О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 167
гр. Шумен, 30.04.2018г.
Шуменски
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Азадухи Карагьозян
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №122 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.130 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по искова молба на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с която е предявен
иск по чл.74 ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ приложим
по настоящият спор съобразно пар.5 от ПЗР на ЗПКОНПИ за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество / МПС и парични суми/ от лицето Х.А.Д. на обща стойност от
257 162.44лв.
В ТД на КОНПИ –В.
/сега КПКОНПИ/ е постъпило уведомление
от Окръжна прокуратура-Ш. с вх.№ УВ-1293/13.07.2015г. за привличането в
качеството му на обвиняем по ДП№16/2013г. по описа на ОСлО при ОП-Ш. на Х.А.Д.
. С протокол на директора на ТД на КОНПИ-гр.В. № ТД
04ВА/УВ-10334/17.07.2015г. по чл.22 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ е взето решение за започване проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на лицето Х.А.Д. при хипотезата на
чл.22 ал.1 т.17 от ЗОПДНПИ /отм./ поради привличането на Х.Д. като обвиняем за
извършено престъпление попадащо в обхвата на закона . С Решение
№16/17.01.2018г./цитирано в Решение №198/4.04.2018г. на КОНПИ/ е взето решение на образуване на
производство за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество
, като в изпълнение на това решение е внесено искане в Окръжен съд-Ш. за
допускане на обезпечителни мерки на бъдещ иск на 22.01.2018г. С определение №23/22.01.2018г. по ч.гр.д.№22/2018г.
по описа на ШОС са допуснати исканите обезпечителни мерки и е издадена
обезпечителна заповед от 23.01.2018г. Решението на КОНПИ за
предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество №198 е взето на 4.04.2018г., а искът
е предявен в съда на 12.04.2018г.
ЗОПДНПИ (отм.)
регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество, което е уредено като единно
производство, макар и осъществяващо се в относително самостоятелно обособени
фази, първата от които се развива пред Комисията, а другите две – обезпечително
и исково производства – пред съда. Трите основни етапа на развитие на
процедурата по ЗОПДНПИ са: 1. провеждане на предварителна проверка; 2. внасяне
в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на
обезпечителните мерки, и 3. съдебно производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество. Провеждането на съдебната фаза е
обусловено от направеното от КОНПИ обосновано предположение, че дадено
имущество е незаконно придобито на база резултатите от предварителната проверка
по чл.21 и сл. от ЗОПДНПИ /отм./. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ обосновано
предположение е налице, когато след проверка се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Предмет на проверката е
изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото
на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години. Именно в хода
на тази проверка, проверяващите събират необходимите им сведения, ползвайки,
както общодостъпна информация, така и защитена информация, която се съхранява
от други органи, институции или отделни лица, анализират събраните данни и на
тази база правят преценката и евентуалния извод за наличие на „значително
несъответствие” между имуществото и нетния доход на проверявания, надвишаващ за
целия проверяван период предвидения в §1, т.7 от ДР на закона размер. Проверката
по чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ започва с акт на директора на съответната
териториална дирекция, сезиран с уведомление от предвидените в закона държавни
органи /чл. 23, чл.24 и чл. 25 от ЗОПДНПИ/, като в случая проверката е въз основа на уведомление
на прокурора, че съответното лице е привлечено като обвиняем за престъпление от
кръга на изброените в чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./. Следователно, началото на
първия етап от производството по този закон - проверката по чл.21 ал.2 от
ЗОПДНПИ /отм./, се поставя с изричния акт на директора на съответната
териториална дирекция съгласно чл. 22 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./. Етапът на
проверката приключва: 1. с решението на комисията за образуване на производство
и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на
имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се
направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито /чл. 37,
ал.1 вр. чл. 11, ал.1, т.1 от ЗОПДНПИ /отм.//; 2. с решението на комисията за
отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката,
когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано
предположение, че имуществото е незаконно придобито /чл. 37, ал.5 вр. чл. 11,
т.2 и т.3 от ЗОПДНПИ /отм.//. Когато не са налице достатъчно данни, от
които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито,
Комисията може да приеме и решение за връщане на преписката за събиране на
допълнителни данни, в който случай проверката продължава /чл. 37, ал.5, пр.2 от
ЗОПДНПИ /отм.//.
Във всички
случаи, обаче съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./,
„проверката по чл.21, ал.2 продължава до една година“, като съгласно чл. 27,
ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ „комисията може еднократно да удължи срока по ал.1 с още
6 месеца“ с оглед правомощията й по чл. 11, ал.1, т.2, пр.2 от ЗОПДНПИ /отм./ Настоящият
съдебен състав счита ,че срокът на
проверката по чл. 27, ал.1, ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ е преклузивен и производството по ЗОПДНПИ /отм./ като цяло
приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие и
исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на Комисията
и на нейните органи спрямо проверяваното лице. В този смисъл е и най-новата практика – решение на ВКС по чл.290
от ГПК (в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр.86/27.10.2017 г.
съгл. § 74 от последния) № 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г., IV г.о. с което е дадено
разрешение, че срокът по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ за извършване на
проверката от комисията е преклузивен. Това следва от самата формулировка на
правната норма на чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ ,
/аналогична на чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ / относно срока за извършване на
проверката, като преклузивният характер на срока следва и от категоричния начин
на регламентирането с ограничаването му до една година, със забраната за
неговото фактическо продължаване, с възможността за продължаване само
еднократно от Комисията и то с изрично нейно решение. Същият извод следва и от
трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.1
от Допълнителен протокол №1 към нея, съгласно която константна практика, всяко
ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя
на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва
да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на
легитимна цел и пропорционалност (в този смисъл – и решение №13/13.10.2012 г.
по конст.дело №6/2012 г. на КС). Уреждането на този срок като преклузивен е
обосновано и с оглед спазването на основния конституционен принцип в чл. 17,
ал.1 от Конституцията на РБ за неприкосновеността на частната собственост,
имайки предвид че обект на проверката на Комисията е имуществото както на
проверяваното лице, така и на други лица, срещу които може да се води иска за
отнемане на незаконно придобито имущество. Ако се приеме, че срокът за
проверката по чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ не е преклузивен, а
инструктивен то би се стигнало до нарушение на критериите на законоустановеност
и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията по чл. 13
ЗОПДНПИ /отм./ биха могли неограничено
във времето да осъществяват разширените си правомощия по чл.28 – чл. 34 от
ЗОПДНПИ /отм./ и неограничено във времето – извън
законоустановения срок да въздействат неблагоприятно по този начин в правната
сфера на проверяваното лице и на останалите лица, срещу които може да се води
иска, и те да търпят съществени ограничения, без произнасяне по същество от
самата Комисия. Поради това, принципите за законоустановеност и
пропорционалност не биха били нарушени, само ако в рамките на срока по чл.27,
ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ Комисията извърши преценка дали в резултат на
проверката са установени законоустановените предпоставки /основания/ за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в резултат на
тази преценка вземе решение по чл. 11, ал.1, т.1 ЗОПДНПИ /отм./ за образуване на производство по този закон.
Само в този случай производството по ЗОПДНПИ /отм./ би могло да продължи да се
развива законосъобразно. Когато, обаче в рамките на преклузивния срок по чл.27,
ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ Комисията не е взела решение за образуване на
производство по този закон, то не само проверката, но и производството като
цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исково
производство пред съда, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи
спрямо проверяваното лице са вече преклудирани и е преклудирано и материалното
право на Държавата за отнемане на имущество от това лице и от останалите лица,
които могат да бъдат ответници по иска по чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./.
В настоящият
случай проверката срещу ответника за установяване на значително несъответствие
в имуществото е започнала с протокол на директора на ТД на КОНПИ-гр.Варна № ТД
04ВА/УВ-10334/17.07.2015г. и
едногодишният преклузивен срок по чл.27
ал.1 е започнал да тече на 17.07.2015г. и
е изтекъл на 17.07.2016г. , като решението на Комисията за образуване на
производство с №16 е взето на 17.01.2018г. след изтичането му. По делото няма
доказателства – решение на Комисията ,нито твърдения ,за еднократно
продължаване на преклузивният срок с още шест месеца ,но дори и в този случай
към датата на решението на Комисията и продълженият срок би бил изтекъл.
Предвид гореизложеното
след като не е било взето решение от Комисията за образуване на
производството по този закон до изтичане на преклузивния срок на проверката, то
образуваното след изтичането на този срок производство срещу ответника е
недопустимо, като такова е и съдебното производство. Предявеният иск е
недопустим и не следва да се разглеждане по същество от съда ,
като образуваното производство по него следва да се прекрати и да се върне
исковата молба на осн.чл.130 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх.№1935/12.04.2018г. по
гр.д.№122/2018г. по описа на ШОС депозирана
от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество с
която е предявен иск по чл.74 ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество / МПС и парични суми/
от лицето Х.А.Д. на обща стойност от 257 162.44лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №122/2018
г. по описа на ШОС.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: