет е уредил обществени
отношения, които са изрично уредени в Закона за вероизповеданията. С
преуреждането с атакуваните разпоредби на обществени отношения, които вече са
били уредени с нормативен акт от по-висока степен, ОбС - гр.Шумен е нарушил
материалната си компетентност, като е излязъл извън рамките на очертаните от
чл.76 ал.3 от АПК, нормотворчески правомощия. От изложеното следва, че
подзаконовият нормативен административен акт в атакуваната му част е приет при
липса на материална компетентност, което обуславя извода за неговата нищожност
в тази му част.
Предвид
изложеното, разпоредбите на чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1 за опазване
на обществения ред, приета от Общински съвет-гр.Шумен, са издадени от материално
некомпетентен орган, поради което и на основание чл.193 ал.1 от АПК съдът
следва да ги обяви за нищожни.
Допълнителен
аргумент за нищожност на оспорените текстове на наредбата е липсата на законова
делегация за приемането им. Специалният закон за вероизповеданията не предвижда
възможност за уредба на подзаконово ниво на регулираните от него обществени
отношения. Такава възможност няма установена и в ЗМСМА, включително за приемане
на наредби в изпълнение за правомощията на общинските съвети по чл.21, ал.1 от ЗМСМА. Следователно атакуваните разпоредби на наредбата се приети без законова
делегация, при липса на правно основание, което води до липса на материална компетентност на органа.
Оспорените
разпоредби на Наредбата противоречат и
на нормативни актове от по-висока степен.
Както беше посочено по-горе, с тях са въведени забрани за религиозни прояви на публични
места (каквито безусловно са културните институти, училища, младежките и
детските обекти), за публична религиозна дейност и за религиозна агитация по
домовете на гражданите. Приетата регулация на
средствата и методите на провеждане на религиозна дейност и за упражняване на правото на
вероизповедание е в нарушение на правни норми на ЕКЗПЧОС, КРБ и ЗВ, като
заявените в този смисъл доводи в жалбата са основателни. Налице е
несъответствие с чл.9 ал.1 от цитираната конвенция, която, прогласявайки
свобода на мисълта, съвестта и религията; предвижда като неотменна част на тази
свобода възможността на всеки да изповядва своята религия или убеждения
индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение,
религиозни обреди и ритуали. Налице е противоречие и с конституционно
закрепената свобода на съвестта, свободата и мисълта, на избора на
вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи /арг. чл.37, ал.1 от КРБ/. Юридическото
съдържание на правото на вероизповедание, според решение №5 от 11.06.1992г. на
КС на РБ по конст. дело №11/1992г., обхваща две по-важни правомощия: правото на
свободен избор на вероизповедание и възможността за свободно упражняване на
вероизповеданието чрез печат, слово, създаване на религиозни общности и
сдружения, дейността им вътре в общността и извън нея като проявления в
обществото. Касае се за ненакърнимо основно човешко право, прогласено от
Конституцията и подробно регламентирано в Закона за вероизповеданията. Същият в
чл.5 и чл.6 урежда проявленията на правото на вероизповедание и способите за
упражняване на правото на вероизповедание, съобразявайки се с конституционната
рамка, включително с ограниченията за упражняване на това право, установени в чл.13, ал.4 и в чл.37, ал.2 от КРБ / арг. чл.7 и чл.8 от Закона за
вероизповеданията/. Визираните разпоредби очертават пределите за неговото упражняване,
възпроизвеждайки нормата на чл.9, ал.2
от Конвенцията. Забраните, приети с оспорените разпоредби, не са съобразени с
нормативната регламентация с актовете от по-висока степен. Налице е
противоречие с материалноправни
разпоредби на актове от по-висш
порядък, което представлява отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.
Доводите на
ответната и на контролиращата страни, че атакуваните разпоредби са в унисон с
разпоредбите на чл.18, ал.3 от Международния пакт за гражданските и
политическите права, чл.9, ал.2 от КЗПЧОС, чл.2, чл.11, ал.1 и чл.14, ал.1 от
Закона за закрила на детето , чл.1 от Конвенцията за правата на детето и Наредба
за специализирана закрила на децата на обществените места, не променят извода,
че атакуваните нормативни разпоредби са приети при липса на материална
компетентност на общинския съвет и в противоречие с изброените по-горе
нормативни разпоредби от актове от по-висока степен, респективно не изключват
извода за тяхната нищожност.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата следва да се уважи и
атакуваните разпоредби на чл.5, ал.5,
ал.6 и ал.7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на
територията на община Шумен следва да се обявят за нищожни.
Предвид изхода
на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, с оглед изричната претенция на
оспорващия РИ"Свидетелите на Йехова в България", Общински съвет -
гр.Шумен следва да бъде осъден да му заплати направените деловодни разноски. В
тази връзка от приложения списък по чл.80 от ГПК съдът констатира, че
РИ"Свидетелите на Йехова в България " е представило доказателства за договорено
и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, внесена
държавна такса в размер на 10 лева и внесена такса за обнародване на обявление
в Държавен вестник в размер на 20 лева. Доколкото оспорващият субект е бил
представляван по делото от адвокат, който е депозирал писмени бележки и са
ангажирани доказателства за договорено и заплатено в брой възнаграждение на
същия в размер на 600 лева, съдът намира, че РИ"Свидетелите на Йехова в
България" има право да претендира присъждането му. Същевременно обаче в
хода на устните състезания по делото ответната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.
2 (какъвто процесният не е), възнаграждението е 500 лв. При това положение
съдът приема, че адвокатското възнаграждение, заплатено от РИ"Свидетелите
на Йехова", в размер на 600 лева, се явява прекомерно, доколкото делото не
се отличава с голяма фактическа и правна сложност, поради което същото следва
да бъде намалено до минималния размер, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а
именно 500 лева. С оглед на това Общински съвет - град Шумен следва да бъде
осъден да заплати на Религиозна институция "Свидетелите на Йехова в
България" разноски по делото в размер общо на 530 лева, в т.ч. адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, държавна такса в размер на 10 лева и такса
за обнародване в Държавен вестник 20 лева.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, с оглед изричната претенция
на оспорващия А.К.З.,*** следва да бъде осъден да му заплати направените
деловодни разноски. В тази връзка от приложения списък по чл.80 от ГПК съдът
констатира, че А.К.З. е представил доказателства за договорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и внесена държавна такса в
размер на 10 лева. Доколкото оспорващият е бил представляван по делото от
адвокат, който е депозирал писмени бележки и са ангажирани доказателства за
договорено и заплатено в брой възнаграждение на същия в размер на 600 лева,
съдът намира, че А.К.З. има право да претендира присъждането му. Същевременно
обаче в хода на устните състезания по делото ответната страна е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78,
ал.5 от ГПК. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2 (какъвто процесният не е), възнаграждението е 500 лв. При
това положение съдът приема, че адвокатското възнаграждение, заплатено от А.К.З.,
в размер на 600 лева, се явява прекомерно, доколкото делото не се отличава с
голяма фактическа и правна сложност, поради което същото следва да бъде
намалено до минималния размер, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно
500 лева. С оглед на това Общински съвет - град Шумен следва да бъде осъден да
заплати на А.К.З. разноски по делото в размер общо на 510 лева, в т.ч. адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева и държавна такса в размер на 10 лева.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, с оглед изричната претенция
на оспорващия К.Д.В., Общински съвет - гр.Шумен следва да бъде осъден да му заплати
направените деловодни разноски. В тази връзка от приложения списък по чл.80 от ГПК съдът констатира, че К.Д.В. е представил доказателства за договорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и внесена държавна
такса в размер на 10 лева. Доколкото оспорващият е бил представляван по делото
от адвокат, който е депозирал писмени бележки и са ангажирани доказателства за
договорено и заплатено в брой възнаграждение на същия в размер на 600 лева,
съдът намира, че жалбоподателят има право да претендира присъждането му.
Същевременно обаче в хода на устните състезания по делото ответната страна е
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
основание чл.78, ал.5 от ГПК. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2 (какъвто процесният не е), възнаграждението
е 500 лв. При това положение съдът приема, че адвокатското възнаграждение,
заплатено от К.Д.В., в размер на 600 лева, се явява прекомерно, доколкото
делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, поради което
същото следва да бъде намалено до минималния размер, посочен в Наредба № 1 от
9.07.2004 г., а именно 500 лева. С оглед на това Общински съвет - град Шумен
следва да бъде осъден да заплати на К.Д.В. разноски по делото в размер общо на
510 лева, в т.ч. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и държавна
такса в размер на 10 лева.
Мотивиран
така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – град Шумен
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ разпоредбите на член
5, алинеи 5, 6 и 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред
на територията на община Шумен, приета с Решение № 578 от 11.03.2010г., в сила
от 17.04.2010г., изм. и доп. с Решение № 888 от 18.12.2014г., изм. и доп. с
Решение № 920 от 17.02.2015г., изм.с Решение № 9 от 17.12.2015г., изм. и доп. с
Решение № 81 от 25.02.2016г., изм.с Решение № 203 от 30.06.2016г., изм.с
Решение № 348 от 22.12.2016г. на Общински съвет - град Шумен.
ОСЪЖДА Общински съвет – град Шумен да
заплати на Религиозна институция "Свидетелите на Йехова в България"
със седалище и адрес на управление гр.София 1618, бул.Цар Борис III № 227,
кв.Павлово, представлявана от Е.Д.Н., с ЕГН **********, деловодни разноски в
размер на 530 (петстотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА Общински съвет – град Шумен да
заплати на А.К.З., с ЛНЧ **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер
на 510 (петстотин и десет) лева.
ОСЪЖДА Общински съвет – град Шумен да
заплати на К.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер
на 510 (петстотин и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
В случай на
неподаване на касационна жалба или протест, или ако те бъдат отхвърлени - решението
да се обнародва по реда на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с
чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.