РЕШЕНИЕ
№…………………./………………2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На първи октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3785
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ю.“ ООД с ЕИК *********, представлявано
от управителя М.С.Ч., против НП № 450567 -F492801/22.07.2019
г. на Директора на Дирекция „Обслужване”
при ТД на НАП - Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ", в размер на 500 /петстотин/ лева, на
основание чл. 179,
ал.1 от ЗДДС ,за нарушения по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, съответно за неподаване на
справка декларация за данъчен период от 01.03.2019г. до 31.03.2019г., в срок до
15.04.2019г..
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се
излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП,
като се изтъкват доводи, че дружеството е платило дължимото ДДС и не са
настъпили вреди за фиска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв.Т., който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.
Въззиваемата
страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф.,
която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 17.05.2019г., св. Е.К., на длъжност
инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, извършила проверка в информационния
масив на ТД на НАП-гр.Варна по партидата на „Ю.“ ООД. При проверката било
установено, че „Ю.“ ООД като
регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.03.2019г.-31.03.2019г. в
териториалната дирекция по регистрацията си-ТД на НАП-Варна в установения в
чл.125,ал.5 от ЗДДС срок до 15.04.2019г. Поради това срещу „Ю.“ ООД бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № F492801/14.06.2019
г., в който било описано допуснатото нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. На
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН актът бил съставен в отсъствието на представител
на дружеството нарушител, тъй като изпратената покана до седалището на
дружеството се върнала с отбелязване, че пратката е непотърсена. Впоследствие
на 03.07.2019г. АУАН бил предявен и връчен на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. Възражения не
били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него на
22.07.2019г. издал обжалваното
наказателно постановление срещу „Ю.“ ООД, в което приел,
че въззивното дружество е допуснало нарушение, квалифицирано по чл.
125, ал. 5  ЗДДС. С НП била наложена имуществена санкция на ЮЛ. НП
било връчено на 05.08.2019г., срещу обратна разписка, на управителя на
дружеството М.Ч..
В хода на съдебното следствие бе
приобщена справка от информационния масив на ТД на НП за въззивното
дружество, видно от която справката декларация за данъчния период
01.03.2019г.-31.03.2019г. не е подадена
и към момента на съдебното заседание по делото.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН,
справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и известия за доставяне, справки
от ТР, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични, конкретни и непротиворечиви
съдът кредитира и показанията на св.Е.К..
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок
/на 12.08.2019г./, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
надлежна страна – представител на ЮЛ „Ю.“ ООД,
спрямо което е издадено атакуваното НП. Видно от справка в ТР
общодостъпен за всички, от 12.12.2011г.
до датата на съдебното заседание по делото като управител на дружеството е
вписан М.Ч..
Поради това жалбата е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора
на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице-
инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения .
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Действително
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е
съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
Съдът не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията
на нарушителя, в случая дружеството „Ю.“ ООД.
Спазено
е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът намира, че непроизнасянето от
наказващия орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално
нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал
приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред
задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че
преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол,
като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на
чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.
Административно-наказващият
орган е ангажирал отговорността на въззивното дружество за извършено нарушенние
по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба декларациите по ал. 1 и 2 и
отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят, като за това е задължено за всеки
данъчен период регистрираното лице. Тъй като видно от календара за 2019г.,
четиринадесетото число на месец април е било в неделя- неприсъствен ден, то
правилно съгласно разпоредбите на НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН,
актосъставителят и АНО са счели, че срокът е изтекъл
на 15.04- понеделник, първият работен ден след 14.04.2019г. Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася
или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е
извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за
този данъчен период. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на
този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е
длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в
ал.2 на същия член е изрично указано че данъчният период е едномесечен за
всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. В случая по делото няма спор, че въззивното
дружество е било регистрирана по ЗДДС от 2012г..Няма спор и по отношение на
това, че същото не е подало в предвидения в закона срок справка-декларация за
данъчен период месец март 2019год. Последната е била дължима по силата на
закона.
Нарушението е доказано по несъмнен и
безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и показанията на
св.Е.К.. От същите се установява, че дружеството не е подало справка-декларация
за визирания в наказателното постановление данъчен период в изискуемия от
закона срок и от тази гледа точка обективно е налице изпълнителното деяние на
вмененото нарушение. Горното се установява от извлечението от ел.регистри на
подадените декларации по ЗДДС от 14.06.2019г, видно от които за периодите от 01.03.2019г.-31.03.2019г.
справки –декларация по ЗДДС не е подадена т.е. и до съставяне на АУАН справка
декларация не е подадена. Прочие видно от доказателствата представени от
процесуалния представител на АНО такава декларация не е подадена и до датата на
съдебното заседание.
Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към
санкционната такава. Съгласно приложената от АНО санкционна разпоредба лице,
което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1,
декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл.
124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая нарушението,
което съдът приема за доказано, като както бе споменато по-горе е индивидуализирано
в степен, позволяваща да се формира извод, че дружеството не е изпълнило
задължението си по ЗДДС за данъчния период месец март 2019г., като не е подало
справка декларация. Поради това и правилно АНО е ангажирал неговата
административна отговорност. Наложената санкция е в минимален размер предвиден
в чл.179 от ЗДДС, така че съдът я намира за справедливо определени. Затова и
съдът прие, че НП е издадено в унисон със законовите изисквания.
Доколкото се касае за ангажиране
административната отговорност на юридическо лице, въпросът за причините, довели
до настъпване на противоправния резултат,
са ирелевантни. Това е така, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна такава, не се изследва въпросът
за виновното поведение на длъжностните лица, ангажирани със същото, доколкото
организацията и ръководството на дейността му следва да бъдат осъществявани по
начин, който да гарантира спазването на законовите разпоредби.
Нарушението
по чл.125, ал.5 от ЗДДС е формално, поради което наличието или липсата на
вредни последици не може да се съобразява като основание за квалифициране на
нарушението като маловажно. От гледна точка на обществената опасност на
деянието и като се съобразят последиците от подаването на справката –
декларация по чл.125, ал.5 от ЗДДС, като в случая такива не е подадена
изобщо, т.е. информацията за извършените и получените доставки, както и за
резултата за периода, не е предоставена на приходната
администрация, то обществената опасност на деянието не позволява
квалифицирането му като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид косвения
и многофазен характер на ДДС, за маловажно може да се приеме само закъснение в
рамките на същия данъчен период, какъвто безспорно не е настоящият
случай. Именно в СД по ЗДДС дружеството следва да декларира данните за
получени и извършени доставки, ако има извършени такива.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 450567 -F492801/22.07.2019
г. на Директора на Дирекция „Обслужване”
при ТД на НАП - Варна, с което на „Ю.“ ООД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ", в размер на 500 /петстотин/ лева, на
основание чл. 179,
ал.1 от ЗДДС ,за нарушения по чл. 125, ал.5 от ЗДДС, съответно за неподаване на
справка декларация за данъчен период от 01.03.2019г. до 31.03.2019г., в срок до
15.04.2019г.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: