РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Добрич, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело №
20213230102944 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от
ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 2202/2021 г. Добричкият районен
съд със заповед № 763 от 12.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ „Р. с.“ ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес: гр. Д., ж.к. „****, да заплати н а КРЕДИТОРА „М. ***”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
****, следните суми: 1) 1 500,00 лева, дължими за извършен ремонт и
боядисване на товарен автомобил „И. Д. ****** ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 09.07.2021 г. до окончателно плащане на сумата; 2)
330, 00 лева (държавна такса и адвокатско възнаграждение), представляваща
направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 2202/2021 г.
по описа на Районен съд Добрич.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и
на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 10.08.2021 г.
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви искове относно
вземанията си срещу възразилия длъжник в едномесечен срок, като довнесе
1
пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази
внесена по ч. гр. дело № 2202/2021 г./.
В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба,
като е образувано гр. дело № 2944/2021 г. по описа на Добричкия районен
съд.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно
заседание чрез упълномощения адвокат, между страните е налице сключен
договор на 23.02.2021г. с предмет, извършване ремонт на товарен автомобил
марка „***“, с рег. № ****. Ищецът е следвало да извърши ремонт на
двигателя, боядисване на МПС, включително и ремонт на стрелата, смяна на
семеринги и двигателно масло. Уговорена е била цена за ремонта в размер на
4 500 лв., включващи части за двигателя, семеринги, боя, труд. Ищецът сочи,
че сумата от 3 000лв. е заплатена авансово от ответното дружество, а
разликата от 1 500 лв. е следвало да се заплати при предаването на
автомобила.
Сочи се, че са закупени части на двигателя в размер на 1 860 лв., боя за
570 лв., ремонтиран е двигателя, боядисан е автомобила ремонтиран е
повдигача, като са сменени семеринги и двигателно масло. След приключване
на уговорените ремонти, ответникът е поканен да вземе автомобила, като
заплати остатъка от 1 500 лв. Ответникът е приел автомобила, като е обещал,
че до дни ще плати и ще разпише фактурата. Въпреки отправените
многобройни покани, ответникът не е изпълнил задълженията по договора,
поради което ищецът е инициирал производството по реда на чл. 410 от ГПК,
като е поискал в негова полза да бъде издадена заповед за изпълнение.
След издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
длъжникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК, като с това възражение е
блокирана изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение и на
ищецът се е породил правен интерес, да предяви иск с оглед установяване
дължимостта на оспорената сума.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, според който
предявеният иск е неоснователен и недоказан.
„Р. с.“ ЕООД, чрез упълномощения по делото адвокат, не отрича
наличието на валидно възникнало през м. февруари 2021 г. правоотношение
2
по повод извършването на ремонтни дейности от страна на ищеца по
собствения на ответника товарен автомобил марка ***, с рег. №********** на
стойност от 1 500 лв., които били изплатени авансово в полза на ищеца.
Впоследствие било уговорено и боядисване на автомобила срещу сумата от 3
000 лв., като в хода на изпълнението „Р.с.“ ЕООД платил сумата от 700 лв.
Ищецът не изпълнил дадените му указания автомобилът да бъде
боядисан в камера, като единствено „напръскал с боя“ без да се пристъпи към
разкомплектоване, изшкурване на стария слой боя и подготовка за камерно
боядисване. Горното било установено след преглед на автомобила от страна
на ответника и направеното от негово страна възражение за неправилно и
некачествено изпълнение на възложената работа за боядисване на процесното
МПС. Предвид некачественото изпълнение от страна ищеца ответникът
заплатил 2 000 лв. от уговорените 3 000 лв., с която сума общото заплатеното
възнаграждение в полза на „М.“ ЕООД възлиза на 4 200 лв.
Веднага след получаване на автомобила ответникът установил
некачественото изпълнение на ремонтните дейности по неговия двигател:
появил се теч на антифриз и на двигателно масло. В резултат на това същият
бил отново няколкократно „вкаран в сервиза“ на ищеца.
По отношение на представената по делото фактура № ******* г.,
издадена от ищеца за сумата от 1 500 лв., относно извършена услуга
„ремонт“, ответникът оспорва да е получавал същата, респ. че тя не е приета в
неговото счетоводство. Предвид изложеното „Р. с.“ ЕООД намира исковата
претенция за неоснователна и недоказана и като такава подлежаща на
отхвърляне.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.02.2021 г. между страните е сключен договор, по силата на който
ищецът е следвало да извърши ремонт на товарен автомобил „****,
собственост на дружеството ответник. Ищецът, е следвало да извърши ремонт
на двигателя, боядисване на ППС, както и ремонт на стрелата /повдигача/ -
смяна на семеринги, масло. Договорена е обща цена от 4500 лв., включваща
части за двигателя, семеринги, бои, труд. Не се спори между страните, че
сумата от 3 000 лв., е изплатена авансово, а сумата от 1 500 лв., е договорено
да бъде заплатена при предаване на автомобила.
3
По искане на ищеца е допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза вещото лице (С.И.), по която докладва, че счетоводството на
ищеца не е водено редовно, за разлика от това на ответника, което е водено
редовно. Според това заключение, което не е оспорено от страните и като
обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, в счетоводството
на ищеца от предоставения аналитичен регистър на счетоводна сметка 411-
Клиенти за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. се установява, че е
осчетоводена фактура №***** с получател “Р. С.“ ЕООД, с основание
„ремонт“, на стойност 1500 лв. /ищецът не е регистриран по ДДС/, като в
реквизита „ плащане“ е посочено в брой. Вещото лице е приел, че в
счетоводството липсват данни за извършено плащане по процесната фактура.
Въпреки посоченото от ищеца в исковата молба за извършено авансово
плащане, липсват счетоводни записи и издадени фискални бонове и фактури
за аванс, предвид на което се прави извода, че счетоводството на ищеца не е
водено редовно.
Експертизата е установила, че в счетоводството на ответника няма
счетоводни записи по отношение на процесния договор. Извършените
плащания от материално отговорните лица са от предоставен им служебен
аванс, който не е отчетен в счетоводството, поради липсата на получени
фактури ведно с фискален бон за плащанията в брой, предвид на това изводът
е за редовно водено счетоводство от страна на „Р. С.“ ЕООД.
Вещото лице докладва, че в счетоводството на ищеца, във връзка с
процесния договор, има само осчетоводена ф-ра №******. на стойност 1500
лв., по която няма отразени извършени плащания, а в счетоводството на
ответника няма извършени счетоводни записвания във връзка с обсъждания
договор.
На следващо място не се спори, че в счетоводствата на ищеца и
ответника няма данни за извършено плащане по договора. По отношение на
сумите, посочени в съдебно заседание от страна на управителя на „Русев
Строй“ ЕООД, платени в брой на ищеца, а именно: 1 500 лв.,700 лв. и 2 000
лв., за които суми ищеца не е издал фискални бонове, като получените суми
не са намерили счетоводно отражение при ищеца.
Вещото лице е категорично, че предадените на ищеца от служителите
на ответното дружество парични средства, общо в размер на 4 200лв. не са
4
намерили отражение в счетоводните регистри на „Р. с.“ ЕООД, поради факта,
че няма издадени документи-касови бонове и фактури, които да бъдат
осчетоводени и да послужат за документално доказване на разхода. Парите са
платени от служебните аванси, с които работят материално отговорните лица.
МОЛ се отчитат в счетоводството всеки месец, след събиране на
необходимите документи. От ищеца е издадена само една фактура с
основание „ремонт“ на стойност 1500 лв., като липсва издадена фактура с
основание „боядисване“, като не е издадена от ищеца, а при условие, че се
твърди за извършена услуга „боядисване“ е трябвало да бъде издадена
фактура.
По делото е прието и заключението на в.л. Е.Ж. по назначената
съдебно-автотехническа експертиза, според което
1. При извършеният оглед на товарният автомобил „*****, е установено
цялостното боядисване на кабината на автомобила не е извършено
качествено, т.е. не са спазени технологичните изисквания при
възстановяването на лаковото покритие. Вещото лице е констатирало
участъци с лошо качество и повреди по лаковото покритие на следните
детайли:
Преден капак.
Напречен панел под декоративната решетка пред радиатора,
Калник преден ляв.
Калник преден десен.
Колонка предна дясна.
Врата предна лява.
Врата предна дясна.
Колонка средна лява.
Колонка средна дясна.
Врата задна лява.
Врата задна дясна.
Колонка задна лява.
Колонка задна дясна.
Таван на кабината.
3аден панел.
На следващо място е установено от експерта наличие на боя по
лайсните, дръжките на вратите и уплътнителите, от което следва извода, че
при възстановяването на лаковото покритие на кабината на товарният
автомобил същата не е била разоборудвана, т.е. не са били демонтирани
частите по нейното външно оборудване.
Според заключението на в.л. общата стойност за цялостно боядисване
кабината на товарният автомобил *******” С РЕГ. № *****е 1 710 лв. по
цени към месец април 2021 г..
По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства,
чрез разпита на водените от ищеца свидетели Ц. С. Х. и К. Ц. Г., и двамата
служители на ищцовото дружество, както и посоченият от ответника Г. Д. Т.,
5
служител на „Р. С.“ ЕООД – шофьор на процесния товарен автомобил.
От предмета на договора, според който едната страна поема задължение
да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, след което да й го
предаде, а поръчващата страна да го приеме и заплати, се налага извода, че
обсъжданият договор представлява договор за изработка по смисъла на чл.
258-269 от ЗЗД.
Този договор е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. От
него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните,
затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално
обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение
на изпълнителя е да изработи нещо съгласно поръчката в срок, без
отклонения от същата, което да бъде годно за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение - чл. 261, ал. 1 от ЗЗД, а според ал.
2-ра на същата разпоредбата изпълнителят дължи и добро качество на
изработеното, ако работи със свой материал. Следващото основно задължение
на изпълнителя е да предаде изработеното на поръчващия.
По отношения на поръчващия законът е вменил следните задължения:
да даде на изпълнителя необходимото съдействие; да приеме изработената
съобразно договора работа и да плати уговореното възнаграждение за
приетата работа. Уреждането на отношенията между страните, съобразно
предписанието на закона, налага извода, че изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо /чл. 258 от ЗЗД/, т.е. изпълнителят дължи една
завършена работа, един трудов резултат, като в тази връзка същият не е
длъжен да се подчинява на нарежданията на поръчващия, именно защото не
му дължи работната си сила /както работникът или служителят по един
трудов договор/, а един трудов резултат. Изпълнителят е длъжен да
предупреди поръчващия, че материалът му е негоден или че проектът му не е
осъществим. От задължението си по договора изпълнителят се освобождава
само ако предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото в
договора предназначени /чл. 261, ал. 1 от ЗЗД/. Възнаграждение може да се
претендира само ако работата бъде приета.
Поръчващият може да развали договора веднага, ако в течение на
работата констатира, че тя няма да бъде изпълнена по уговорения или
надлежния начин /чл. 262 от ЗЗД/. В случай, че поръчващият констатира
съществени недостатъци на изработеното или значително отклонение от
поръчката, които водят до негодност на работата за нейното договорно или
6
обикновено предназначение, поръчващият има правото да развали договора,
както и да търси обезщетение на общо основание. Ако недостатъците или
отклонението не са толкова съществени, поръчващият има право да избира
една от трите алтернативни хипотези, предвидени в разпоредбата на чл. 265,
ал. 1 от ЗЗД /1) работата да се поправи от изпълнителя без заплащане;
2)поръчващият сам да я оправи за сметка на изпълнителя или 3) да иска
съответно намаление на възнаграждението/.
В обсъжданата хипотеза от изложените в исковата молба /и
уточняващата такава/ твърдения за факти и отправено до съда искане,
настоящият състав приема, че исковата претенция черпи правното си
основание от разпоредбата на чл. 265, предл. второ от ЗЗД. Според
цитираната норма ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци,
поръчващият може да иска заплащане на разходите, необходими за
поправката.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията
на вещите лица налагат извода, че уговорената работа не е била изпълнена
напълно качествено от изпълнителя, съобразно изискванията на ответника,
като поръчващ, и с оглед възможността изработеното да бъде годно в пълна
степен да изпълнява обикновеното си предназначение. В тази насока е
заключението на вещото лице инж. Ж., показанията на св. Г. Д. Т. и
изявленията в съдебно заседание на управителя на „Р.С. ЕООД Т. С. Р. които
не са оспорени от страна на ищеца.
Заключението на в.л. инж. Ж., изготвено след оглед на процесното
МПС, сочещо на некачествено цялостно боядисване на кабината на
автомобила, опровергават показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца.
В тази връзка следва да се отбележи също така, че първият свидетел Цонко
Спасов Христов е син на управителя на „М.“ ЕООД М. Т. Г., което
обстоятелство налага необходимостта неговите показания да бъдат преценени
с оглед на всички други данни по делото, като с има предвид възможната
тяхна заинтересованост.
Доколкото изводите на в.л. не са в противоречие с фактическите
твърдения на управителя на „Р. С.“ ЕООД и с показанията на св. Г. Д. Т. съдът
приема, че извършения от ищец ремонт на „******, не е бил с необходимото
7
качество и съобразно уговореното между страните. На първо място при
боядисването на автомобила не са били спазени технологичните изисквания
за обработка и третиране на частите подлежащи на боядисване; не са били
демонтирани частите по външното оборудване на автомобила ,т.е. кабината
не е била разоборудвана. До този извод е достигнато след като е констатирана
боя по лайсните, дръжките на вратите и уплътнителите и пр. На следващо
място след извършения ремонт на двигателя на автомобила се наложило още
няколко сервизни акции поради течове на антифриз и двигателно масло.
В случай, че поръчващият констатира съществени недостатъци на
изработеното или значително отклонение от поръчката, които водят до
негодност на работата за нейното договорно или обикновено предназначение,
има правото да развали договора, както и да търси обезщетение на общо
основание, което съдът счита, че следва да му бъде присъдено в посочения
по-горе размер. Безспорно се установява от събраните доказателства, че
уговорената работа не е била изпълнена от ищеца, в качеството му на
изпълнител, съобразно изискванията на ответника, като поръчващ, поради
което не е била и одобрена от последния.
Направеното от ответника възражение, основано на чл. 265, ал. 2 ЗЗД,
съдържа изявление за неточно, вкл. некачествено изпълнение на възложеното
и оценъчно изявление за приравняването му на пълно неизпълнение, като
основание за разваляне на договора. Неустановяването на пълна
непригодност на изработеното за използване по предназначение или
съобразно договореното между страните, но при доказано неточно /лошо/
изпълнение, не предполага уважаване на предявената от изпълнителя
претенция с присъждане на претендираното възнаграждение в цялост, тъй
като това противоречи на чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 264, ал. 1 ЗЗД, че
възнаграждение се дължи само за приета, извършена съответно с договора
работа. Възражението по чл. 265, ал. 2 ЗЗД имплицитно включва възражение
за недължимост на пълното уговорено възнаграждение и в случай на
установено лошо изпълнение, макар да не би се потвърдила квалификацията
му на абсолютно негодно с оглед интереса на възложителя. На задължението
на изпълнителя да изработи кореспондира именно правото му на
възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата.
8
Съответното изпълнение предпоставя съответно възнаграждение, респ.
намалението му в съответствие с изпълненото, като една от възможните
хипотези на чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Именно същата хипотеза следва да се счита
пряко изводима и приложима от логиката на възражението на възложителя -
че не дължи плащане, респ. пълно плащане. В този смисъл е разрешението,
възприето в решение № 23 от 4.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1938/2013 г., I т.
о., ТК, което настоящият състав изцяло споделя.
В случая полученото от ищеца авансово възнаграждение в размер на 3
000 лева изцяло покрива направените от него и доказани по делото разходи.
Затова съдът счита, че по отношение на ответника валидно е възникнало
правото да намали дължимото по договора възнаграждение, като това не води
до неоснователното му обогатяване за сметка на ищеца. И тъй като ищецът
не проведе успешно пълно и главно доказване за установяване
съществуването и изискуемостта на претендираното от него
вземане, обусловено от точното изпълнение по договора за изработка между
страните, съдът ще отхвърли предявения от него иск като неоснователен и
недоказан.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да
приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК имат
характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на
вземането на кредитора. Извод за дължимост на оспорената от ответника сума
от 1 500 лв. в полза на ищеца не може да бъде направен и въз основа на
приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, според което
счетоводството на „Р. С.“ ЕООД, за разлика от това на „М. ” ЕООД е водено
редовно. В този смисъл предявеният установителен иск за сумата от 1 500 лв.
е неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на сумата от 976 лв. /деветстотин седемдесет и шест
лева/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.
Предвид изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
длъжникът „Р. С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба“, *****, представляван от управителя
Т. С. Р., дължи по издадената от Добричкия районен съд със заповед № 763 от
12.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 2202/2021 г. в полза на кредитора „М. ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „**** представляван от
управителя Р. Т. Х., сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, дължима за
извършен ремонт и боядисване на автомобил „************
ОСЪЖДА „М. ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „****, представляван от управителя Р. Т. Х., ДА
ЗАПЛАТИ на „Р. С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ж.к. „***, представляван от управителя Т. С. Р.,
сумата от 976 лв. /деветстотин седемдесет и шест лева/, представляваща
сторените по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10