Р Е Ш Е Н И Е
№ 105 , гр. Бургас, 17.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, в публично заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ЧИЛИКОВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар: Петя Ефтимова
Прокурор: Георги Ханджиев
като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова НВОХ дело № 96 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България на основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК, за възобновяване на НОХД № 5741/2018 год. по описа на Районен съд - Бургас, отмяна на постановеното определение №73/07.02.2019 год. за одобряване на споразумението за решаване на делото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Сочи се допуснато нарушение на материалния закон /чл.66 ал.2 от НК/ – неправилно определен със споразумението за решаване на делото изпитателен срок на условното осъждане, надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години, както и нарушение на процесуалните правила – чл. 382 ал.7 от НПК, изразяващо се в одобряване на постигнато между страните споразумение при отсъствие на доказателства за възстановяване или обезпечаване на причинените от престъплението имуществени вреди, каквато предпоставка визира чл. 381 ал.3 от НПК.
Пред настоящата инстанция прокурорът от АП-Бургас поддържа искането по изложените в него съображения и моли същото да бъде уважено.
Осъденият С. М. се явява лично в съдебно заседание. Не ангажира становище по същество на направеното искане за възобновяване на делото. Твърди, че няма знание за парите, предадени му от пострадалата С. Б. В. , предмет на едно от деяния, включени в продължаваното престъпление, за което е осъден. Изразява предположение за тяхното възстановяване на пострадалата.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420 ал.1 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК.
Разгледано по същество, искането е основателно. Съображенията за това са следните:
НОХД № 5741/2018 год. по описа на РС-Бургас е образувано по внесен от РП-Бургас обвинителен акт срещу С. Р. М., ЕГН:********** с обвинение за извършено от последния престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 НК. В хода на проведеното разпоредително заседание, при решаване на въпросите по чл.248 ал.1 т.4 от НПК страните са изразили становище за наличие на основание за разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК. На основание постигнато между прокурора от РП-Бургас и защитника на подсъдимия М. адв. Б. от АК-Бургас споразумение за решаване на делото, изготвено в писмен вид и представено за одобряване по реда на чл. 384 от НПК, съдът е пристъпил към незабавно разглеждане на делото.
С Определение № 73 от 07.02.2019 г., постановено от РС-Бургас по същото дело, е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Районна п. - Бургас и защитника на подсъдимия С. Р. М.- адв. З. от АК-Бургас.
С одобреното споразумение подсъдимият С. се е признал за виновен за извършено в периода 28.11.2016 г. - 29.11.2016 г. престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 НК, и при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 НК му е наложено наказание в размер на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от 4/четири/ години.
Определението е влязло е в законна сила на 07.02.2019 г.
Апелативен съд – Бургас намира, че е налице релевираното нарушение по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В преценката си по чл. 382 ал.7 от НПК, съдът е пропуснал да констатира, че срокът, за който е отложено изпълнението на наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода, не е съобразен с разпоредбата на чл. 66, ал.2 НК. По силата на цитираната разпоредба изпитателният срок при условното осъждане не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. На подсъдимия С. Р. М. е било определено наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ месеца, поради което и максималният срок, за който е могло да бъде отложено изпълнението на наказанията е 3 /три/ години и 8 /осем/ месеца.
Одобрявайки споразумението във вида, в който същото е било предложено от страните, а именно с определено на подсъдимия М. наказание по чл.66 от НК, изпитателният срок на което надминава лимитирания такъв в ал.2 на чл.66 от НК, РС-Бургас е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Визираното нарушение на закона е основание за възобновяване на производството по делото и отмяна на постановеното определение за одобряване на постигнатото между страните споразумение.
Основателни са и доводите, застъпени в искането на Главния прокурор относно наличието на касационно основание по чл.348 ал.1, т.2 от НПК.
Правната уредба на института на споразумението, съдържаща се в Част П. на НПК, установява факултативен характер на процедурата - споразумението е само една от възможностите за приключване на делото. Решаването на делото със споразумение е в интерес на обвиняемия /респ. подсъдимия/, тъй като по този ред може да му се определи наказание при условията на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - чл. 381, ал. 4 от НПК. Законодателят обаче е въвел както ограничения по отношение на някой от видовете престъпления – чл. 381 ал.2 от НПК, за които споразумение не се допуска, така и изрично е предвидил, че при причинени с престъплението имуществени вреди, споразумението се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване – чл. 381 ал.3 от НПК.
В конкретиката на фактите по настоящото дело се установява, че пострадали от престъпната дейност на осъдения С. М. са лицата С. Б. В. и Р. Е. М. Причинените на пострадалата Р. М. имуществени вреди в размер общо на 24 675,02 лева, видно от приложената по делото разписка / спр. т.2, л. 453 от ДП/ са били възстановени, което обстоятелство е потвърдено от последната и в депозирания писмен отговор по чл.247б ал.3 от НПК / спр. л.24 от НОХД № 5741/18г. на БРС/. По делото обаче не са налице каквито и да е доказателства, на основата на които да се направи положителна преценка, че причинените на пострадалата С. Б. В. имуществена вреда в размер на 11 530 лева са и възстановени. Такива данни отсъстват както в материалите по ДП № 431 ЗМ-1231/2016 г. на Първо РУ ОДМВР - Бургас, така и в приложените такива по НОХД № 5741/2018 г. на РС – Бургас. Не са налице също документи, удостоверяващи обезпечаване на претърпените от С. В. имуществени вреди в размер на 11 530 лева. Тъкмо напротив, в писмения отговор – становище на В. по чл. 247б ал.3 от НПК, същата е заявила, че в разпоредително заседание ще предяви граждански иск / спр. л.31 от НОХД № 5741/18г. на БРС/. Цитираното становище е било докладвано от съда в разпоредителното заседание, в което пострадалата В. и нейния пълномощник не са се явили / спр. л.35 от НОХД № 5741/18г. на БРС/. Приемайки обаче, че се касае за граждански иск за причинени неимуществени вреди, с неуточнен размер на претенцията, съдът е отказал да конституира пострадалата В. като граждански ищец в процеса / не приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск на пострадалата В. - протокол от разпоредително заседание на 07.02.2019г., л.35-36 от НОХД № 5741/18г. на БРС/.
Одобрявайки внесеното от страните споразумение при отсъствие на данни за възстановяване или обезпечаване на имуществените вреди, причинени с престъплението на пострадалата С. В. , РС-Бургас е допуснал нарушение на чл. 382, ал.7 НПК. Първоинстанционният съд е разполагал с всички материали от ДП № 431 ЗМ-1231/2016 г. на Първо РУ ОДМВР – Бургас, на основата на които и с оглед становището на пострадалата В. по чл.247б ал.3 от НПК, е могъл да направи преценка за недопустимост на споразумението съобразно чл. 381 ал.3 от НПК. Като е пропуснал да отчете, че не са налице законовите основания за постигане на споразумение, съдът не е изпълнил задължението си да осъществи контрол за законосъобразност на същото, каквото изискване въвежда нормата на чл. 382 ал.7 от НПК. Констатираното сочи на допуснато от РС-Бургас съществено нарушение и на процесуалните правила.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му компетентност, настоящият съдебен състав намира, че искането на Главния прокурор, с релевирани доводи за наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, е основателно, поради което и НОХД № 5741/18г. по описа на РС-Бургас следва да бъде възобновено. Отстраняването на констатираното в определението по чл. 384 ал.1 вр. чл. 382 ал.7 от НПК нарушение не може да бъде осъществено в настоящото производство, което налага делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 5741/18г. по описа на Районен съд-Бургас.
ОТМЕНЯ протоколно определение № 73 от 07.02.2019 г., постановено по НОХД № 5741/18г. по описа на Районен съд-Бургас, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и постановено прекратяване на производството по същото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.