Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.С., 03.08.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 22 юли, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гражданско дело № 1208 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба от адв. В.В.О.
със съдебен адрес ***, в качеството му на пълномощник на ищцата С.М.А. с ЕГН **********
*** предявена против З. „Б.И.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от
Изпълнителните директори С.С.П. и К. Д. К.ов, с която се иска да се осъди ответника, в качеството му
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а.“марка „Опел“,
модел Зафира“ с рег.№ СА6670ХТ, чийто водач е виновен за настъпилото ПТП
състояло се на 14.05.2017г. в с.Б., обл.В., да
заплати на ищцата сумата от 300,00
лв.(Триста лева)-главница за причинените й имуществени
вреди/направени от нея разходи за лечение/, ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от датата на подаване на исковата молба-11.09.2019г. до окончателното й
изплащане, както и направените деловодни разноски в настоящето производство.
ИСКОВЕ
с правно основание чл. 432 вр. чл.45 от ЗЗД, вр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ
вр. чл.86 ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответника З. „Б.И.“ АД-С., чрез пълномощника си адв.Л.Я.
*** е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с която
оспорил иска по основание и размер по изложените в него съображения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Допуснити са и приети по делото САТЕ и СМЕ, чиито заключения не са оспорени от
страните и възприети от съда като обективни и компетентно изготвени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на
страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищцата С.А. твърди, че на
14.05.2017г. около 15.10 часа в с.Б., обл.В. по
ул.”Димитър Благоев” с посока на движение от с.М. към гр.В., лицето П.М. Д.
управлявал лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с рег. № СА6670ХТ. Ищцата
пътувала в автомобила на задната седалка с поставен обезопасителен колан. При
навлизане в остър десен завой, поради движение с повишена скорост, водачът Д.
загубил контрол над автомобила, като същият напуснал платното за движение в
ляво по посока на движението, след което се блъснал челно в крайпътно дълво.
След ПТП-то ищцата се качила в автобус за гр.С., като не е изчакала идването на
КАТ и Бърза помощ.
В гр.С. поради силните болки, които
изпитвала била прегледана в УМБАЛСМ ”Н.И.Пирогов” и след консултации и
извършени изследвания, тя била насочена към домашно лечение. Поради
неотшумяващи болки в таза, на 17.05.2017г. на ищцата е извършена
магнитно-резонансна томография от която се установило, че същата има счупвания
в областта на таза. При преглед извършен от специалист на 25.05.2017г., същият
констатирал фрактура на таза, за което на ищцата били изписани обезболяващи
лекарства и леглови режим за 35 дни.
В исковата молба ищцата твърди, че
водачът на авточобила Д. нарушил правилата за
движение по пътищата и станал причина за ПТП, при което по непредпазливост й
причинил следните телесни увреждания: счупване на кръстна кост, счупване на
хълбочна кост в дясно, счупване на седалищна кост в дясто, счупване на срамна
кост в ляво и разместване на кръстно хълбочната кост в дясно.
Във връзка с лечението си ищцата
направила следните разходи: 300,00 лв. които заплатила на 18.05.2017г. за
магнитно-резонансна томография при прегледа на таза. Направила е разходи за
медицински консумативи, лекарства и такси.
В исковата молба ищцата твърди, че във
връзка с процесното ПТП било образувано ДП 287/2017г. по описа на РУ-Б.С.,
пр.пр.№ 621/2017г. по описа на РП-Б.С., спряно с постановление на РП-Б.С. от 22.08.2018г.
От извършена справка в информационната
система на гаранционен фонд, ищцата установила, че управляваният от лицето П.М.
Д. лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с рег. № СА6670ХТ има валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
процесното ПТП, сключен с З.”Б.И.” АД-С. с полица № BG/02/117000623833 от дата 22.02.2017г. със срок на
налидност до 21.02.2018г.
С молба вх.№ ОК-867043/11.12.2018г.
ищцата сезирала ответното дружество за изплащане на обезщетение за претеръпени
от нея имуществени и неимуществени вреди, с приложена банкова сметка, ***ова обезщетение.
Предвид гореизложеното за ищцата се
породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната
част на исковата молба.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответника З. „Б.И.“ АД-С., чрез пълномощника си адв.Л.Я.
*** депозирал писмен отговор, с който оспорил иска по основание и размер по
изложените в него съображения. Оспорва механизма на настъпване на ПТП/наличието
на колан на пътника на задната седалка по средата/, както и имуществени вреди настъпили в резултат на
процесното ПТП. Посочва, че са настъпили по причина от собственото поведение на
пострадалата, а именно поради липса на обезопасяване, чрез поставяне на
обезопасителен колан по време на превоза. С това поведение пострадалата сама
създала предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието.
Моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли изцяло исковата претенция на ищцата, като неоснователна и
недоказана, респ. алтернативно да я уважи частично с оглед отделните щети и с
оглед съпричиняване на вредите. Желае да се присъдят на ответника направените по
делото разноски.
В с.з. ответника, чрез процесуалният си
представител адв.Л.Я. поддържа писменият отговор, като оспорва изцяло иска.
Признава единствено наличието на правно застрахователно правоотношение между
ответното дружество и водача на лекия автомобил, като е представил по делото
заверено копие от застрахователната полица.
По делото е представен КП за ПТП с
пострадали лица № 248р 5067 от 18.03.2019г. настъпило на 14.05.2017г. около
15.10 часа в с.Б. по ул.”Д.Благоев” до дом № 40. В същият е отразено, че
причината за ПТП е несъобразена скорост при навлизане в десен завой, при което
са пострадали лицата: П.М. Д., М.И.Н., С.М.А. и М.Д.Д..
Приложено е копие от фотоалбум на ПТП-то,
копие от комплексна съдебно автотехническа и оценителна експертиза извършена в
ДП, протокол за разпит на свидетели в ДП, Постановление от 22.08.2018г. на
РП-Б.С. за спиране на наказателното производство.
Приложени са препис от „МДЛ по ядрено
магнитно резонансна диагностика-Р.” ЕООД.С. от 17.05.2017г., 2 бр. амбулаторни
листа, фактура № **********/18.05.2017г. за сумата 300,00лв. и касов бон за
същата сума за извършен ЯМР- преглед на таз на С.А..
В подкрепа зцащитната теза на ищцата са
разпитани свидетелите М. И.Н. и М.Д./без родство със страните по делото/.
Свидетелят М. И.Н. заяви, че ПТП-то
станало на 14.05.2017г., след обяд към 15:30ч.-16.00ч. в с.Б., при завоя на
мелницата. Автомобилът бил управлян от П., който е от
с.Хайредин.
Свидетелят Н. седял в автомобила зад
шофьора, без предпазен колан. Другите пътници в автомобила били още двама мъже
и една жена и тримата от с.М.. Жената седяла до св.Н. на задната седалка, а от
другата ѝ страна имало мъж. Отпред до шофьора се возел другият мъж. Не
знае дали останалите пътници били с поставени предпазни колани, но доколкото си
спомня жената нямала поставен колан. Свидетелят пътувал за гр.В., а другите
трима души за гр. С.. Всички пътници се качили от с.М.. П. управлявал
автомобила като частно такси и заявил, че ще ги вози на цената на билета.
П. управлявал автомобила с висока
скорост, като св.Н. го предупредил да намали скоростта и да избягва дупките. На
завоя, при мелницата колата поднесла и Н. казал на шофьора да набие спирачки, като
се пресегнал и извил волана надясно, за да избегнат удара.
След удара, тримата пътници слезли от
колата и не дочакали линейка. Жената и М. направо отишли на автобусната спирка,
като тя накуцвала. Впоследствие разбрал от роднини, че жената с автобуса отишла
в болница „Пирогов” в гр.С.. Повече не се видяли след инцидента.
Свидетелят Н. обясни, че той пострадал
най-много, като имал спукани ребра,
лявата му ръка в рамото е натрошена на четири места. Бил на стационарно
лечение два месеца в болницата в гр.В. и претърпял оперативна интервенция.
Другият свидетел М.Д. заяви, че си
спомня отчасти за катастрофата състояла се на 14.05.2017г. в с.Б..
В автомобила били 5 души заедно с
шофьора, като всички са качили от с. М. и пътували за гр.С.. Шофьора на
автомобила, когото св.Д. не познава, бил като частно такси, който предложил на
пътниците да ги превози до гр.С. на цената на билета.
Д. седял отпред до шофьора, а С. била по средата на задната седалка, а от
двете й страни имало по един човек.
От с.М. тръгнали към 14.00 часа. Автомобила
се движел със скорост около 150 км/ч и не могъл да влезе в завоя, като разрешената
скорост в населено място била около 50/60км.
Ударили се челно в дървото, като
последвал втори удар в следващото дърво
и колата се завъртяла.
Д. имал рани по тялото и лицето, като
нямал счупвания, а само натъртвания и стъкла по тялото. С. казала, че я боли
кръста и крака и не може да стои права. Не си спомня дали С. била с поставен
предпазен колан в колата, нито за шофьора и останалите пътници.
С. не е губила съзнание, изпитвала само
болка в таза след катастрофата. М. имал много рани по тялото и главата, както и
шофьора
имал травми.
Според свидетеля ПТП настъпило
вследствие високата и несъобразена скорост, с която шофьора управлявал
автомобила. До колкото си спомня времето било слънчево и асфалта бил нов.
Не изчакали линейка и полицията. М.Д. и С.А.
отишли до спирката в с. Б. и отпътували за гр.С. с преминаващ автобус.
На Централна автогара ги посрещнали
техни близки роднини, след което заедно отишли до болница „Пирогов“. В болницата
С. поставили в инвалидна количка, тъй като не могла да се движи. Освен снимки Д. не знае какви прегледи са й
правени.
След катастрофата Д. разговарял със С.А.,
която му споделила, че имала счупване в тазовата област, като й правили операция
и продължава да изпитва болки в тази област. Към настоящият момент С. работи в
магазин, като магазинерка.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана САТЕ, което не се оспори от страните по делото и се
възприе от съда като компетентно и безпристрастно се установи, че причината за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че лек автомобил „Опел Зафира”
управляван от водач със занижено внимание и с превишена скорост, навлязъл в
остър десен завой със скорост, значително по-висока от критичната скорост за
конкретните условия, вследствие на което автомобилът загубил устойчивост върху
пътното платно, а водачът закубил контрола върху управлението на л.а.
Автомобилът навлязъл в опасната зона за спиране и ПТП-то било неизбежно.
Експерта посочи, че механизма на ПТП
отговаря на описаното в Протокола за ПТП. Не е изчислявана конкретната скорост,
но критичната скорост за условията на завоя е надвишена.
Механизмът, принципът на чисто физическо
въздействие върху тялото е почти един и същ, при поставен колан и без колан.
Вещото лице в с.з. добави, че на задна
седалка средния предпазен колан е двуточков, което означава, че е само през
кръста, няма през рамото и не се плъзга на горе през рамото. Горната част на
тялото при удара от инерционните сили се
стреми да продължи движението си напред, докато долната част, ако е без колан
колената подпират в предните облегалки, задържат долната част. Ако е поставен
коланът, той върши същата работа, задържа долната част, а горната част
продължава напред движението си.
В случая имало два удара. Първият удар е
страничен в първото дърво и е намалило инерцията на автомобила, а втория удар,
който е челен в следващото дърво са се ударили с по-малка сила.
Ищцата била по средата на задната
седалка, при страничен удар и при поставен предпазен колан, същият предпазва
тялото в долната седяща част към седалката, а целия торс е свободен.
При силен удар от ляво на дясно и при
двуточков колан до колко е задържано
тялото към седалката, зависи от скоростта на автомобила, от масата на
лицето.
Експерта посочил, че от данните находящи
се в делото не може да се направи заключение дали ищцата е изпозвала
обезопасителен колан.
От заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана СМЕ, което не се оспори от страните по делото и се
възприе от съда като компетентно и безпристрастно се установи, че получените
счупвания на кости на таза от А. не се дължат на възрастови изменения, а са
резултат на външно травматично въздействие и са получени при ПТП-травма в
купето на лек автомобил.
По медицински път не може да се установи
дали ищцата е била с предпазен колан при ПТП-то, особено, че в случая освен
челен удар има и страничен удар с деформация на купето, като при счупване на
костите на таза от значение е разстоянието между задната и предните седалки.
Експерта допълни в с.з., че на 15.01.2020г.лично извършил преглед на ищцата в
кабинета по Съдебна медицина в гр.В..
Същата е с възстановена и нормална
походка, без накуцване. Споделя за болки само при промяна на климатичните условия.
Предоставила на вещото лице два диска от
ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография на тазовите кости, от които
д-р Т. констатирал описаните в първичната медицинска документация увреждания,
които могат да бъдат получени при ПТП.
Пострадалата А. лично съобщила на д-р Т.,
че в лекия автомобил била без предпазен колан и никой от лицата на задната
седалка не бил с поставен обезопасилен колан.
Вещото лице посочи, че малко е вероятно
при тази скорост и при поставен колан ищцата да получи увреждания. Травмата е
получена следствие на удара на двете й колена в предната седалка. Оздравителният
период може да стигне до една година или в порядъка от 8-12 месеца.
Пострадалата не е споделила други оплаквания.
От приетите по делото писмени
доказателства: заверено копие от Дневника за получени и предадени сигнали и
разпореждания в СДВР, ООДЦ, група УМБАЛСМ”Н.И.Пирогов” е видно, че на 14.05.2017
г. се явили пострадали пътници от с.Б.
при ПТП-самокатастрофирал автомобил: М.Д.Д. –има контузии на гръден кош и С.М.А.-има контузии на
тазобедрена става./л.116-117 от делото/.
От приетите по делото амбулаторни книга
на 108 кабинет на УМБАЛСМ”Н.И.Пирогов”-С. е видно, че С. М.А. е прегледана на 14.05.2017г.
от д-р Хитов, а от амбулаторни книга на неврохирургичен
кабинет на УМБАЛСМ”Н.И.Пирогов”-С. е видно, че С. М.А. е прегледана на
14.05.2017г./л.92-98 от делото/.
Представена е от ответника по делото застрахователна
полица № BG/02/117000623833 от дата
22.02.2017г. със срок на налидност до 21.02.2018г. за дключена застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между П.М. Д. и З.”Б.И.” АД-С../л.99 от делото/.
От така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. Относно
главният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на МПС-то,
чийто водач е причинител на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
виновния водач за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по този ред е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност", между собственика на МПС-то, чийто водач е пряк причинител
на вредата и застрахователя. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ
застрахователят по договора за застраховка “Гражданска отговорност“ се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, при спазване на изискванията на чл. 380.
Според чл.
498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл.
380 КЗ допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на „Гражданска отговорност“ на виновния водач
на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Този срок е изтекъл,
проведена е процедура за доброволно уреждане на отношенията между
застрахователя и пострадалите лица, но тя е била безуспешна.
Предвид горното, за успешното провеждане
на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника;
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
Ответното застрахователно дружество носи
тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносният резултат от
пострадалата, а именно, че последната е проявила поведение, което е пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди.
В настоящия случай безспорно
е установено обстоятелството, че е налице валидно сключен договор за
застраховка”Гражданска отговорност”
между З.”Б.И.” АД-С. и собственика на лек автомобил марка „Опел”, модел
„Зафира” с рег. № СА6670ХТ-П.М. Д. със срок на застраховката от 22.02.2017г. до
21.02.2018г. Ето защо съдът счита,че в
конкретният случай по предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
застрахователят З.”Б.И.” АД-С. е пасивно ,материално правно легитимиран да
отговаря по предявения иск.
В случая застрахователят е
сезиран от ищцата, чрез пълномощника й адв.В.О.
по реда на чл.380 КЗ с молба за доброволна претенция вх.№
ОК-867043/11.12.2018г. /л.34 от делото/ и молба вх.№ ОК-07775/04.01.2019г.
/л.35 от делото/, по които няма никакъв
отговор. В писменият отговор ответното дружество също не навежда твърдения, че
е изплатило застрахователно обезщетение в поисканият от нея размер.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като във
всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на
противното.Самият институт на непозволеното увреждане е сложен фактически
състав,елементи на който са деяние/действие или бездействие/,вредата,
противоправността на деянието,причинната връзка и вината съединени от
посочената правна норма.В настоящият случай от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установява, че е налице настъпило застрахователно
събитие на 14.05.2017 г., изразяващо се в реализиране на процесното ПТП,
виновността на деликвента - водача на лек автомобил марка „Опел”, модел
„Зафира” с рег. № СА6670ХТ,/Констативен протокол за ПТП/, чиято гражданска
отговорност е покрит риск към ответното дружество към момента на настъпване на
ПТП, както и вида на настъпилите вреди на
ищцата, които се намират в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Този
водач не е съобразил скоростта на
движение при навлизане в остър десен завой, вследствие на което автомобилът
загубил устойчивост върху пътното платно, а водачът закубил контрола върху
управлението на л.а. и се ударил в крайпътно дърво.
Установи
се, че ищцата С.А. била пътник в процесният лек автомобил претърпял ПТП,
вследствие на което получила телесни увреждания
в таза, била прегледена в УМБАЛСМ ”Н.И.Пирогов”, където е извършен ЯМР за което
заплатила сумата от 300,00 лв., видно от приложената по делото фактура №
**********/18.05.2017г. и касов бон за
същата сума.
Механизмът на пътнотранспортното
произшествие е установен от приетия констативен протокол, ползващ се с
обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления, както
ѝ от приетите по делото автотехническа и медицинска експертизи, които
съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвени и неоспорени от страните. По отношение механизма на ПТП
следва да се посочи, че по въпроса дали протоколът за ПТП като официален
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този протокол, е формирана
съдебна практика, материализирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО,
решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение №
15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО. Даденото правно
разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП.
Установява се настъпването на вреди за
ищата, както и причинно-следствената връзка между виновното поведение на водача
и вредоносния резултат. От приетото по делото заключение на съдебна автотехническа
и медицинска експертизи, от медицинската документация и от показанията на
свидетеля М.Д. се установява, че в резултат от инцидента ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, окачествени от
съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в причинна връзка с
произшествието и поведението на водача на застрахования при ответника лек
автомобил, тъй като се установи, че ищцата е пострадала именно при посочения
инцидент. Осъществени са следователно предпоставките, ангажиращи отговорността
на застрахователя, според която разпоредба увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
В случая ищцата е представила и са
приети по делото фактура № **********/18.05.2017г. и касов бон от дата 18.05.2017г. за сумата от
300,00 лв. за ядрено магнитен резонанс на таза.
Направеният разход в размер на 300,00
лв. представлява претърпяна загуба вследствие на инцидента. Претърпяната загуба
представлява реална вреда, изразяваща се в намаляване на актива на увреденото
лице, и в този смисъл разликата между имуществото, което пострадалият би имал,
ако не беше настъпило увреждането. Доказва се причинно-следствената връзка
между направените разходи и претърпяното ПТП. В тази връзка са представените по
делото писмени доказателства за извършен МРТ /ЯМР/ на таза./л. 30 от делото/.
Представени са доказателства за преглед
при д-р Б.Пепелджийски и два броя амбулаторни листи от дата 25.05.2017г. и от
27.06.2017г., което от посочената фактическа обстановка се установява, че те са
свързани с уврежданията от процесното ПТП.
Ето защо съдът намира, че в резултат на
претърпяното на 14.05.2017 г. ПТП, С.А. е претърпяла имуществена загуба за
изследвания в размер на 300,00 лв. за ЯМР. Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност" е длъжен при настъпване на застрахователното
събитие да покрие всички причинени от застрахования на увреденото лице
неимуществени и имуществени вреди - причинени загуби, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Застрахователят по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност" покрива отговорността на
застрахованите /собствениците, ползвателите и държателите на моторни превозни
средства и на упълномощените от тях водачи/ за причинените от тях на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на страната, в която е
настъпила вредата.
Следователно така предявеият иск се
явява основателен по своето основание и досежно размера от 300,00 лв., който
следва да бъде заплатен от ответното дружество на ищцата, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.09.2019г./датата на подаване на исковата молба/
до окончателното й изплащане.
II.Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоностноият
резултат от ищцатаСтоянка А. по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
С отговора на исковата молба
и в срока по чл. 133 ГПК ответникът е въвел възражение за съпричиняване –
твърди, че ищцата А. в автомобила била без поставен предпазен обезопасяващ
колан при настъпването на инцидента.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредата от пострадалата, респективно за наличие на
предпоставките за редуциране на дължимото обезщетение при условията на чл.51,
ал.2 от ЗЗД, остана недоказано. За да е налице съпричиняване, е необходимо
установяването на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, като приносът на увредения може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Съобразно константната съдебна практика, изводът за наличие на съпричиняване,
трябва да е направен въз основа на установен при условията на пълно и главно
доказване, принос на пострадалия, а не да е предполагаем, като
доказателствената тежест е за страната, която е направила възражението.(Решение
№ 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС,
ІІ ТО). Ето защо в разглежданият казус ответника, следваше по
безспорен начин да докаже, че пострадалата с конкретни действия или
бездействия, обективно е способствала за вредоносния резултат, като е създала
условия или е улеснила неговото настъпване. В случая установяването, че
пострадалата С.А. пътник при ПТП, е пътувала в лекият автомобил, без да ползва
предпазен колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, още повече предвид механизма на процесното ПТП, а имено два удара, като
първият е страничен в първото дърво, а
вторият е челен удар в следващото дърво.
Експерта по СМЕ посочи в с.з., че ако
ищцата би била с предпазен колан, същият
би бил ефективен за намаляване степента на увреждането.
В настоящия случай ответното
застрахователно дружество не е провело пълно главно доказване на релевираното
възражение за съпричиняване от пострадалото лице: ответникът не е ангажирал
доказателства, установяващи наличието на обезопасителен колан на задната
седалка на автомобила; заключенията на съдебно-медицинската експертиза също не
доказват, че задната седалка на автомобила е била оборудвана с обезопасителен
колан./ Решение № 27/15.04.2015 г. на ВКС по търг. дело № 457/2014г. на II т.о., Решение № 71/14.07.2016 г. на ВКС по търг. дело
№ 1241/ 2015г. на I т.о./.
Следователно, такова нарушение,
допуснато от страна на пострадалия, не се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, поради което твърдението на ответното
дружество, не се подкрепя от събраните доказателства и се явява неоснователно.
IV. ПО РАЗНОСКИТЕ :
Ищцата чрез пълномощника си е поискала
присъждане на разноски, за което е представен списък по чл.80 от ГПК/л.121 от
делото/ в общ раззмер от 430,00 лв., от които: 150,00 лв. за СМЕ, 150,00 лв. САТЕ,
80,00 лв. за двама свидетели и 50,00 лв. внесена държавна такса за образуване
на делото.
Ответника също е поискал присъждане на
разноски, за което е представил списък по чл.80 от ГПК./л.151 от делото/.
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищцата на основание чл.
78, ал.1 ГПК. Видно от представеното пълномощно и договор за правна
помощ и съдействие, процесуалният представител е осъществявал защита по делото
при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата и не е получил адвокатски хонорар./л.39 и л.123 от делото/.
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затрудненинени лица. В ал. 2 на същата
разпоредба е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна
бъде осъдена за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право
на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (изм.Д.В.бр.41/23.05.2017г. в сила от
23.05.2017г.) е посочено, че възнаграждението за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела с определен интерес до 1000.00 лв. е в
размер на 300.00 лв. В случая исковата
претенция е 300,00 лв., като адвокатското възнаграждение на адв.О.
съдът определя на 300.00 лв. Към него
следва да се начилисли и ДДС, за което адв.О.
е представил у-ние за регистрация по ЗДДС от 14.02.2020г./л.122 от
дделото/, като ответното дружество следва да му заплати общо сумата от 360,00
лв. с ДДС.
С оглед изхода на делото на ответното
дружество не следва да му се присъждат разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление *** представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К. Д. К.ов, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.А. с ЕГН **********
***, сумата от 300,00 лв.(Триста
лева) представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
възникналото застрахователно събитие имуществени
вреди/направени от нея разходи за лечение/, в резултат на ПТП извършено на
14.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на
подаване на исковата молба-11.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и
направените съдебно- деловодни разноски в общ размер от 430,00 лв.(Четиристотин и тридесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, З. „Б.И.“ АД ЕИК/БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от
Изпълнителните директори С.С.П. и К. Д. К.ов, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат В.В.О.
с ЕГН ********** от САК със съдебен адрес ***, сумата от 360,00 лв. с ДДС (Триста и шестдесет лева)
представляваща дължимото му се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ищцата от С.М.А. с ЕГН ********** ***, в исково производство по
гр.д.№ 1208/2019г. по описа на РС-Б. С., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред Врачански окръжен съд от уведомяване на
страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: