№ 152
гр. ******, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130100387 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от И. Д. И., ЕГН ********** с адрес гр.
******, ул. ****** № 39, вх. Б, ет.3, ап.6 срещу Т. А. М., ЕГН ********** с адрес гр. ******,
ул. ****** № 38, ет.1, ап. 3 иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: 1.
ПИ с идентификатор № ******.18.38 по КККР на гр. ******, одобрени със заповед № РД-
18-375/08.02.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 09.10.2023г., с площ от 889кв.м. находящ се
в гр. ******, м- ст ******, при граници на имота имоти с идентификатори: ******.18.35,
******.18.39, ******.151.85, ******.18.37 и 2. ПИ с идентификатор № ******.18.37 по
КККР на гр. ******, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на СГКК, посл.
изм. от 09.10.2023г., с площ от 926кв.м. находящ се в гр. ******, м- ст ******, при граници
на имота имоти с идентификатори: ******.18.35, ******.18.38, ******.151.85, ******.18.36
на основание давностно владение осъществявано в периода от 1975г. и към датата на
подаване на исковата молба- 29.03.2024г., като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за
отмяна на КНА № 145/26.09.2023г. на нотариус рег. № 225 на НК относно процесните имоти.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищцата в исковата молба: Собственик е на процесните два имота на основание
давностно владение осъществявано от 1975г. и към датата на подаване на исковата молба.
Сочи се имотите да са били собствени на семейството му от 20-те години на ХХв и за тях
още дядо му имал документ за собственост.
Ето защо, за него било голяма изненада, когато от свой съсед узнал, че ответницата се
е снабдила с КНА за имотите, като придобити по давност.
Въпреки, че имотите били отразени в актуалния план като ниви, твърди те винаги да
са се ползвали като лозе, което и сега се поддържало от него непрекъснато. Сочи, че не
познава ответницата и тя никога не е посещавала имотите, нито е заявявала претенции пред
него да е техен собственик, вкл. след като се е снабдила с документ за собственост за тях.
Твърди само той да е упражнявал фактическа власт върху имотите, което му владение
продължавало и сега. С това обосновава и правния си интерес от установяване на правата си
1
спрямо ответницата.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който искът се
оспорва като недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото ищецът нямал
качество на владелец, респ. владението му се оспорва да е годно да го прави собственик.
В евентуалност, искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесният имот
попадал в имот с площ от 10декара, правото на собственост върху който е било признато с
решение на ПК ****** № 118/15.06.1999г. Твърди, че имотът е бил във владение на ****** й
К. и А. М. още от 1990г., а след това в нейно. Оспорва ищецът някога да е владял имота й.
Затова, сочи ищецът да е получил безсрочно ползването на имота от ****** й, а след
смъртта му е продължил да ги държи за наследниците му- ответницата и нейната ******.
Твърди тя да е собственик на имотите на оригинерно придобивно основание.
Посочва, че периодично е посещавала имота и се е срещала с ищеца, който знаел, че тя е
техен собственик по наследство от ****** си. Дори и да е имал намерение да владее
имотите й, твърди той да не е демонстрирал никога такова пред нея. Искането е за
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. И двете страни представят
писмени защити, доразвивайки в тях правните си доводи по съществото на спора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата
на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК. Допустими са, доколкото ищецът заявява собственически права на основание
давностно владение осъществявано от 1975г. и към датата на подаване на исковата молба. От
своя страна ответникът твърди да се легитимира като собственик въз онова на реституция-
решение на ПК ****** № 118/15.06.1999г., с което е признато право на възстановяване,
евентуално по давностно владение упражнявано от нея и ****** й в периода от 1990г. и към
датата на подаване на исковата молба, което право е било признато с КНА №
145/26.09.2023г.
За основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищецът е да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху имота на
твърдяното придобивно основание- давностно владение осъществявано в периода 1975г. до
29.04.2024г., респ. оборване съществуването на признатото на ответника право на
собственост с КНА от 2023г.
В тежест на ответника, е да установи наличието на противопоставими права върху
вещта, т.е че се легитимира като собственик имайки качество на наследник на А. Хюсеин, в
полза на който е издадено валидно реституционно решение № 118/15.06.1999г., в обхвата на
което попада процесният имот, евентуално въз основа на упражнявано от наследодателите й
давностно владение от 1990г. до смъртта им, продължено от нея до 2023г. и признато й с
КНА № 145/26.09.2023г.
От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се
установява следното:
С КНА № 145/26.09.2023г. ответницата е била призната за собственик на процесния
имот по давностно владение.
На 20.01.1992г. К. М. като наследник на А. М. подала заявление за възстановяване на
земеделски земи от 10дка в местност ******- овощна градина. С решение на ПК №
1/01.04.1993г. е било отказано признаване право на възстановяване на собствеността с план
за земеразделяне, което с решение от 27.12.1993г. на ПРС по гр.д.№ 1118/1993г. е било
2
отменено и е признато право за възстановяване с план за земеразделяне върху 10дка,
местност ******. Така, с решение на ПК- ****** № 118/15.06.1999г. в полза на
наследниците на А. М. е възстановено правото на собственост върху нива от 10декара,
местност ****** в съществуващи стари реални граници.
Ищецът е представил НА за покупко- продажба от 1921г., съгласно който И. М. е
признат за собственик на имот от 3,8дка- лозе в местност ****** при съседи Т.А., Б.Т. и суха
река. Не заявява права въз основа на него, а само го сочи в контекста на твърденията си
относно момента и основанието, на което е установена твърдяната фактическа власт върху
имота. Представеното удостоверение за наследници на И. М. Д. установява, че ищецът е
негов внук.
От изслушано и прието заключение на в.л. инж. Х. по допусната съдебно- техническа
експертиза се изяснява следното: Първият план за територията, в която се ситуират имотите
е Планът за земеразделяне обн. ДВ от 17.09.1999г. По него територията попада в земи по
пар. 4 ЗСПЗЗ, за които няма приет ПНИ, нито е процедиран такъв. КВС е интегрирана в КК
и до момента на вписване на ответницата в КР, въз основа на КНА, вписването е, че имотите
се стопанисват от общината. Имотът по НА от 1921г. според в.л. не може да се определи
къде се ситуира, предвид липсата на действал план през годините. На база комбинираната
скица между едромащабната топографска карта от 1985г. и кадастралната карта, в.л. е
извело извод, че на запад от процесната територия са налични условни знаци сочещи на
територия с лозя. На място сочи, че материализирани граници между двата имота няма, като
такива няма и между имот 38 и 39, респ. 37 и 36. Огражденията са от бетонни колове с
мрежа. За имота няма и действащи кадастрални планове, тъй като не попадал в строителните
граници на гр. ******. Липсата на ПНИ според в.л. обуславя невъзможност да се
идентифицират ползвателите и старите собственици в територията и затова в.л. заключава и
невъзможност да се установи дали имотът попада в границите на имота по реституционното
решение № 118/15.06.1999г. Такъв извод сочи да е невъзможно да се изведе и от
индивидуализацията по съдебното решение по гр.д. № 1118/1993г., предвид липса на
експертно заключение към него. Подаденият до в.л. отговор от ДА Архиви сочи липса на
данни А. М. да е бил член кооператор на съществувалото ****** Б.Ж. ******, както и липса
на данни за притежавани от него, респ. внесени в ****** земеделски земи. На място в.л. е
установило в имота да има трайни насаждения от лозя. В о.с.з в.л. уточнява, че няма карта
на местностите, която да показва коя местност къде се намира, но на база получените данни,
имотите попадат в м- ст ******та, при невъзможност да се посочи категорично дали части
от тази местност попадат в обхвата на м-ст ******, посочена в реституционното решение.
За установяване тезата на ищеца за упражнявана от него фактическа власт върху
имотите във въведения период 1975г. и към датата на подаване на исковата молба, респ.
опровергаването й от значение по делото са ангажираните от страните гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. И. и М.П., респ. К.П. и Н.К..
В показанията си свидетелите И. И. и М.П. дават сведения за следните релевантни за
спора факти:
Св. И. притежава имот в съседство на този на И.. Закупил го преди 35-40г. от М. и
още тогава заварил И.. От около 8-10г. ходел вече рядко на мястото си, сега ****** му го
обработвал. Описва имота на И. като лозе над декар, оградено от всички страни с мрежа и
колчета. И. и ****** му подновявали лозите няколко пъти. През всичките тези години само
И. и ****** му обработвали мястото и не му е известно някой да е имал претенции за него.
Отрича лозето да е сято от ******. Посочва, че когато е закупувал мястото си, узнал, че от
неговото място нагоре били местата раздавани от ******- то. Посочва, че не познава
ответницата и не я е виждал там.
Св. П. се познава с ищеца от около 15г., след като закупил имот в съседство от И. Ф.,
за който предполага, че го е имал от ******- то там. Разказва, че едно време ******- то и
3
В.М. раздавали места там. Имало места, които ******-то отнемало и раздавало други като
компенсация. За процесните имоти сочи да не са били на ******- то, защото били
буренясали, но били раздавани по някакво постановление. Не знае конкретно дали е било
така и с имота на И.. Не познава ответницата, не я е виждал. Имотът на И. описва като 1,5-
2дка, граничещ с И., човек в ****** и празно място. Било сято с лозе, което само И. и
семейството му обработвали. Оградено било от всички страни.
В показанията си свидетелите К. и П. свидетелстват за следните релевантни за спора
факти:
Св. К. казва, че познава ответницата, откакто се е родила, както и ****** й. Знае, че
са имали овощна градина в местността „******та“, преди ****** с площ от около 10декара.
До местността се стигало по път, който отивал към ******. От едната страна имало сухо
дере. Съседи били П.Т., И. Ч., сухо дере и овощна градина. Овощна градина било, докато не
я отнемат ****** през около 1975г. Тогава изкоренили всичко, сяли се лозята и започнали да
ги раздават на хората. Веднъж сочи до преди 5-6г. да е ходил и да не е виждал хора и огради,
а след това сочи пред 2-3-4г. да е ходил да бере череши и да е видял непознати хора там.
Св. П. познава ответницата от дълги години и знае за земите на семейството й в м-ст
******та, преди това с турско име. Описва, че са 10дка и до там се стигало по пътя за
******, и след като се подмине тя, се хващал пътя в ляво посока с. ******. От ляво имотът
граничел с т.нар сухо дере или река, а от другата страна имало синорен път към лозята. В
миналото било оградено с камъни. Било овощна градина, но след като ******-то я взело
всичко било изкоренено и сято с лозя. Имотът ****** й го имал от своята ******. Първо по
нейни предположения /защото по социалистическо време е нямало как да имаш частна
собственост/ го е взело ******, а след като през 1975г. се създало ******, то изместило
******. В града се говорело, че имотите след като ги взело ******, са били раздавани по
някакво постановление. След като им взели имота, двете с Т. са ходили там и са виждали, че
хора обработват част от земята. Последно като ходили през 2021-22г. вече имотите били
оградени. През всичките тези години ******та на Т., а и самата тя ходели по институциите
да си търсят имотите и едва 2023г. се снабдила с документ за тях. В части от имота, които
били раздадени на хора имало сято, но в другите части нямало нищо, били хавра.
Ищецът заявява собствени права върху имота на оригинерно придобивно основание-
давностно владение осъществявано в периода 1975- м.03.2024г., като оспорва ответникът
някога да е владял имота. Установяването на владението си обосновава с това, че имотите са
били собствени на семейството му от началото на 20-те години на миналия век, за което
представя и документ за собственост. Ответникът сочи права въз основа на реституционно
решение, евентуално въз основа на КНА № 145/2023г., с който са му признато права въз
основа на давностно владение.
Анализът на ангажираните по делото гласни доказателства обосновават извод, че
ищецът упражнява фактическа власт върху имотите, която е установил най- рано преди
1990г., която е упражнявал непрекъснато, явно и несмущавано до 2023г., когато ответницата
се е снабдила с КНА за тях. За периода на тази фактическа власт информация има в
показанията на свидетел И., който се познава с ищеца, след закупуване на имот в съседство,
което съгласно писмените доказателства- НА № 198/1990г. е станало на 09.11.1990г. За по-
ранна дата сведения в показанията на свидетелите няма, а и в.л. извежда извод да е
невъзможно да се определи идентичност на процесните имоти с този по представения
документ- НА за покупко- продажба от 1921г., с който дядото на ищеца е закупил лозе от
3,8дка. От показанията на свидетелите на ищеца се извежда извод и за това, че имотите са
били оградени и ищецът ги е обработвал и се е грижил ежегодно за засятите в тях лозови
4
насаждения. Показанията на свидетелите К. и П. не ги опровергават, защото те
свидетелстват по- скоро за други обстоятелства- каква е била овощната градина на ******та
на ответницата, преди отнемането й от ******/******, обстоятелствата по отнемането й
през 1975г. и какви са били действията й по възстановяването на отнетата й собственост.
При това положение, следва да се приеме, че ищецът е установил от около 1970г. и
осъществява фактическа власт върху имота и към датата на подаване на исковата молба.
В контекста на противопоставените права обаче въз основа на земеделска реституция,
на изследване стои първо въпросът дали имотът попада в обхвата на реституционното
решение, текла ли е за него придобивна давност, ако да от кога.
Наследодателят на ответницата А. М. е започнал производство по възстановяване на
земеделската земя в съответствие на ЗСПЗЗ и в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. След като е
отменено по съдебен ред първото решение на ПК, с което е отказано право на
възстановяване, е постановено и коментираното сега решение на ПК № 11815.06.1999г. С
него обаче е единствено възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални
граници на нива от 10дка, находяща се в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ, местност ******, чиито
граници следва да бъдат определени с ПНИ. Същевременно, от експертното заключение бе
установено, че процесният имот попада в територия по пар. 4 ЗСПЗЗ, за която обаче няма
все още изработен ПНИ, а първият план е този за земеразделяне, където имотите са вписани
като стопанисвани от общината. Съобразно индивидуализация на имота в решението на ПК,
а и в декларацията при подаване на заявлението по чл. 11 ЗСПЗЗ и съдебното решение от
1993г., и при липса на ПНИ, в.л. е заключило невъзможност да се изведе извод, че
процесният имот се ситуира в обследваната територия и оттам че попада в обхвата на
решението на ПК. Това ще рече, че сложният фактически състав на реституцията в
конкретния случай не е изцяло завършен – подадено е заявление за възстановяване в законен
срок, постановено е протоколно решение за признаване правото на собственост на
земеделска земя, но към настоящия момент няма заповед на Областния управител за
одобряване на план на новообразуваните имоти.
Първоначалната редакция на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97г./ гласи, че ПК се
произнася с решение за възстановяване правото на собственост на граждани върху
земеделски земи при условията на пар. 4 – 4л, в срок до 31.01.1998г. Този срок отпада в
редакцията на текста, въведена с ДВ бр.88/98г., като по- същественото изменение на
разпоредбата е извършено с ДВ бр.68/99г. Според него ОСЗ постановява решение за
признаване правото на собственост при условията на пар. 4 – 4л; в решението се описват
размерът и местността, в която са се намирали земите. От своя страна в действащата към
този момент редакция на пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено, че възстановяването на земите
в терени по пар. 4, съответно – придобИ.ето на правото на собственост върху
новообразуваните имоти, се извършва със заповедта кмета на общината, към която се
прилага скица на имота. Следователно, решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с
които се възстановяват земи в терени по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие,
ако са издадени преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от 30.07.99г./. Тези
решения възстановяват правото на собственост в реални граници, които следва да бъдат
определени в решението. Действително – в чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ /ДВ бр.122/97г./ е
предвидено изработването на план на новообразуваните имоти, но към този момент той не е
непременно условие за издаване на решение за възстановяване на собствеността /така
решения по гр.д.№600/2006г. на ВКС, гр.д.№1350/2009г. на ВКС, гр.д.№1326/2010г. на ВКС,
гр.д.№1889/09г. на І ГО /. Едва след въпросното изменение на закона от 30.07.1999г. е
въведена двуфазност на производството по възстановяване на земите в терени по пар. 4 ПЗР
на ЗСПЗЗ – първо се издава решение на ПК за признаване правото на собственост, а след
това - заповед на кмета на общината за възстановяване на собствеността върху
5
новообразуваните имоти и скица към нея. В предходната редакция на текста не се говори за
новообразувани имоти, нито за план на новообразуваните имоти, а за изработване на
кадастрални планове, съдържащи границите на имотите на бившите собственици, тъй
наречените помощни кадастрални планове, по които се индивидуализират възстановените
земи, какъвто обаче в случая също не се установява да е приет. Конкретно, решението на ПК
макар и постановено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, в редакция на нормата преди
30.07.1999г., не съдържа надлежна индивидуализация на възстановения имот, защото няма
описания на граници. Такъв извод не е могло да изведе и в.л. по приетата СТЕ. Затова,
следва да бъде отречен конститутивният му ефект, съгласно разясненията, дадени с ТР №
1/1997г. на ВС, ОСГК и издаването на скица към него да се определи не само като просто
техническо действие, а като такова имащо пряко отношение към възстановяването на
собствеността. Това ще рече, че само по себе си, то не легитимира ответницата като
собственик на процесния имот.
Независимо от това обаче, доколкото категорично бива установено от експертното
заключение, че имотът попада в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и от там подлежи или на
възстановяване или на придобИ.е от ползватели, то налице са законови пречки за придобИ.е
на имота по давност от ищеца. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност
за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и почва
да тече от влизане в сила на разпоредбата, но не и преди приключване на реституционната
процедура. Тази процедура, започнала през 1992г. не е приключила, което ще рече, че е
изключена възможността ответницата да защити тази своя собственост от всяко
неоснователно поведение на трети лица. А от там изключено е за имотите, преди завършване
на реституционната процедура, след като попадат в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ да тече давност,
при съобразяване, че се касае за земеделски имот, придобивна давност върху който до
22.11.1997г. изначално не тече по арг. на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, ако към него момент
административна процедура по възстановяване на собствеността не е приключила, както е в
случая.
В заключение, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, разноските сторени от ответника, следва да се понесат от
ищеца. Представени е списък по чл. 80 ГПК. Те са в размер на 800лева платено адв.
възнаграждение и 700лева депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на И. Д. И., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 39,
вх. Б, ет.3, ап.6 срещу Т. А. М., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 38, ет.1, ап.
3 иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: 1. ПИ с идентификатор
№ ******.18.38 по КККР на гр. ******, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на
ИД на СГКК, посл. изм. от 09.10.2023г., с площ от 889кв.м. находящ се в гр. ******, м- ст
******, при граници на имота имоти с идентификатори: ******.18.35, ******.18.39,
******.151.85, ******.18.37 и 2. ПИ с идентификатор № ******.18.37 по КККР на гр.
******, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от
09.10.2023г., с площ от 926кв.м. находящ се в гр. ******, м- ст ******, при граници на имота
имоти с идентификатори: ******.18.35, ******.18.38, ******.151.85, ******.18.36 на
основание давностно владение осъществявано в периода от 1975г. и към датата на подаване
на исковата молба- 29.03.2024г., като се отправя и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на
6
КНА № 145/26.09.2023г. на нотариус рег. № 225 на НК относно процесните имоти, на осн.
чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 39, вх. Б, ет.3,
ап.6 да заплати на Т. А. М., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 38, ет.1, ап. 3
сумата от 1500лева, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
7