Р Е Ш Е Н И Е
№
138
02.07.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, първо гражданско
и търговско отделение,
На
седемнадесети юни две хиляди и двадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Жанета Граматикова
Като разгледа докладваното от съдия Иванова
гражданско дело № 706 по
описа за 2019година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова
молба от Д.Г.Г. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.
„С “ №*, ет.*, ап.* против Община Несебър с ЕИК ********* с адрес на
упралвние гр.Несебър, ул. „Еделвайс“ №10 с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на 06.06.2018 г. около 21.20 ч. в
с.Равда по улица „Лазур“ се прибирала от работа като пешеходец, когато е претърпяла инцидент – паднала поради неравности на пътното платно.
Била е принудена да се движи по пътното платно, тъй като и от двете страни на
улицата били паркирани множество автомобили. При падането е получила
кръвонасядания по челото, носа, в областта на дясното око, лявото око, имала е
болки в областта на челюстта, зъбите и
дясната ръка, главата й е била замаяна, изпитвала главоболие дълго време след това. Била е прегледана от съдебен лекар, който
установил счупване на носни костици,
както и останалите наранявания. Няколко дни след инцидента поради
главоболието е била приета в неврохирургично отделение в гр.Бургас. Близо половин година след
инцидента ищцата се е възстановявала, преглеждана е била от различни
специалисти, правила е разходи по лечението и на зъбите си. Тъй като причините
за всички увреждания и страданията, понесени от нея са вследствие на падането поради съществуващите неравности по
пътното платно на улица на територията на община Несебър същата предявява
претенцията си за обезщетение против община Несебър. Съгласно чл.31 във вр. с
чл.8 ал.3 от Закона за пътищата
съответната община е длъжна да ремонтира и поддържа общинската пътна
инфраструктура. Съгласно чл.167 ал.1 изр.1
от ЗДвП лицата , които стопанисват пътя го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват в
кратък срок. В този смисъл община Несебър
носи отговорност за причинените
вреди – имуществени и неимуществени
вследствие на гореописания
инцидент, при който на ищцата са причинени няколко леки телесни повреди, а
фрактурата на постоянен зъб /21-и/
съставлява средна телесна повреда, както и имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за медицинско лечение и диагностика на
уврежданията. Поради това ищцата моли да бъде осъдена община Несебър да й
заплати сумата в размер на 30 000 лв. – обезщетение за причинените болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от описания инцидент на 06.06.2018 г. в с.Равда
ведно със законната лихва върху сумата начиная от датата на увреждането, както и да й заплати
сумата от 1085 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи
разходи по медицинско лечение ведно със
законната лихва начиная от датата на
увреждането до окончателното изплащане. Представя и ангажира доказателства.
В с.з. исковата
молба се поддържа.
В законоустановения срок по
делото е постъпил писмен отговор по чл.131 от ГПК от страна на община Несебър.
Исковата претенция се оспорва като неоснователна и недоказана. На първо място
се оспорва самия деликт – описания от ищцата
инцидент. Сочи се, че липсва конкретизация и яснота на това къде и как
се е случил инцидента – посочената улица е дълга 361 м, представените снимки не
визират средата, която е описана от ищцата – като напр. паркирани от двете
страни автомобили. Оспорва се правомерността на поведението на самата ищца
съгласно разпоредбите на чл.107 и чл.108 ал.1 от ЗДвП, тъй като пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара. Липсва и описание на самата неравност – неясно
каква е била тази неравност, довела
до инцидента. Съобразно приложената
медицинска документация – от листа за преглед на пациент от 06.06.2018г.,
издаден непосредствено след падането
липсват данни за увреждания на зъби, отказано е и хоспитализиране.
Съобразно медицинското удостоверение от
08.06.2018г., изготвено по молба на ищцата
липсва категоричност в заключението, че
описаните болки в местата на травмите са получени при падане по лице, а
са налице само предположения. На четвърто място – страната оспорва претендирания размер обезщетение като
прекомерно завишен и несъответстващ на
преживените болки и страдания. Според страната доказателствените искания
на ищцата не следва да бъдат уважавани.
В с.з. ответната
страна изпраща представител, който поддържа депозирания отговор.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните
намира за установено от фактическа страна следното:
На ул. „Лазур“ №1 в
с. Равда, общ.Несебър се намира хотел „Ивиан“. Същият е собственост на с. на
св. Ч.. Според нейните показания в участъка от улица „Лазур“ в близост до
хотела реално няма пешеходна зона. Самият хотел разполага с три броя
паркоместа, разположени успоредно на оградата на хотела. Две от паркоместата са
разположени пред входа на хотела, а едно-след него. От другата страна на
улицата има разположени два магазина, които са завзели пешеходната зона. Така в
този участък от улицата пешеходците трябва да се движат по платното за
движение. На улицата има само една улична лампа, която е слаба, като в активния
летен сезон повече светлина идва от оградите на хотелите.
Отново според
показанията на св. Ч., която има дългогодишни наблюдения (от 2014г.) за
състоянието на улица “Лазур“ в участъка около хотел „Ивиан“, по улицата има множество дупки, някои които
са запълнени с бетон, който обаче е започнал да се рони на ситни частици и
създава опасност от подхлъзване за пешеходците,
има и подаваща се над пътното платно шахта. В този участък падали деца,
млади и по-възрастни хора. Коли също минават трудно, тъй като участъкът е тесен
и за да се разминат трябва да се навлиза в друга улица.
На 06.06.2018г. около
20.30 часа ищцата Г. се прибира от работа по ул. Лазур в с.Равда. По това време
на деня вече се свечерява и е сумрачно. Трите паркоместа на хотела са заети. Зад
паркиралите пред хотела коли има и други паркирали коли на гости на частна
къща, която се дава под наем.
В същото това време
св. Ч. седи със с. си и готвачка в двора на хотела, когато чува тъп удар и стон
„Ох, майко“. Излизат да проверят какво се е случило и на самото платно за
движение, на метър и половина от вратата на хотела виждат жена-ищцата, която е паднала по очи на
земята. Вдигат я и с общи усилия я слагат да седне на стол. Цялото й лице е в
кръв, почистват я и разбират, че най-силно е кръвотечението от носа й и от рана
на главата в дясната част на челото. Панталонът й на двете колена е скъсан и от
колената й тече кръв. Слагат й лед на носа и тампони от салфетки, за да спрат
кръвотечението. Намазват с олио лицето й, около двете очи, тъй като започват да
се образуват сини кръгове като очила. Почистват и раната на челото. Св. Ч. и с.
й откарват ищцата до Спешен Център Бургас, като свидетелката сяда отзад в колата
до ищцата, за да може да я държи будна, тъй като ищцата започва да се отнася и
да заспива. Св. Ч., която работи като мед. с. в неврологично отделение,
преценя, че това състояние е опасно за здравето й, предвид претърпяната травма
на главата. В Спешния център двете жени оставят ищцата, тъй като не са нейни
роднини, и се връщат в гр. Равда, за да потърсят племенник на Г., за да го
уведомят за случилото се.
Около 23.15ч. на
същия ден ищцата е прегледана в Спешна помощ Бургас, като е поставена основна
диагноза „Травма на главата, неуточнена“. Предложена й е незабавна
хоспитализация в НХО, но ищцата отказва.
На следващия ден
ищцата е посетена от св. К., която посочва, че
поради силен световъртеж ищцата не е могла да става и да се движи. Това
й състояние продължило близо месец и наложило повторно да потърси лекарска
помощ и да бъде хоспитализирана.Също така лицето й било силно отекло-особено
очите и носа, за което свидетелката й купувала специални мехлеми. Ищцата имала
проблеми и със зъбите и не можела да се храни. Изчаквала обаче да се подобри
състоянието-да спаднат отоците и намали световъртежа, за да може да отърси
специализирана помощ за зъбите си.
Според свидетелката
получените физически травми и самият инцидент довели и до психическа травма,
тъй като не можела да спи, сънувала кошмари, поради което потърсила и помощ от
специалист.
На 08.06.2018г. е
издадено СМУ 3141/2018г. от съдебен лекар, който установява счупване на носни костици,
охлузвания, кръвонасядания и оток по лицето, кръвонасядания по тялото, които е
възможно да бъдат получени при падане от собствен ръст по лице.
На 1.8.2018г. на
съдебния лекар е представена допълнителна медицинска документация, при което е
заключено, че ищцата е получила лекостепненно мозъчно сътресение. На
20.11.2018г. след представяне на допълнителна информация в СМУ е отразена
руптура на медиален минискус. След представяне на допълнителна медицинска
документация е отразена и фрактура на зъб 21 с последващо лечение и изграждане
на щифт. Фрактура на короните на зъби 44,45, 24,35.
За проведените
прегледи, изследвания и лечения по делото са представени доказателства за
заплатени суми размер на 1085лв.
По
делото е назначена и изслушана СМЕ, вещото лице по която дава заключение, че
при падане от собствен ръст обикновено страдат изпъкналите части на
лицето-чело, вежди нос, понякога и брада. За
да има оток в едната част на лицето, означава, че ищцата е паднала на тази част
от лицето. За да се получи счупването на зъбите, падането трябва да е
било по лице за което говорят и травмите по лицевата част. Описаните фрактури по зъбите
затрудняват дъвченето, особено зъб 21, който е преден. Предните зъби – резците,
при фрактури затрудняват дъвченето във фазата на отхапване.
Вещото лице допълва още, че направеното изследване с
ядрено-магнитен резонанс установява
руптура на минискус. Това изследване е направено по-късно, но с него най-точно
се установява подобно увреждане, дори и да са направени рентгенови снимки на
коляното, при рентген не може да се видят тези руптури.
По делото са представени два броя касови бележки от
09.08.2019г. и 19.08.2019г. за заплатени консултации с психолог. Представено е
и становище, изготвено от психолога, консултирал ищцата, според което след
инцидента тя е изпаднала в остра стресова реакция, която е преминала в
Посттравматично стресово разстройство, което ако не бъде предприето последващо
лечение може да премине в Протрахирано разстройство на адаптацията. Според
психолога последиците от случилото се са променили обичайния й начин на живот, възможността
й за справяне е снижена, намалена е работоспособността й, поради емоционални и
соматични симптоми. Обективизирано е временно дистанциране и влошаване на
семейните и социалните контакти.
Предвид така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Фактическият състав на иска
по чл. 49 ЗЗД се свързва с установяване от ищеца, в условията на пълно и главно доказване, на наличие
на твърдяната неизправност
на пътя-дупка, лоша настилка, необезопасени
строителни работи и др., виновното противоправното поведение на деликвента,
който стопанисва участъка, наличието на претендираните вреди и обстоятелството,
че те са пряка последица от поведението на деликвента. С оглед спецификата на
конкретния случай следва да се отбележи, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД
следва да се ангажира включително и при виновно поведение, изразяващо се в
бездействие от страна на длъжностно лице, на което е възложено изпълнението на
определена работа. В този смисъл ППВС № 7/1958г. и дадените в него разяснения.
В процесния случай въз основа на показанията на
св. Ч. съдът приема за доказан факта, че към 06.06.2018г. улицата, на която се
е случил инцидентът с ищцата е била в лошо състояние. Имало е множество дупки
по пътната настилка, издигнати шахти, ронещ се бетон, който е предпоставка за
падания на пешеходци. От друга страна се установява, че в този участък не е
имало възможност за движение по тротоара-от едната страна е имало паркирани
коли, а от другата- търговски обекти, които са го завзели. При така създалата
се ситуация единствената възможност за движение на пешеходците е била по
платното за движение.
Също така от показанията на св. Ч. се установява,
че освен лошото състояние на улицата, тя се е откроявала и с лоша осветеност.
Имало е само една улична лампа, която да осветява в този участък, като според
свидетелката градите на хотели са осветявали по-силно, но това е било само през
активния летен сезон. Извън него тази лампа е единственото осветление по
улицата.
Предвид изложеното съдът намира, че се доказа по
безспорен начин и противоправното поведение на Община Несебър. Съгласно чл. 31 изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Съгласно чл. 167 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя,
го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него
и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според ал.2 на с.р. служби за
контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната
маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на
правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства.
Предвид описаното състояние на пътната настилка към
момента на инцидента съдът намира, че е налице неизпълнение на задължението на
служителите на община Несебър, което е и противоправно.
Безспорно по делото е доказан и фактът, че на
06.06.2018г.***. В тази връзка са показанията на св. Ч., която е непосредствен
свидетел на събитията. Съдът кредитира нейните показанията, тъй като са
логични, безпротиворечиви и последователни, а също така се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства. Свидетелката е чула тъп удар и стон,
след което веднага се притекла на помощ. Възприела е състоянието на ищцата
непосредствено след падането –скъсаните дрехи на колената и кръвта по тях,
както и кръвта по лицето, което говори за падане. Тя е видяла първоначалните,
преките наранявания следствие съприкосновението с терена-кръвта по челото, носа
и колената. В случая тя е обърнала много по-голямо внимание на състоянието й-
отнасянето и заспиването, тъй като като медицинска с. в неврологично отделение
е била наясно с реалната опасност за здравето при удар в главата. Нормално е в
подобна стресова ситуация да не се обърне внимание на всички травми-в случая
тази на зъбите и болките в коляното. За последните пък са представени писмени
доказателства-медицински изследвания, които потвърждават заявеното в исковата
молба.
Съдът намира фактът, че тази медицинска
документация е с по-късна дата, не влияе на тяхната достоверност. Това е така,
тъй като според показанията на св. К., състоянието на ищцата след инцидента не
е позволявало да потърси веднага лекарска помощ за всички причинени по време на
падането травми.
Възраженията на ответната страна
за недоказаност на деянието, тъй като е налице разминаване в часа и описанието
на травмите за неоснователно. От една страна съдът намира, че не е налице противоречие
в часа на инцидента. Това е така, тъй като св. Ч. посочва часа, в който е
откарала ищцата в Спешния център. След това обаче тя си е тръгнала и е нямала
наблюдение върху това как са протекли събитията там след това. В издадения на
06.06.2018г. лист за прегледа в Спешни център в Бургас е отразен часът на
преглед, който обаче е поставен в зависимост от натовареността на отделението и
е житейски оправдано да е известно време след пристигането й.
Не са налице противоречия и в самата медицинска
документация-отразената в листа за преглед от 06.06.2018г. малка охлузна рана
на челото на ищцата е констатирана от лекаря след като е била обработена и
почистена от св.Ч., макар и с подръчни материали, непосредствено след
инцидента. Размерът на раната очевидно
не е била от значение за извършилия прегледа лекар, тъй като той в своето
заключение е отразил необходимостта от незабавната й хоспитализация в
Неврохирургично отделение. Водещото в случая е не размерът на раната, външното
охлузване, а ударът на главата, който доказано е довел и до сътресение на
мозъка. Раната е доказателството, че такъв удар е настъпил.
От назначената СМЕ, както и от изслушването на
вещото лице в съдебно заседание се доказа причинно-следствената връзка между
получените увреждания и падането на ищцата от собствен ръст на улицата.
По отношение на причинените имуществени вреди
съдът намира за доказан и основателен предявеният иск в размер на 1 085лв.
Това е така, тъй като а представени доказателства за действителното им
разходване.
По отношения на предявения иск за имуществени
вреди в размер на 30 000лв. съдът намира същия за частично основателен.
Съображенията за това са следните: Неимуществените вреди по своята същност са неприятни
психични изживявания на личността и се свеждат до физически и емоционални болки
и страдания. За тях според чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетение по
справедливост. Това определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия.
Предвид изложеното и на база на събраните по
делото доказателства съдът приема, че обезщетението, определено по реда на чл.
52 ЗЗД, следва да бъде в размер на 10 000 лева. За да достигне до
посочената сума съдът взе предвид посочените в СМЕ увреждания, за които ищцата
е изпитвала болки и дискомфорт в немалък период от време. Така например
следствие на полученото мозъчно сътресение ищцата е имала световъртеж повече от
месец, което е довело и до хоспитализацията й на 18.07.2020г. в МБАЛ Бургас.
Следствие
на травмата на зъбите близо две години по-късно ищцата продължава да страда от
повишена чувствителност на горните предни зъби при студено и при отхапване.
Съдът взе предвид и факта, че следствие на инцидента
живота на ищцата като цяло се променил в негативна посока за значителен период
от време при това не само по отношение на претърпените физически страдания. След
преживеният стрес ищцата е изпаднала в остра стресова реакция,
която е преминала в Посттравматично стресово разстройство. Последиците от
случилото се са променили обичайния й начин на живот, възможността й за
справяне е снижена, намалена е работоспособността й, поради емоционални и
соматични симптоми. Обективизирано е временно дистанциране и влошаване на
семейните и социалните контакти.
По изложените съображения предявеният иск следва
да бъде уважен до сумата от 10 000лв., а в останалата част се отхвърли
като неоснователен.
При този изход от спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски в размер на 735лв., а по
сметка на Окръжен съд Бургас държавна такса в размер на 450лв.
По отношение на заявените с писмената защита искане за разноски от
ответната страна съдът намира, че такива не следва да се присъждат. Съгласно т.11 от Тълкувателно решение №6 по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на
ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да
бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането
на делото пред съответната инстанция.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Община
Несебър с ЕИК ********* с адрес на управление гр.Несебър, ул. „Еделвайс“ №10 да
заплати на Д.Г.Г. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.
„С “ №*, ет.*, ап.* сумата от 10 000лв.– обезщетение
за причинените й неимуществени вреди от
претърпения на 06.06.2018г. в с.Равда
инцидент, ведно със законната лихва върху сумата начиная от датата на увреждането до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 30 000лв.
ОСЪЖДА Община
Несебър с ЕИК ********* с адрес на управление гр.Несебър, ул. „Еделвайс“ №10 да
заплати на Д.Г.Г. с ЕГН ********** от
гр.Б., ул. „С “ №*, ет.*, ап.* сумата от
1 085лв.– обезщетение за причинените й
имуществени вреди от претърпения на 06.06.2018г. в с.Равда инцидент, ведно със
законната лихва върху сумата начиная от
датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА
Община
Несебър с ЕИК ********* с адрес на управление гр.Несебър, ул. „Еделвайс“ №10 да
заплати на Д.Г.Г. с ЕГН ********** от
гр.Б., ул. „С “ №*, ет.*, ап.* сумата от
735лв. съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Община
Несебър с ЕИК ********* с адрес на управление гр.Несебър, ул. „Еделвайс“ №10 да
заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 450лв. държавни такси.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията на Община Несебър с ЕИК ********* за
присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас
в двуседмичен срок от връчването му.
Окръжен съдия: