РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Перник, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500061 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: В.М.У. - Кмет на Община Брезник, ответник по гр.дело №103/21г. по описа на
БРС, гражданска колегия Адрес: ***
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ №145/03.12.2021год. по гр.д.№103/21г., постановено от
Районен съд Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно и че
решението е недопустимо и неправилно. Според жалбоподателя, първоинстанционният съд
е приел, че предявеният положителен установителен иск е допустим и като такъв следва да
бъде разгледан, поради наличието на правен интерес, по общия исков ред. В развилото се
пред първоинстанционния съд производство не са били налице индиции за правен интерес.
Жалбоподателят твърди, че със Заявление Вх.№3900-3/14.01.2021 година ПК „Самопомощ“
е поискала информация от община Брезник за собствеността на имота-предмет на делото и
изготвения по него отговор, съдържащ се в Писмо изх.№3900-3/1 от 12.03.2021 година не
съдържа данни относно собствеността поради неидентифицирането й, като в съдържанието
на същото не е налице заявяване от страна на Общината на свои вещни права върху имота,
изключващи правата на ищеца, т.е. липсва правен интерес от предявяване на установителен
1
иск спрямо нея.
Съдът не е обсъдил в решението си представените и приети по делото писмени
доказателства: молба- декларация Вх.№3900-16/14.08.2020 година, в която Общината е
вписала, че за имотите: „сграда с идентификатор №10548.501.150.1, включително и терена
върху който попада сградата няма съставен акт за общинска собственост, актуална скица на
поземления имот №15-455141 от 27.04.2021 година на СГКК-гр. Перник, отразяваща
собствеността на терена като неидентифициран собственик, както и приетата и не оспорена
съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че община Брезник не е собственик на
имота-предмет на делото, не е съставяла акт за общинска собственост, респективно нито
оспорва правото на собственост на ищцовата кооперация, нито заявява собствени претенции
върху имота.
По изложените съображения намира, че за ищцовата кооперация не е бил налице
правен интерес от водене на положителен установителен иск срещу Община Брезник, за
признаване на установено по отношение на нея, че тя е собственик на процесния имот.
Жалбоподателят счита, че при липса на правен интерес делото е следвало да бъде
прекратено с определение, съответно предявеният положителен установителен иск е
следвало да бъде прекратен поради неговата недопустимост, вместо това
първоинстанционния съд се е произнесъл с решение по съществото на спора, като е
постановил същото срещу ненадлежна страна.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. При подробно изложени съображения по
съществото на спора моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като община
Брезник не се легитимира да отговаря по предявени иск, тъй като нито оспорва правото на
собственост на кооперацията върху сградата, нито пък на прилежащият терен, поради което
моли да бъде отменено обжалваното решение, като постановено срещу ненадлежна страна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли
да бъде оставена въззивна жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд,
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено по подробно изложените съображения
в отговора на въззивната жалба и писмените бележки.
Претендира разноски съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 145/03.12.2021 г. по гр.д. № 103/2021г. по описа на Районен съд
Брезник, първоинстанционния съд e признал за установено по отношение на Община
Брезник, представлявана от В.У. - Кмет, адрес: ***, че Потребителна кооперация
„Самопомощ“, ЕИК000372495, представлявана от председателя Р.Р.А., адрес: *** по силата
на чл. 2, ал. 3 ЗОС /отм./ е собственик имот с площ от 653 кв.м., представляващ част от
поземлен имот, находящ се в село ***, общ. ***, обл. *** с идентификатор 10548.501.150, по
КККР на селото, целият с площ от 15 705 кв. м. и представляващ прилежащ терен към
сграда с идентификатор 10548.501.150.1 по КККР на село ***, с административен адрес село
2
***, общ. ***, обл. ***, със застроена площ от 258 кв. м., на един етаж, с предназначение
друг вид обществена сграда, от които 258 кв. м. – под построената върху имота сграда и 395
кв. м. – около построената върху имота сграда, при граници на прилежащия терен: от три
страни – ПИ 10548.501.105 и ПИ 10548.501.312 по КККР, обозначено с зелена линия на
скица – приложение № 1 към заключението на съдебно - техническата експертиза, с вх. №
260897/23.08.2021 г. на вещото лице инж. А. П. Ц., заключена между буквите т.
АБВГДЕЖЗИЙКЛМНА, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част
от настоящото решение.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по иск на
Потребителна кооперация „Самопомощ“ село Ноевци срещу Община Брезник да бъде
установено със силата на присъдено нещо по отношение на Община Брезник, че
Потребителна кооперация „Самопомощ“ село Ноевци по силата на чл. 2, ал. 3 ЗОС /отм./ е
собственик на имот с площ от 600 к.м., представляващ част от поземлен имот, находящ се в
село ***, общ. ***, обл. *** с идентификатор 10548.501.150, по КККР на селото, целият с
площ от 15 705 кв. м. и представляващ прилежащ терен към сграда с идентификатор
10548.501.150.1 по КККР на село ***, с административен адрес село ***, общ. ***, обл. ***,
със застроена площ от 258 кв. м., на един етаж, с предназначение друг вид обществена
сграда, от които 258 кв. м. – под построената върху имота сграда и 342 кв. м. – около
построената върху имота сграда, при граници на прилежащия терен: от четири страни –
общински имот.
За да се произнесе районният приел, че е налице приложното поле на чл. 2, ал. 3 от
ЗОбС, съгласно която разпоредба са общинска собственост сградите и постройките на
кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991г.,
включително и прилежащият терен. Намерил, че са налице предвидените от законодателят
кумулативно дадени предпоставки, даден недвижим имот, заедно с прилежащия терен, може
да се признае за кооперативна собственост, а именно строителството да е извършено до
13.07.1991г. и да е извършено от кооперацията, която претендира да е собственик на имота.
Поради което процесния терен бил придобит от ищцовата кооперация на осн. чл. 2, ал. 3 от
ЗОбС/отм./ – по силата на тази разпоредба не са общинска, а собственост на кооперациите
сградите и постройките, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991г., вкл.
прилежащият терен.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният
съд, поради което не следва да бъде преповтаряна от въззивната инстанция, нови
доказателства не представиха пред въззивният съд поради което и на осн. чл. 272 от ГПК
препращате към тях.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Районен съд – Брезник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум на исковата претенция, както направените конкретизация на исковата молба
пред въззивната инстанция пред обуславят извод за предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по
отношение на ответника Община Брезник че ищеца ПК „Самопомощ“ с. Ноевци е
собственик на имот с площ от 600 к.м., представляващ част от поземлен имот, находящ се в
село ***, общ. ***, обл. *** с идентификатор 10548.501.150, по КККР на селото, целият с
площ от 15 705 кв. м. и представляващ прилежащ терен към сграда с идентификатор
10548.501.150.1 по КККР на село ***, с административен адрес село ***, общ. ***, обл. ***,
със застроена площ от 258 кв. м., на един етаж, с предназначение друг вид обществена
сграда, от които 258 кв. м. – под построената върху имота сграда и 342 кв. м. – около
построената върху имота сграда, при граници на прилежащия терен: от четири страни –
общински имот, тъй като за целият имот с площ от 15 705 кв.м. е била проведена
отчуждителна процедура при която същият е отреден „за озеленена площ“. В кв. 4 о
частично попада в УПИ отреден за „културен дом“, кв. 3 за „Селкооп“ в кв. 3 по РП от който
258 кв.м. – под построена върху имота сграда и 395 кв.м. – около построената върху имота
сграда при граници на прилежащия терен от три страни – ПИ 10548.501.105 и ПИ
10548.501.312 по КККР.
Правният интерес за ищеца произтича от твърденията му за принадлежност на
собствеността по отношение на имотите в неговия патримониум придобита на основание
чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС съгласно който сградите и постройките с прилежащия терен, по
силата на закона стават собственост на кооперативните организации, които са ги построили.
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот на валидно правно
основание годно да го направи собственик, по силата на диспозитивното начало в
гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената
защита. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос
не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за титулярството на правото
обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.
И в подадената въззивна жалба и в отговора на исковата молба ответника оспорват
исковата молба, като сочи че не е процесуално правно легитимиран да отговоря по
предявения иск като е заявил, че не претендира да собственик на процесния имот. Съгласно
представеното по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно –техническа
експертиза по кадастралната карта на имота е урбанизиран територия с начин на трайно
ползване: незастроен имот за жилищни нужди, по регулационният план на с. *** в по-
голямата си част е за озеленена площ кв.4, частично попада в УПИ „Културен дом“ кв. 3, и
частично в „Селкооп“ кв. 3 и частично в улична регулация, поради което съгласно § 7, ал. 1,
т. 6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА /обн., ДВ, бр.77 от 17.09.1991 год./, процесният имот е преминал
в собственост на община Брезник, което обосновава и правният интерес на ищеца да
претендира, че въз основа на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОС съгласно който сградите и постройките
4
с прилежащия терен, по силата на закона стават собственост на кооперативните
организации, които са ги построили.
По делото е безспорно, че кооперацията е станала собственик на сграда с
идентификатор 10548.501.150.1 по КККР на село ***, одобрени със Заповед РД-18-
1524/24.08.2018. на изп. Директор на АГКК, с административен адрес село ***, общ. ***,
област ***, със застроена площ от 258 кв. м., на един етаж, с предназначение: друг вид
обществена сграда, разположен върху поземлен имот с идентификатор 10548.501.150 по
КККР на с. ***, общ. ***, при съседи на поземления имот- имоти с идентификатори:
10548.501.311, 10548.501.152, 10548.501.151, 10548.501.312, 10548.501.308 по КККР на с.
***, общ. ***, обл. ***. Поради което правилно първоинстанционният съд е приел за
установено, че е придобила и собствеността върху прилежащият терен – с площ от 653 кв.м.
по т. АБВГДЕЖЗИЙКЛМНА- зелен цвят и букви в това число Сграда с площ 258 кв.м по
КК и терен около сграда 395кв.м.по скицата на вещото лице преподписана от съда и
неразделна част от решението. Тъй като нормата на чл.2, ал. 3 (отм) ЗОС има
реституционен, характер и е отражение на идеята за възстановяване на кооперативната
собственост. Тя е от материално- правно естество, като от датата на влизането й в сила, ех
lege, кооперативната организация, доколкото са налице и предпоставките на § 1, ал. 2 от
допълнителната разпоредба на Закона за кооперациите от 1999 г., се легитимира като
собственик на сградата и на прилежащия терен. Макар и отменена със ЗИД ЗОС (ДВ, бр.
101 от 2004 г.), по общото правило отмяната като материалноправна норма действа за
напред. Следователно не може да прекрати или отнеме вече възникнали материални права,
което е и абсолютното вещно право на собственост. / В този смисъл Решение № 1985 от
17.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2005 г., IV г. o. /
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като правилно първоинстанционния
съд е намерил, че ищецът е доказал пълно и главно, че е собственик по силата на чл. 2, ал. 3
ЗОС /отм./ на имот с площ от 653 кв.м., представляващ част от поземлен имот, находящ се в
село ***, общ. ***, обл. *** с идентификатор 10548.501.150, по КККР на селото, целият с
площ от 15 705 кв. м. и представляващ прилежащ терен към сграда с идентификатор
10548.501.150.1 по КККР на село ***, с административен адрес село ***, общ. ***, обл. ***,
със застроена площ от 258 кв. м., на един етаж, с предназначение друг вид обществена
сграда, от които 258 кв. м. – под построената върху имота сграда и 395 кв. м. – около
построената върху имота сграда, при граници на прилежащия терен: от три страни – ПИ
10548.501.105 и ПИ 10548.501.312 по КККР, обозначено с зелена линия на скица –
приложение № 1 към заключението на съдебно - техническата експертиза, с вх. №
260897/23.08.2021 г. на вещото лице инж. А. П. Ц., заключена между буквите т.
АБВГДЕЖЗИЙКЛМНА, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част
от настоящото решение.
Поради съвпадането на мотивите на първоинстанционния съд с тези на настоящия
съдебен състав от въззивната инстанция по предявения иск, подадената въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а постановеното от
първоинстанционно решение - предмет на въззивното обжалване, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По исканията за присъждане на разноски сторени в производството, съдът за да се
5
произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата кооперация се дължат,
направените в хода на въззивното производство разноски. Същата претендира и доказа
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., които и се
дължат изцяло
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145 от 03.12.2021г. постановено по гр. дело №
103/2021 г. по описа на Районен съд – Брезник.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БРЕЗНИК, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Потребителна
кооперация „Самопомощ“, ЕИК000372495, представлявана от председателя Р.Р.А., адрес:
*** сумата от 500.00 лв. / петстотин лева/ представляваща сторени в настоящото
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО на осн чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6