Р Е Ш
Е Н И Е
№ 224
Гр. Перник, 21.11.2022 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 389
по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на П.Д.Ч., с ЕГН **********,***, чрез адвокат Й.Т. от
АК София против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-6207-000169 номер по дневник № 48 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 22.08.2022 година на младши контрольор при ОДМВР П., РУ Т., с която на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от ЗДвП на настоящия жалбоподател е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният
административен акт е неправилен, необоснован и издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на
материално правните разпоредби, поради което моли съда да отмени заповедта за
налагане на принудителната административна мярка.
В проведеното съдебно заседание на 14.11.2022 година
жалбоподателят редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат Й.Т.
от АК София, който поддържа жалбата, като развива допълнителни довози за
незаконосъобразност.
В проведеното съдебно заседание на 14.11.2022 година ответникът
по жалбата на младши контрольор при ОДМВР П., РУ Т., редовно призован не се
явява и не се представлява.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.08.2022
година, около 11:35 часа в с. Т.,
на ул. „****“ настоящ жалбоподател е управлявал лек автомобил „Ауди А
8“ с рег. ****, като при извършената проверка за употреба за наркотични
вещества или техните аналози с
техническа средство „Drug Test“,
да бъде изпробван след, като е заявил че е пил паста „Ринолекс“. На водача е
издаден талон за медицинско изследване № 091798 от 22.08.2022 година. За така
установеното нарушение младшият автоконтрольор Г.Н.В., в
присъствието на свидетеля А.Х.В.е
съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 349179 на П.Д.Ч. – настоящ жалбоподател. Със
съставения АУАН е установено, че водача /настоящ жалбоподател/ е извършил
нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. При съставянето на АУАН са
иззети: СУМПС ****и контролен талон ****.
Съставеният
АУАН е подписан от нарушителя.
По делото е
представена Заповед № 317з-3359 от 26.04.2022 година на директора на ОДМВР П.,
с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста
от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР П. от
съответните длъжностни лица.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-6207-000169 номер
по дневник № 48 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 22.08.2022 година на младши
контрольор при ОДМВР П., РУ Т. е наложил принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решав6ане на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като водача управлява МПС след като
отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техните аналози, представляващо нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан
свидетеля Б.П.А., воден от страна на жалбоподателя, от чиито показания се
установява, че е собственик на управляваното МПС от настоящия жалбоподател.
Свидетелят заявява, че водача е отказ проверка за наркотици, на който е издаден
талон, но при отиване на място в болницата им казали, че не извършват такава проверка.
Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира само
в частта относно собствеността на МПС, а в останала част не ги кредитира, тьй
като не се подкрепят с писмени доказателства, съответно свидетеля е
заинтересован от изхода на делото с оглед отношенията с жалбподателя.
При така установените факти, настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с
активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-6207-000169 номер по дневник № 48 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 22.08.2022 година на младши контрольор при ОДМВР П., РУ Т..
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица по отношение
на принудителните мерки по чл.
171, т. 1, т. 2,
т. 2а,
т. 4, т.
5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 317з-3359 от 26.04.2022 година директора на
ОДМВР П. е оправомощил младши автоконтрольорите да прилагат с мотивирана
заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП.
Ето защо в случая оспорения административен акт е издаден от компетентен орган.
Заповедта съответства на предвидената за нея
мотивирана писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно
наименованието на органа – издател, наименованието на акта, неговият адресат,
фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част,
дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания
са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата
материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата
хипотеза на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите
основания за неговото формиране. Възраженията на жалбоподателя за обратното са напълно
неоснователни.
Заповедта е издадена при спазване на общите
процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните
факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички
относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за
истинност по чл. 7 от АПК.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на
доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата,
които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи
факти, от които черпи права като обори констатациите относно управлението на
МПС, като отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техните аналози. На водача е издаден талон за медицинско
изследване. Със съставения АУАН е
установено, че водача /настоящ жалбоподател/ е извършил нарушение на чл. 174,
ал. 3, предл. второ от ЗДвП. Съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до
доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от жалбоподателя,
за който е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство
жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с
допустимите процесуални способи и средства. За да се наложи ПАМ е достатъчно да
има съставен АУАН.
Настоящият съдебен състав намира за доказана
фактическата обстановка, установена с АУАН от 22.08.2022 година. Безспорно са
възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена
в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са
налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна
мярка. Доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност при
действията на административния орган са неоснователни, тъй като оспорения
административен акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно
изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради
което няма нарушение на чл. 6
от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл.
4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на основанията на
закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от законодателя срок за прилагане
административна принуда, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.
171 от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки, като в нормата на т. 1, б. „б“ е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
отказва да бъде изпробват с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техните аналози – до решаване на въпроса за отговорността му, но
за не повече от 18 месеца. Нарушението представлява управление на МПС след отказ
за употребата на наркотични вещества или техните аналози, което е самостоятелно
основание за прилагане на ПАМ.
Заповедта отговаря на материалния закон.
Материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ в оспорената заповед е хипотезата на чл.171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е свързана
с управление на МПС след отказ за употребата на наркотични вещества или техните
аналози, установено с техническо средство. Хипотезата осъществява състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. Нарушението е констатирано
със съставения АУАН от компетентно длъжностно лице. На основание чл. 189, ал. 2
от ЗДвП редовно съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. Констатациите в АУАН не бяха оборени в настоящото
съдебно производство от жалбоподателя.
Административната
принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба
административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е
нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален
административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я
наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от
процесуалния представител на жалбоподателя в подадената жалба.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл.
6, ал. 1от АПК, според който
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на
целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка
по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е постигнала целите на административната
принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от
необходимото. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с
преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл.
6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така
наложената принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал.
3, предл. второ от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели
на административната принуда.
Относно разноските:
Страните не претендират присъждане на съдебни
разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Ч.,
с ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-6207-000169 номер по дневник № 48 по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП от 22.08.2022 година на младши контрольор при ОДМВР П., РУ Т., с
която на основание чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП от ЗДвП на настоящия жалбоподател е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като
неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/