Р Е Ш Е Н И Е
18.04.2019г.,
гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 1831 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Г.Ф.–
длъжник по изпълнително дело № 20197870400007 по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787
по описа на КЧСИ, срещу постановление от 16.01.2019г. на ЧСИ Д., в частта му, с
която е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая определеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност
на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200
лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Поддържа,
че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не
са извършени изпълнителни действия от страна на взискателя.
Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител и да намали
присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200 лв. Евентуално
моли, ако съдът приложи разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г., да намали до законоустановения
минимум и да се намали дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят Ц.М.К.не заявава становище
по жалбата.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител Д.,
с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело №
7/2019 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 по описа на КЧСИ, е образувано по
молба от 10.01.2019г. на Ц.М.К.срещу Г.Ф.– длъжник, въз основа на изпълнителен
лист, издаден по гр.д. № 5664/2015г. на СГС за принудително събиране на
присъдената в полза на взискателя парична сума в
размер на 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва и общо сумата 1 183. 40 лв. - съдебни разноски по гр.дело.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв. П.К., като към нея е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 636
лв. с ДДС е заплатено в брой. В молбата за образуване на изпълнителното
производство е поискано да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника и
да се изпрати покана за доброволно изпълнение.
По делото е налице
изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена на
10.01.2019г., в която са посочени дължимите до този момент суми по
изпълнителното производство, както следва: 5000 лв. – главница, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.04.2015г. до
окончателното изплащане и сумата и 1 183. 40 лв., представляваща съдебни
разноски, както и изпълнителни разноски в размер на 702 лв. ДДС, от които 636
лв. - адвокатски хонорар и 66 лв. авансови
такси, както и сумата 644,74 лв., представляваща такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно връчено запорно съобщение на „Уникредит
Булбанк“ АД на 10.01.2019г., е налице реализиран запор и третото задължено лице
е превело дължимите суми по банкова сметка ***.
На 11.01.2019г.
длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ Д., с което е поискано да се намали
адвокатското възнаграждение до законоустановения
минимум, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С обжалваното постановление,
връчено на длъжника на 17.01.2019г., е оставено без уважение искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение.
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния
едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със
защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността
за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого
се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно
чл.78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане
на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на разпоредбата
на чл.78, ал.5 ГПК в общите
правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба
и в изпълнителния процес-в този смисъл е определение
№ 403/1.12.2008 г. по ч. гр.
д. № 1762/2008 г. на ВКС, V г. о.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши
с оглед всички факти, сочещи за
обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се
вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява,
че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба за образуване на
изпълнителното дело, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил
никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване
на паричните вземане, включителнои. Независимо, че е налице връчено запорно
съобщение, плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение на
17.01.2019г. и не са предприети действия по осребряване на имущество.
При тази
хипотеза съдът приема, че изпълнителното
дело не е усложнено от фактическа
и правна страна и взискателят има
право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване
на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но
не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При тези
съображения обжалваното разпореждане, с което възражението на длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение, следва
да бъде отменено
като неправилно и вместо него – да
бъде постановено намаляване на дължимите
на взискателите разноски за адвокатско
възнаграждение до размер
на сумата от 200 лева.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на длъжника Г. Ф., постановление от 16.01.2019г. по изпълнително дело №
20197870400007 по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 по описа на КЧСИ, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК - за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя Ц.М.К., ЕГН ********** по изпълнително дело № №
20197870400007 по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787,
до
сумата от 200 лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.