О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. Габрово, 8.03.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от осми
март, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 21 по описа за
2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано
въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/
Жалба с вх. № СДА-01-183 от 30.01.2023 г., подадена от Г.А. ***, ЕГН: **********
чрез адв. И.В. ***, против „заповед по чл. 84, ал. 6 от ЗМВР на началник РУ
Полиция – Габрово за предаване на задържан автомобил с протокол за доброволно
предаване – уведомително писмо 175200-610 от 19.01.2023 г.“ или „разпореждане
на началника на РУ на МВР – Габрово, с което е разпоредено връщане“ на посочен
в жалбата автомобил, какъвто е диспозитивът на първоначално постъпилата жалба,
погрешно адресирана пред Районен съд Габрово, препратена в последствие по
подсъдност в Административен съд – Габрово /АСГ/.
Тъй като жалбата е била директно депозирана в
съда, на основание чл. 152 от АПК АСГ е изискал от началник РУ – Габрово при ОД
на МВР – Габрово преписката по така посочените като оспорени актове за
прилагане по делото.
С писмо от 14.02.2023 г. началник РУ – Габрово
представя Протокол за доброволно предаване на вещ по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР от
16.11.2022 г. и документ, наименован „Данни за обект“ относно предаденото МПС -
автобус Ивеко с посочена рама *, рег. номер *, националност: Испания, тип МПС: *, в който е отразено, че вещта е открадната,
незаконно присвоена или изгубена и се изземва на основание чл. 84 от ЗМВР, за
което се уведомява бюро СИРЕНЕ. Документът е създаден на 15.11.2022 г. и се
изпраща автоматично на бюрото чрез АИС ИД – Н.ШИС. Безспорно в случая е налице
реализация на хипотезата на чл. 84, ал. 2 от ЗМВР – съставяне на протокол и
доброволно предаване на вещта от жалбоподателя на органите на МВР на посоченото
основание, отразено и в този протокол за предаване.
След изрично повторно служебно изискване, по делото
е приложена Заповед № 17523-23 от 16.01.2023 г. на началник Районно управление
– Габрово при ОД на МВР – Габрово, с която на основание чл. 84, ал. 8 от ЗМВР е
разпоредено връщане на собственик /пълномощник/: Maxim Ursu, персонален код – *,
Република Румъния, с посочен адрес, на доброволно предадено МПС марка *, цвят
бял, с 1 бр. автоматичен ключ, сгъваем, с надпис на метална част А 602.
Въз основа на тази Заповед на легитимиращо се с
пълномощно, издадено от заявителя /правоимащо лице/, лице е предаден на същата
дата с Протокол за връщане на вещ, иззета по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР същата вещ,
описана в заповедта, като тази заповед е цитирана в протокола и в него е
посочена същата марка и тип МПС, същият номер на рама и ключ. АСГ намира
описаните елементи за достатъчни с цел индивидуализация на предаденото от
жалбоподателя и в последствие върнато на заявителя /правоимащо лице/ МПС, т.к.
номерът на рама е уникален за всяко МПС, което е идентифицирано и като марка и
модел. Не са налице нормативни изисквания за отразяване и на други
индивидуализиращи белези.
С Уведомително писмо изх. № 175200-610 от
19.01.2023 г. на началник РУ – Габрово до жалбоподателя А. последният бива информиран
за връщането на автомобила на „законния му собственик“ в Кралство Испания, като
в писмото отново МПС е индивидуализирано със същите белези.
В първоначално подадената жалба изрично се сочи,
че се оспорва „разпореждането на началника на РУ на МВР – Габрово, с което е
разпоредено да бъде върнат въпросния автомобил…“, както и „да се окаже
съдействие на собственика и български гражданин А. и ако автомобилът не е
напуснал границите на Република България, това да не става“.
С Разпореждане № 179 от 14.02.2023 г. съдът
информира жалбоподателя, че искането му не е конкретно и ясно и че същият
следва да посочи какъв е точният предмет на жалбата му. По отношение
направеното искане в първоначално подадената от него жалба – отмяна на
„заповедта по чл. 86, ал. 6 от ЗМВР“ и отмяна на „Разпореждането на началник РУ
на МВР – Габрово, с което е разпоредено да бъде върнат“ процесния автомобил
съдът намира, че същото е недопустимо. Липсва „акт по чл. 86, ал. 6 от ЗМВР“,
който да може да бъде обжалван. Заповедта, с която се разпорежда връщане на
автомобила на „законния му собственик“, издадена на основание чл. 86, ал. 8 от
същия нормативен акт от началник РУ - Габрово, не може да се обжалва от А.
поради липса на правен интерес. В тази насока съдът вече е изложил веднъж
мотиви, но тъй като следва окончателно да остави жалбата в тази й част без
разглеждане, следва на кратко да ги преповтори:
С Решение № 4 от 16.03.2017 г. на
Конституционния съд на РБ по к. д. № 16/2016 г. /Обн., ДВ, бр. 26 от
28.03.2017 г./ са обявени за противоконституционни разпоредбата на чл. 84, ал. 6, изр. първо от ЗМВР /обн., ДВ, бр. 53 от
2014 г.; посл. доп., бр. 13 от 2017 г./, както и на чл. 84, ал. 8 от Закона за
Министерството на вътрешните работи в частта й "в
5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или
изземването на вещта". В решението е прието, че актът на прокурора,
издаден по реда на чл. 84 ЗМВР, има характера на
административен акт и постановявайки го в този случай прокурорът действа като
административен орган. В тази връзка съдът е указал на страната, че Заповедта
по чл. 84, ал. 8 ЗМВР е административен акт,
за издаването на който следва да са изпълнени посочените в разпоредбата условия
– искане за връщане от държавата членка, което има за предмет иззетия автомобил
и е постъпило в 60-дневен срок. Регистриращата договаряща страна отговаря за
точността, актуалността и законосъобразността на данните, които се въвеждат в
ШИС - член 105 от Конвенцията за прилагане
на споразумението от Шенген. При изпълнението им и установяване на
идентичност на данните на исканата и иззета вещ, компетентният административен
орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед, с която
да разпореди връщането на вещта на правоимащото лице, съответно – при отсъствие
на някое от тях – да постанови отказ за връщане на веща. Като административен
акт, заповедта следва да отговаря на изискванията за законосъобразност,
посочени в чл. 146, т. 1 - 5 от АПК и подлежи на оспорване
по съдебен ред от заинтересованите страни.
Жалбоподателят обаче не е адресат на заповедта по
чл. 84, ал. 8 ЗМВР. С издаването й не се
засягат и негови субективни права и законни интереси. Процесното МПС е
издирвана вещ, видно от приложените по делото доказателства, като същото е предоставено
с протокол за доброволно предаване по реда на чл. 84, ал. 2 ЗМВР от лицето, в което тя се
е намирала към момента на издаване на акта /жалбоподателя/, а въз основа на ал.
5 е върнато на заявителя на неправомерното действие, легитимиращ се като негов
собственик, чрез негов упълномощен представител. ВАС приема в редица свои
актове, че със заповедта по чл. 84, ал. 8 ЗМВР не се засягат
претендирани субективни права и законни интереси на жалбоподател, от когото
вещта е иззета на това основание, тъй като актът няма за предмет засягане на
правото му на собственост или други негови права върху вещта, а възстановяване
на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100 от Конвенцията за прилагане
на споразумението от Шенген за вещите, изброени изчерпателно в член 100, т.
3, б. "а" от нея - откраднати, незаконно присвоени или изгубени
моторни превозни средства с обем на двигателя над 50 кубически сантиметра.
Поради това и засягането на обекта на закрила – правото на собственост върху
вещта, не е пряко, т.к. то не е в резултат на действието на административния
акт, с който се разпорежда връщане на вещта на правоимащото лице от държавата –
членка, подала сигнала.
Пряко неблагоприятно въздействие в правната сфера
на жалбоподателя би било налице при издаване на акт за принудително изземване
на вещта, какъвто в случая нито е издаван, нито се обжалва. Отмяната на
заповедта за връщане на вещта на правоимащото лице няма да породи преки
благоприятни правни последици в правната сфера на жалбоподателя, тъй като тя не
води автоматично до целения от него правен ефект – връщането на вещта в
патримониума му. Такива биха настъпили само в хипотезата на чл. 84, ал. 9 ЗМВР, при реализиране на
отрицателното условие в разпоредбата – ако в 60-дневен срок не постъпи искане от
държавата – членка, компетентният орган е длъжен да върне иззетата или
доброволно предадена вещ. За разлика от правните последици на заповедта по
чл. 84, ал. 8 ЗМВР, при издаване на акт по
чл. 84, ал. 9 ЗМВР, който не е благоприятен
за адресата, би бил налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от
оспорваното му по съдебен ред. В случая обаче жалбоподателят не е правил такова
искане пред административния орган, нито последният е издал ИАА, с който
отказва да удовлетвори такава негова претенция. Не е сформиран и мълчалив
отказ, който евентуално би могъл да бъде обект на оспорване пред съда. В този
смисъл: Решение
№ 1429 от 9.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6314/2022 г., V о. Целеното връщане би било възможно в хипотезата
на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР или в спор за собственост, но не и при оспорване
на атакувана пред АС заповед по ал. 8, която е с предмет отношения между трети за
жалбоподател лица. В този смисъл жалбоподателят разполага с други правни
средства за защита на твърдяното право на собственост и доводи за нарушения на чл. 1 от Протокол 1 на Конвенцията за правата на човека и
основните свободи са неоснователни. В същия смисъл е и установената съдебна практика
на ВАС по сходни казуси - Определение № 14435 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. №
11935/2020 г., Определение № 1808 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. №
182/2020 г., Определение № 1171 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. №
408/2020 г., Определение № 17677 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. №
14305/2019 г., Определение № 16064 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. №
13344/2019 г., Определение № 12634 от 26.09.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10243/2019 г., Определение № 574 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
13856/2018 г., Определение № 1834 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
536/2019 г., Определение № 8737 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
7203/2018 г., Решение № 8248 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. №
374/2019 г., Решение № 6545 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. №
13765/2017 г., Определение № 4698 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. №
2108/2019 г. и др.
Въз основа на така изложеното жалбата на А.
против „заповед по чл. 86, ал. 6 от ЗМВР на началника на РУ Полиция – Габрово“
и „Разпореждането на началника на РУ на МВР – Габрово, с което е разпоредено да
бъде върнат въпросният автомобил“ следва да се остави без разглеждане като
недопустима.
На 28.02.2023 г., с документ, наименован
„Уточнение към жалба“, жалбоподателят е посочил, че „се обжалват действията на
В. Т. по връщане на процесното МПС с
протокол“, с които той го предава на „законния собственик“ – видно от изпратено
до жалбоподателя писмо изх. № 175200-10 от 19.01.2023 г. на ОД на МВР –
Габрово, подписано от началник РУ „Полиция“ – Габрово Недко Димитров, с което
писмо А. е уведомен, че автомобилът е върнат на законните му собственици. Прави
се искане „да се установи по правен път ли е жалбоподателят добросъвестен
собственик на автомобила и от такъв ли е закупено МПС-во“, което искане е
недопустимо да се разглежда в настоящото производство и по реда на АПК. Сам в
допълнението си жалбоподателят сочи, че „е налице спор за материално право,
който следва да бъде решен по надлежния за това ред“, на което съдът следва да
напомни, че това не е редът по АПК, във вр. с чл. 84 от ЗМВР. Жалбоподателят
твърди, че АСГ „не обсъжда дали са правилни доводите му в тази част на
жалбата“, но съдът и няма право да излага такива съждения в светлината на
гореизложеното. Съдът не се явява и „предубеден“ в тази връзка, т.к. няма
правомощията изобщо да решава подобни въпроси. Въпросът за собствеността не е и
не може да бъде „предрешен“ по същата причина.
В пункт № 4 от жалбата още веднъж се сочи, че тя
касае „неправомерно действие и поведение на органите на МВР – Габрово „поради
наличието на прокурорска преписка № 3428/22 година по описа на РП – Габрово“. Тази
вещ, според жалбоподателя, е доказателство по така образуваната прокурорска
преписка и липсата й би затруднила разкриването на обективната истина по него.
В пункт № 1 от допълнението се изтъкват
аргументи, които имат връзка със спор за собственост върху въпросното МПС,
какъвто спор не се решава от административните съдилища в производствата по АПК,
вкл. и в рамките на настоящото. Съдът не е компетентен да разглежда подобни
възражения и да преценява дали жалбоподателят е собственик на процесния
автомобил, от кога и на какво основание, респективно – дали заявителят от
Испания е изгубил това свое качество, поради което изложените в тази насока
съображения са неотносими към спора. Защитата на владението върху една вещ е
също спор, свързан със ЗС, какъвто АСГ не може да разглежда и решава. Дали
жалбоподателят има интерес от провеждане на „установителен иск за собственост“
в случая е без значение. Ако той има желание да предяви такъв, то следва да го
направи с искова молба, адресирана до компетентен съд, каквато в случая не е
налице. Неотносими към производството пред АСГ са и евентуални негови
облигационноправни претенции към продавача му, както и мотиви в такава насока.
Жалбоподателят намира, че не е установено дали
обявеният за издирване автомобил е съпоставим с иззетия от него, т.к. не са
описани други белези, като напр. номер на двигател и т.н. Изразяват се съмнения
относно прилагането на чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от
Шенген за вещите, изброени изчерпателно в чл. 100 – възстановяване на
фактическото положение преди възникването на описаните обстоятелства в тази
разпоредба. Сочи се, че при регистриране на МПС от А., същият е уведомен само,
че следва доброволно да предаде вещта, т.к. същата се издирва и за това е
съставен съответния протокол, но в него не е посочено по какви причини се
издирва тази вещ. В случая обаче следва да се напомни, че предмет на жалбата не
е оспорване на изземването на вещта от 16.11.2022 г., т.к. е налице не
принудително изземване, а доброволно предаване, а и срокът за такова оспорване
е изтекъл.
В допълнението към жалбата се посочва, че се
изразява несъгласие с изразени от съда мотиви в издадено от него Разпореждане по
отношение заповед, издавана по чл. 84, ал. 8 и/или ал. 9 от ЗМВР, като в случая
е следвало да се издаде заповед по ал. 6. От преписката е видно, че е издадена
именно заповед по ал. 8, като АСГ е цитирал основно съдебна практика на ВАС и
КС в тази връзка. Не е издаван ИАА по ал. 6, а и тази норма не предвижда
издаването на друг самостоятелен административен акт, който би могъл да бъде
обект на контрол от страна на съда.
Задава се въпрос от жалбоподателя дали срокът от
60 дни по ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР бил преклузивен, но това няма значение, при
положение, че не се обжалва заповед, издадена на такова основание, оспорването
на издадената такава по ал. 8 е недопустимо и не е налице отказ да бъде
издадена заповед по ал. 9. Обсъжда се нормата
на чл. 84, ал. 11 от ЗМВР, но тази норма е свързана именно с приложението на
ал. 8 и ал. 9, които, както вече бе посочено, предвиждат издаването на административни
актове, каквито обаче не са предмет на разглеждане в настоящото производство по
вече изложените съображения.
Следва да
се отбележи, че Дирекция
МОС е структурата на МВР, която е националната точка за контакт по линия на
Международната организация на криминалната полиция – Интерпол, на Агенцията на
Европейския съюз за сътрудничество в областта на правораздаването – Европол, на
Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им ETIAS и на
Шенгенската информационна система и изпълнява ангажиментите на Република
България като Национално централно бюро "Интерпол", национално звено
"Европол", национално звено "ETIAS" и бюро
"СИРЕНЕ" / Решение № 3525 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 118/2022 г., V о./. За да е приложима хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР във връзка с искане за
връщане на автомобила в неговия патримониум, следва да е реализирано
отрицателно условие визирано в разпоредбата, а именно - в 60 дневен срок да не
е постъпило искане от държавата членка, което отрицателно условие в случая и
видно от приложените по делото доказателства не е налице.
В процесния случай е постъпило искане от държава
членка – Кралство Испания, регистрирала сигнала в ШИС. Самият грабеж /кражба/ е
заявен от собственика на 15.11.2022 г., видно от доклада за образуване на
полицейска проверка. На 16.11.2022 г. е съставен протоколът за доброволно
предаване и автомобилът е предаден от жалбоподателя на посочения полицейски
служител. На 30.11.2022 г. пред Българска полиция, РПУ – Габрово е депозирано
пълномощно с искане за връщане на откраднат автомобил, за който съдът няма
колебания, че е процесният с посочените вече марка, тип и номер на рама. Пред
настоящата съдебна инстанция е приложено конкретното искане от собственика на
автомобила, адресирано до Областна дирекция на полицията на гр. Габрово, в
което изрично е заявена претенция за предаване на превозното средство обратно
на дружеството – негов собственик, както и изявление за упълномощаване на посоченото
физическо лице - Максим Урсу, за извършване на всички действия, свързани с
приемането и превоза на превозното средство от България до Испания. Налице е и
пълномощно от 29.11.2022 г., с което заявителят на открадната вещ упълномощава
лицензираната агенция за криминални разследвания Digitpol да извършва всички необходими операции, свързани
с превозното средство, описани в пълномощното.
Съдът следва още веднъж да напомни, че настоящият
жалбоподател не е заявявал искане за реализиране хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР – връщане на вещта и/или издаване на такава заповед, за да се гледа правен
спор за отказ от предприемане на такива действия или издаване на такъв ИАА.
Жалбата му до съда е подадена едва след като е уведомен за връщането на вещта
по ал. 8 в Кралство Испания, което връщане е станало вече факт въз основа на
ИАА /Заповедта за връщане/ и закона.
От съдържанието на жалбата и направеното към нея
уточнение става ясно, че се обжалват действията на криминален инспектор „Върбан
Теофанов“ по предаване на МПС– товарен автомобил Ивеко - Дейли с протокол на
посочения в него законен собственик. От преписката е видно, че е налице
доброволно предаване на 16.11.2022 г. въз основа чл. 84, ал. 2 от ЗМВР от
жалбоподателя Г.А. на полицейския служител В.Т. при РУ - Габрово на товарен
автомобил *, със свидетелство за регистрация на МПС издадено от германските
власти, описан сгъваем ключ с надпис на металната част А602.
В документ, наименован „Данни за обект“, са
посочени № на рама и регистрационен номер, посоченият вид и тип на превозното
средство отговарят на отразените в протокола за доброволно предаване. Приложени
по делото са части първа и втора от талона на същото МПС с посочените в този
протокол номера, в които са отразени № на рама, съответстваща на данните за него,
отразени в едноименния документ, приложен към преписката. Този номер, както и
вида и типа /модел/ МПС съответстват на подадената заявка. Именно тези данни са
описани също в Заповед № 17523-23 от 16.01.2023 г. на началник РУП – Габрово,
гл. инспектор Н.Д. Това превозно средство, като марка, вид модел и № на рама, е
заявено за откраднато от собственика си и по заявлението му е образувана
полицейска проверка, докладът по която е приложен също към преписката. С
протокол за връщане на вещ, иззета по чл. 84, ал. 1 от ЗМВР, автомобил от тази
марка, тип и с този номер на рама и вид на автоматичен ключ е предаден от
главен инспектор Н.Д. на упълномощено от заявителя лице – M.U., като пълномощното е приложено по делото. Действието по
предаването на вещта не е предприето от посочения в уточнение към жалбата
служител – В.Т., чиито действия „по връщане на вещта“ жалбоподателят сочи, че
обжалва.
Дори и да се приеме, че в уточнението по жалбата
е допусната техническа грешка по отношение изписване имената на служителя, то
същият е действал въз основа на издадена заповед въз основа чл. 84, ал. 8 от ЗМВР и на това законово основание.
За предприетото връщане на автомобила
жалбоподателят е уведомен с писмо от 19.01.2023г. Жалбата е подадена на
25.01.2023 г. Същият не е искал издаване на АА по чл. 84, ал. 9 от ЗМВР,
съответно и не оспорва липсата на издаването на такъв акт или мълчалив отказ
такъв да бъде издаден.
Жалбоподателят твърди, че по отношение на него е
налице хипотезата на чл. 84, ал. 11, т. 2 от ЗМВР, според която алинеи 8 и 9 не се прилагат, когато вещта е доказателство,
обект на обезпечителни мерки или предаването й може да затрудни наказателно
производство, образувано в Република България. В тези случаи е предвидено вещта
да се предава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за целите на
наказателното производство, но няма данни да е налице такова предаване.
Оспорването на фактическите действия на полицейския служител процесуално
допустимо, доколкото се претендира извършване на незаконосъобразни такива фактически
действия от административен орган и/или длъжностно лице. Разгледано по същество
искането е неоснователно.
Според разпоредбата на чл. 250, ал. 1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия,
извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават
на административен акт или на закона. С разпореждането си съдът нарежда да
бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на
представен при проверката административен акт или на закона, или отхвърля
искането, съгласно нормата на чл. 253, ал. 2 АПК. Предмет на искането за прекратяване по чл. 250, ал. 1 АПК могат да бъдат само реално извършвани към момента на търсене на защитата
фактически действия от административен орган или длъжностно лице. В случая се
установява с приетите писмени доказателства, че действията, за които съдът е
сезиран, се основават на закона – чл. 84, ал. 1 и ал. 8 от ЗМВР, като процесният лек автомобил е бил доброволно предаден
от жалбоподателя, който факт се установява с приетия по делото Протокол за
доброволно предаване, и върнат в Кралство Испания въз основа на издадена
заповед по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР и съставен протокол.
При гореописаните установени факти настоящият решаващ състав приема, че
действията по изземване, държане и предаване на процесното МПС, не са
фактически по смисъла на чл. 250 АПК, а се основават на
закона чл. 84, ал. 1 – 8 от ЗМВР. Не са фактически и действията по връщане на вещта на
лицето от което е иззета след изтичане на 60-дневния срок от уведомяване на
държавата членка, въвела сигнала, доколкото съгласно изричната норма на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, за това следва да бъде издаден нарочен акт - заповед на съответния
ръководител. По делото не се установява след изтичане на 60 дневният срок от
уведомяване на държавата членка, въвела сигнала, жалбоподателят да е сезирал ОД
на МВР - Габрово с искане да му бъде върната иззетата вещ, по което последният
да се е произнесъл с нарочен акт, който би бил предмет на съдебен контрол за
законосъобразност или да е налице формиран мълчалив отказ.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че искането се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено. В този смисъл, напр., Определение № 14266 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2020
г., V о.; Определение № 16430 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13624/2019 г.,
V о. и др.
В тази връзка и на основание чл. 159, т. 1, 4 и
чл. 253 от АПК, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № СДА-01-183
от 30.01.2023 г., подадена от Г.А. ***, ЕГН: ********** чрез адв. И.В. ***,
против „заповед по чл. 84, ал. 6 от ЗМВР на началник РУ Полиция – Габрово за
предаване на задържан автомобил с протокол за доброволно предаване –
уведомително писмо 175200-610 от 19.01.2023 г.“; „разпореждане на началника на РУ
на МВР – Габрово, с което е разпоредено връщане“ на посочен в жалбата товарен автомобил
– *, както и искането „да се установи по правен път ли е жалбоподателят
добросъвестен собственик на автомобила и от такъв ли е закупено МПС-во“, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА настоящото дело в
тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като недоказана и неоснователна
същата жалба в частта й, подадена против „действията на криминален инспектор В.Т.
по връщане на МПС – товарен автомобил *, с протокол, с които действия
последният предава на „законния собственик“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
в 7-дневен срок от съобщаването в прекратителната си част, в която жалбата е
оставена без разглеждане, а на основание чл. 254 от АПК в 3-дневен срок в
частта си, в която жалбата е оставена без уважение, подадена чрез
Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.
На
жалбоподателя и на ОД на МВР – Габрово ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящия
съдебен акт в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/